Руската Федерация продължава традициите на Съветския съюз да нарушава грубо и безогледно подписаните от самата нея международни договори, когато реши, че интересите й го налагат. С действията си както през 30-те и 90-те години на миналия век, така и днес, Русия показва, че с нищо не е променила склонността си да не зачита поетите от нея ангажименти.
През януари 2020 г. Владимир Путин предложи промени в Основния закон на Русия, според които Конституцията на РФ ще има предимство пред международното право. Предложението беше прието на трето четене в руската Държавна дума, и продължи процедурния си път към своето одобряване. Ако тези изменения бъдат окончателно приети, Русия официално ще потвърди пред целия свят, че „Нито един договор с Русия не струва дори хартията на която е написан“.

Политическото ръководство на съвременната Руска Федерация много пъти е доказвало на практика, че спазването на международните договори за него не означава нищо, ако по някакъв начин пречи на имперските им завоевателни стремежи.

Докато всички цивилизовани високоразвити страни признават приоритета на международното право над националното право, Русия, без никакви угризения, нарушава двустранни и многостранни договори. Трябва ли това да ни учудва? Тази руска традиция не е от вчера, а се развива много по-отдавна. Например за Съветският съюз (правоприемник на който е Руската Федерация) също беше свойствено коварното поведение на международната арена.

Обръщаме се към периода на 30-те години на миналия век.

По това време отношенията между СССР и Полша са, меко казано, доста напрегнати. За тяхното нормализиране, след продължителни преговори, на 25 юли 1932 г. страните подписват Договор за ненападение. Според условията на договора Полша и СССР признават суверенитета, държавните граници и териториалната цялост на всяка от страните. Първоначално договорът е подписан за срок от 3 години, но по-късно е удължен до 31 декември 1945 г.

Съветският съюз грубо нарушава този договор, като на 28 август 1939 година подписва секретния протокол към Пакта Молотов-Рибентроп, който освен останалото, предвижда и разделянето на Полша на сфери на влияние и гарантира неутралитета на СССР във войната на Германия срещу Полша. Три дена след подписването му, на 1 септември, нацистка Германия напада Полша, започвайки Втората световна война.

.

На 17 септември 1939 г., докато полските въоръжени сили водят неравна борба с немския агресор, СССР също атакува съседа си в гръб, лицемерно наричайки тази операция „освободителен поход“. В 3 часа през нощта полският посланик в Москва Вацлав Гржибовски получава съветска нота, в която пише: „Полско-германската война разкри вътрешната несъстоятелност на полската държава … Полското правителство се разпадна и не показва признаци на живот. Това означава, че полската държава и нейното правителство на практика са престанали да съществуват. С това действието на договорите, сключени между СССР и Полша, е прекратено“.

Съдържанието на нотата е умишлена лъжа. Полската държава по това време продължава да съществува и да води отбранителна война срещу Германия. Полското правителство се намира на територията на своята страна, и я напуща едно денонощие по-късно – през нощта на 18 септември. За Москва обаче тези факти нямат никакво значение. СССР нахлува с войските си и анексира над 50% от територията на довоенна Полша.

Полските дипломати в Москва успяват да се спасят и да напуснат СССР само благодарение на застъпничеството – колкото и да е странно – на посланиците на нацистка Германия и фашистка Италия. Другиимат по-малко късмет. Например генералният консул на Полша в Киев Йежи Матусински, независимо от дипломатическия си имунитет, е арестуван от НКВД, отведен в Москва и разстрелян в мазетата на Лубянка.

Друг пример. Почти по същото време, на 21 януари 1932 г. правителството на СССР сключва Договор за ненападение и с Финландия. Срокът на действие на документа също е до края на 1945 г. Въпреки това, в самото начало на Втората световна война съветското ръководство решава да нахлуе във Финландия, използвайки „операцията под фалшивия флаг“ като предлог за войната.

На 26 ноември 1939 г. съветските части обстрелват собствените си войски край граничното село Майнило. Убити са трима редници и един младши командир, други седем войници и двама от командния състав са ранени. Веднага след това СССР обвинява финландската страна в умишлена провокация – стрелба по съветските войски. В отговор финландците цитират доказателства, че не разполагат с артилерия на границата, а също така предлагат да започнат преговори за взаимно изтегляне на войските от границата. Съветският съюз отхвърля предложението и коварно нападна Финландия на 30 ноември 1939 г. Освен това, за да прикрие агресията си, съветското ръководство създава марионетката „Финландска демократична република“, която оттук нататък щяла да „представлява интересите на финландския народ“. Обявено е, че легитимното правителство на Финландия е избягало от страната, въпреки че то продължава да работи в Хелзинки.

Така започва „Зимната война“, в резултат на която с цената на огромни и неоправдани загуби СССР окупира значителна част от финландската територия. С това той подтиква Финландия към съюз с Германия и получава в нейно лице опасен враг, който мечтае да възстанови справедливостта. Друга последица от агресията е изключването на СССР от Лигата на нациите с решение на 28 от 40 държави-членки на организацията.

Руската Федерация действа по подобен начин и след разпадането на СССР, на който твърди, че е правоприемник. Например, както е известно, по време на грузино-южноосетинския конфликт Москва подкрепя самопровъзгласената сепаратистка република „Южна Осетия“, опитвайки се да отслаби Грузия и да изгради собствено влияние в Кавказ. На 24 юни 1992 г. президентът на Руската Федерация Борис Елцин и председателят на Държавния съвет на Грузия Едуард Шеварднадзе подписват Договорът в Сочи. Русия поема ангажимент да изтегли дислоцираните си в „Южна Осетия“ инженерно-сапьорни и вертолетни полкове.

