Тази статия е подготвена на основата на доклад «Повод за възможността от руска заплаха за териториалната цялост на Република Беларус», който беше представен от автора й на Петия международен конгрес за експерти по Беларус, който се проведе в Каунас в периода 2-4 октомври 2015 г.

Интересувайки се от проблемите на избухването на етнически конфликти в страните от бившия Съветски съюз, успях да преброя около петдесет сепаратистки и иредентистки «проекти», които Москва се опитва да реализира навсякъде − от Естония до Таджикистан. Естествено, всички те са на различни етапи на изпълнение. Крим е вече включен в състава на Русия. Приднестровието, Абхазия и т.нар. Южна Осетия и „ДНР“/“ЛНР“ все още гният в очакване на същата съдба. Очевидно е, че в подобна посока се развиват нещата и в Гагаузия и Тараклийски район. На други места подривна работа също се извършва, но засега на нелегално-обществено ниво. Това се отнася и за естонския район Нарва и латвийския Латгале; за украинското Черноморие; и особено за Южни Буджак; за Слободска Украйна (Харкивска област); Закарпатската област; за молдовския Балц; за района Джавахетия на Грузия, където се опитват да създадат грузинската версия на Карабах; за региона на Азербайджан, където живеят лизгини и талъши; за крайните девствени земи на Казахстан и полуостров Maнгъстау; за узбекистанската Каракалпакия и т.н. и т.н. Още на по-ниско ниво – се нагнетява ситуацията в социалните мрежи, където анонимно се «раждат» Клайпедска, Виленска, Лвивска, Киевска и други «народни републики».

През последните петнадесет години путинската телевизия (и не само) ежедневно отравя зрителите си и вече е факт, че средният руснак възприема света като нещо чуждо и враждебно към него и към страната му (Рисунката на Вася Ложкин)

Тази пропаганда се отнася не само за нас, членовете на НАТО и Европейския съюз (имам предвид балтийските държави), които, според московските пропагандисти отдавна се намират в черния списък на «бесните русофоби», а острието на путинската омраза и деструкция е насочено основно към така наречените предатели − тези, които все пак са решили да обърнат лицето си към западната цивилизация и неговата ценностна система, а именно: Украйна, Молдова и Грузия. Почти същото може да се каже и за страните, които все още се опитват да маневрират между Русия и други центрове на привличане, например за Азербайджан и Узбекистан.

Путинската пропаганда учи: Русия има специално право да се намесва във вътрешните работи на съседните държави

Независимо от това, виждаме, че от активизирането на сепаратистки настроения не можаха да избягат дори тези държави, които са съюзници на режима на Путин. Това още веднъж показва, че Кремъл възприема своите «малки братя» на изключително ниско ниво, или като послушни сателити, или като регионални донори. Между другото, с тази цел е бил мъртво-роден проектът «Съюзна държава Русия и Беларус».

Проектът на символи на «Съюзна държава Русия и Беларус»

С други думи, отношението на Русия към всички бивши и настоящи членове на СНД отразява една елементарната формула: или следвате по стъпките политиката на Кремъл и послушно изпълнявате всичко, или ще откъснем част от вашата територия, която е населена с национални малцинства (основно етнически руснаци). За тази цел се използват не само етнически, но и различни псевдопатриотични аргументи.

Виждаме различните трикове, които се използват, за да се оправдае руската експанзия и дори направо агресия. Наблюдаваме активно използване на постулата, че Руската федерация е правоприемник на всичко от Съветския съюз, и «закона за сънародниците», според който, за руснаци се смятат не само етнически руснаци, но и представителите на другите националности, населяващи някога не само Руската федерация, но и Руската империя, и Съветския съюз. Още един съпътстващ трик − това е мита, че към така наречения «руски свят трябва да принадлежат всички източнославянски и православни народи». В този формат, украинците и беларусите се считат като етнически групи на руския народ, а етническите групи, както знаете, нямат право на национална независимост.

Какво правят имперските кръгове в Кремъл, за да разделят (и накрая да анексират) Република Беларус? Има поне три «проекта» на Москва, насочени към унищожаването или «умиротворяването» на беларуската държава и нейното общество чрез шантаж, базиращ се на етнически, етнографски (етно-езикови) и исторически фактори. Нека да ги разгледаме в хронологичен ред.

