На 8 август се навършват 12 години от руското военно нахлуване в Грузия, което наричат още и петдневната война. Това е първата откровена военна агресия от последвалата серия завоевателни войни на Путинова Русия, на която международната общност не отреагира навреме и адекватно. В резултат на мълчаливото бездействие последваха нови военни авантюри на Кремъл. Независимо от прекратяването на огъня, войната в Грузия не е приключила, тя само промени формата си. Към настоящият момент под контрола на руските окупатори се намира над 20% от територията на Грузия, и този показател расте всеки ден, защото Русия, нарушавайки всички договори и норми на международното право, целенасочено продължава политиката си на пълзяща окупация, отвлича и убива мирни граждани.

InformNapalm публикува хронология на събитията от последните дни преди официалното начало на войната от блогъра Giorgi Cyxymu Jakhaia.

На 29 юли южноосетинските сили за първи път откриват огън по група наблюдатели от ОССЕ и Смесените мироопазващи сили. В същия ден те подлагат на артилерийски обстрел и позициите на грузинските миротворци на хълма Сарабук. За първи път от 2004 г. южноосетинската страна използва артилерия с калибър над 100 mm, забранена в зоната на конфликта, което е принуден да отбележи в доклада си командирът на Смесените мироопазващи сили Марат Кулахметов. На следващия ден южноосетинските сили бомбардират села с етнически смесено население, намиращи се под контрола на грузинското правителство. В същото време в Абхазия,

на 30 юли, шест дни предсрочно, руските железопътни войски приключват ремонта на железопътната линия Сухуми-Очамчире. Подготовката за войната приключва. Тя вече може да започне. Списание «Огоньок» съобщава, че 45 – 50 железопътни вагони с танкове са превозвани до Галски региона, на административната граница на окупирана Абхазия; ешелоните пътуват денонощно. Неназован полковник от „мироопазващите сили“ съобщава, че в Абхазия са доставени толкова много оръжия и боеприпаси, «че ще стигнат за няколкогодишен конфликт». «Нещо ще се случи, чувствам, че нещо ще се случи» – добавя той в интервю пред Павел Шеремет.

В 8:00 сутринта на 1 август 2008 г. грузинска полицейска кола се взривява на мина. В резултат на експлозията петима грузински полицаи са тежко ранени. От обяд на 1 август 2008 г. до сутринта на следващия ден южноосетинските и грузинските сили водят престрелки, в резултат на което 6 осетински военни са убити, а 13 души бяха ранени.

На 2 август 2008 г. четири снимачни екипа на централните руски телевизионни канали, състоящи се от 15 журналисти с цялото необходимо оборудване, пристигат от Москва в Цхинвали, за да отразят предстоящата война, за която по това време в ​​Грузия никой не знае. Рано сутринта на 2 август 2008 г. друга група руски журналисти отпътуват от столицата на Дагестан, Махачкала, за Южна Осетия. На чуждестранните журналисти беше забранено да влизат в Южна Осетияна територията на „Южна Осетия“, с изключение на снимачния екип на украинския телевизионен канал „Интер“, свързан с Партията на регионите. Руското външно министерство обяснява това с „проблеми с документите им“. До 7 август 2008 г. броят на руските журналисти, изпратени в Цхинвали, достигна 50.

На 2 август 2008 г. военните учения „Кавказ-2008” официално приключват. Но руските войски, участващи в маневрите, не напущат позициите си. Допълнително редица подразделения от Северен Кавказки военен окръг преминават държавната граница и продължават ученията на територията на Грузия в „Южна Осетия“. Освен това до вечерта на 7 август 2008 г. общата численост на двата „мироопазващи“ батальона – руски и осетински – е незаконно увеличена с 1000 – 1700 военнослужещи, докато броят на грузинските миротворци остава съответстващ насъгласувания по Дагомиските споразумения – 500 бойци.

