Продължаваме да разкриваме нова информация за бивши бойци на разформированата украинска специална полицейска част „Беркут“, които служат на диктатурите в Русия и Беларус.
Във втората част географията на разследването се разширява значително. Бивши бойци от специалното подразделение „Беркут“ бяха открити на служба не само в Минск, но и в други региони. В рамките на разследването за първи път предоставяме информация за бившия „беркутовец“ от Одеса, който сега служи в редиците на минския ОМОН.
Още по темата: Специално разследване: какво защитава разформированият украински „Беркут“ в Беларус. Част I
Не само Минск
В резултат на проучване на акаунти в социалните мрежи на споменатия в първата част на разследването Дмитрий Анцупов, на територията на Беларус беше разкрит негов колега, боецът от николаевското специално подразделение „Беркут“ Владимир Дидик. В акаунта си в «ОК» Анцупов определя Дидик като свой колега.
Владимир Владимирович Дидик (укр.: Володимир Володимирович Дидик)
Роден на 3 август 1988 г. в село Антоновка, Новоодески район, област Николаев (Украйна). Завършва Николаевския политехнически колеж. След демобилизацията си е приет в полицейската рота със специално предназначение „Беркут“ към Николаевско управление на МВР. След победата на Революцията на Достойнството бяга със семейството си в Беларус. Предполага се, че служи в ОМОН на дирекция „Вътрешни работи“ гр. Гомел.
Идентифициран на групови снимки с колеги от николаевския „Беркут“.
Владимир Дидик е отбелязан с кръг. Вляво и вдясно от него – обектите от първата част на разследването – минските омоновци Сергей Панасенко и Николай Стагарняк
Съдейки по пагоните на снимката, Владимир Дидик в този момент е полицейски сержант.
Дидик е забелязан и на снимката от сватбата на боеца на николаевския „Беркут“ Артем Мелниченко, който през 2017 г. се уволнява от правоохранителните органи.
Владимир Дидик прав в центъра
За разлика от повечето избягали в Беларус бойци на николаевския „Беркут“, Дидик живее не в столицата или околностите й, а в Гомел.
Владимир Дидик с дъщеря си по време на празничното шествие в чест на Деня на победата на ул. „Съветска“ в Гомел, 9 май 2016 г. На заден план се вижда Домът на профсъюзите
По време на изучаване на открити източници, името на Владимир Дидик беше открито в списък на граждани, нуждаещи се от подобряване на жилищните условия в Железопътен район на Гомел.
С решение на районната администрация от 6 юни 2017 година той е включен в общия списък. С помощта онлайн-услугата на Гомелския областен изпълнителен комитет се вижда, че през юли 2020 година Владимир Дидик е на опашката за жилище под №14370.
Тази официална информация допълнително потвърждава датата на раждане на Дидик.
Условията на списъка за настаняване предвиждат ежегодна проверка – потвърждаване на статуса от органите на местната власт по място на регистрация. Интересно е, че администрацията на квартал Железопътен в Гомел е оставила в свободен достъп дори информацията за пълния адрес на бившия беркутовец в едно от общежитията на ЖК „Селмашевское“.
Владимир Дидик в бойна екипировка на боец от спецподразделението „Беркут“
Според беларуското законодателство гражданите, регистрирани в общежитие и чакащи на опашка за жилище, трябва действително да живеят на мястото на регистрацията си. За потвърждение изпълнителният комитет изисква дори писмени свидетелства от съседи или коменданта на общежитието. Оказва се, че поне от 2017 г. доскоро Владимир Дидик е живял в квартал Железопътен в Гомел.
През есента на 2020 г. Дидик отпада от общия ред. Най-вероятната причина е получаването на жилище от местоработата му. Законът позволява да се чака ред едновременно по местоживеене и по месторабота. Освен това служителите на Министерството на вътрешните работи имат приоритетно право да получат служебни жилища. Известно е също така, че след 5-7 години служба в ОМОН бойците получават собствени жилища.
С Владимир Дидик може да е свързана случилата се в Гомел история с украински мигрант Евгений Кириченко, който през 2014 г., заради заплахата от настъпление на руските войски, отведе семейството си от Донецк в Беларус.
Евгений Кириченко / снимка от акаунта му във Facebook
Вечерта на 11 август 2020 г. Кириченко е задържан от гомелския ОМОН в центъра на града като „митингуващ“ и настанен в микробус „Газела“. След като Кириченко съобщава, че е украинец, той е преместен в арестантска кола, в която има 8-10 човека в черни униформи без отличителни знаци.
