Забележка от редакцията на InformNapalm: публикуваме бележка на блогъра Кирил Методиев, която е останала в черновите на сайта ни от юни 2018 година. В нея са описани каналите, по които руските пропагандатори още през 2013 година планират материали за химическите лаборатории. През 2018 година служителите на руското разузнаване «Боширов» и «Петров» отново извадиха на дневен ред темата за химическото оръжие и на руските пропагандатори им се наложи да издигат върху „кулите на Солсбъри“ нови теории за заговор. Но всичко ново е добре забравеното старо.
След опита да бъде отровен в Британия бившият руски разузнавач Скрипал, руските медии започнаха да публикуват серия от репортажи за възможния произход на химическото оръжие от този случай. Както обикновено се случва при руснаците, виновни за производството на „Новичок“ бяха всички, освен Русия. Изплуваха версии с Чехия, Украйна, Узбекистан, САЩ. И разбира се, не забравиха и за „подлостта на британските специални служби“, които както винаги искали да „накиснат“ Русия. Да бъдат проследявани тези репортажи на руските медии е доста интересна работа, особено ако знаеш как се заснемат.
Активистите от UCA (Украински кибералианс) предадоха под разпореждане на доброволците от InformNapalm информация от пощенската кутия на руския журналист Александър Рогаткин, който работи за телевизионния канал «Россия 24» и снима репортажи за програмата на Дмитрий Киселев «Вести от седмицата». Той има и авторско предаване «Специален кореспондент». През 2014-а година под неговото перо излязоха наведнъж няколко патетични филма за войната срещу Украйна в Донбас. Рогаткин е един от колективните автори на „разпънатото момче“. През 2014-а проведе заедно със снимачната си група няколко месеца в Донбас и засне филма «Донбас в огън». Докато следите са още топли, през декември 2014 получава за него премията „Човек на годината“, а самото награждаване е удостоено с почти 10 минутен репортаж на Киселев в неговите «Вести».
Рогаткин от първите дни е присъствал на Майдана, снимал е в Крим, после е правил директни репортажи от Луганск и Донецк. Впрочем, с темата Украйна Рогаткин се е занимавал и преди това.
През лятото – есента на 2013-а година Рогаткин и компания са снимали репортаж за «Вести от седмицата» за химическите лаборатории в Грузия и Украйна.
По същото време по руските канали са излъчени репортажи за унищожаването на химическо оръжие от Сирия в руски заводи.
Но все пак за да обяснят по някакъв начин появата на отровни вещества в Сирия, решават да си спомнят за американската следа. Така е заплануван репортаж за строителството на биологични лаборатории по границите на Русия.
Целият цикъл от репортажи е планиран да се върти около общото споразумение за намаляване на заплахите, известно като Нана-Лугар. Споразумението е от 1991-а и е свързано с унищожаването на химическото, ядреното и биологическото оръжия в Русия и страните от ОНД. За програмата, която действа до 2012 година са отделени почти 9 милиарда долара.
Вероятно точно в рамките на тази програма е трябвало да бъдат унищожени остатъците от отровното вещество «Новичок», което обаче след години, все пак започва да трови в Британия бивши работници на руското разузнаване. Съвпадение? Не мисля…
В рамките на програмата „Нана-Лугар“ в Грузия и Украйна са построени лаборатории за изследване на вирусите. Руските журналисти получават поръчка да заснемат репортаж за „подлите американци“, които под носа на Русия разработват биологично оръжие.
На 2-и август 2013 година адресат «Никифорова Екатерина <evnikiforova@mail.ru>» изпраща на Александър Рогаткин и на Игор Шестаков (мениджър на ВГТРК, «Россия-1» и «Россия-2») идеи за програмата «Вести от седмицата»:
Започва с идеологически увод: «Следващата крачка на Лугар е като че ли предоставянето на помощ за тези страни. С всички е водил преговори лично, предлагал е да модернизира лаборатории, да строи нови, да финансира. Небогатите страни от ОНД приемат с радост предложението. Но те са били участници в този законопроект, а там е казано ясно – Не на биологическото оръжие. Той им е предлагал да дадат на САЩ оригинални, събрани от нашите съветски учени, колекции на щамове, вируси на чума, сибирска язва, холера и други. Страните от ОНД го правят с радост, без да разбират, че на безценица дават заедно с него и патентите на научни изобретения, интелектуално право. От този момент започва наливането на средства за развиването на лабораториите. В резултат там се появява американско оборудване, ръководещите учени също са американски. И ето – на лице е преориентация към американските стандарти.