На 2 август 2008 г. властите в „Южна Осетия“ започват да евакуират жени и деца от селата около Цхинвали. До полунощ на 7 август 2008 г. над 20 000 цивилни са евакуирани от Южна Осетия в Русия. Това представлява над 90 процента от населението в зоната на бъдещите военни действия и повече от половината от населението на Южна Осетия, намираща се под контрола на администрацията на Кокойти. Всъщност е постигнато същото съотношение на броя на евакуираните ичислеността на населението в региона, както по време на кризата в Косово през 1999 година. Но има и съществена разлика. Косовските албанци започват да бягат от домовете си след началото на етническото прочистване от югославската армия. А в Южна Осетия етническите чистки срещу грузинското население е извършено от южноосетинските части, след като са евакуирани южноосетинските жени и деца.

На 2 август 2008 г., на практика едновременно, толкова различни хора като Сергей Миронов, Теймураз Мамсуров и командирът на руските ВВС Валери Евтухович правят изявления, в които обещават, че руските сили ще влязат в Грузия, „за да защитят руските граждани и да помогнат на миротворците“.

В същото време нараства интензивността на артилерийските и минометни обстрели на грузински села и постове на грузински миротворци от страна на осетинските бандитски формирования. Броят на нападенията е толкова голям, че дори командването на руските миротворци не можеше да не признае този факт документално.

Сутринта на 3 август 2008 г. заместник-министърът на отбраната на Русия Николай Панков, заместник-началникът на ГРУ и командващият 58-ма армия Анатолий Хрулев пристигат в Цхинвали, където провеждат заседание на Съвета за сигурност на Южна Осетия с участието на военното и политическото ръководство на Южна Осетия, командира на Смесените мироопазващи сили Марат Кулахметов и командира на Осетинския миротворчески батальон Константин Фриев. Грузински източници твърдят, че целта на срещата е била да се уточнят подробностите по плана за бойните действия на 58-ма армия в Южна Осетия. В същото време на няколкостотин километра от Цхинвали – в Сухуми, се провежда заседание на Съвета за сигурност на Абхазия.

В същия ден, 3 август, в Северен Кавказ започва мобилизацията на „доброволци“ и казаци. Както обяснява върховният атаман на Съюза на казашките войски от Русия и чужбина, и вице-губернатор на Ростовска област Виктор Водолацки, мобилизяцията на доброволците се осъществява „централно чрез наборни пунктове в регионалните и областните военни комисариати“ в районите на Северен Кавказ. Повечето от доброволците включени в състава на 19-та мотострелкова дивизия на Северен осетински военен окръг и на северноосетинския мироопазващ батальон, останалите подписват контракти директно с т.нар. „Министерство на отбраната на Южна Осетия“ (съществуването му, според Дагомиските споразумения, също е незаконно). Първите 300 наемници преминават руската държавна граница с Грузия и на следващия ден са в Южна Осетия.

На 4 август 2008 г. щабът на войските на СКВО премества подразделения на окръга непосредствено край държавната граница на Русия с Грузия, и ги разполага в района на Нижни Зарамаг, за да „може да прехвърли в максимално кратки срокове войски, зв помощ на мироопазващите сили в Южна Осетия“. В същия ден в Южна Осетия пристигат медицинските и свързочни подразделения на 58-ма армия, а 11 самоходни гаубици Gvozdika «Гвоздика» са прехвърлени от Джава в Цхинвали. По данни от грузински източници броят на редовните руски войски в Южна Осетия достигна 1200 военнослужещи. На авиобазата в Моздок пристигат военни самолети от системата за ранно предупреждение и управление от тип АВАКС, а няколко тежки бомбардировача Ту-22М3 са прехвърлени от мястото им на постоянно разполагане близо до Новгород в Саратовска област.