На 11 август 2020 година в Гомел бяха проведени масови арести не самона протестиращи, но и на случайни хора / Видео от сайта gomel.today
По думите на Кириченко той бил обидждан, питали са го колко му е платено и кой е неговият координатор, след което бил хвърлен на пода и жестоко бит. Един от спецполицаите попитал: „Така, може би точно ти, копеле, ме гори на Майдана?“ След това Кириченко отново е прехвърлен в „Газелата“ и откаран в РПУ на Централен район на Гомел, където изтезанията продължават. Според решението на съда Кириченко няколко дни се намира в изолатора за временно задържане.
Операция на МВР на Беларус за потушаване на протестната акция в Гомел, 11 август 2020 г. / Кадър от видео на gomel.today
Въпреки обжалването на съдебното решение и разследването, инициирано в Следствения комитет по факта на побоя, Кириченко е призован в Службата по гражданство и миграция и оттам отново е откаран в следствения арест. След 14 дни в ареста той е депортиран от Беларус със забрана да влиза в страната през следващите три години.
Възвожно е Владимир Дидик и омоновецът, който е разпитал Евгений Кириченко за Майдана в арестантската кола, да са едно и също лице? За да изясни това, авторът на разследването се свърза с Евгений Кириченко. Според него задържаните са били качвани в арестантската кола специално, за да бъдат бити.
Жесток побой над задържани в арестантските коли / кадър от видео от сайта tut.by.
По думите на Кириченко той не е виждал лицата на омоновците в автозака: те били с балаклави, някои с каски. Освен това на задържаните не е било позволено да гледат в посока на силоваците, затова той не можа да разпознае омоновеца.
Ако читателите имат допълнителна информация, моля, информирайте автора на разследването. Анонимността е гарантирана.
«Ах, Одеса, перла на морето»
В редовете на минския ОМОН беше открит още един боец от разформированото украинско специално подразделение „Беркут“ – Сергей Киминчижи. Установено е, че преди това е служил в отделния батальон на милицията със специално назначение в Одеса. Това е първият беркутовец – одесчанин, открит сред белоруските милиционери.
Сергей Петрович Киминчижи (укр.: Сергий Петрович Киминчижи)
Роден на 4 август 1983 г. в село Василевка, Болградски район на Одеска област (Украйна). Живял в село Вигода, Беляевски район, в същата област. След демобилизацията си е приет на служба в БМОН „Беркут“ към Главното управление на МВР на Украйна в Одеска област. След победата на Революцията на Достойнството избягва в Беларус. Режимът на Лукашенко му дава гражданство и го назначава да служи в ОМОН към ГУ на МВР в Минск.
В резултат на задълбочено разузнаване по открити източници (OSINT) Сергей Киминчижи е намерен сред бойците на «Беркут», участвали в дните на отворените врати за детския оздравителен лагер „Юрий Гагарин“.
Сергей Киминчижи (в центъра вляво) по време на демонстративно участие на бойците на „Беркут“ от Одеса / odessitua.com
Събитието е организирано в началото на август 2013 г. от детския отдел на Службата на криминална полиция към Главна дирекция на МВР на Украйна в Одеска област. Освен беркутовците са поканени и служители на киноложкия център на управлението. Киминчижи участва не само в демонстрационни изпълнения на отряда си с основните техники за ръкопашен бой, но и в демонстрацията на оръжия и специалната техника, с които разполагат бойците от Беркут.
Сергей Киминчижи показва 12 калиброва пушка помпа „Форт-500“. Много от участниците в Революцията на Достойнството, включително и беларусът Михаил Жизневски, бяха убити с такова оръжие / Снимка: odessitua.com
Известно е, че по време на събитията от Революцията на Достойнството на 19 февруари 2014 г. войниците на одеския „Беркут“ пробиха кордона, направен от одески активисти на мястото за дислокация на батальона, и с два автобуса заминаха за Киев. На 21 февруари депутатът Анатолий Гриценко придружи отрядите на „Беркут“, включително и този от Одеса, когато напускаха Киев. Одеските беркутовци вземат непосредствено участие в събитията от 20 февруари 2014 г. в Киев, един от тях дори е ранен на улица „Институтска“.
Бойци от спецподразделението водят огън на поражение срещу демонстрантите. Киев, 20 февруари 2014 година / RFE / RL
Няколко случая на задържане и преследване на беларуски активисти са свързани със службата на Сергей Киминчижи в минския ОМОН.
