През 2010 година с указ на президента на РФ Дмитрий Медведев Министерство на външните работи на Руската Федерация учреди Фонд за подкрепа на публичната дипломация „А. М. Горчаков“. В първата част от разследването говорителят на Украински кибералианс Шон Таунсенд разказа как действа тази руска “мека сила” срещу Украйна. Във втората част от разследването ще разгледаме действията на хибридните руски „дипломати“ в Централна Европа.
Важен инструмент на влияние на РФ и източник за финансиране на разпространяването на „руския свят“ на територията на различни страни е компанията „Газпром“. От кореспонденция на „Института за страните от ОНД“, до която получиха достъп украински хакери, стана известно, че „Газпром“ е отделял по два милиона долара за подривната дейност на тази „автономна организация с нестопанска цел“, която оглавява депутатът от руската Държавна дума от управляващата партия „Единна Русия“ Константин Затулин.
InformNapalm вече писа как руският олигарх Константин Малофеев финансира различни мероприятия за дестабилизация на Полша, Унгария и Чехия. С това се занимава и Институтът за страните от ОНД, известен с подкрепата си за колаборационистите в няколко области на Украйна. Сега ще се спрем по-подробно на неговата подривна дейност спрямо другите страни в Централна Европа.
През октомври 2014 година кандидатът на историческите науки, главният редактор на списанието «Газпром», и генерален директор на института за национална енергетика, Сергей Правосудов съставя анализ, в който излага виждането си за «меката» руска сила в Сърбия и България:
«Газпром» не може директно да финансира опозицията. Например, движението «Двери», което е против влизането на Сърбия в ЕС.
От «Двери» смятат, че Сърбия трябва да стане член на Евразийския съюз и да разчита на Русия. Тази партия на практика не е представена във водещите сръбски медии, чиято информационна политика е подчертано антируска. На изборите през 2013 година «Двери» събраха 4% от гласовете на избирателите и не влязоха в парламента (прагът е 5%).За да запази и усили позициите си, „Газпром“ трябва да си сътрудничи с някаква обществена организация, която под прикритието на различни хуманитарни проекти, да работи активно по общественото мнение в Сърбия и България.
Доколкото жителите на тези страни се отнасят традиционно позитивно към Русия, е напълно възможно да се направи това.
В резултат може и да видим по улиците на Белград и София демонстрации в подкрепа на проекти на „Газпрома“ и Русия. С лозунги от типа: «Не искаме да мръзнем заради Украйна».
Ако Владимир Путин по време на визита в Сърбия предложи на тази страна да влезе в Евразийския Съюз и при това спомене за движението «Двери», което подкрепя тази идея, то това би било добър ориентир за сръбските избиратели. Защото в момента те са абсолютно сигурни, че Русия подкрепя настоящото правителство на Сърбия. В България ситуацията е на практика аналогична със сръбската, просто инвестициите на „Газпром“ засега там са по-малки.
Както виждаме, дейността на руските компании «Газпром» и «Лукойл» е свързана с обикновен шантаж и прикриване на подривна дейност. Ние сме много добре запознати с това от примера с Украйна. Партията на Аксенов «Руско единство» също събра около 4 процента на изборите в Автономна Република Крим, но пък изпълни вярно задачите си при окупирането на полуострова. Само в строителството на «Южен поток» Русия планираше да вложи до 500 милиарда рубли (от руска страна) и 10 милиарда евро – в морската част на тръбопровода. За щастие, тези пари буквално излетяха през тръбата, и през април «Газпром» отчете загубата на 53 милиарда рубли.
Връщаме се в 2014 година. «Двери» провеждат «патриотичен» антиправителствен митинг в Белград. Иван Костич изпраща фотоотчет във Фонда „Горчаков“:
Виждаме типичен „хуманитарен“ проект по руски: знамена на непризнати републики и рядко сръбския трикольор – и за да не възникне у никой и най-малко съмнение, този факт е подчертан специално в съобщението за пресата:
«По време на протестна акция, която започна около сградата на правителството и при усилено полицейско присъствие, събралите се носеха знамената на Сърбия, Русия, Републиките на Новорусия и образа на президента на Русия Владимир Путин».
С какво завършват подобни митинги е ясно от примера на окупираните Донецк и Луганск. Фондът „Горчаков“ през 2013 година финансираше такива маргинали и запалянковци и в Украйна, и по същия начин те излизаха по митингите с чужди знамена и с лозунги „Путин, вкарай войски“. На практика всички (с малки изключения) грантополучатели на този руски фонд в Украйна, взеха активно участие в последвалата терористична дейност в рамките на бандитските формирования «ЛНР» и «ДНР» и са нанесени в Чистилището на сайта «Миротворец». А всичко започна с лозунги за руския език и култура.
Как действа Русия в Европа? Например културното аташе към посолството на РФ в Босна и Херцеговина изпраща до Босна и Херцеговина информации на руски език. Заместник редакторът по международни проекти на „Руски вестник“, старши преподавател в катедрата по славистика и централно-европейски изследвания към историко-филологическия факултет на РГГУ, Вячеслав Чарский, иска от въпросния фонд 2 милиона и 615 хиляди рубли за създаването на център за руски език и политическа култура в Белград (оценка, XLS).
За сравнение припомняме, че през 2013 година харковчанинът Юрий Апухтин получава от този фонд приблизително същата сума за „прокарване на идеите за „руския свят“. Всичко завърши с присъда от 6 години лишаване от свобода за „безредици“ и „насилствена промяна на конституционния строй“. Поддръжникът на терористите от „ДНР“ от Одеса, Валентин Чернов също е искал от фонда пари за „фестивал на руския език“ за рожденния ден на Лермонтов. Впоследствие тоз „любител на Лермонтов“ беше забелязан на общи снимки с терористите: в центъра, до „народния губернатор“ Кауров, по време на изказване на депутата Труханов на Куликово поле:
Начините за прокарване на идеята за „руския свят“ както в Централна Европа, така и в страните от бившата ОНД са абсолютно идентични.
В бившите съветски републики Русия се държи още по-грубо и безпардонно. През август 2015 година политологът Николай Цвятков изпраща във фонда анализ «Положението на рускоезичните в Молдавия» (DOCX), в която описва ролята на руския език и автономията:
За връщането на Молдова в сферата на директно влияние на Русия трябва да се отдалечи от остарялата парадигма за обществения консенсус. Тази абстрактна величина беше разбираема за „съветските хора“, но е съвършено чужда на сегашните молдавски власти и на техните попечители.
Трябва да се концентрира вниманието върху развитите точки, които в Молдова са 12. Става дума за 12 града: на север – Белци, Сороки, Унгени: в централната част – Кишинев, Оргеев, Хинчешти; на юг – Кагул, Комрат, Тараклия, на изток – Рибница, Бендери, Тираспол. 9 от 12 града са рускоезични. Трябва да се осигури лоялността им с директна руска помощ.
Формиране на елит от «проруска младеж». Става дума за средносрочно планиране, за 3-5 години, което ще позволи да се формира устойчива група от информационно ориентирани към Русия млади специалисти в различни области: икономика, право, журналистика, политика, производство и т.н. Количеството млади хора след селекцията не трябва да надвишава 100-120 човека. Които ще дават тон в обществените дискусии.
Задействане на руските компании във финансирането на рекламни акции и мероприятия по формирането на положителния съвременен образ на Русия. Такива продукти вече са разработени. Трябва им само материално-техническа поддръжка по места. Руските компании в Молдова притежават такива възможности.
Отбелязваме, че както и в АР Крим, автономията, без реални предпоставки за федеративно устройство на държавата, води до обособяване на регион, което в последствие може да се превърне в огнище на хибридна агресия. Езиковата бариера или икономическата обособеност водят до това, че на руските хибридни структури им е по-лесно да наложат контрол над местните финансово-промишлени или криминални групи. Да се пазаруват на дребно локални лидери е по-просто, отколкото да се склони към противоестествено сътрудничество централната власт. А руските политолози би трябвало да помнят, че играта с огъня завършва лошо, и вместо „Слобожанщина“ или „Бесарабска Република“ и подобни колебливи федерализации и безмитни зони, могат да получат истинска Астраханска или Казанска Република с приемственост, стигаща до времената на Иван IV.
Подобни проекти фондът реализира и в Балтийските държави. И тъй като налагането на руската култура там среща съпротива, на ход отново идват призивите за „мир“ (като в съветската шега: война няма да има, но ще има такава борба за мир, че камък върху камък няма да остане) и дори за спазване на така омразните им права на човека. Методите може да са различни, но целта е една: дори и като трупове, дори и като чучела, но да си върнат загубените колонии.
За клипа «Не на войната» (псевдопацифизъм, маскиращ пораженчество) са отделени цели четири милиона рубли (оценка, DOC). Във формуляра за получаване на финансирането в прав текст е заявено, че всяка национална култура се възприема от авторите на проекта като проява на «русофобия». Получател на средствата е Балтийската младежка асоциация «Juvenis», ръководители на проекта са Алексей Римантович Грейчус и Людвик Владимирович Волхонский от Вилнюс. Информационно подкрепят проекта литовските вестници «Обзор» и «Куриер». Антонина Зимина се грижи в Литва за рускоезичните права на човека и други «евразийски ценности»:
появи се възможност да организираме презентация на Фонда Горчаков във Вилнюс в Независимия център за правата на човека www.nztc.lt, цел на който е оказване на руските ни съотечественици всестранна юридическа и друга подкрепа в случай на нарушаване на техните права, свободи и законни интереси, в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право в областта на правата на човека.Организацията предоставя помещение за 50 човека и ще покани рускоговорящи студенти и активисти от НПО. Проявяват интерес към сътрудничество и ще присъстват и ръководители и активисти от НПО «Витис» гр. Каунас. Организацията се занимава с популяризиране на евразийските ценности в Литва. От литовска страна организатор е випусникът на «Балтийски диалог 2012» Едикас Ягелавичюс. Планираната дата за провеждане е 23 август 2014. Относно разходите за пътуване и пребиваване: билети за автобус от 1000 до 1400 рубли (зависи от датата на закупуване и маршрута), за хотел – обещаха да помогнат да намерим по-евтин, но средно е от 30 до 40 евро.
За усилване на влиянието си в Централна Европа и бившите съветски републики, Руската Федерация използва методи, които вече изпробва във войната срещу Украйна: директен енергиен шантаж, директно финансиране от страна на руски държавни компании на маргинални проруски партии, псевдо правозащитна дейност. Пълзяща федерализация, насочена към разкол в страната по езиков или икономически принцип. Псевдопацифизъм, маскиращ пораженчеството. Формиране на вътрешна опозиция за прикриване на терористична и сепаратистка дейност. Всяка гледна точка, различна от руската, се заклеймява като русофобска. И спонсор на тази дейност в Европа е директно правителството на Русия, прикриващо се зад уж независими, нетърговски организации.
Пълният архив с писмата на служителя от фонда „Горчаков“ е предаден на общността InformNapalm. Можете да получите копие от архива, като го поискате на адрес ruheight@gmail.com. В публикациите, направени по този архив (или на копие от архива), трябва да се постави задължително линк към InformNapalm и Ukrainian Cyber Alliance.
Данните за разследването са предоставени на InformNapalm на ексклузивна основа от хакерите активисти от UCA. Общността InformNapalm не носи отговорност за начините по които е извлечена информацията. Ние анализираме и допълваме материалите чрез разузнаване по открити източници.
No Responses to “Агресивната руска soft power в Европа”