Н. Шелягович и «ятвяжската» символика, която той използва

Първият от трите проекта е така наречения «ятвяжски» проект на Николай Шелягович. Неговата цел е да се симулира създаването от жителите на Брест-пинското Полесие, които говорят на един от украинските диалекти, така наречената етническа общност «ятвяги».

Типологически «ятвяжеството» е сравнимо с други псевдоетнически идентичности, които се контролират от кабинетите на Кремъл. Сред тях има и «русини» в Закарпатската област на Украйна, литовски жемайти (жмудини), латвийски латгали, естонски сети, грузински мингрели, казахски «мангъстауци» и т.н. Разликата е в това, че в този случай би било необходимо да се покажат не само предполагаемите сепаратистки настроения на някоя от етническите групи, но и стои задачата да се организира подобна група.

Изглежда, че изборът на кремълските политически технолози е паднал именно върху този регион, защото западните полещуки са обект на спор между две млади националистически движения − украинското и беларуското. Тези западни полещуки са малко закъснели със своето етническо самоопределение, и като резултат през втората половина на ХХ век те си общуват на руски език. Шефовете на Шелягович решили, че ще бъде най-лесно да се създаде такъв ориентиран към Русия ексклав, наречен «ятвяжество».

Карта на беларуските диалекти (западнополеските диалекти са подчертани в жълт цвят)

Ситуацията стана по-ясна, след като Шелягович обяви своята (и най-вероятно, не само своята) програма: за създаването на «ятвяжско» (т.е. западнополеско) национално-териториално обединение, което трябва да образува федерална единица в Беларус. Разбира се, по този начин би бил показан лош пример и на другите региони на страната − католическия северозапад и до известна степен на проруския изток. Освен това, в състава на «Ятвягия» трябва да влезе и украинското Полесие и съседните райони на Полша, което само по себе си предполага териториален конфликт между Беларус и тези страни.

Преимущественото разпространение в Беларус на белоруски (в червено) и руски (в синьо) езици. Първата карта показва състоянието с градското, а втората – със селското население

 Интересното е, че в края на 1990 г. Шелягович създава «Ятвяжска народна партия», а през 1995 г. – «Партия на всебеларуското единство и съгласие», която сътрудничи със съветско-реваншисткото «Народно движение на Беларус». Сепаратистът се превърна в унитарист? Не, вероятно са се променили обстоятелствата и нагласите.

В началото на 1995 г. «ятвяжеството» изчезна толкова бързо, колкото се и появи, а именно след като на чело на беларуската държава застана пристрастен (поне по онова време) поддръжник на единството на Беларус и Русия. Шелягович не се отказа от проекта, а просто се премести в Kоролевец (Калининград), откъдето той бълва огромни количества анти-исторически статии, които руските имперски и шовинистични онлайн ресурси услужливо публикуват.

Между другото, през март 2013 год. Шелягович «удари» по А. Лукашенко, като го нарича националист и го предупреди, че ако той не се спре, може да се появи «Ятвяжско-Литовски федерален окръг» − част от Русия, който да включи Смоленска и Калининградска области. Като се има предвид, че според Шелягович «Литва» − това е Беларус, а една ивица от територията на Литва отделя Калининградска област от Беларус, възниква въпросът: как ще се случи това? През юни 2014 г. Шелягович отговаря на този въпрос, обяснявайки, че съществува някаква «Ятвяжская Русь», която е част на територията на Литва между Калининградска (Руската федерация) и Гродненска (Беларус) области. Освен това, той разказва за още една република – «Неманска Русь», смятана за такава в региона на Клайпеда (Литва).

Регион на въплъщението на «ятвяжските» фантазии

Някои от беларуските изследователи, като Aндрей Дънько, въбще не се съмняват, че Шелягович е човек на КГБ. Искам да отбележа, че изобщо не възниква съмнение в подобно твърдение.

Въображаемата «Ятвяжска държава»

Вече споменах, че «ятвяжество» може да бъде използвано като еталон и за Гродненска област, въпросът е, кога това ще се случи. През януари тази година изродът, наречен «Гродненска народна република», най-накрая се появи, и то не сам, а в компанията на пет подобни – «Република Балтийска Русь» (има се предвид част от Северна Естония от Нарва до Талин), «Латгалска народна република», «Виленска народна република» и «Лвивска народна република». За разлика от много други «народни републики», десетки от които се появиха в руските социални мрежи под имената на украински и молдовски градове, тези са стартирали от платформата Facebook, опитвайки се по този начин да ни заблудят по грешна следа в посока Запад. Освен това, в три от петте случая, споменати по-горе (Вилнюс, Гродно и Лвив) е имало опити да се убеди населението, че «зелените човечета» много скоро ще се появят, обаче не от Русия, а откъм Полша, и по този начин трябваше да се вкара клин между поляците (от една страна) и литовците, беларусите и украинците (от друга). Естонски и латвийски варианти на тази мимикрия не съществуват, защото има многобройно местно руско население и тези идеи могат да се пропагандират открито.

Профил на общността във Facebook «Гродненска народна република» беше направен с полското знаме и герб на град Гродно от периода на Полската народна република 1918-1939 г.; карта «Велика Полша»; и лого на истинския «партньор» на ГНР в Полша – дяснорадикалната организация «Фаланга».

Да, това не беше, както в Украйна, насилствена окупация на областните администрации и службите за сигурност, това беше просто една Интернет провокация. Въпреки това, това е сигнал, че думите могат да бъдат последвани и от дела. Интересното е, че, за разлика от останалите четири случая, които досега са само в Интернет, след известно време «Гродненската народна република» стана недостъпна, а страницата на «Латгалската народна република» беше премахната.

Беларуските райони със значително полско население

Изглежда, че и тази «народна република» е представена само като пример за това, «какво би се случило, ако …» От реалния живот в Полша бяха цитирани глупостите на една ултранационалистическа организация «Фаланга», която е част от проруския «Глобален революционен съюз».

Много се чудих: как ще стане, Путин, спомняйки си за бившия «руски» Крим и Севастопол, а забравяйки за същите «руски» източни области на Беларус, включени в нейния състав през 1924-1927 г.? Моето недоумение не продължи твърде дълго, защото скоро имаше цяла серия от публикации, които агресивно убедително обясняваха, че тези региони и области ще бъдат оставени на Република Беларус, само ако нейната външна политика не се разминава с руската нито на милиметър. В противен случай… В противен случай − ще бъде включен «касовия апарат» на така наречената «историческа справедливост» с всички последствия, произтичащи от нея.

Карта на Украйна и Беларус, «поукрасена» с пречупени кръстове на «Руското национално единство», страница на «Доброволческите отряди РНЕ» и лого на партньорите РНЕ в Беларус − Републиканско национал-патриотично движение и на «Съпротива − Белая Русь».

През октомври 2014 г. активистите на «Руското национално единство» първи обявиха за необходимостта от създаването на «народни републики» в източна (и не само източна) Беларус. Почти веднага те се опитаха да се дистанцират от това, но никой не им повярва, защото стотици членове на РНЕ участваха в боевете за Донбас. Картите на Беларус, «украсени» с пречупени кръстове са се появявали в Интернет и преди това. През март 2015 г. в руския шовинистичен портал «Спутник и унищожение» се появи зловеща уж концептуална статия на Кирил Aверянов, в която той поиска от Белорус да «върне чуждото».

Карикатура на Василий Почицкий, изобразяваща терористи («зелени човечета»), които са дошли от Русия, и местни лумпени, които ги подкрепят, със знамена «Орша е наша!», «ГНР», «MHP» и «ВНР».

Вярно е, че си спомняме, че първата Беларуска Съветска република (януари 1919 г.) е със столица Смоленск, но просъществува само два месеца, и нейните Гродненска и Минска губернии влизат в състава на така наречената Литбел, а Витебска, Могильовска и Смоленска – са върнати на РСФСР. С други думи, разбирането за „историческата справедливост“ – това е нож с две остриета. Знаем, обаче, че за пространството на Евразия решаващо значение има силата, а не умопомрачителни изводи и аргументи. Както в баснята на Крилов за вълка и козлето: „Ти си виновно за това, че съм гладен“.

К. Авериянов-Минский и илюстрация от изследването му „Как е заграбена Съветска Беларус“

Други представители на руския експанзионизъм изобщо не виждат Беларус като независима (поне формално) държава. Например, през април – май 2006 г. черносотния портал «Руска народна линия» публикува една огромна (12 части) статия «Беларуския феномен», написана от професионален руски шовинист професор Сергей Лебедев и неговия партньор, също професор, Григорий Стелмашук. Целта на статията бе да докаже на читателите, че беларусите са просто една местна разновидност на руския народ.

Кой е този мистериозен Лебедев, който преждевременно описва в своите статии метежи на «поробените» руснаци (като за руснаци той смята всички източни славяни) в Крим, Донбас, Харкив, Одеса и др.? Впоследствие обаче той донякъде загуби своето темпо, като декларира, че иредентистките победни въстания в Буковина и Закарпатието ще трябва да почакат, но все пак?

Проф. Лебедев, който има подобна «далновидност» за експанзионистичните планове на Кремъл, е със знак на БГТУ «Военмех» − инкубатор за антуража на Путин, и е един от «кадрите» − на бъдещия генерал-полковник от ФСБ Григориев (вдясно) заедно с настоящето «главоболие» на човечеството.

В края на краищата, беше установено, че той преподава в Балтийския държавен технически университет «Военмех» в Санкт-Петербург, където се подготвят специалисти в областите сaмoлето- и ракетостроение, лазерни и космически системи, политически науки и приложна лингвистика. Сред възпитаниците на този университет има много хора, свързани с бившите съветски и настоящи руски тайни служби, както и Путин лично. Сред тях са председателят на Държавната Дума Сергей Наришкин, милиардерът Генадий Тимченко, добре известният Владимир Якунин, бившият заместник на генерален директор на ФСБ полковник Григориев и други. Това обяснява «далновидността» на проф. С. Лебедев.

Интернет страници на руската социална мрежа «ВКонтакте», които са използват за деетнизация на беларуския народ.

Така наречения западен русизм също е представен във «ВКонтакте». За сливането на руския народ и руската държава съществуват такива страници, като «Ние сме патриоти на Белая Русь», «Западноруско възраждане», «Западна Русия», «Руска агитация. Голяма, Малка, Бяла Русь», «Панрусизъм» и «Червена Русь».

Като се има предвид влиянието, което медиите (особено тези, управлявани от професионални демагози) имат върху общественото съзнание, не трябва да се успокояваме нито за миг. Достатъчно е да припомним, че Путин само за 15 години направи голяма част от руското обществено съзнание почти същото каквото династията Ким със севернокорейците за над 70 години.

Страници в руската социална мрежа в „ВКонтакте“ използвани да се активират в гражданите на Беларус антизападни и антидемократични настроения: „Русия, Украйна и Беларус за Антимайдан“, „Антимайдан/Беларус“, „Антимайдан (Беларус)“ и „Червена Беларус“.

През октомври 2012 г. беше създадена и все още не е регистрирана партията «Единна Беларус», която е точно копие на путинската «Единна Русия», а нейният лидер Михаил Голубев е свързана с евразийското движение «Руска истина» на А. Дугин. Ръководството на тази партия се извършва не от Минск, а от «спорния» Витебск, и знамето и прилича много на знамето на автономната република Крим.

Знамето на партията „Единна Беларус“, беларуския аналог на партията „Единна Русия“ и ръководителя и М. Голубев.

Карта на Евразийския съюз, в който се планира да се включат също така Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Армения, окупираните от Русия грузински територии, голяма част от Украйна (без Волини и Галиция) и даже Сърбия и България.

Гербът на бъдещия „Съюз на държавите Русия, Беларус и Казахстан“.

Въпреки това, никой не може да каже, че Беларус е заплашена от опасността от териториални загуби. Възможни са евентуални придобивки, а също дали на шега, дали на истина – се сондира обществената реакция на възможността за прехвърляне на Калининградска област и коридора между нея и Гродно към Беларус. За първи път тази идея прозвуча още преди 25 години, а сега през 2013 – 2014 г. тя пак се появява в медиите, и се свързва с добре познати лица, водачи на двете източни славянски държави.

В действителност за Русия не е нещо ново, да дава на някой друг територия, както и да иска след известно време да си върне тези «подаръци» обратно. На 12 юли 1920 г. Русия «подари» на Литва – Гродно, Щучин, Лиду, Ошмяни, Сморгонь, Мядел, Островец, Браслав и Постава, и какво от това? Всичко това Москва го направи защото това бяха полски територии. И когато Сталин и Хитлер разделиха Полша, тази «литовскост» някъде изчезна. Вярно е, че успяхме да си отвоюваме обратно Вилнюс, но с цената на загубата на независимост за половин век.

Според путинския «експерт» Р. Ишченко, от Естония трябва да бъде откъснат Талин, от разчленената на две части Латвия − Рига, от Литва − Вилнюс и Клайпеда. Очевидно, Калининградската област заедно с Клайпедския и Вилнюския регион и коридорът между тях в Южна Литва ще бъдат предложени за територии на Беларус.

Има двама много интересни автори − антисемитът Робърт Мажитов и Ростислав Ишченко, не само бивши съветници на президента Л. Кучма, но и председатели на Центъра за системен анализ и прогнози, който от 2013 г. работи в тясно сътрудничество с Руския институт за стратегически изследвания (РИС) при администрацията на президента на Руската федерация.

«Стратези» Р.Ишченко и Р. Maжитов

На много подробна карта от Ишченко виждаме, че коридорът между Калининградска област и Гродно вече е маркиран. Ишченко «предвижда», че част от територията на балтийските държави (с техните столици) може да бъде заета по време на «проверка» доколко силно е НАТО. Според картата му, в този случай, към Русия (или Беларус) ще бъдат присъединени «руските» Вилнюски и Клайпедски райони с коридора между тях.

Подобен план за разкъсването на Литва предлага и «експертът» Р. Maжитов. В западната част на страната той предлага да се образува «руската» «Клайпедска народна република», на изток – «руската» Игналинска и «руско-полската» Виленска «народни републики», а между тях − мистериозни «свободни икономически зони», които трябва да бъдат «интернационални производствени полигони».

Може би това е просто съвпадение, но през март – юни 2015 г. в Wikipedia изведнъж се промени съдържанието на белоруските и руските текстове за град Клайпеда. Появи се твърдението, че преди прехвърлянето в Литовска ССР, той е принадлежал на Калининградската област. Значи това не беше случайно. Не е необходимо да обясняваме, как ще свърши играта за Беларус с такива «териториални печалби».

Наскоро друг автор, Едуард Биров (също известен под псевдонима «руско момче»), сложи на пропутинския интернет-портал «Взгляд» статия с заплашителното заглавие «За Минск вече е време за решение», в която той предложи на А. Лукашенко да проведе заедно с изборите през есента на 2015 г. референдум за присъединяването на Беларус към Русия като «специална автономия». В противен случай, той прогнозира разпадането на беларуската държавата, защото тогава «Лукашенко ще трябва да се откаже от властта» (в полза на кого?) или «да се продаде на Запада». Интересна логика, не е ли така?

«Руското момче» Д. Биров, който озвучи ултиматума към А. Лукашенко от обкръжението на Путин, и С. Лушч, който «представя Беларус» по време на учредителното събрание на «Руски интернационал».

Трябва да се има в предвид, че Д. Биров не е само шовинистичен редактор на портала «Русия за всички», но и е експерт на «Центъра за научна мисъл и политическа идеология», а научен директор на този център е Владимир Якунин. С други думи, «руското момче» не изразява личното си мнение или желание, а това, за каквото се говори в много тесен кръг от «големи и влиятелни чичковци».

Плакати, предназначени за насърчаване на Евразийското единство. В последния от тях символите на Украйна се заменят със символа на «Новоросия».

Всички тези „руски момчета“ не са изчезнали. Например Серьожа Лущ на 19 февруари 2014 г. участва в създаването на „Руския Интернационал“, представяйки в него Беларус, по-точно „републиканско обществено обединение „Русь“. Може би не е необходимо да се обяснява защо е създаден този руски интернационал, чийто лидер дефакто се оказва Дмитрий Рогозин.

Може би някой ще каже, че всичко това са само спекулации, които тепърва ще трябва да се доказват. Но предполагам, че вече има доста обезпокоителни доказателства за всички нас, за да бъдем по-бдителни. Това не ни пречи да намерим допълнителни доказателства, от които ще има нужда предстоящият в близко бъдеще международен трибунал.

Автор: Имантас Мелянас, експерт в етнически конфликти (Вилнюс, Литва)

Материали на InformNapalm по темата „Беларус“:

• Специално разследване: Бойци на „руския свят” в Беларус чакат своя час
• Латентните адепти на „руския свят” в Генералния щаб на Република Беларус
• В Беларус се подготвя плацдарм на руските ВКС за инвазия в Украйна. OSINT-анализ 
• Беларуският „Ваяр“ срещу „Черната стотица“
• Беларус: руски протекторат или суверенна държава?
• В граничния институт на ФСБ готвят белaруска „Новорусия“

(CC BY 4.0) InformNapalm. Превод: Nadiia Boiko. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.