Публикуваме първата част от новото мащабно разследване на редактора на беларуския офис на разследващата общност InformNapalm Дзянис Ивашин, публикувано в беларуското републиканско издание «Нови Час». Материалите в разследването разкриват дейността на мрежата от медийни структури, с помощта на коита Руската Федерация провежда операции за влияние в контекста на информационната война срещу Украйна, Беларус, Молдова и Балтийските държави.

В разследването разкриваме подробно как Русия използва представители на журналистическата общност, и мрежата на т. нар. дискусионни клубове «Импрессум», «Формат-А3», «Сковорода» за водене на пропаганда и за информационно-психологически операции и операции за влияние в съседните си държави.

Руската Федерация използва формираната и изградена система от медийни структури, подчинени на единен план, цели и задачи, за провеждане на пълноценна информационна война срещу Украйна, балтийските страни, Молдова и Беларус – в момента ключов обект за въздействие на РФ.

Още философът Жан-Жак Русо нарече средствата за масова информация „четвъртата сила“. Оттогава изминаха повече от два века и медиите от печатни се превърнаха в глобални цифрови информационни системи, които обхващат транснационална аудитория. Заради фундаменталните промени в самите канали на комуникация влиянието на медиите върху населението на определена държава и върху човечеството като цяло стана огромно. Същевременно има епохално развитие и на средствата за пропагандно влияние, което днес няма граници. Човекът и ниговата невробиологична природа остава непроменен, а техническите възможности на пропагандата, която придобива все по-меки и незабележими форми на въздействие, непрекъснато прогресират.

През 2007 г. по време на известната си реч в Мюнхен Владимир Путин заяви, че Руската Федерация е избрала нов специален път, който се състои в осъществяване на неоимперска политика. След това събитие руският империализъм с нова сила предприе агресивни действия за изпълнение на стратегията за „меката сила“ (soft power) в съседни страни. В цели се превърнаха преди всичко страни, които преди са били част от Съветския съюз и които Русия счита за пряка сфера на своето влияние и жизнени интереси. В тези страни от  „близката чужбина“ («ближнего зарубежья»), според  руската терминология, руската „четвърта власт“ започна да създава пропагандни медийни клубове, чиито основни задачи бяха да задържат значителна част от обществото в руското културно, хуманитарно и информационно пространство, да поддържат тесни връзки и да координират действията на проруските сили, както и да съдействат за налагането на положителен образ на Русия сред населението, което в съвкупност определя стратегията на „меката сила“ на Руската Федерация.

Мрежата от медийни клубове – проводник на руските операции за влияние

Формирането на мрежа от така наречените дискусионни медийни структури започва от клуб «Импрессум», създаден в Естония през 2008 г. През следващата 2009 г. е създаден в момента ключовият за мрежата клуб «Формат-А3», стартирал дейността си в Молдова, а от 2010 г. започнал да реализира операции за влияние на Руската Федерация в украинския Крим. През същата 2010 г., след победата на президентските избори на проруския кандидат в Украйна Виктор Янукович, в украинската столица се появи нов структурен елемент от мрежата – клуб «Сковорода». През 2011 и 2012 г. «Формат-А3» се активизира и разширява дейността си в останалите балтийски страни – Латвия и Литва. След 2015 г. цел на руските операции за влияние под прикритието на клуб «Формат-А3» стана Беларус, която през следващите години премина в обсега на основните му обекти за въздействие. За петте години от функционирането си в Беларус клубът е провел почти 90 (!) мероприятия, на които са присъствали хиляди хора, включи в своята дейност многобройни представители на държавната журналистическа общност на национално и регионално ниво, получи достъп до студентската аудитория в Минск и Гродно, осигури си лоялност и подкрепа от държавния идеологически апарат на Беларус.

Основент партньор на мрежата е черносотнишкия „Изборски клуб“, основан през септември 2012 г. в гр. Изборск, Псковска област на Руската Федерация. Това е организация на руски общественици и експерти, обединени от антилиберални възгледи, и които са идеолози на руския неоимпериализъм, както и убедени представители на евразийството – националния геостратегически проект на РФ, заемащ ключова позиция в парадигмата на „руския свят”. За реализацията на този проект, Русия се нуждае от Украйна и Беларус, Молдова и балтийските страни, без които тя би била предимно азиатска държава.

Председател и главен идеолог на „Изборски клуб“ е главният едактор на шовинистичния руски вестник „Завтра“ (от руски: утре)  Александър Проханов. Ядрото на клуба се състои от хора, пряко свързани с Центъра (Института) за динамичен консерватизъм, който се ръководи от Виталий Аверянов, един от съставителите и редакторите на така наречената „Руска доктрина“, която създателите й определят като ​​основен програмен документ на „руския свят“. Значителна част от постоянните членове на „Изборски клуб“ вземат пряко участие като лектори в събитията на всички медийни клубове в мрежата.

В беларуското информационно пространство дейността на тези клубове, на първо място „Формат-А3“, досега не е коментирано в аспекта на заплахата, която представляват за националната сигурност на Беларус. Ще се опитаме да запълним тази празнина, да покажем дълбочината и мащаба на навлизането на тези медийни структури в обществения живот на балтийските страни, Молдова, Украйна и Беларус. Да разкрием техните бенефициенти, да представим информация за техните активи и проекти. Подобен комплексен и изчерпателен анализ на дейността на мрежата от руски медийни клубове в контекста на реализирането на операции за влияние на международно ниво от страна на РФ се прави за първи път.

Сега, по време на пандемията COVID-19, дейността на руските пропагандни структури, включително и в Беларус, е в известен застой, те са лишени от многобройната си аудитория, особено в журналистическите и студентските среди. Имаме уникална възможност преди възобновяването на дейността им, да изучим и да се въоръжим с информация за тези инструменти за руско информационно въздействие.

Управление на средствата за руско влияние и пропагандни операции

Пряк ръководител на дискусионните медийни клубове «Импрессум» и «Формат-А3» е Галина Сапожникова.

Галина Сапожникова / klops.ru

Галина Михайловна Сапожникова е родена през юли 1964 г. в гр. Ижевск, Удмуртска автономна съветска социалистическа република, РСФСР. През 1988 г. завършва катедрата по журналистика на Ленинградския държавен университет и е назначена да работи във вестник „Естонска младеж“ (рускоезичният печатен орган на Комсомола (ВЛКСМ)  на Естонска ССР). Година по-късно тя е назначена на работа в изданието „Комсомолская правда“ („КП“) като негов кореспондент за Естония, Финландия и Швеция. От 1999 г. е назначена в редакцията на „КП“ в Москва. Наградена е с грамота от правителствената комисия на Русия за съотечествениците в чужбина за специалния си принос в информационната подкрепа на руските съотечественици (2010 г.), връчена й е благодарност от президента на РФ „За голям принос към развитието на родната журналистика” (2011 г.). Лауреат на многобройни руски журналистически награди, включително т. нар. „Международна литературна и медийна награда „Олеся Бузина“ (2016), чиито лауреати са и такива отвратителни личности като организаторът „Руската пролет“ в Донбас Павел Губарев, антиукраинският блогър Анатолий Шарий, поддръжникът на руските окупатори Йосиф Кобзон, пропагандистът Кирил Вишински.

Галина Сапожникова е автор на множество пропагандни материали, насочени предимно срещу Украйна, балтийските страни и Полша. До ноември 2018 г. тя доста активно публикуваше в (про) руския ресурс IMHOclub. Сътрудничи и на пропагандния ресурс „Sputnik“. Тя открито възхвалява руската окупация на Крим, който посещава незаконно през 2017 г. (до публикуването на първата част от разследването името й все още не е вписано в раздела „Чистилище“ на Центъра „Миротворец“).

Медиен клуб «Импрессум»

Първият структурен елемент на мрежата е медийният клуб «Импрессум» (MTÜ Impressum), основан в Талин на 28 октомври 2008 г., точно два месеца и половина след края на активната фаза на руската военна агресия в грузинския регион Самачабло. По данни на Службата за вътрешна сигурност на Естония (Kaitsepolitseiamet, KaPo), този медиен клуб е специално създаден, за да се превърне в проводник за разпространение в Естония на необходимите теми и наративи в контекста на руските операции за влияние.

Информация за НПО «Импрессум» (Impressum MTÜ) съгласно информационния регистър inforegister.ee

Ръководители на клуба са местният бизнесмен, издател и главен редактор на вестник „Комсомолская правда“ в Северна Европа Игор Тетерин и, както вече отбелязахме, журналистката от „КП“ Галина Сапожникова.