На 3 април 2018 г. в Минск е задържан известният белоруски анархист Вячеслав Касинеров. В навечерието на ареста той участва в пикет, където настоява за декриминализиране на леките наркотици в малки дози и за приемане на подходящи изменения на един от най-репресивните членове на Наказателния кодекс на Беларус – член 328 „Незаконен трафик на наркотици“.
Вячеслав Касинеров / Снимка от акаунта му във FB
Според съпругата на Вячеслав Касинеров Марина Насенко арестът е станал на улицата. Извършен е от служител на Московски отдел на МВР в Минск и двама омоновци в цивилни дрехи. Тогава единият от тях не се е представил, а вторият, според документите, е с името Киминчижи. Групата по задържането качва Касинеров в микробус, който стоял под прозорците му от сутринта. На следващия ден, 4 април, Касинеров е глобен по не по-малко репресивния член 23.34 от Административния кодекс на Република Беларус.
Вторият инцидент е свързан с разглеждането на 10 януари 2020 г. в Съветския окръжен съд в Минск на административно дело срещу заместник-председателя на КПК-БНФ и БНФ „Възраждане“ Сергей Попков. По време на процеса Сергей Киминчижи и още един свидетел омоновец, Виктор Мартинчик, дават показания, че на 21 декември 2019 г. на Октомврийския площад в Минск Попков бил крещял лозунги и нарушавал обществения ред. На този ден се проведе една от акциите в подкрепа на независимостта на Беларус
Минск, Октомврийски площад, 21 декември 2019 година
Въпреки факта, че Попков представя в съда всички необходими доказателства за невинността си, решението е взето въз основа на показанията на полицията, включително тези на Сергей Киминчижи. Попков беше осъден на административна глоба с равностойност 540 рубли.
В материалите по административното дело е прикрепен и протоколът с разпита на Сергей Киминчижи:
Този документ напълно потвърждава не само името, датата и мястото на раждане на обекта, разкрити по време на разследването, но и факта, че е на служба в минския ОМОН.
Следващият шумен инцидент с участието на Сергей Киминчижи е задържането на „диджеите на промяната“ Кирил Галанов и Владислав Соколовски. На процеса им Киминчижи отново дава свидетелски показания.
Владислав Соколовски и Кирилл Галанов, Минск, Киевски площад, 6 август 2020 година / Надежда Бужан, nn.by
На 6 август 2020 г. властите в Минск решиха да проведат на Киевски площад – едно от разрешените за предизборна агитация места – ден на отворените врати на учреждението за следдипломно образование „Калейдоскоп на изкуството“. На същия ден в Парка на приятелството на народите трябваше да се състои предварително обявената среща на Светлана Тихановская с избиратели. Независимо от специално назначеното от властите културно събитие, Тихановская призова всички да дойдат на Киевски площад. Там се събраха хиляди противници на режима на Лукашенко. Звукооператорите Кирил Галанов и Владислав Соколовски, отговарящи за музикалната програма на държавното събитие, пуснаха в подкрепа на протестиращите песента „Промяна!“ на група „Кино“. Двамата бяха задържани същия ден.
Киминчижи свидетелства, че лично той и още един омоновец – Руслан Ковалчук са участвали в издирването, преследването и задържането на Галанов и Соколовски, които според него не са се подчинили на исканията на силоваците. Според показанията на Киминчижи и Ковалчук, по време на ареста полицаите са били в цивилни дрехи, те са настанили задържаните в лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, и след това са ги откарали в Централното районно управление в Минск.
Сътрудниците на ОМОН Сергей Киминчижи (вляво) и Руслан Ковалчук (вдясно) задържат «диджеите на промяната», 6 август 2020 година, Минск / кадър от видео от Telegram-канала Нехта
Въз основа на тези и други показания Галанов и Соколовски са осъдени на 10 дни административен арест за дребно хулиганство и неподчинение на милицията.
Постановлението за административно нарушение № 6-2342/2343/2020 срещу Кирил Галанов не само допълнително потвърждава факта, че бившият боец на „Беркут“ Сергей Киминчижи понастоящем служи в ОМОН в Минск, но съдържа и сведения за длъжността и званието му.
Съгласно документа Сергей Киминчжи е командир на група на ОМОН към Главното управление на МВР в Минск и е с ранг на полицейски капитан.
Какъв е основният повод за внезапното бягство на Киминчижи от Украйна в Беларус?
Светлина върху това може да хвърли неговият акаунт в социалната мрежа „ВК“, който е просто пренаситен с информационни продукти на руската пропаганда. Киминчижи споделя не само от групата „Антимайдан“, но и от сепаратистки групи, създадени като част от хибридната война на Русия срещу Украйна: „Комитет за освобождение на Одеса – Антимайдан“, „Народна дружина на Одеса (Антимайдан) НД“, „Вежливи хора, Армия, Русия“.
В края на юни 2014 г. Сергей Киминчижи в споделена от него публикация призовава Министерство на вътрешните работи и Националната гвардия на Украйна да не участват в бойни действия в Донбас, тоест фактически да не се противопоставят на военната агресия на Русия.
Следствените органи на Украйна имат право да разследват дейността на Сергей Киминчижи като представител на командния състав на одеското звено на „Беркут“ по време на събитията от пролетта на 2014 г. в Одеса. Те могат да обединят това разследване със случая на неговия непосредствен началник Дмитрий Фучеджи.
През пролетта на 2014 г. Дмитрий Фучеджи е заместник-началник на Одеската областна милиция и оглавява частите за обществена сигурност. Той е уволнен по подозрение за сътрудничество с бойците от Антимайдана, провокирали кървавите събития в Одеса на 2 май, при които загинаха 48 души. Скривайки се от следствието, Фучеджи избяга на територията на контролираната от Русия така наречена Приднестровска Молдавска Република. Министерство на вътрешните работи на Украйна го обяви за издирване, но Руската Федерация предостави гражданство на Фучеджи и отказа да го екстрадира по искане на украинската страна.
Полковник Дмитрий Фучеджи (вдясно) начело на колона от въоръжени терористи от Антимайдана, 2 май 2014 година, Одеса
Именно подкрепата за (про)руските сили, и началото на тяхното поражение в Украйна, може би е основната причина Киминчижи внезапно да напусне роднините и приятелите си, да провали дългата си кариера в силовите структури на Украйна и да избяга в чуждата за него Беларус.
Сътрудничеството на беркутовците с окупаторите по време на активната фаза на хибридната руска агресия срещу Украйна е масово, като е особено забележимо в Крим и Донбас.
Временно окупиран Крим
Сред контактите на много от сътрудниците на Николаевския беркут е акаунтът на техния колега Александър Битков. Обектът в разследването ни от 2017 г. Сергей Гавриляк го определя като свой колега. Именно благодарение на показанията на Битков, който в момента се укрива в окупирания Крим, може да се заключи, че николаевският „Беркут“ е взел най-активно участие в директните сблъсъци със защитниците на Майдана, в опитите да го щурмуват и да потушат Революцията. Тези свидетелства са ценни, защото обясняват и основния мотив, който подтиква беркутовците да избягат.
Още по темата: Бивши бойци от украинския “Беркут” на служба в милицията на Беларус
Александър Сергеевич Битков (укр.: Олександър Сергийович Битков)
Роден на 9 декември 1985 г. в село Михайловка, Нижнегорски район на Кримска област. Жиял в село Мирное във Витовски (до 2016 г. – Октябърски) район на Николаевска област. След отбиване на военната си служба е приет в „Беркут“ в Николаевска област.
Акаунтът му в социалната мрежа „ВК“ е пълен с постове за практическа стрелба. Не е изключено да е заемал длъжност на снайперист в Николаевското подразделение.
През ноември 2013 г. Битков е прехвърлен в Киев в състава на николаевската рота на „Беркут“. След победата на Революцията на Достойнството бяга на територията на временно окупирания Крим.
Предполага се, че е служил в ОМОН „Беркут“ на Главното управление на Федералната служба на Националната гвардия (Росгвардия) на МВР на Руската Федерация в така наречената Република Крим.
През пролетта на 2014 г. Битков участва в няколко пропагандни телевизионни програми – друг продукт на информационната война на Руската Федерация срещу Украйна.
Една от тях е авторската програма „Руският въпрос“, създадена от Константин Затулин, ръководител на Института на страните от ОНД и един от архитектите на така наречената „руска пролет“ – спецоперация от хибридната война на Русия срещу Украйна през 2014 година. По думите на Битков николаевският „Беркут“ е участвал в почти всички сблъсъци на Майдана. Той дори описа подробно раняването си, уж от огнестрелно оръжие, въпреки че в медицинските документи, пак според думите му, е посочено, че е бил ранен от палка или камък.
Интересно е, че в програмата на Затулин Битков обяснява мотивите за бягството си в Крим: страхувал се от евентуално преследване за действията на силите за сигурност на Майдана. Освен това той разказва и за материалната помощ от фонда на Затулин „Ние всички сме „Беркут“, чиято дейност е насочена към подкрепа на колаборационисти от силовите структури на Украйна и бойци от така наречената Кримска самоотбрана.