През следващите 16 години руските власти разпалват сепаратистки настроения в региона, предоставят руско гражданство на южноосетинци, с което пряко нарушават грузинския суверенитет. На 8 август 2008 г. споразумението в Сочи е окончателно погребано – руски войски нахлуват в Грузия. В края на август Москва признава независимостта на „Южна Осетия“ и „Абхазия“, но оттогава само четири други държави-членки на ООН са направили това – Никарагуа, Венецуела, Науру и Сирия. Болшинството от членовете на ООН смятат Южна Осетия и Абхазия за неделима част от Грузия. Войната през 2008 г. принуди официален Тбилиси да прекрати дипломатическите си отношения с Москва и да се оттегли от Общността на независимите държави.

Подобна роля Русия изиграва и в грузинско-абхазката война през 1992-1993 г., като постига изтеглянето на тежкото въоръжение на грузинската страна от Сухуми, а след това оказва силна подкрепа с военна техника и друго снаряжение за настъплението на абхазките сепаратисти, завършило със завземането на част от територията на суверенната държава Грузия – Абхазска област.

Още по темата: Необявените войни на Русия: Абхазия. На 27 юли 1993 е подписан договор за прекратяване на огъня

В същия дух руското ръководство се държи и с Молдова. Руската Федерация подкрепи по всякакъв начин формирането на приднестровски сепаратисти, отделни от Молдова „органи на властта“, включително полицейски структури и структури на държавната сигурност, както и финансови и данъчни. Действайки явно по указанията на Кремъл, командването на 14-та армия снабдява сепаратистите с оръжие и униформи, и участва активно в приднестровската война на страната на тирасполския бандитски режим.

.       
          Герб на „ПМР“

И до днес, РФ постоянно подкрепя приднестровските сепаратисти и оказва натиск върху законните власти в Молдова, опитвайки се да ги принуди да признаят така наречената ПМР за „равноправна страна“ в преговорите и да приеме съществуването на „независима приднестровска държава“, за което не може да става и дума. Освен това, противно на изискванията на международните организации, включително ООН, Русия поддържа военен контингент на територията на Приднестровието.

По същия начин Руската Федерация постъпи и по отношение на Украйна. 2014 година беше повратна точка в историята на руско-украинските отношения. Незаконната анексия на Крим, руската инвазия в Донбас, създаването и подкрепата на т. нар. „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“ с едно замахване зачеркнаха 407 двустранни и 80 международни договора, регулиращи руско-украинските отношения. Ето най-важните от тях:

1) Хелзинкските споразумения от 1 август 1975 г., утвърждаващи принципите на нерушимост на границите, териториалната цялост на държавите, ненамесата във вътрешните работи на чужди държави;

2) Будапещенският меморандум от 5 декември 1994 г., според който Руската Федерация признава суверенитета и съществуващите граници на Украйна, и се ангажира да се въздържа от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна

3) Договор между Руската Федерация и Украйна относно условията за разделяне на Черноморския флот от 28 май 1997 г.;

4) Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство между Руската Федерация и Украйна от 31 май 1997 г., признаващ неприкосновеността на съществуващите граници, зачитане на териториалната цялост, и включващ взаимно задължение да не използват територията си в ущърб на сигурността една на друга;

5) Договор между Руската Федерация и Украйна относно руско-украинската държавна граница от 28 януари 2003 г.

6) Договор между Руската Федерация и Украйна за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив от 24 декември 2003 г., според който и двете страни имат свобода на корабоплаване по цялото Азовско море, а Керченският пролив е част от вътрешните им води

7) Харковските споразумения от 21 април 2010 г. за продължаване на срока на пребиваване на Черноморския флот на РФ в Крим до 2042 г.

На 27 март 2014 година Общото събрание на ООН прие резолюция относно териториалната цялост на Украйна. Съответното решение беше подкрепено от 100 държави-членки на ООН. Агресивните действия на Русия подкрепиха само 10 държави.

Карта на окупираните територии на Донецка и Луганска области, където и в момента всеки ден въоръжените формирувания на РФ атакуват ВСУ

Въпреки това политическото ръководство на Руската Федерация продължава да демонстрира, че и в бъдеще няма да изпълнява международните си задължения. През януари 2020 г. Владимир Путин предложи промени в Основния закон на Русия, според които Конституцията на РФ ще има предимство пред международното право. Въпреки факта, че Руската Федерация е страна по Виенската конвенция за правото на договорите, според която никакви норми на вътрешното законодателство не могат да оправдаят нарушаването на международните договори. Одобряването на тези промени пое по процедурния си път.

Ако тези изменения бъдат окончателно приети, Русия официално ще потвърди пред целия свят, че „Нито един договор с Русия не струва дори хартията на която е написан“

Източник: AVA.MD
Автор: Руслан Шевченко, политически анализатор, доктор по история

Още материали от InformNapalm

• Катинското клане – съветското военно престъпление, което в Русия продължават да прикриват
• Истината  за  миналата и днешната война. Руснаците в SS. Неонацистката идеология в днешна Русия
• Абхазия, резервният план на Кремъл. Руски алгоритъм от канцеларията на Сурков за овладяване на чужда държава
• Русия увеличава военното си присъствие в Грузия. Нови С-300 в окупирана Абхазия
• Марионетният режим на Москва в „Южна Осетия“ окупира нови грузински територии
• Нови провокации в зоната на руската окупация в Грузия. Напрегната ситуация на разделителната линия
• Личните данни на 140 офицери и сержанти от 4-а окупационна база на РФ в Грузия
• 08.08.08 – девета годишнина от руското нахлуване в Грузия
• Путин „взе коронавируса за свой съюзник“ и предлага сваляне на санкциите срещу Русия
• Защо му е на Кремъл „случаят Конев“ и другите атаки срещу Чехия? За поддръжка на местните противници на демокрацията
• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия