Имат ли отношение термините, които описват събитията в Източна Украйна и защо руската агресия днес след повече от две години конфликт не е така очевидна на много места в света? Представяме ви мнението на Питър Дикенсон / Peter Dickinson, издател на списанието Business Ukraine и Lviv Today, колумнист в The Odessa Review, а в миналото – главен редактор на Ukraine Today и What’s On Kyiv.

Ако някой се беше опитал да разкаже за „поддържаните от Германия сили“ в окупираната от нацистите Франция или за „про-съветските сили“ по време на Пражската пролет, подобно становище би било отхвърлено или прието като безнадежно погрешно или дълбоко неискренно. Докато местните сътрудници и удобни евфемизми са в изобилие и в двата случая, никога не е имало съмнение за това кой всъщност контролира ситуацията. Този базов подход към същността изглежда се губи за Украйна, за което международните медии играят ключова роля в липсата на ясно разбиране на ситуацията, което позволява на Русия успех в хибридна й война 

Защо медиите са толкова предпазливив относно ролята на Русия в конфликта? Това не се дължи поради липса на доказателства. Още в първите дни на военните действия в Източна Украйна бяха налице множество доказателства за руската намеса в тях. Почти всички първоначални лидери на отцепилите се републики са граждани на Русия. Международните журналисти бяха свидетели на конвоите пресичащи границата, пълни с руско оръжие и интервюраха руските офицери в зоната на конфликта, като дори и прокремълските репортери в Украйна по грешка излъчваха кадри с военна техника, която е на въоръжение само в руската армия.

Вижте материала: База данни с регистрирани инциденти с руски военнослужещи и подразделения във войната в Донбас

На базата на публична информация в Интернет частни разследващи събраха убедителни доказателства за трансграничните артилерийски обстрели по украински позиции, както и селфита в социалните мрежи на руски войници разкриха присъствието им в Украйна. Имаше и случаи, в които цели групи от руски военни бяха пленени дълбоко във вътрешността на украинската военна зона – но за повечето от тях Кремъл категорично се отрече, а за други потвърди че са се „заблудили“.

Инцидентът с MH17 е достоен за отделно обсъждане: сложна зенитна система не се прехвърля през международни граници в зона на конфликт случайно.

Освен това и допълнителната тема за руските „доброволци“ и „туристи“, пъстра картина от руски военни, воюващи рамо до рамо с армейски ветерани, наемници, крайно десни фанатици и криминални престъпници. Общият брой на тези екстремисти многократно беше потвърждаван – 50 000 – зашеметяваща цифра, на фона на признанието на бунтовника Игор Гиркин / Стрелков, в разгара на сраженията през май 2014 г., че той с голямо усилие е събрал 1000 бойци от Донбас.

Всичко това разкрива картина на изкуствено създадено въстание, вдъхновено от кремълските агенти, въоръжени от руската армия, осъществено предимно от руски военни и контролирано от Москва. Въпреки това, повечето международни новинарски медии продължават да се презастраховат. Докладват за „про-руски сили“, макар че подобни термини са излишни за руски граждани. Медийни гиганти като BBC и канадската CBC, признават за руския фактор, като продължават да разказват за „гражданската война в Украйна“.

Съществуват множество причини, поради които медиите са безпомощни в избора си на точното формулиране на думите. Ключов фактор е ангажимента за обективност, характерен за западната журналистика (на теория най-вече). Тази отдаденост за отразяване на събитията „на двете страни“ умело се използва от Кремъл, който вече е успял да подмени обществената нагласа и наслагва собствената си интерпретация на ситуацията. Класически пример за това е представянето на националното въстание в Украйна срещу един авторитарен режим като фашистки преврат под лидерството на ЦРУ.

Когато се сблъскат поразително различни разкази на едно събитие е невъзможно да се намери разумен баланс между тях. Вместо това, журналистите са принудени да направят или личната си преценка, или да се придържат към строгата неутралност. И по-голямата част от тях избраха втория вариант – да постъпят по друг начин означава, да се премахнат основните етични задължения на съвременната журналистика. И все пак, отказвайки се от заключения базирани на прост здрав разум – западните медии оказаха безценна услуга на Кремъл.

Освен това, международните журналисти взимат под внимание и това, което се случва на политическата арена. Отричането от Русия за участието и в конфликта няма нужда от допълнителни обяснения, но също така определена част от отговорността трябва да се поеме и от Украйна. Киев се отказа официално да признае състоянието на война и избра да представи конфликта като антитерористична операция. За това си има редица юридически и стратегически аргументи, не на последно място и желанието да се запазят международните канали за финансиране, което не предостави и повод за Кремъл за пълна мащабна военна инвазия. Дори и така, всичко това създаде още по-голямо объркване.

Трудно е да се проумеят причините за сдържаността на международните политически лидери. Някои от тях открито говорят за руската военна агресия, докато други предпочетоха да не рискуват и се ограничиха в общите позовавания за „руска намеса“, призовавайки двете страни да прекратят военните действия. Може би те се надяват, да запазят възможностите за излизане на Русия от конфликта и да избегнат пълномащабна военна конфронтация с Кремъл.

Въпреки това, не можем да кажем, че няма напредък. В първите дни на конфликта много медии избраха да обрисуват военните действия като изключително вътрешна афера на Украйна, използвайки такива термини, като „украински бунтовници“ и „антикиевски сепаратисти“. Постепенно тези наименования се смениха с „поддържаните от Русия сили“ и „проруски сили“. Държавният департамент на САЩ се опита да направи следваща стъпка в този процес – и през пролетта на 2015 г. използва фразата „обединени руско-сепаратистки сили„. Уви, това е технически точно, но неудобния термин не успя да промени предишните възприятия и доведе до нови въпроси: Русия само военни съветници ли предоставя? Какви са пропорциите на участниците в тези обединени сили? Външни наблюдатели могат да стигнат до изводи, че ролята на Русия съвсем не е решаваща.

В светлината на проблемите, свързани с хибридния подход на Русия към международни конфликти, международната общност ясно се нуждае от нова лексика. Концепцията за руската хибридна война стана общоприета през последните две и половина години, но все още не е довела до появата на недвусмислена терминология, с която точно да се опишат действията на Русия в източните райони на Украйна. Един от новите термини за описание на военните подразделения в Източна Украйна би могъл да бъде „хибридни руски сили“: това ще подчертае общата отговорност на Русия, като същевременно признава, че силите за които става на въпрос се различават от конвенционалните въоръжени сили. По същия начин, както различни източници го наричат „украинска криза“ или „украински конфликт“ – ще е по точно да се описва като „руска хибридна война“.

Отдавна се твърди, че писалката е по-силна от меча, и това никога не е било по-близо до истината, колкото е в информационната ни епоха. Международните медии изиграха ключова роля в поддръжката си за Русия в хибридната война й срещу Украйна. И сега могат да помогнат да се преодолее ситуацията, използвайки терминология, която точно да отразява реалностите в кръвопролитния конфликт.

На заглавната снимка: военнослужещ от самопровъзгласилата се «Луганска Народна Република (ЛНР)» помага да се паркира танк, изтеглен от фронтовата линия. Украйна, 3 октомври 2015 г. REUTERS / Александр Ермоченко

Източник: Atlantic Council 

(CC BY 4.0) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org.  Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. 

Призоваваме читатели, блогери и журналисти активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.