Росатом е руски държавен холдинг, обединяващ 360 различни предприятия от ядрената индустрия. Той включва всички граждански атомни електроцентрали на Русия, предприятия от ядрения оръжеен комплекс, научно изследователски организации, както и флота от атомни ледоразбивачи. Компанията заема второ място в света по запаси от уран и пето по отношение на добива му, четвърто място в света по производство на ядрена енергия, контролира 40% от световния пазар по услуги за обогатяване на уран и 17% от пазара на ядрено гориво.
Компанията отговаря за развитието на ядрената индустрия и енергетиката в Русия, както и за националната й сигурност чрез създаването и поддържането на ядрени оръжия в готовност. Освен това отговаря за изпълнението на международните задължения на Русия в областта на използването на ядрената енергия. Компанията е един от ключовите геополитически инструменти на кремълския режим за разширяване на влиянието му върху световната ядрена енергетика чрез изграждане на атомни централи в различни страни в конкуренция с американски и европейски атомни компании.
През 2021 г. Владимир Путин постави на московския режим задачата да увеличи до 25% дела на атомната енергия в общото производство на електроенергия в Русия. Постановление № 4383-р от 30.12.2022 г. на правителството на Руската Федерация предвижда въвеждане в експлоатация на 17 енергоблока на АЕЦ от различен тип с обща мощност 12,1 GW и извеждане от експлоатация на 13 енергоблока с обща мощност 8,3 GW.
За изолираните и отдалечени региони на Русия, като Сибир, се предвижда изграждането на атомни електроцентрали с ниска мощност. Това вероятно ще позволи на индустрията да бъде разсредоточена далеч зад европейските граници на Русия. Като се вземе предвид опитът от използването на БЛА с голям обсег срещу енергийната система на Русия през последната година, има голяма вероятност в случай на пряк конфликт между НАТО и рф, енергийната инфраструктура на европейската част на Русия ще бъдат бързо унищожени с далекобойни средства за поразяване на съюзниците. Развитието на атомната енергетика в Сибир ще позволи на Русия да защити своя военно-промишлен комплекс от пълно унищожение в случай на хипотетичен конфликт.
За финансирането на тези проекти активно ще се набират средства както от международния бизнес на Росатом, така и чрез кредити. Заради липсата на значителен санкционен натиск, компанията успя значително да увеличи присъствието си извън границите на РФ.
Още по темата: MedvedevLeaks: шантажите на “ядреното мече”, агресивни руски действия в Арктика и Росатом
Общите приходи на компанията за 2022 г. са 11 милиарда щатски долара, при очакван резултат от 9 милиарда долара. Общата стойност на международните проекти на Росатом е над 200 милиарда щатски долара.
В същото време през 2022 г. Росатом е платил над 3,1 милиарда долара на руския бюджет, който финансира руската агресия срещу Украйна. Струва си да се отбележи, че се прогнозира ръст на печалбите на компанията поради липсата на санкции и увеличаване на международните й проекти, което на свой ред ще увеличи приходите на компанията за финансиране на руската армия, която обстрелва и убива цивилното население на Украйна .
В момента компанията изгражда 34 атомни енергоблока в 11 страни по света. Реализирането на всички проекти се извършва в планов режим. Енергоблокове се изграждат в Турция, Египет, Китай, Унгария, Бангладеш, Индия, Беларус, Узбекистан, Армения, Киргизстан и Мианмар.
Друго направление, което Росатом прокарва в света, са атомните електроцентрали с ниска мощност. През ноември 2022 г. беше подписано споразумение с Мианмар и Киргизстан за изграждането на такива станции.
Компанията заема водеща позиция и в добива на уран, обогатяването му и производството на гориво. Въпреки санкциите и загубите на американския и европейския пазар, компанията запазва лидерската си позиция и увеличава производството и дейността си в света. Например компанията изгражда ядрени обекти, които не са атомни централи в Боливия и Сърбия – Центрове за ядрена наука и технологии. Водят се преговори за изграждането на такива обекти във Виетнам и Руанда. Между Русия и Беларус беше подписано и споразумение за утилизация на ядрено гориво.
В Европа компанията използва дъщерни структури за получаване на печалби, въпреки международния натиск върху Русия.