Бенефициентите на клуб „Импрессум“ Игор Тетерин и Галина Сапожникова / kp.md

Служителите на KaPo са уверени, че от самото начало на своята дейност клубът редовно организира антиестонски пропагандни мероприятия. Основно направление в дейността на клуба (както тази, така и другите комуникационни платформи в мрежата) е провеждането на публични срещи, кръгли маси, работни срещи, различни презентации с участието на лектори – известни медийни личности, лидери на общественото мнение, авторитетни дейци на културата, науката, бизнеса, политиката, чиито възгледи и убеждения обикновено съвпадат с наративите на руската пропаганда. Прави впечатление, че естонските тайни служби често забраняват на тези представители на „руския свят“ да влизат на територията на страната, присвоявайки им юридически статут на „persona non grata“ (1, 2).

По правило на събитията присъстват активисти на (про)руски организации, предимно „Нощен патрул“ и журналисти от рускоезични медии.

Едно от мероприятията на медиен клуб „Импрессум“ в Талин / sputnik-news.ee

Естонската служба KaPo директно свързва клуба «Импрессум» със Службата за външно разузнаване на РФ (Служба внешней разведки – СВР). Освен това комисарят от KaPo Андрес Кахар в приложение към вестник „Eesti Paevaleht – Riigi Kaitse“ (Държавна отбрана) предоставя информация, че основните мероприятия на «Импрессум» се провеждат от Сапожникова, която има тесни връзки с местните руски екстремисти, главно от групата „Нощен патрул“ и актива на конгломерата от организации на „руските съотечественици „.

Безредици в Талин, придружени от погроми и грабежи, провокирани от радикалите от групата „Нощен патрул“ през април 2007 г. по време на пренасянето на паметника на т.нар. „Бронзов войник“ на Военното гробище.

Американският писател и журналист Пийт Ърли в книгата си «Comrade J – the untold secrets of Russia’s master spy in America after the end of the Cold War» („Друарят Джей – неразказаните тайни на главния руски шпионин в Америка след края на Студената война“) е публикувал показанията на Сергей Третяков, офицер от руската Служба за външно разузнаване, който през 2000 г. преминава на страната на САЩ. Според разказа на този дезертьор през 90-те години на миналия век над десет човека са работили като кореспонденти на „Комсомолская правда“ в чужбина, от които само един не е получавал заплата от Службата за външно разузнаване. Тази специална служба – един от основните руски органи за външно разузнаване – може да използва агентурна мрежа, състояща се от журналисти, за да получи достъп до важни обекти и лица, както и за съдействие при провеждането на руската информационна война срещу страната на назначение.

Още веднъж подчертаваме, че Галина Сапожникова е работила в Естония като кореспондент на «Комсомолска правда» от 1989 до 1999 година.

Още по темата: Агресивната руска soft power в Европа

Беше установено, че съоснователят на клуб «Импрессум» Игор Тетерин е собственик на издателската компания SKP Media, която е издавала вестник „Комсомолска правда“ в Северна Европа (читателска аудитория в Естония, Латвия и Финландия), с оборот от над 200 хиляди евро през 2018 година. Издателската къща SKP Media е създадена през 2003 г., като в неговия състав е влизало и сдружението „Руска книга“. През март 2018 г. собственикът е взел решение да продаде своя дял във вестник“КП“ в Северна Европа. Тетерин има и общи активи с Галина Сапожникова – компаниите Baltinpress и Masterclass.

Прави впечатление, че естонският журналист и публицист Олег Самородний (бивш главен редактор на „КП“ в Северна Европа), който разкрива разрушителните дейности на проруските сили, в книгата си „Бремя полуверок“ (значение полуверок) цитира доказателства, че Игор Тетерин в края на 80-те години, заедно с Владимир Иляшевич, са писали скандални статии за депортацията от Естония, публикувани в тогавашната съветска преса. По информация на KaPo от април 1983 г. до март 1988 г. Владимир Иляшевич е бил оперативен сътрудник на 1-ви отдел (разузнаване) на КГБ на Естонска ССР. Според информация на изданието Postimees той е изпратен във Финландия под прикритието на журналис в съветската информационна агенция АПН, където е работил до края на 1991 година.

Владимир Иляшевич в пресцентъра на естонската редакция на руския пропаганден ресурс «Sputnik» / sputnik-news.ee

В началото на 90-те години Иляшевич сътрудничи на вестник „Естонска младеж“, а след това става главен редактор на руския седмичник „Руски телеграф“. След създаването на клуб «Импрессум», дейността на своеобразния тандем Тетерин и Иляшевич се активизира значително. През пролетта на 2009 г. те дават своя принос за разпространението на книгата „Депортациите в Естония“ (Est. – „Deporteerimized Eestis: kuidas see tegelikult toimus“) на естонски език, в която началникът на руския фонд „Историческа памет“ Александър Дюков се опитва да морализира и оправдае масовите съветски депортации на естонци в Сибир. Трябва да се отбележи, че много в академичните кръгове открито наричат ​​Александър Дюков кремълски ревизионист и фалшификатор на историята.

Продуктът на руската информационна война срещу Естония, създаден от А. Дюков / impressionum-club.eu

Издаването на книгата в Естония беше провокативно посветена на 60-годишнината от масовото депортиране на естонци. Книгата е отпечатана от издателството Tarbeinfo, в което споменатият по-горе Владимир Иляшевич е член на борда. Представянето на този руски пропаганден продукт в Талин се състоя на базата на клуб «Импрессум», организирано тепосредствено от Игор Тетерин и Галина Сапожникова.

По време на презентацията на книгата на А.Дюков, организирана от клуб «Импрессум» в Талин / impressionum-club.eu

Характерна особеност на всички дискусионни клубове, свързани с Руската Федерация е, че освен оратори, те канят и известни местни личности и лидери, формиращи общественото мнение, които могат да дадат експертна оценка, да участват в техните събития и обсъждания. Като използват тяхната репутация и влияние, се прави опит да се създаде илюзия сред публиката за определена безпристрастност на тези събития, като така по-лесно се приемат руските пропагандни щампи, озвучени по време на събитието. На пръв поглед тези срещи не са провокативни, но задълбоченият анализ показва, че основната им цел е провеждането на дългосрочни и последователни операции на влияние на Руската Федерация, целите и задачите на които се подбират за всяка страна.

В Естония, Латвия и Литва тази дейност се осъществява в три основни направления: обвинения към представители на националния елит в привързаност към нацизма; разпространяване на дезинформация относно дискриминацията на рускоезичното население и уж принуждаването му да премине към националния език на обучение в образователните училища; налагането на мнението за несъстоятелността на балтийските държави, които уж „от едни от най-успешните в СССР са станали едни от най-бедните в Европейския Съюз“.

Установено е, че в Естония информационна подкрепа за дейностите на клуб «Импрессум» предоставят предимно следните медии: ПБК, «КП» в Северна Европа», МК-Естония, Sputnik Естония, Денс лед ден, Радио 4 Естония, Руски портал, агенция SKP News, delfi.ee, dv.ee, postimees.ee, stolitsa.ee, linnaleht.ee, mnenie.ee, err.ee, baltnews.ee.

Дейността на Галина Сапожникова в Естония не се ограничават само до организацирането на работата на клуб «Импрессум». Освен това тя създава и разпространява и свои собствени информационни продукти в тази страна. Сапожникова е автор на книгата „Арнолд Мери: последният естонски герой“, издадена през 2009 г. от издателството на Игор Тетерин SKP Media.

SKP Media е отпечатало минимум два тиража на пропагандната книга на Г. Сапожникова / sputnik-news.ee

Тази книга може с увереност да се разглежда в контекста на водената от Русия информационна война срещу Естония. Още през 2007 г. естонската прокуратура образува в съда наказателно дело с обвинения срещу Арнолд Мери за участие в геноцида над цивилното население на Естония. Като първи секретар на Централния комитет на Комсомола на Естонската ССР той координира и контролира депортирането на естонците от Хийумаа в Сибир през 1949 г. Мери умира, без да дочака присъдата на съда.

Показателно е, че всички големи зали в Талин отказаха да предоставят помещенията си за представянето на пропагандната книга. Накрая мястото на презентацията на книгата беше локализирано предимно на територията на руското посолство в Естония. След известно време Сапожникова получи за тази книга награда от Федералната агенция за печат и масова информация на РФ.

Компанията SKP Media на Игор Тетерин е издала и сборникът с руска военна пропаганда „Анатомията на малката кавказка война“ за агресията на РФ срещу Грузия през 2008 г. и друг сборник „Некъса памет“ през 2009 година. В последната книга най-новата история на Естония е представена през призмата на идеологията на „руския свят“.

Както се вижда, за операциите на влияние на Руската Федерация в страната от НАТО Естония, се формира отработен механизъм за тяхното прилагане – от създаването на медиен продукт до информационната му поддръжка и разпространение.

Медиен клуб «Формат-А3»

През юли 2009 г. в Москва е появява вторият и основен дискусионен медиен клуб в мрежата «Формат-А3». Той е създаден от журналисти на един от основните рупори на руската пропаганда – държавния телевизионен канал „Россия“ и най-големия руски седмичен вестник „Комсомолская правда“. Последният е част от едноименната издателска къща, която номинално контролира руския медиен магнат и петролен търговец Григорий Березкин, а според някои източници той е попечителстван от хора от администрацията на президента на Руската Федерация.

Този клуб работи в Беларус от доста време, но досега неговата дейност остава извън обхвата на гражданското общество на страната. От цялата информация, представена в настоящото разследване, следва, че неговата дейност трябва да бъдат обект на особено внимание не само на беларуското общество, но и на целия сектор на национална сигурност на Беларус.

Галина Сапожникова, както беше отбелязано по-горе, е ръководител и на медийния клуб «Формат-А3». Организацията на дейността на тази медийна структура е идентична с ръководения от нея клуб «Импрессум». Характерно е, че съществува и друга версия на името на клуба – «Формат А-3» – дори организаторите в описанието на дейностите, целите и задачите на тяхното отроче допущат варианти на името му.

Първият обект на този клуб е Молдова, в чиято столица Кишинев до края на 2009 г. са проведени първите две мероприятия. Изпълнителен директор на молдовското представителство на «Формат-А3» е Ирина Иванченко, журналистка в изданието „Комсомолская правда” в Молдова. Иванченко оглавява кишиневската обществена организация «Dialogum» (Asociaţia Obştească «Dialogum»), създадена през декември 2015 г. Именно тази организация действа като партньор на «Формат-А3» при провеждането на клубните срещи в Молдова.

Руководителката на молдовския филиал на медиен клуб «Формат-А3» Ирина Иванченко

ГО „Диалог“ е член на така наречения „Координационен съвет на руските съотечественици“ (КРСК) в Молдова. Подобен конгломерат от организации на руските съотечественици действа в Беларус (КСОРС), в Украйна (ВКСОРС) и в балтийските страни (КСОРС в Литва и Латвия, КСРСЕ в Естония). Русия формира мрежи от (про)руски организации във всички постсъветски държави, които използва, нв това число и за ефективно провеждане на операциите си за влияние.

В рамките на първото мероприятие на клуб «Формат-А3» през ноември 2009 г. в Кишинев е организирането на среща на представители на молдовската медийна сфера с руския журналист и писател Андрей Константинов, известен с романтизирането в творбите си на криминалния свят на Русия. През ноември същата година клубът провежда в Молдова още една среща, този път с директора на Института за глобализация и постоянен член на „Изборски клуб“ Михаил Делягин.

Още по темата: Струпване на руски ударни военни групировки край Беларус и Украйна: гр.Клинци

През юни 2013 г. медийният клуб «Формат-А3» провежда изнесено заседание на „Изборски клуб“ в Тираспол, столицата на непризнатата т.нар. Приднестровска Молдовска република (ПМР), в което участват Александър Проханов, Александър Дугин и Андрей Кобяков. На мероприятието присъства и Константин Затулин – ръководител на Института на страните от ОНД и един от архитектите на „Руската пролет“.

В информационната поддръжка и отразяването на събитията на клуба в Молдова участват следните медии: «Кишиневски Наблюдател», ИА «Новини-Молдова», «КП в Молдова»,«Аргументи и Факти» в Молдова», вестниците «Flux», «Capitala-Столица», телевизионната компания NIT, «Sputnik Молдова»; на територията на «ПМР»: ИА «Нов регион-Приднестровие», ТВ «ПМР», «Радио Приднестровие»

Целта на «Формат-А3» в Молдова, както и на сестринския му клуб «Импрессум» в Естония, е да консолидира част от молдовското общество в социокултурното, хуманитарното и информационното пространство на Руската Федерация, да координира действията с местните (про)руски сили и да наложи на населението позитивен имидж на Руската федерация.

Още по темата: Затулин, Малофеев, Усовски – подривната дейност на Русия в Полша (Инфографика)

Това е първата част от разследването. Във втората ще разкрием участието на мрежата от руски медийни клубове в провеждането на операции на влияние на Руската Федерация в Украйна, които се превърнаха в своеобразен пролог към военната фаза на окупацията на украинска територия, в допълнение ще публикуваме информация за подривната дейност на тези организации в Латвия и Литва.

Дзянис Ивашин, редактор на InformNapalm Беларус