OSINT-разследващият и журналист от международната доброволческа общност InformNapalm Антон Павлушко, описва провеждането на изборите в Германия след Втората световна война, и прави сравнение как би изглеждало сега използването на тази „немска формула“ в Донбас.

Как да се провеждат избори след война – опитът на Германия

През последните месеци „формулата Щайнмайер“ е една от най-популярните теми в Украйна. В крайна сметка обсъждането на всякакви инициативи за окупирания от руснаците Донбас, се свеждат до възможността за провеждане на избори там. Защо вместо ситуацията на фронта и пътищата към победата, в украинските политически кръгове започнаха да разсъждават за избори? Ако говорим за митичната формула на германеца Щайнмайер, си струва да припомним германския опит от провеждане на избори след война. И така, как се е случило това в Германия след 1945 година, и каква корелация може да намерим със ситуацията в Донбас?

Историческият опит на Германия

Договорките за политическото бъдеще на Германия след края на войната започват в Лондон в началото на 1944 година в рамките на European Advisory Commission, когато за първи път е определено как ще бъдат разделени зоните на контрол над германската територия. Окончателният документ за разделяне на зоните на влияние е приет на 12 септември 1944 година, когато до окончателната победа остават много месеци, а първият немски град Аахен пада едва месец след това.

При това територията на Германия се разглежда към състоянието й през 1937 година – преди началото на експанзията на Третия райх в Европа. От тука логично произтича изводът въобще да не се разговаря с Русия за Донбас, докато не започнат разговори за Крим.

След като през май 1945 година е подписан официалният акт на капитулацията на хитлерова Германия, властта в страната преминава във военните администрации на съюзниците. Няма да се занимаваме с политическия строй в Източна Германия, където от първите дни започва да се строи копие на СССР с немски акцент. Много по-интересно протичат събитията в Западна Германия.

Хиляди нацисти, недочаквайки края на войната, използвайки тъй наречените „пътеки на плъховете“, се отправят към Южна Америка през Испания или Италия. Тоест, условният военен престъпник Пушилин или Пасечник от немски образец, просто търсели някъде другаде съдбата си и се опитвали да си оформят нови документи.

На по-голямата част от бившите активни военни от армиите на терористичните „ДНР / ЛНР“ ще им се наложи да търсят нов живот за себе си. Докато германците са бягали в Аржентина, на тях по-скоро ще им се наложи да се върнат в Ростов. Тука можем да споменем, че френският Чуждестранен легион по време на индокитайската война наполовина (30 000) е бил съставен от бивши немски военни, които не са успели да намерят бъдеще за себе си в новата Германия.

Съюзниците не бързат да дадат властта на германците, и първо провеждат денацификация. Целият контрол е предоставен на администрациите, които упражняват властта си чрез Контролен съвет на съюзниците (Alliierter Kontrollrat), който действа до 1948 година. Вместо германските закони, действат заповедите, директивите и постановленията на този съвет, които регулират живота в страната през следвоенните години.

Приемани са предимно отделни заповеди (Kontrollratsbefehl) касаещи ежедневното устройство на страната.

Заповед Nr. 1 от 30 август 1945 г. – забрана за носене на военни униформи от бившите военни на Вермахта и други германски военни части. Тоест на условните „ДНР / ЛНР“ ще трябва да се сбогуват с ежедневната си военна романтика, където всеки втори ходи във военни цветове. Във военна униформа в Донбас ще ходят само украинските военни.

Заповед Nr. 2 от 7 януари 1946 г. урежда предаването на оръжието, което се е намирало в населението. Целият процес отнема само 10 дни, като под действието на заповедта попадат не само оръжията от Втората световна война, но и всички фамилни артефакти, включително средновековни мускети или саби. След изтичането на срока, гражданите е можела да бъдат осъдени на смърт за нарушаване на заповедта.

Интересното е, че този закон продължава да действа до края на 40-те години, а разоръжаването на населението продължава няколко години. Докато има оръжия в ръцете на населението, не може да става въпрос за поставяне на началото на мирния живот.

Заповед Nr. 3 от 17 януари 1946 г. за задължителната регистрация и заетост на всички пълнолетни. Това е своеобразно преброяване на населението в Германия след войната. Който не се е регистрирал, просто не получава карта за продукти – тогава така е организирана социалната защита.