Например дъщерната й компания „Uranium One“ в Нидерландия е спечелила 222 милиона евро, от които десетки милиони са прехвърлени на „Росатом“. Компанията добива уран в Казахстан и Танзания, и търгува с тази суровина.
Друга такава компания е френската държавна компания Framatome SA. С нея Росатом планира сътрудничество в производството на ядрено гориво, което се използва в реакторите на източноевропейски страни като България, Чехия, Унгария и Словакия.
През 2023 г. Framatome създаде съвместно предприятие с дъщерното дружество на Росатом „ТВЕЛ Паливо“, което опитва да получи разрешение от германското правителство за предоставяне на технологии в град Линген, където се предлага да се организира производство.
Като цяло страните от ЕС, за разлика от САЩ, не наложиха санкции срещу Росатом. А и американското правителство въведе само персонални санкции срещу хиляда и петстотин човека и ограничения срещу дъщерни компании на руската атомна компания, като АО „Росатом Арктика“.
Въпреки това Росатом доставя една трета от обогатения уран, използван в американската енергетика, като получава всяка година от американски компании около милиард долара.
Отсъствието на значителни санкции, въпреки участието на компанията в окупацията на Запорожката АЕЦ, позволява на Росатом да внася западни компоненти, уж за изграждането на атомни електроцентрали. Но има голяма вероятност те да бъдат използвани в производството на военна техника и оръжия.
През 2023 г. за тази цел компанията е отделила допълнително финансиране в размер на над 255 милиона долара за закупуване на необходимото електронно оборудване на руски фирми, които благодарение на „паралелен“ внос (схема за заобикаляне на санкциите) закупуват западни компоненти и електроника. Основните руски компании, натоварени с това, са АО „КРАФТВЕЙ КОРПОРЕЙШН ПЛС“, ЗАО „НОРСИ-ТРАНС“, АО „РИКОР ЭЛЕКТРОНИКС“, АО „ПКК „МИЛАНДР“, АО „МЦСТ“, АО НТЦ „МОДУЛ“, АО „КОД БЕЗОПАСНОСТИ“, ЗАО „ТИМТЕХ“, АО „ИВК“, ООО „ЕМЗИОР“, ООО „ПРОСОФТ-СИСТЕМИ“.
Трябва да се разбере, че компанията „Росатом“ е един от мощните инструменти на Владимир Путин за реализиране на неговите геополитически интереси в света. Водещите позиции на Росатом в атомната енергетика му позволяват активно да изпълнява проекти в различни страни по света и да ги прави зависими от руските ядрени технологии. Липсата на ефективни санкции срещу тази компания й позволява и активно да купува западна електроника с двойна употреба.
Още по темата: BaumankaLeaks – 2: секретни подробности от „договора на века“ между РФ и Индия за доставка на С-400
Основни потребители на руски ядрени технологии са най-близките съюзници и приятели на РФ – Беларус, Турция, Унгария, Китай, Индия, Узбекистан, Сърбия, Бангладеш и др. В африканските страни, където в резултат на военни преврати на власт дойде проруска хунта (например в Нигер, където са най-големите находища на уран), се планира да се даде на Росатом правото за добив на уран, с което преди се занимаваха френски компании.
Това им позволява да контролират тяхната енергетична сфера, както прави руската компания „Газпром“, която значително влияе върху политическите решения на повечето европейски страни чрез доставките на газ и петрол. Например „Северен поток-2“, който постави Германия в значителна икономическа зависимост от Русия, или доставката на евтин газ за Унгария и Словакия, в които действат проруски правителства, които се опитват на всяка цена да принудят ЕС да премахне санкциите срещу Русия.
Въпреки това на Газпром бяха наложени значителни санкции, а страните от ЕС поеха курс за отказване от руския газ и търсене на алтернативи до 2030 година. По този начин Газпром, като геополитически инструмент, претърпя, макар и не пълно (тъй като много държави се опитват да заобиколят санкциите чрез сенчестия флот), но значително отслабване, което позволи да се намалят влиянието му и финансовите възможности на московския режим за продължаване на войната с Украйна.
Това обаче не се отнася за Росатом, който поради липсата на значителни санкции продължава да развива международния си бизнес, като спонсорира агресията срещу Украйна. И ако намирането на нови доставчици на газ и нефт е доста реалистична задача, намирането на бърза замяна на атомните реактори, построени по руски технологии, е доста трудно. Например в Унгария, където се строи АЕЦ „Пакш“.
Русия е основен производител на ядрено гориво и много страни, включително страните от ЕС, продължават да търгуват с нея. В момента повече от 10 ядрени реактора в ЕС продължават да работят на руско гориво. И въпреки че Финландия, Чехия и България водят преговори за замяна на руското гориво с американско, сегашните договори позволяват това да стане след не по-малко от пет години.
За сметка на това Франция продължава да купува руско ядрено гориво и не планира да спира сътрудничеството. Като и Унгария и Словакия, които охотно правят бизнес с Русия и блокират санкции срещу Росатом.
Така „Росатом“ си остава геополитически инструмент на Путин, който също трябва да бъде напълно отслабен, точно както „Газпром“. Това е необходимо, за да се намали способността на Москва да оказва политически натиск върху правителствата на европейските страни и да се блокират допълнителни възможности за заобикаляне на санкциите за внос на западни стоки с двойна употреба в Русия, които се използват не само в строителството на атомни електроцентрали, но и в производството на военна техника и оръжия.
Други публикации InformNapalm, базирани на данни, предоставени от хактивистите от „Кибер Съпротива“:
- BaumankaLeaks–1: документи за руски ПВО и ПРО системи. Списъци на офицери, охраняващи небето над Москва
- BaumankaLeaks – 2: секретни подробности от „договора на века“ между РФ и Индия за доставка на С-400
- Офицер от информационния отдел на МО на РФ провежда ИПсО във Франция чрез Facebook
- MedvedevLeaks: шантажите на “ядреното мече”, агресивни руски действия в Арктика и Росатом
- CYBINT. Хакнат руски производител на дронове. Част 1. Кой сглобява „Геран-2“
- AlabugaLeaks. Част 2: Kaspersky Lab и невронни мрежи за руските военни дронове
- AlabugaLeaks. Част 3: Албатрос, войната, NVIDIA, Sony и Saito.
- Как руската компания Planar си сътрудничи с ВВС на САЩ и НАСА, заобикаляйки санкциите
- Хакери разкриха нова документация на „СТЦ“ – руският производител на дронове “Орлан-10”
- CYBINT-разследване: как производителят на „Орлан-10“ внася оборудване, заобикаляйки санкциите
- Европейските санкции провалят договор на МО на РФ за доставка на дронове „Гранат-4“
- Руски агенти на влияние в Сърбия и кампании за медийно влияние в ЕС. Хакнатата поща на помощник на вицепредседателя на Държавната дума на РФ
- Хакерски взлом на информационния отдел на МО на РФ. Тайните на генерал Конашенков и „Катюша“
- BagdasarovLeaks: Хакерски взлом на бившия депутат от Държавната дума на РФ Семьон Багдасаров. Ирански гамбит
- Хакнат: издирван от ФБР руски офицер от ГРУ, лидер на хакерската група APT 28
- Злам Андрія Лугового, депутата Держдуми РФ і першого заступника голови комітету з безпеки
- Украински хакери получиха уникална снимка на издирвания от ФБР командир на в/п 26165
- Нови факти за сътрудничеството на бившия правосъден министър на Словакия Щефан Харабин с РФ
- Украински хакери получиха достъп до базите данни на икономическата среща на върха „Русия-Африка 2023“
- Хакнат руски военнопрестъпник. Подполковник Касаткин, началник на отдела за бойно използване на самолети А-50, в/п 41520
- BabakovLeaks: хакнатата поща на Александър Бабаков, заместник-председател на Държавната дума на РФ
- #BabakovLeaks: Как словашкият премиер Фицо се закачи на руската газова игла
- Кубински наемници продължават да попълват редовете на ВС на РФ. Нови доказателства за вербуване на граждани на Куба
- Хакнат руски пилот на ИЛ-76 разкрива схеми за доставка на оръжие от Иран, ЮАР и Мали в Русия
- Какво я очаква Русия след изборите: изтекли данни от администрацията на президента на РФ
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Сънува ли Путин атомни електроцентрали?”