Кадър от репортаж на «Руският въпрос» за дейността на фонда «Ние всички сме Беркут».
Освен Затулин, в създаването на този фонд участват още личният приятел на Путин, мотористът Александър Залдостанов („Хирурга“), председателят и несменяем член на черно-стотническия „Изборски клуб“ Александър Проханов и журналистът Михаил Леонтиев, представителите на окупационните власти на Крим Владимир Константинов и Алексей Чалий и бившият народен депутат от Партията на регионите, и съучастник на руските окупатори Олег Царев. Формално основател на фонда е Институтът на страните от ОНД, а неговият изпълнителен директор е Сергей Ткачук, прессекретар на помощника на Путин Сергей Глазев.
Именно Затулин, Глазев и Ткачук фигурират в прихванатите и публикувани от Генерална прокуратура на Украйна разговори за координацията на действията на (про)руските бойци на територията на Украйна в рамките на специалната операция „Руска пролет“.
Александър Битков е поканен и за участие в пропагандното токшоу „На живо“ по държавния телевизионен канал „Русия 1“, където разказа как неговото подразделение превзело Октомврийския дворец по време на жестоките сблъсъци и щурма на майдана в Киев на 18 февруари 2014 г.
От тези признания следва, че николаевското подразделение на „Беркут“ е било едно от най-активните в кървавото потушаване на народните протести. Масовото бягство на николаевските беркутовци в Беларус, Русия и окупирания Крим може напълно да се обясни с желанието да се избегне отговорността за действията им на Майдана.
Установено е, че след победата на Революцията на Достойнството, в Крим заминава още един николаевски беркутовец – Александър Попов.
Александър Николаевич Попов (укр.: Олександър Миколайович Попов)
Роден е на 29 май 1989 г. в Очаков, Николаевска област. От 2007 до 2009 г. служи в 79-та отделна аеромобилна бригада (в/п A0224, ППД – Николаев). След демобилизацията си е приет на служба в „Беркут“ в Николаевска област. През ноември 2013 г., в състава на своето подразделение, той е прехвърлен в Киев. След победата на Революцията на Достойнството заминава за окупирания Крим. Доскоро живее със семейството си в Севастопол.
Разпознат на групова снимка на сборно звено на николаевския „Беркут“. Снимката е направена на улица Грушевски, близо до Кабинета на министрите на Украйна, по време на събитията от Революцията на Достойнството.
Александър Попов е отбелязан на снимката с кръг
На територията на окупирания Крим бягат и други бойци от николаевския «Беркут». Благодарение на вече споменатия Сергей Гавриляк беше идентифициран още един от бегълците – Александър Верьовкин.
Александър Владимирович Верьовкин (укр.: Олександър Володимирович Верьовкин)
Роден на 9 август 1990 г. в село Евгеновка, Снигиревски район на Николаевска област на Украйна. Бивш боец на николаевската рота на специалните части „Беркут“. Идентифициран заедно с Александър Битков на групова снимка на „беркутовците“ в пункта на постоянна дислокация на николаевското подразделение.
С цифрите са обозначени: 1 – Александър Верьовкин; 2 – Александър Битков; 3, 4, 5 – екс-бойците от «Беркут», понастоящем в Беларус Сергей Панасенко, Владимир Дидик и Николай Стагарняк / InformNapalm
Според Сергей Гавриляк Верьовкин е в окупирания Крим, а съдейки по абонаментите му в социалните мрежи, вероятно в Севастопол.
След окупирането на Крим Русия реорганизира частите на „Беркут“ в Крим и ги включи в състава на руския ОМОН, а след това и в Росгвардията.
На територията на Беларус са открити вече седем бивши войници от „Беркут“, а за шест от тях е потвърдено документално, че са на служба в отрядите ОМОН на МВР на Република Беларус. Тази цифра не само не е окончателна – тя ще нарасне значително в бъдеще. В следващата част ще предоставим важна информация, която ни помогна да намерим самото Министерство на вътрешните работи на Беларус.
Втората част от разследването на редактора на беларуския офис на международната разследваща общност InformNapalm Дзянис Ивашин е публикувано в изданието „Нови Час„.
InformNapalm е напълно независима общност, и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Информационните ни ресурси се финансират единствено от доброволците в общността и читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Подкрепете общността, като се абонирате за месечни вноски 
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Специално разследване: какво защитава разформированият украински „Беркут“ в Беларус. Част IІ”