Азербайджан, Грузия, Казахстан, Украйна — това са страните, които с широка усмивка даваха ценни екземпляри от вируси.
Често заедно с Лугар присъства и Институтът за медицински изследвания на инфекциозни заболявания на Армията на САЩ (USAMRIID Форт Детрик. Писали сме, че този институт зсе занимава с изучаване на използването на микроорганизми в качеството им на биологично оръжие.»
Заснемането на този репортаж на групата на Рогаткин е отразено в грузинската преса. И все пак едно е да заснемеш материал, съвсем друго е да го излъчиш.
Подборът на правилните експерти за програмата е в основата на задачата:
«По експертите:
1.. Валентин Евстигнеев, написал е статия, че Америка е „заобиколила“ Русия с лаборатории.
2. Лев Федоров, директор на института по вирусология към РАМН.
3. Александър Баранов – почетен президент на Руската обществена организация за генетична сигурност, сътрудник на институт Колцов.
4. Михаил Супотницкий, микробиолог, специалист по биосигурност. Искам той да говори за това, че Америка си е присвоила ресурсите на безценица, а заедно с тях и интелектуалното право и патентите на науч изобрет. За това, че Америка и рибката е хапнала, и …… е хапнала)»
Само, че с експертите понякога има проблеми, затова за подбора им помага ФСБ (федералната служба за сигурност на Русия):
«(Игор, не можеш да си представиш какво количество от експертите отказаха да дават интервю. ГМО, по тяхното мнение, е биооръжие и бомба със закъснител. Сред известните имена на отказалите се: Академиците Палцев, Яблоков, Лев Фьодоров. А също и Примаков Максим и разни други.)
Затова след понеделник от ФСБ ще ни подберат нужните експерти (трябва да се вземат контактите от Рогаткин, може докато ни няма да запишете някого).»
На 8 август 2013 година Рогаткин препраща от служебния си е-мейл «Рогаткин Александр <aRogatkin@vgtrk.com>» на личната си поща «rogatkin@mail.ru» общите въпроси по «американските» лаборатории. Няколко дни по-късно ги препраща по-нататък на мейл «vestireporter@gmail.com».
Общ текст на въпросите за репортажа:
«Ричард Лугар
- През март изтече срокът на договора с Русия по програмата Нана Лугар. Направете изводи.
- За подписването на ново споразумение. Какво ще се промени в него и какви са плановете за в бъдеще по намаляването на оръжията за масово поразяване
- Руското МВнР е обезпокоено от строителството на нови биологични лаборатории край границите на нашата страна. Строителството се осъществява с пари на САЩ. Защо й е това на Америка?
- Америка финансира строителството на лаборатории в Узбекистан, Украйна, Азербайджан, Армения, Грузия. Защо?
- Има информация, че Пентагонът финансира проектите за създаване на биолаборатории. Коментирайте вярно ли е това?
Международно Ветеринарно-епидемиологично бюро
- Има информация, че разполагате с доказателства за създаването на биооръжие на територията на Грузия. Как ще коментирате?
- Защо Америка финансира лаборатории в страните от ОНД
- Защо ви безпокои този проблем. С какви проблеми може да се сблъска Русия? И с какво това заплашва световната общественост
USAMRIID
Руското МВнР е обезпокоено от строителството на биолаборатории по границите на страната. Вашият институт е обвиняван, че създавате на територията на Грузия биологично оръжие. Това вярно ли е?
Ваши служители работят ли в лаборатории в Грузия?»
Както че ли репортажът не за Грузия или за химическото оръжие, а за Америка.
На 10 август 2013 година журналистката Екатерина Никифорова преразказва на Рогаткин интервю с Джефри Силверман, който разказва за лабораторията в Грузия. Но накрая се оказва, че американците не заговорничат за нещо особено.
«Според мене нямаме доказателства точно за създаването на биологично оръжие! Американците не се опитват да създадат оръжие в тези лаборатории – ще го създадат у тях си. Този същият Джефри разказа, че в грузинската лаборатория не могат да го създадат, априори – всичко са окрали, построеното е с големи нарушения, както и в другите страни ка описани колосални нарушения при строителството. АМЕРИКА ИЗПИТВА НАШИТЕ ПАТОГЕНИ, СЪВЕТСКИТЕ на различни генотипове, както на СВИНЕ, ОСВЕН ТОВА и МИЛИАРДИ ПЕЧЕЛИ ОТ ВАКСИНИ (Индонезия, например, се отказва от американските ваксини — там е най-висока смъртността от птичи грип.»
Но руските журналисти не губят кураж и решават да снимат в Одеса. Задачата е директно поставена:
«- де се намерят хора – учени, професори, неравнодушни, които са се изказвали против преместването на тази колекция. Нека да разкажат с какво би могло да завърши това и защо изобщо е направено.
— учени, които в началото са се обявили против подписването от Украйна на този договор. Професор А. Хайтанович
— под. главен санитарен инспектор или хора от правителството
— под. един от директорите на тези лаборатории – нека някой да разкаже при какви нарушения са се строили сградите,
— също посолството на САЩ в Украйна
Може би е имало митинг срещу строителството на новата лаборатория. Трябват активисти, които да се изкажат, че това е проблем. Непременно трябва опозиция, учени, някакви известни хора, които са срещу това. В правителството може някой да се е изказвал.
Възможно е да е имало случаи на епидемии (нам в Грузия, например, ни подадоха такива случаи).
— възможно е в някоя от лабораториите да се провеждат съвместни обучения на американци и украинци, например, може там да се самопоканите)
Прилагам линкове към статии, в които е подробно описано – защо е нужно това на Америка, с какво може да заплашва и защо изобщо Украйна се е обвързала с всичко това, след като не е страна, в която някога са се опитвали да създадат биооръжие.»
На 2 октомври 2013 година Интерфакс помества изказване на главния санитарен инспектор на Русия Онищенко:
«Режимът за допускане на грузинска продукция на руския пазар ние продължаваме да обвързваме с дейността на военни структури на САЩ на територията на Грузия. Те не се контролират от грузинската страна и се занимават с дейност, която е забранена от конвенциите в областта на биологията… Всъщност колониалното положение на Грузия във връзка с безконтролната работа на военни структури на САЩ в тази страна, не може да не ни безпокои. И това е главната спънка за по-нататъшни крачки за допускане на грузинска продукция»
Никифорова продължава работата си по репортажа и на 16 октомври препраща на Рогаткин материали за Грузия – сред тях се оказва и схема на лаборатория. Дали Никифорова е точно журналистка, или има задграничен паспорт от същата серия туристи, които ходят в Солсбъри специално да погледат 123 метровата кула?
На Рогаткин и компания обаче не им провървява. През октомври 2013 година в Грузия се провеждат избори, след които Саакашвили напуща страната. По руските канали се появява серия от репортажи за смяната на властта и за началото на нова фаза на дружбата с Русия. Онищенко започва да намира в грузинската продукция все по-малко елементи от дейността на американския империализъм. И се получава така, че „разобличаващият“ репортаж за биологичната лаборатория в Грузия вече не се вписва в действителността на политическия телевизор. А скоро след това в Киев започва Майдана и Рогаткин отива на дълга командировка в Украйна да отразява „разпънатите момченца“.
Към темата за биологичните лаборатории в Грузия руските медии се връщат чак през 2016 година, когато отново си спомнят за сенатор Лугар и американските лаборатории. Отново са пуснати ред репортажи за химическо и биологично оръжие в Грузия ([1], [2], [3], [4]), но по това време в Украйна и Сирия темата с лабораториите вече е минала на втори план. Към американската следа се върнаха едва при опита си да обяснят откъде се е появил във Великобритания „Новичок“.
Тази публикация е от авторската колонка на Кирил Методиев в InformNapalm. Тя може да не отразява позицията на цялата общност и на редакцията на сайта.
Превод: Joveto
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Как руските журналисти подготвят репортаж за химическо оръжие в Украйна и Грузия”