На фона на интензивната военна подготовка, с пълна сила започва да работи и машината на пропагандната война. На 3 август 2008 г. Държавният комитет за информация и печат на Южна Осетия (ГКИП) публикува статия, озаглавена „Ако утре има война …“, в която се предполага, че военните действия могат да започнат всеки момент. Информационната агенция „Осинформ“ публикува статиите „Южна Осетия се готви за война„, „Русия вижда заплаха от война между Грузия и Южна Осетия“, „Хроники на необявената война„. Рано сутринта на 4 август 2008 г. стартира блог за пропаганден съпровод на разгръщащата се война, наречен „Гласът на душата“. Първата му публикация гласи, че цивилните евакуирани от 2 август са изпратени в Северна Осетия, „където ще трябва да изчакат създалата се ситуация“. Английската езикова версия на този блог, наречена Voice of Soul, стартира в нощта на 6-7 август 2008 година. На август „Независимая газета“ публикува статия, озаглавена „Отложената война“. Радио Южна Осетия уверено заявява, че „войната може да започне утре„. Руският депутат Константин Затулин отправя искане незабавно да се проведе „операция по принуждаване към мир“. В Сухуми Сергей Багапш заявява, че ако избухне война, Абхазия „няма да стои настрана“. На следващия ден в блога „Гласът на душата“ е публикуван пост „В очакване на войната“.

На 5 август още няколко единици бронирана техника, 40 артилерийски системи и разузнавателният батальон на 33-та отделна планинска механизирана бригада преминават руско-грузинската граница през Рокския тунел и влизат в Южна Осетия. Други 30 артилерийски оръдия са прехвърлени в Грузия през Кударския проход.

Снимка: Руската войска се връща в Северна Осетия на 15 август © News.bigmir.net

Инициаторите и ръководителите на войната не скриват факта, че целите на руско-абхазко-осетинската коалиция в започващите се военни действия е да излязат далеч извън пределите на териториите на Южна Осетия и Абхазия. Тъй нареченият министър на вътрешните работи на Южна Осетия Михаил Миндзаев заявява, че Южна Осетия може да предяви тереториални претенции към някои райони от Джорджия, включително Боржоми и Бакуриани, и обещава да „бомбардира Гори, Карели и една от курортните зони“. Постоянният представител на Южна Осетия в Москва Дмитрий Медоев обещава да започне „железопътна война“ с Грузия и добавя: „Да видим как Грузия ще изпълнява задълженията си по международния транзит на нефт“.

На 5 август в интервю за „Независимая газета“ т.нар. абхазски министър на външните работи Сергей Шамба не изключва възможността за откриване на втори фронт срещу Грузия. Неназован източник от разузнавателните служби на Абхазия прогнозира, че „специално подготвени диверсанти могат да взривят нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан„. И той не сбърка: ден по-късно, заради експлозия близо до турския град Ерзинджан, нефтопроводът е временно затворен.

До вечерта на 5 август, на северния край на тунела Роки се разполагат 135-ти и 693-ти мотострелкови полкове на 19-та дивизия на 58-ма армия, 104-ти и 234-ти въздушни полкове на 76-та гвардейска въздушно-десантна дивизия, 217-ти въздушно десантен палк на 98-ма въздушно-десантна дивизия и 31-ва отделна въздушно десантна бригада. В състава им влизат 11 693 военнослужещи, 891 единици бронирана техника, 138 артилерийски оръдия.

На сутринта на 6 август 2008 г. всички учреждения и магазини в Цхинвали са затворени. Следва спешна евакуация на цивилни граждани в Русия, откъдето на свой ред пристигат руски наемници и журналисти. Изданието „Известия“ с гордост съобщава, че в Южна Осетия пристигат доброволци и от самата Москва, а осетинското радио излъчва съобщение за началото на войната. Южноосетинските войски откриват минохвъргачен огън по селата Ередви, Приси, Авневи, Двани и Нули. В резултат на започналата престрелка са ранени няколко човека от двете страни.