Заповед Nr. 4 от 13 май 1946 г. за изземване на литература и произведения от националсоциалистически и военен характер. Превеждайки това към реалността в „ДНР / ЛНР“ означава – без никакви плакати с Моторола, постери със Захарченко, знамена на самопровъзгласени републики и т.н.

Паралелно с това съюзниците приемат закони и директиви (Kontrollratsgesetz), които регурипат следвоенното законодателство и устройство на Германия, които действат на места до средата на 50-те години. Отделно новата власт се заема с разследвания за вината на всеки германец. Всички граждани на Германия над 18 години са били задължени да попълнят формуляр със 131 въпроса, чрез които се определя степента им на принадлежност към Третия райх.

Съгласно Директива Nr. 38 заподозряните се разделят на пет основни групи:

• основни виновници (военни престъпници)
• носещи вина (активисти, милитаристи и бенефициенти)
• Носещи по-малка вина
• последователи
• освободени от отговорност, които не попадат под ударите на закона.

След милионите попълнени анкети, започва тяхната обработка и произнасяне на присъди. Съдопроизводството по тези дела провеждат импровизирани съдилища (Spruchkammerverfahren), които не били задължени да доказват вината на обвиняемите, а обвиняемите са били длъжни да докажат непричастността си към нацистките престъпления – презумпцията за невинност там не работи.

Процесът на денацификация предизвиква недоволство сред гражданите и не всичко върви спокойно. Проведени са няколко амнистии, а светът постепенно навлиза в Студената война, което помага много нацисти да избегнат наказанието. Денацификацията така и не е проведена до край, но много е направено, а кариерата на стотици хиляди германски чиновници и бивши военни приключва заради нацисткото им минало. Най-активните са екзекутирани, някои провеждат години в затвора, а много плащат глоби – да, дори и „последователите“ са били принудени да плащат глоби (Документ).

Ако това се пренесе в реалността на “ДНР / ЛНР”, то част от длъжностните лица на тези „републики“ ще бъдат принудени да сменят професията си, да напуснат Украйна, или да изтърпят наказанието си. Повечето от чиновниците просто ще платят глоби в полза на възстановяването на Донбас.

Да се върнем към политиката. Съюзниците не са избързали да предадат политическата власт в ръцете на германците. Първо партиите са били задължени да получат лиценз за партийната си дейност от военните администрации – без това не е било възможно да се взема участие в политическия живот на страната.

Например първият следвоенен министър-председател на Бавария Фриц Шефер остава на поста си от май до септември 1945 година, след което е свален от американската военна администрация за недостатъчна борба с нацистите сред чиновниците, след което му забранява да се занимава с политическа дейност до 1948 година. Съюзниците активно участват в „подбора“ на новия немски политически елит, и помагат на германците да стигнат до избори в денацифицирана страна.

Но това се оказва достатъчно дълъг процес, затова първите избори за немския Бундестаг се провеждат под внимателното наблюдение на съюзниците едва през 1949-а година.

От редакцията: би било добре ако украинските власти , се поучат от историческия опит, и отчетат, че докато на окупираните от руснаците територии на Донбас не бъде проведена деокупация, „депутинизация“ и лечение от вирусите на „руския свят“ под наблюдението на украинските войски, не може да става и дума за избори. А основните рецепти и „немски формули“, прилагани на територията на Германия след 1945 година са много по-добри от капитулационната „формула на Щайнмайер“.

Още новини от InformNapalm:

• Кой кого ще надиграе: защо Зеленски планира изтеглянето на украинските войски за рожденния ден на Путин
• Украинците излязоха отново на Майдана под лозунга „Не на капитулацията“ – митингуващите поставиха ултиматум на властите
• „Донбаски възел“: защо секретарят на РНБО на Украйна подаде оставка точно преди „изтеглянето“ на войските
• Украйна: доброволци и известни общественици с обръщение към президента на страната
• Зад антиукраинските акции в Полша стои Кремъл. Анализ на хакната кореспонденция
• В Хелзинки представиха книгата “Putinin trollit” за информационната война на Кремъл
• Руското МО обяви търг от $3,8 млн за оповестяване за изтекли документи в интернет
• Идентифициран руски десантчик-разузнавач от 108 ДЩП, участвал в превземането на Крим

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се InformNapalm във Фейсбук / Туитър/ Telegram

Подкрепете InformNapalm с разпространение
или дарение за поддръжка на сайта и развитие на проекта