В нощта на 6 срещу 7 август 2008 г. полевият щаб на СКВО е разположен в Джава, а на Ленинградски военен окръг – в долната част на Кордорското дефиле. Кореспондентът на агенция АПН съобщава от Владикавказ: „Цялата република <…> всички видяха (започвайки от вечерта на шести) движението на огромен брой войски към тунела Роки.“ Журналистката «Независима газета», която се придвижва от Владикавказ към Цхинвали, за да не пропусне началото на разгръщащата се война, пише това, което е видяла със собствените си очи на 6 август: „Русия струпва сериозни военни сили край границите на Грузия. По транскавказката магистрала Алагир до Зарамаг се движат военни колони и отделни машини с личен състав, бронирана техника. Военните твърдят, че продължават ученията, но няма съмнение, че така показват решимост да защитят своите граждани в Южна Осетия. Включително до провеждане на „операция по принуждаване към мир„. Три седмици по-късно тя отново подчертава: „Видях нашата армия в пълна бойна готовност“.

Листовка, раздавана на военните на руските военни учения Кавказ-2008, завършили няколко дни преди руското нахлуване в Грузия

Заур Алборов, изказващ се от името на „южноосетинското военно командване“, в своите записи си на форума milkavkaz.net отброява часовете до началото на войната: 2 август – „Учението Кавказ-2008 приключи, всичко е отработено, сега евакуираме цивилните, провеждаме мобилизация, а после някои ще си имат проблеми„, 5 август – „Руската Федерация ще изчака няколко дни, за да види  целият свят кой е агресорът, през това време ние и „доброволците“ ще издържим, а след това една агресивна сила ще има трудности“; „Накратко, Грузия ще бъде изпитателен полигон за нови образци оръжия и боеприпаси и утилизация на старите, в частност в складовете има много ФАБ-ове от различни калибри с изтекъл срок на годност, така че прострелващите няма да ги пестят особено„, 6 август – „Днес ще се разправим с агресорите, те ще отговарят за всичко„. В 22.58 на 6 август той уверено предсказва: „Мисля, че ще започне в следващите няколко часа. Имам основание да го кажа„.

Вечерта на 6 август 2008 г. президентът на Грузия Михаил Саакашвили се опитва да се свърже спешно по телефона с руския президент Дмитрий Медведев, за да обсъди опасното развитие на събитията в Южна Осетия и в руско-грузинските отношения. Реакцията на руското външно министерство, което организира телефонни разговори между президентите, е хладно: „Още не е настъпило времето президентите да преговарят“.

Източник: cyxymu.info Заглавна снимка: гр. Гори, август 2008 г.

Прочетете още: Годишнина от руската агресия срещу Грузия и окупирането на грузински територии от Русия

Снимки от петдневната война.
Източник: news.bigmir.net/

1. Руски самолет Су-25 бомбардира грузинския град Гори.
2. Ранена грузинка в Гори след бомбардировките

1. След нощния обстрел навлизащата колона от 58-ма армия на ВС на РФ
2. Руските военни взривяват пистата на авиобазата в Сенаки на 9 август

1. Руска танкова колона на подстъпите към Тбилиси. 13 август
2. Погребение на загинали грузински войници след края на конфликта

Руски войници мародерстват и грабят изоставената грузинска военна база в Сенаки. Източник: Info Georgia

Още материали от InformNapalm

• Необявените войни на Русия: Абхазия. На 27 юли 1993 е подписан договор за прекратяване на огъня
• Абхазия, резервният план на Кремъл. Руски алгоритъм от канцеларията на Сурков за овладяване на чужда държава
• Нови провокации в зоната на руската окупация в Грузия. Напрегната ситуация на разделителната линия
• Русия увеличава окупационния си контингент в Абхазия
• Списък «672» – идентификационни данни на руснаци, взели участие в агресията срещу Грузия през август 2008 година
• Личните данни на 140 офицери и сержанти от 4-а окупационна база на РФ в Грузия
• Годишнина от началото на руският реваншизъм: „Числото на звяра 08.08.08“
• Русия спазва международните договори както дяволът чете евангелието

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram

Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm с малка месечна вноска през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm