Международната доброволческа общност InformNapalm продължава разкриването на проруски военизирани групировки в Белорус, с цел да привлече вниманието на обществеността, както и на пробелоруската част на силовите структури и номенклатура към въпросите за защита на националната сигурност на държавата и противодействие на реализирането на кримски сценарий в Беларус. При подготовката на предишния ни материал „Специално разследване: Бойци на „руския свят” в Беларус чакат своя час”, открихме присъствието на значителна бройка от тези формирования в Западна Беларус, в Гродненска област. Решихме да направим по-задълбочено проучване по открити източници на информация, за да разкрием допълнителни данни за техните структури и дейност. Резултатите надминаха всичките ни очаквания.

В западнобеларуския град Гродно отдавна са наложени европейски културни традиции. За това вероятно са допринесли и близостта до държавите от Западна Европа, духовната религиозна общност на кралския град, който по времето на управлението на крал Стефан Баторий е бил негова резиденция, и на практика столица на Великото Литовско княжество и на цалата Реч Посполита. Значителна част от жителите на града са енориаши на Католическата Църква, чиято дейност е внесла в Беларус западно влияние и е оставила забележима следа в нейната история и култура. Гродненска област, в която са концентрирани по-голямата част от католиците в Беларус, отдавна се е оформила като център на въоръженото съпротивление срещу руските окупационни власти. Многобройните антируски въстания; участието на гродненския гарнизон във френско-руската война от 1812 г на страната на Наполеон; народното опълчение срещу руските казаци и руските царски войски; масовото вливане на гродненци в редовете на полската армия, разгромила болшевиките; ожесточената съпротива на гражданите срещу частите на Червената Армия, нахлула в града през 1939 и понесла сериозни загуби; антисъветското следвоенно партизанско движение, продължило до 1950 година  са в потвърждение на това.

Всичко това обяснява причините за съществената активация именно на територията на Гродненска област, а и в самия град Гродно, на тъй нареченото казашко движение и на православни военно-патриотични клубове (ПВПК), които се създават под ръководството на Руската Православна Църква. Дори и в източните райони на Беларус, с преобладаващо православно население, няма такава концентрация на паравоенни православни групировки. Към настоящия момент в православните епархии на Гродненска област съществуват 8 ПВПК, докато в цяла Беларус те са малко повече от двадесет. Непосредствено към Гродненската православна епархия са създадени шест ПВПК, четири от които са в самия град Гродно, където действа и „казашката” организация „Немански казаци”. Едни от създателите на православното военизирано движение в Градненска област са началник отделът на Гродненска епархия за взаимодействие с въоръжените сили, Евгений Павелчук и неговият предшественик, протоиерей Аркадий Косяненко.

Аркадий Петрович Косяненко е роден през 1966 г. в работническото селце Николаевский, Волгоградска област на РСФСР (архив на профил). Служи като протиерей на църквата „Свети Владимир” в гр. Гродно, която традиционно се посещава най-вече от граничарите.

Аркадий Косяненко (вляво) и архиепископ Артемий на тържествата пред паметника на войните-граничари, гр. Гродно | (c) grodnonews.by

Завършил е Калининградското висше инженерно военно училище. Офицер от Вътрешни войски на МВР. През 2007 г. завършва Киевската духовна семинария. През 2010 г. е избран за почетен член на Съвета на офицерския клуб на Гродненската гранична група.

Протоиерей Аркадий Косяненко, вторият отляво, в камуфлаж | (c) othos.by

Аркадий Косяненко с военнослужещи от Гродненската гранична група в църквата „Свети Владимир” | othos.by

Евгений Иларионович Павелчук роден през 1966 година в Рудск, Ивановски район на Брестка област (архив на профил в “OK”, фотоалбум, контакти, архив на профил в «VK«, «В кругу друзей»). През 1985 – 1987-а отбива срочната си служба във войски за противоракетна отбрана, в/п 28000,  прикриващо гр. Москва. През 2002 год. Завършва Минската духовна семинария в Жировичи.

Протоиереей Евгений Павельчук во время посещения Гродненской пограничной группы | (c) telegraf.by

Протойерей е в катедралния събор „Свети Покров” в гр. Гродно. Ръководи отделът за взаимодействие с въоръжените сили и други воински формирования към Гродненска епархия. В рамките на отдела, лично се занимава със сектора за взаимодействие с граничния комитет. Имо дългогодишни тесни отношения с гродненската група на Държавния граничен комитет, чийто началник, полковник Молостов К. Г., фигурира в списъка на потенциалните агенти на влияние на Руската Федерация, като роден в РСФСР и випусник на Граничната академия на ФСБ на Русия.

Под директното покровителство на белоруската екзархия на Руската Православна Църква (РПЦ) и с благословията на управляващия архийерей Артемий, Косяненко и Павелчук пристъпват към създаването на широка мрежа от православни паравоенни групировки в Гродненска област.Още докато е бил дякон в църквата „Свети Владимир” на гр. Гродно, през 2003 година, протойерей Аркадий Косяненко създава съм църквата първият ПВПК – «Витязь». Неговото създаване, вероятно се явява като част от «Договорът за сътрудничество», подписан през февруари 2003 година между Гродненската епархия на РПЦ и граничното ведомство, на базата на който в поделенията на Гродненската гранична група се организират ежегодни лагери за подготовка за възпитаниците на ПВПК (православните военно патриотични клубове).

(с) pvpk-slavyane.ucoz.ru

Съгласно устава на клуба, в неговите редове приемат юноши от 12 до 18 години, които се подлагат на религиозна духовно-възпитателна обработка. Възпитаниците се занимават с физическа и военна подготовка, три пъти седмично учат основи на ръкопашния бой. Духовник на този първи клуб, от момента на създаването му до сега е самият Аркадий Косяненко. Доскоро негов командир е подполковник Перехватов, Анаталий Михайлович.

Дълго време този клуб е единственият в Гродненска област. Организацията на православните военизирани групировки получава нов тласък, след като с това започва да се занимава Евгений Павелчук. През 2004 година той е прехвърлен да служи в гр. Щучин, намиращ се на 60 км от Гродно и известен с това, че през съветско време там е била базирана авиобазата на 279-и изтребителен полк. На мястото е построено военно градче и то на практика е наводнено от пришълци от руските региони. Именно тука, през септември 2007 година, към новостроящия се Богоявленски храм е организиран вторият ПВПК – «Дружина».

Поддръжка при организирането на клуба на Евгений Павелчук оказва местният районен изпълнителен комитет, а инспекцията за работа с непълнолетни на Щучински район на Гродненска област осигурява значителен приток на членове в тази групировка от тъй наречените „трудни деца”, които след съответната идеологическа обработка е напълно възможно да станат по-нататък поборници, а дори и бойци, на „руския свят” в Беларус.

Командир на втория клуб става полковникът в оставка Николай Захарович Киселар.

Командирът на «Дружины» подполковник Киселар Н.З. на връчнавето на грамотите на възпитаниците на клуба.| (c) dzyannica.by

Духовник на клуба е йерей Александър Иванович Пастерняк (архив на профил), настоятел на щучинските храмове Свети Архангел Михаил и Богоявление, презвитер на Щучински окръг.

За отбелязване е, че жената на Пастерняк, Олга, е инспектор в наказателно-изпълнителната агенция на Щучинското районно управление на МВР. До януари 2010 година тя е била инспектор в инспекцията за работа с непълнолетни, която осигурява значителен приток от „трудни” подрастващи във военизираните православни групировки.

Отецът и майката | (c) grodnonews.by

Йерей Александър Пастерняк изповядва сътрудник на МВР

Първи инструктори на новия клуб стават Денис Мишкел и Александър Натаров.

Александър Юриевич Натаров Роден през 1971 година в гр. Губкин Белгородска област на РСФСР, живеещ в гр. Щучине (архив на профил, контакти, фотоалбум, информация от socpoisk)

В «Дружина» Натаров изпълнява функциите на треньор по ръкопашен бой – инструктор по таекуондо.

След изучаване на профила на Натаров в социалната мрежа «VK», остава впечатлението, че с децата се занимава  обсебен от Русия индивид, хранещ патологична ненавист към поредния измислен неин враг, и открито поддържащ проруските терористични формирования, а напълно възможно и непризнаващ съществуването на Беларус отделно от Русия.

Илюстрираме само с част от неговите лични постове, красноречиво свидетелстващи за това: (архив: https://archive.is/q5IWQ, https://archive.is/DJGWX, https://archive.is/OU23e,https://archive.is/EznNJ, https://archive.is/m26LR, https://archive.is/a6Ri9, https://archive.is/DHVtR,https://archive.is/wAlIJ, https://archive.is/vjUu7):

По време на активната фаза на антитерористичната операция в Източна Украйна, той се занимава и с разпространяване на информация за набирането на терористи за незаконните въоръжени формирования. (архив):

Инструкторът на клуб «Дружина», Натаров, се чувства толкова безнаказано в приютилата го Беларус, че си позволява да публикува в социалните мрежи открити заплахи срещу нейната териториална цялост и национална безопасност (архив):

Вторият инструктор на клуба, изиграл значителна роля за неговото създаване и развитие е Денис Романович Мишкел, лейтенант от милицията, старши инспектор в отдела за идеологическа работа към Гродненското областно управление на департамента за охрана към МВР (архив на профил в «VK», контакти, фотоалбум, архив на профил в «ОК», фотоалбум).

Към момента на създаване на групировката той е милиционер-кинолог съм Щучинския отдел на Департамента по охрана, и се занимава с общофизическата подготовка на възпитаниците на «Дружина». В описанието на съвместни снимки с Натаров, той го отбелязва като свой „кум” (архив на снимка).

Денис Мишкел и Александър Натаров

Явявайки се действащ офицер от милицията, Мишкел спазва сдържаност в постовете си в своите профили в социалните мрежи, но има и такива, които напълно разкливат неговия светоглед и убежденията му, на които той приучава и своите възпитаници. За отбелязване е, че кадетите от клуба охотно харесват гнусните постове на своя ръководител. (архив:https://archive.is/v5O5k, https://archive.is/jImKD, https://archive.is/0FHLJ, https://archive.is/NXx4K,https://archive.is/aaanF, https://archive.is/o39BJ, https://archive.is/xCeKh, https://archive.is/Xn2Xg).

След преместването на Д. Мишкел в гр. Гродно, мястото на инструктор на групировката заема Павел Павлович Найда, майор от милицията, началник на оперативно-дежурната служба на Щучинското районно управление на МВР, роден през 1977 година, живущ в гр. Щучине. (архив на профил в «VK», контакти, фотоалбум, архив на профил в «ОК», фотоалбум).

П. Найда с възпитаниците на «Дружина» (архив: https://archive.is/gk07y)

Отбелязваме, че Павел Найда се споменава в статия на известния с нашумелите си материали беларуски блогър d_zholik като обект на криминално разследване, в което се разобличават престъпните методи на работа на беларуската милиция. В статията подробно се разказва за извършването на маскиран опит за убийство от страна на сътрудниците на регионалното управление на КГБ на четири членно семейство от Щучине. Вероятно с това, а също и със заеманата от него длъжност, се обяснява крайно пестеливата информация в социалния профил на Найда, в който отсъстват всякакви снимки и постове, освен такива, имащи отношение към клуб „Дружина”

Йерей А. Пастерняк и инструктор П. Найда на летен лагер на ПВПК, 2015 г. | (c) dzyannica.by

През 2008 година, по препоръка на архиепископ Артемий, Евгений Павелчук е „повишен” и прехвърлен на длъжност свещеник в катедралния събор „Свети Покров” в гр. Гродно. След Павелчук повишават и Денис Мишкел и го прехвърлят в областното управление на департамента по охрана на МВР. Получила известен опит със създаването на щучинската „Дружина”, Гродненската православна епархия, със съдействието на органите по образование и областното управление на департамента по охрана на МВР, създава в базата на Средно училище №37 и при катедралния събор „Свети Покров” трети ПВПК (православен военно патриотичен клуб) – „Славяни”, в момента базиран в гродненското средно училище №39. Духовник на новата групировка, от момента на нейното създаване до сега, е самият Павелчук, а инструктор отново е Мишкел.

Лагер за подготовка на възпитаниците на ПВПК «Дружина» и «Славяни». Клекнали: П. Найда, Д. Мишкел (архив: https://archive.is/qvbDV)

По време на това специално разследване установихме, че командир на този ПВПК до неотдавна е бил Наум Василиевич Басалай — ветеран от органите на държавна сигурност, подполковник от КГБ в отставка. Този факт, без съмнение заслужава особено внимание.

На снимката по-долу за запечатани заедно Денис Мишкел, Наум Басалай и Евгений Павелчук (архив).

Протойерей Аркадий Косяненко и подполковникът от КГБ в оставка, Наум Басалай по време на полеви сбор на ПВПК:

(c) orthos.by

Беше установено също, че инструктор по ръкопашен бой на группировката ПВПК «Славяни» е майорът от милицията Михаил Купреев, роден през 1973 г., старши инспектор в групата за подготовка на кадри на Гродненското областно управление на департамента по охрана на МВР. (архив на профил в «ОК»).

Четвертата военизирана групировка към Гродненска епархия става ПВПК «Белая Рус», организирана от Гродненска епархия в началото на 2011 година в граничещото с гр. Гродно село Вертелишки, на базата на местното средно училище и църквата „Св. Александър Невски” Духовник и ръководител на този клуб става йерей Йоан, в светския живот Александър Степанович Гладун, роден 1982 г. (архив на профил).

йерей Иоан Гладун | (c) orthos.by

Йерей Гладун оглавява секторът за православно военно-патриотично възпитание на децата и младежта към отдела на Гродненска епархия за взаимодействие с въоръжените сили (подчинен е непосредствено на Е. Павелчук)

Както и при предходните клубове се използва вече наложената практика за тясно сътрудничество с ИДН, (инспекцията за работа с непълнолетни), с помощта на която в клуба се захранват с новобранци.

На снимката долу той (четвъртият отляво) е сниман заедно със своите новобранци в един от полевите лагери за подготовка.

А тука вдига нивото на огнева подготовка на своите възпитаници (архив).

Йерей Иоан Гладун и инструкторът на ПВПК «Славяни» Денис Мишкел (архив).

С непосредственото обучение в ръкопашен бой и общофизическа подготовка се занимава инструкторът на клуба — капитанът от милицията Габрусевич, Денис Анатолиевич. Забележителен е фактът, че той в същото време е началник на отдела за контрол върху наркотиците и противодействие на търговията с хора към Гродненското районно МВР.

През последните няколко години, със съдействието на протойерей Е. Павелчук са създадени още два православни военно-патриотични клуба (ПВПК) – „Воевода” и „Братство”. Първият е създаден на базата на създаденото ново православно паство в гродненски микрорайон „Барановичи” и на средно училище №19. Командир е председателят на създаденото паство Константин Борисович Волочков, роден през 1971 г., живеещ в гр. Гродно (архив на профил, на снимки).

Клубът засега не е нещо особено сериозно. В него преминават обучение възпитаници в средна училищна възраст.

Неподправен интерес предизвиква следващият паравоенен православен клуб. Той е създаден през 2013 година, с подкрепата на Е. Павелчук и отдела за образование, спорт и туризъм към Октомврийски район на гр. Гродно – ПВПК „Братство“, базиран в училище №38 и гродненския събор Всички Белоруски Светии. За духовник на клуба е назначен йерей Павел Терешков.

На снимката долу Е. Павелчук напътства духовника на клуба П. Терешков по време на създаването на клуба. (архив):

PENTACON Digital Camera

За треньор по общофизическа подготовка е заявен вече разглежданият обект на криминално разследване, инструкторът на „Славяни“ – Мишкел Д. Р.  Функциите на треньор по ръкопашен бой изпълнява Волоткевич, Александър Сергеевич, педагог по допълнително образование в Средно училище №38.

А. Волоткевич със своите възпитаници

Предизвиква безпокойство фактът, че с децата работи човек, имащ няколко десетилетия практика от работа със съзнанието и, според собственото му признание, явяващ се НЛП-майстор (невро-лингвистично програмиране) (архив). Всичко това би трябвало да предизвиква съответните опасения у родителите, защото децата много лесно могат да се поддадат на въздействието на определени техники за манипулиране на съзнанието.

Характерно е, че този клуб се намира под патронажа на „Белоруски съюз на военните моряци“, като явно с това се обясняват пременените „морячета“-кадети, съвсем нетипични за Беларус, която няма излаз на море.

Символичен е фактът, че на церемонията по посвещаване на кадетите присъства и Владимир Адамов, казашки атаман на проруската гродненска групировка „Немански казаци“, влизаща в състава на Белоруския съюз на офицерите, както и тъй наречения „казашки“ отец – йерей Владислав Ракутин.

(с) 38grodno.schools.by

Кам тези „казашки“ дейци ще се върнем по-късно, а сега преминаваме към разглеждане на ръководството на клуба и към твърде интересни факти, разкрити по време на изследването на открити източници на информация. Беше установено, че командир на клуба е Юрий Торгашов (архив на снимки).

А. Ю. Торгашов и протойерей А. Косяненко

Идентификационни данни: Торгашов Юрий Григориевич, роден през 1946 г. в РСФСР, предполагаме, че в гр. Новосибирск, (архив на профил, контакти, фотоалбум, группи). Капитан 2-и ранг, бил е началник на отдела за Военно контраразузнаване на Северния флот на ВМФ на Русия, член на съвета на ветераните от органите на КГБ.

Отделно следва да отбележим, че синът му, Андрей Юриевич Торгашов, е випускник на Висшите курсове на КГБ (ФСБ), майстор на спорта, инструктор по ръкопашен бой. Служил като старши офицер по боева подготовка на УКГБ, преподавател в катедрата по оперативно-боева подготовка към Висшите курсове на КГБ, старши офицер и инструктор по специална подготовка на отряд „А“ (“Алфа“). Вице президент е на Асоциацията на работещите в правоохранителните органи и специалните части на Русия „Защита“ (архив на снимки).

Много говорящи са коментара „Служим на Родината!“ на Торгашев–старши към следващата снимка на неговия син (архив):

С прякото съдействие на баща си, Юрий Торгашов,  открива представителство на своя клуб в Беларус (в Гродно), което разполага със собствена спортна зала за бойни изкуства и дори е успяло да проведе открит турнир на гр. Гродно по кикбокс.

Ръководителите на клуба Андрей Торгашов (първият от ляво) и баща му Юрий Торгашов с представители на Федерацията по бойни изкуства на гр. Гродно | (с) ruszashita.ru

Възникват и някои въпроси за ролята на Андрей Торгашов в дейността на ПВПК «Братство», ако разбира се има такава. На скрийншота долу той (петият от ляво) е заедно с баща си, командира на клуба, представители на МО на Беларус и с кадети (източник):

Както виждаме, към ръководството на клуба, подобно и на ПВПК „Славяни“ са привлечени хора, които вероятно имат връзки с ФСБ на Русия.

Сигурно с това може да се обясни участието на паравоенните групировки към Гродненска епархия след 2011 година в ежегодните открити първенства на Русия по „руски ръкопашен бой“ за ПВПК. На снимката долу са А. Перехватов – командир на «Витяз», Е. Павелчук – един от създателите и духовен опекун на ПВПК, кадети от клубовете, а вторият от дясно е Наум Басалай, командир на «Славяни» (архив: 1, 2).

Първенството се организира от Учебен център «Пересвет» при Сергиевата Лавра „Света Троица” и с прякото съдействие на Службата за защита на конституционното устройство и борбата с тероризма към ФСБ и на Центъра за специално предназначение на ФСБ на Русия.

Наред с религиозната и идеологическа подготовка на младите неукрепнали умове, инструктори от средите на сътрудниците на МВР, МО и Държавната гранична служба на РБеларус, провеждат с децата занятия на военно-приложна тематика. Например, за тях се организират полеви походи, с цел практическото овладяване на методите за водене на общовойскови бой. Но ако това може да бъде обяснено по някакъв начин, след като клубът има „военно-патриотична” насоченост, то как да бъде обяснено, че децата ги обучават в устройство на мостове и бродове, организацията на тяхната охрана и отбрана, начини за взривяването им, а също се тренира и тайно предвижване на диверсионно-разузнавателни групи в гората, с цел установяване на охраната на мостове и нейното унищожаване.

На снимката – офицерът от 557-а инженерна бригада на ВС на Република Беларус, капитан Семенихин, В. А., разказващ за начините за взривяване на мостове.

(с) orthos.org

От 2008 година, в рамките на реализация на договора между Белоруската Православна Църква и Дъравната гранична служба се провеждат ежегодни отчетни военно-патриотични събрания на православната младеж, организирани от отдела на беларуската екзархия на Руската Православна Църква и управлението за идеологическа работа на Държавния граничен комитет на Република Беларус, оглавявани от генерал-майор Моисеенко В. Г., фигуриращ в списъка на потенциалните агенти на влияние на Руската Федерация, като випусник на Граничната академия на ФСБ на Русия.

(c) turov.by

Обръщаме особено внимание на това, че освен ръководния състав на Граничния комитет, в командния състав практически на всяга гранична група или отряд, присъстват лица, имали, и вероятно и имащи пряка връзка с ФСБ на Русия.

На базите на подразделенията на Граничната служба, децата преминават строева и боева подготовка, подлагат се на идеологическа и религиозна обработка.

(с) turov.by

(с) pvestnik.by

(c) eparhiya.by

Участници в X събрание на ПВПК в базата на Полоцкия граничен отряд, 2015 | (с) pravoslavie.by

Ежегодно в Щучински район на Гродненска област организират и полеви лагери за подготовка на евентуални бъдещи православни бойци, или както те сами се наричат, „войни на Христа” архив на снимка: https://archive.is/eTqIF, https://archive.is/qvbDV,https://archive.is/vPoQK, https://archive.is/yVL8L, https://archive.is/NPLmP).

(с) prosto-free.livejournal.com

Майорът от милицията П. Найда с възпитаниците си

Освен всичко това, беларуската екзархия на РПЦ (Руската Православна Църква), заедно с командването на Вътрешни войски провеждат допълнителна подготовка за своите бойци от православните клубове на ежегодни бойни събирания „Млад войн” на базите на Вътрешни войски на МВР (2-ра отделна милиционерска бригада от ВВ на МВР, военно градче “Околица”, в/п 3310). При това следва да отбележим, че командир на Вътрешни войски е генерал-майор Караев Ю.Х., който също фигурира в списъка на потенциалните агенти на влияние на Русия и лично одобрява някои точки от програмата на бойните събирания. Освен общофизическа подготовка, разглобяване и сглобяване на автомат АКМ, се провеждат и полеви походи, нощни марш на скок, отработва се взаимодействието в състава на подразделението, преодоляване на армейска полоса с препятствия, откриване и унищожаване на диверсионно-разузнавателни групи на противника. На снимката долу е запечатано провеждането на огнева подготовка на новобранците от ПВПК (архив: 1, 2).

По време на провеждането на това специално разследване беше установено, че гродненската „казашка” групировка „Немански казаци” също играе ключова роля в подготовката на тъй наречените борци на „руския свят”, без изобщо да скрива своите замисли и намерения. Тя е организирана в началото на 2000-те години от преселниците от Русия В. А. Адамов и А. Н. Родионов и влиза в структурата на Всебелоруското обединено казачество.

Идентификационни данни: Родионов, Александър Николаевич, полковник в отставка, роден през 1960 г., предполагаемо в РСФСР.

(c) aridan.org

От 2005 до 2010 година е първи декан на военния факултет на Гродненския държавен университет. Избран за областен казашки атаман. Член на съвета на клуб “Аридан”, оглавяван от Адамов.

Идентификационни данни: Адамов Владимир Анатолиевич, роден през 1967 г. в гр. Сиктивкар, РСФСР (архив на профил в “VK”, контакти, фотоалбум; архив на профил в “OK”,  контакти, фотоалбум).

(c) aridan.org

Атаман е на гродненската проруска групировка „Немански казаци”, избран за градски „казашки” атаман. От 2000 година оглавява основаният към Гродненския държавен университет Клуб за славянски бойни изкуства «Аридан». От 2001 година е един от основните организатори на фестивала на славянските бойни изкуства, в който взема участие и Международната Федерация по руско бойно изкуство „РОСС”, проруската организация на потенциални бъдещи сепаратисти „РУМОЛ” („Русь Молодая”, на български „Млада Рус”), групировките на ПВПК към Гродненска епархия.

В. Адамов с лидера на организацията «РУМОЛ» С. Лущ (вдясно от Адамов) и нейни активисти | rumol.org

Обръщаме особено внимание на факта, че пряко участие в организацията на последните фестивали взема бресткият филиал на Представителството на Россътрудничество в Република Беларус, оглавявано от Елена Маслова.

На снимката долу са групировката “Немански казаци”, протойерей Е. Павелчук и руководителят на бресткото отделение на “Россътрудничество” Е. Маслова (в центъра).

(c) aridan.org

Представителството на Россътрудничество в РБ на практика се явява инкубатор на многобройни проруски организации, насаждащи идеологията на руския свят и които, с основание могат да бъдат заподозрени в подготовката на кримски сценарий в Беларус. Представителството осъществява обща координация на тяхната дейност и вероятно участва във финансирането им. Бресткият отдел на „Россътрудничество” отдавна и тясно си сътрудничи с группировката „Немански казаци”, чиито представители вземат активно участие в мероприятията, организирани от отдела.

На снимката долу са участници в конференция в гр. Кобрине, организирана от „Россътрудничество” и посветена на жестокия потушител на антируското въстание, А. Суворов. (Е. Маслова стои вляво от бюста, А .Родионов – вдясно).

(с) museum.mykobrin.by

Групировката курира „казашкия” военно-патриотичен клас “Отечество” в Лицей №1 гр. Гродно. Класът е преобразуван в «казашки» от кадетски през 2012 година, с непосредственото съдействие на отдела по образование към гродненския общински съвет и предаден под попечителството на „Немански казаци”, което свидетелства за въвличане в дейността на групировката на представители на органите на местната власт.

На следващата снимка се виждат участници и гости на тържеството за посвещението на кадетите в „казачета” през 2012 година, на което присъства и тогавашният консул на Русия в Брест, Никита Матковский (вляво от Адамов), членове на Белоруската асоциация на ветераните от КГБ «Чест», представители на други организации на ветераните, на силовите структури и органи на местната власт (архив).

(с) aridan.org

На тези ежегодни „посвещения” е фиксирано и задължителното присъствие на представители на Гродненската православна епархия. На скрийншота, заедно с „атамана” В. Адамов  се виждат и протойерей Е. Павелчук и йерей П. Касперович.

Не забравя да уважи събитието със своето присъствие и протойерей Аркадий Косяненко (архив).

(с) aridan.org

Гродненската православна епархия твърде активно си взаимодейства с „Немански казаци” от първите дни на създаването им. Дълго време техен куратор е директно протойерей Аркадий Косяненко. От 2013 года към тази групировка официално е прикрепен йерейят от катедралния събор „Свети Покров” в гр. Гродно, Павел Касперович, който едновременно упражнява шефство над „казашкия” клас “Отечество”. На снимката долу той е по време на духовна работа със своите подопечни (архив).

(с) orthos.by

Следващият герой от нашето разследване е членът на групировкана „Немански казаци” Александър Вадимович Бабук, роден през 1987 в гр. Минск (архив на  профил, контакти, фотоалбум).

Изхождайки от списъка на участниците в VI Международна конференция “Църква и казачество: съвместна работа за благото на Отечеството”, състояла се на 26-27 януари 2016 г. в Москва, Александър Бабук изпълнява функциите на прес-секретар на «Немански казаци». Заедно с него в тази среща взема участие и йерей Владислав Ракутин – духовник от отдела взаимодействие с казачеството към Гродненска православна епархия.

Заслужава особено внимание профилът на А. Бабук в социалната мрежа, при изучаването на който, виждаме човек, затрупан с работа по различни конференции, „четения”, литературни вечери. Създава се образ на образован, интелектуално развит млад човек, но като се задълбочим в изследването на профила му, се появява образът на поредния борец за „духовни връзки” и „руски свят”. Ето само няколко от неговите лични постове, сред които и „черностотничеството”, постове с идеолога на руския нацизъм И. Илин, приветствал идването на власт на Хитлер, както и страстна подкрепа за терористичните групировки в окупирания Донбас. (архив на постове:  http://archive.is/y9Zlk,  http://archive.is/3npcl,  http://archive.is/eQGjY,  http://archive.is/mhNcs,  http://archive.is/m1I8N, http://archive.is/nJTB2,  http://archive.is/1Yua6,  http://archive.is/5Qo9w,  http://archive.is/6Ak5R):

Също така е зафиксирано участие на А. Бабук в «кръгли маси», организирани от проруската организация на потенциални сепаратисти РУМОЛ («Русь Молодая») на стената на „Представителство на Россътрудничество в Република Беларус” (архив).

Заслужава внимание негов коментар под своя снимка, на която е с униформа на „Немански казаци”, в който той съвсем недвусмислено призовава за отиване в Донбас, и дори обещава обучение за ползване на оръжие  (архив на снимка, на комментар).

В светлината на тази информация, за отбелязване са думите на самия Александър Бабук, който обяснява тясната връзка на тяхната групировка с Руската Православна Църква.

— Християните ги наричат Христови войни. Тоест всеки човек е войн, който на първо място се бори с греха вътре в себе си. Освен това, ние сме призвани и да защтаваме Отечеството от враговете му.

Да обясняваме кой и какво се явява враг според светогледа на „Немански казаци”, мислим, че е излишно.

Одни от основните такива войни на „Немански казаци” са Сергей и Петър Зубацки.

Сергей Зубацкий, роден през 1970 г., живущ в гр. Гродно (архив на профил, контакти, фотоалбум).

От ляво на дясно: Петър Зубацкий, Сергей Зубацкий и Артем Новик (архив на фото: https://archive.is/Z1KUD)

Интересите, убежденията и вижданията на този герой са достатъчно добре показани в информацията в неговия профил, и преди всичко от групите, в които участва. Скрийншотът долу демонстрира това нагледно.

Както виждаме, освен в групи с откровено фашистко съдържание  и за поддръжка на терористите, той участва и в сепаратистки групи, открито считащи Беларус за част от „възраждащата се” руска империя, и дори не признаващи беларусите като самостоятелен народ.

Характерно е, че в неговия профил има репост от групата «Антимайдан. Беларус» за провеждането на акция на вече споменатата организация «РУМОЛ» за раздаване на „георгиевски” ленти по време на фестивала на славянските бойни изкуства в гр. Гродно. На снимката на “Антимайдан” е Денис Мишкел – ръководител на ПВПК «Славяни» (архив).

Много от постовете на Сергей Зубацкий представляват типично „черностотничество” и православен фундаментализъм, чиито последователи, надянали шапки, някои брадати, някои не съвсем, твърде охотно се вляха в терористичните проруски групировки в Донбас (архив на постове: https://archive.is/Aebey,  https://archive.is/pb6YU,  https://archive.is/OwIjU, https://archive.is/xeFZ6,  https://archive.is/CrY3z,  https://archive.is/lTSF6):

Намирайки се под защитата на своите московски попечители, потенциалните утрешни сепаратисти се чувстват съвсем свободно и безнаказано в Беларус. (архив):

Не по-малко интересен е роднината на Сергей Зубацкий, може би негов брат, Петър Зубацкий,  роден през 1974 г., живущ в гр. Гродно (архив на профил във «VK«, контакти, фотоалбум, архив на профил в “OK”, контакти, фотоалбум). Съдържанието на неговите постове представлява тривиален набор за редовия „черностотник”: Русия, православие, монархизъм, Николай II, светите отци, старците, преподобни, патриарси, казачество, шовинизъм и антисемитизъм. Ето само част, което се поддава на цензура: (архив на постове: https://archive.is/0Q6dy, https://archive.is/ZcY39, https://archive.is/71fuM,  https://archive.is/lzQDN, https://archive.is/sIerV,  https://archive.is/BNstO, https://archive.is/whqlZ, https://archive.is/FFnse,  https://archive.is/7n1SY):

По време на провеждане на разследването установихме интересни факти. Оказва се, че Петър Зубацкий е присъствал лично  на среща с един от идеолозите на „руския свят”, а също и създател и лидер на „Антимайдан”, Николай Стариков, по време на неговото последно посещение в Минск на 16 ноември 2015 година. Заради отказ да бъде предоставено помещение на не особено обичания деятел, срещата е принудително проведена в Дома на Москва в Минск, където е разположено и Представителството на «Россътрудничество в РБ», и е отбелязана с инцидент – сбиване на бойците от «Казачий Спас», които охраняват Стариков, с представители на младежката опозиционна организация «Млад Фронт». Отчитайки отдавна установените отношения на „Немански казаци” с „Казачи спас”, може със сигурност да твърдим, че Петър Зубацкий е привлечен от последните за участие в охраната на мразения поборник за „духовните връзки”. Още едно обстоятелство не оставя съмнение в това. В една от словесните престрелки в коментарите под свой провокативен пост, той признава, че е служил 3 години в подразделение на ОМОН.

Проследяваме определена тенденция за задължително присъствие в редовете на тъй наречените „казаци” на бивши или действащи сътрудници на правоохранителните органи. Освен получената информация за бившия омоновец Петър Зубацкий, беше установено, че още един член на групировката „Немански казаци” е бил доскоро действащ сътрудник от милицията.

Той е Виталий Валериевич Хардиков, роден през 1969 г. (архив на профил във “VK”,  контакти, фотоалбум, архив на профил във “FB”, архив на профил в “Мой мир”).

В неговия профил в социалната мрежа “VK” попаднахме на снимка на удостоверение към юбилеен медал “90 години на стража на границата”, издадено със заповед №107 от 02.03.2009 г. и с подписа на председателя на Държавния граничен комитет на Република Беларус, генерал-майор И. А.  Рачковски. В удостоверението се вижда и званието на  В.  Хардикова – майор от милицията (архив).

Не по-малко интересна е и снимка на удостоверение към медал „За възраждане на казачеството” от 10.08.2012 г. издадено на В. Хардиков с подписа на атамана на Тверски казашки окръг на Съюза на казаците на Русия А. М. Иванов (архив).

Решихме да изясним доколко тесни са връзките на гродненските „казаци” с техните руски другари, подаряващи им почести и награди. Установихме, че на 17. 06. 2012 г. группировката «Немански казаци» в полен състав влиза във «Великото Братство на Казашките Войски» на Русия, а на территорията на Беларус е регистрирано негово структурно подразделение. Сред причините за това „знаменателно” събитие е упомената и тази, че преобладаващото болшинство от „казаци” на територията на Беларус имат исторически корени в Русия.

Както виждаме, групировката „Немански казаци” в същността си е руско „казашко” паравоенно формирование на територията на Беларус.

При разследването беше установена и личността на един от членуващите в групировката „Немански казаци”, фигуриращ под псевдонима «Евгений Волк»,  и поставен в списъка на контактите на тяхната група в социалната мрежа «VK».

С помощта на съвсем прости действия успяхме да попаднем на профил в социалната мрежа «ОК» на някой си Евгений (Волк) Жуков, роден през 1982 г, живущ в гр. Гродно (архив на профил в «ОК», контакти, фотоалбум; архив на профил във «VK», контакти, фотоалбум, архив на профил в «Мой мир»).

В неговия фотоалбум има снимка, на която той е с униформата и шевроните на групировката „Немански казаци” (архив).

Сега ще разгледаме по-внимателно съдържанието на неговия профил в социалната мрежа “VK”, за да добиете окончателна представа за групировката „Немански казаци” и за хората, които участват в нея. (архив на постове:  http://archive.is/NPM2Q, https://archive.is/Haimk, http://archive.is/62T7j,  https://archive.is/O9pEN,  https://archive.is/Q4ups,  https://archive.is/lw6oD,https://archive.is/lFAcg, https://archive.is/oV21Y,  https://archive.is/IhDT4, https://archive.is/yieE7).

Следва да отбележим, че Евгений Жуков, както и Александър Бабук са участници в групата «Руско имперско движение в Белорусия».

За пълнота на образа на „Немански казаци” представяме още един активен член на групировката: Артем Новик,  роден на 20.07.1990 г в гр. Гродно (архив на профил, контакти,фотоалбум).

По време на изучаването на профила в социалната мрежа на А. Новик  вниманието ни привлече снимка, на която е заснета неговата татуировка с „Звездата на Инглия” (архив).

Тази свастика използват основно адептите на т. нар. „инглиизъм” – неоезичество, радикална форма на родоверието, които според налична информация са поддържали тесни контакти с РНЕ и баркашовците. През 2009 година тяхната дейност е забранена заради пропаганда за расовото превъзходство на „славяно-арийците” и използване на свастики. През юни 2015 година ИнформНапалм публикува материал  Нацисти в руските специални части. Идентифицирана е ротата от военното разузнаване на Русия, която е щурмувала сградите на кримските органи на властта, в който има информация за десантника от разузнавателна рота на 7-а десантно-щурмова дивизия, Раменски С. Н., който е член на една от неонацистките групировки и е награден с орден „За връщането на Крим”. В материала има снимка, на която героят на статията е с татуировка, която обикновено си правят членовете на неонацистките руски групировки.

По-долу е показан колаж на татуировките на „Звездата на Инглия” на А. Новик и на руския неонацист за сравнителен анализ.

Както виждаме – една и съща “Звезда на Инглия”, само, че в различно графично изпълнение.

Представените виждания и убеждения на членовете на групировката представляват сами по себе си интересно съчетание на панславизъм, шовинизъм, антисемитизъм, неоезичество, славяно-арийство и фундаменталното православие на РПЦ. Всичко това предизвиква неподправен академичен интерес към по-нататъшното им изучаване.

Продължаваме нашето разследване със запознанството с „казашкия” отец, поддържащ непосредствени отношения с групировката „Немански казаци”.

Ракутин Владислав Анатолиевич, ръководи отдела за взаимодействие с казачеството при Гродненска епархия, на подчинение на ръководителя на отдела за взаимодействие с въоръжените сили, Е. Павелчук. На снимката долу той е заедно с групировката «Немански казаци» (от ляво на дясно: С.Зубацкий, А.Бабук, П.Зубацкий) (архив).

Участвал в нагорно-карабахския конфликт като военнослужещ в специалните части на МВР. Випусник на Богословския институт „Свети Тихон” в Москва. Настоятел на Благовещенското паство в Жидомля, Гродненска епархия (на 15 км от Гродно).

Освен с духовни наставления, Ракутин от достатъчно дълго време тсе занимава и с източни бойни изкуства и дори е организирал секция муай-тай (тайландски бокс) към местното средно училище.

Отецът-«боец» В.Ракутин

Като цяло е учудващо как се съчетават източните бойни изкуства, с лежащата в основата им източна философия и православието. Макар, че, отчитайки преките контакти с групировката „Немански казаци” може да се предположи, че вместо да се учат на дао философия, децата са подложени на активна религиозна обработка като вероятни потенциални бойци на руското православие.

«Неманските казаци» на литургия на В.Ракутина в църквата в с. Жидомля (архив: https://archive.is/Rn2Yv)

Въпроси предизвиква и неуважителното отношение на Ракутин към официалния беларуски език.

(Архив: http://archive.is/dZOwn)

Не е ясно кой е предизвикал такава омраза към националния език на беларусите – баща му, родом от Русия, или другарите му от „Немански казаци”, но фактът си остава факт, и неговите енориаши се опитват в мека форма да му намекнат за това.

Паството в Жидомля, където служи Ракутин, е основано през 1730 г. от монаси от католическия орден на кармелитите, чийто храм след жестокото потушаване на антируското освободително въстание от 1863 – 1864 година е взет от католиците и предаден на руската православна църква, подобно на това, както сега в окупирания Крим и в Донбас изземват  църквите от Киевската патриаршия и ги предават на Московската.

Под ръководството на Адамов и Родионов и със значителното съдействие на Гродненска православна епархия, групировката „Немански казаци” успява да съсредоточи в редовете си страстни борци за „руския свят”, които, според признанието на самия лидер на групировката В. Адамов, са основно преселници от Русия.

Отбелязваме, че «Немански казаци» са засечени да участват в процеса на непосредствената подготовка на възпитаниците на православните паравоенни клубове към Гродненска епархия, заедно с членове на групировката «Казачий Спас», герои от нашето предишно специално разследване    „Бойци на „руския свят” в Беларус чакат своя час”

От ляво на дясно: Петър Зубацкий («Немански казаци»), Петър Шапко («Казачий Спас»), Сергей Зубацкий («Немански казаци»), Денис Мишкел (ПВПК «Славяни») | (c) kazak.by

(c) kazak.by

Павел Найда (ПВПК «Дружина») и Денис Мишкел (ПВПК «Славяни») с бойци от ВПЦ «Казачий Спас»

Денис Мишкел  (ПВПК «Славяни»), Петър Шапко (ВПЦ «Казачий Спас»)

Ръководещият тази групировка Петър Шапко е известен с това, че, съгласно негово признание, има лични контакти с  «опълченците» от терористичните формирования на територията на окупирания украински Донбас, а също и с това, че лично е доставял хуманитарна помощ в гр. Ростов-на-Дон на движението «Новорусия», оглавявано от Игор Гиркин-Стрелков, което участва активно в реализирането на кримския сценарий и в частичната окупация на Луганска и Донецка област на Украйна. Последната инициатива на този международен руски терорист е създаването, заедно с неговите фалшификатори, на «Комитет 25-и януари», който не само, че не разглежда каквато и да е самостоятелност на беларуския народ, но даже и отрицава неговото съществуване изобщо, открито заявявайки за плановете си за ликвидация на суверинитета на Беларус и включването й в състава на единно имперско образувание.

Съвместните полеви занятия на членовете на групировките на ПВПК преминават на територията на детския оздравителен лагер “Космодрум”, расположен в Щучински район, на 35 км от гр. Гродно.

(с) kazak.by

Зад кадетите от ПВПК стоят Петър и Сергей Зубацки | (с) kazak.by

Инструкторът на группировката «Казачий Спас» и офицерът от МВР: П.Найда и Д.Мишкел

В профила на П. Зубацки е публикуван доста красноречив запис, свидетелстващ за истинските цели и задачи на проруските групировки на територията на Беларус и за явната, произхождаща от тях заплаха за националната сигурност на държавата.

В него адепти на руския свят на въпроса (буквален цитат): «Какво да правят руските граждани на Република Беларус, за да противостоят на навдигащата се заплаха и да не повтарят грешките на руснаците в Украйна»  призовават, цитираме: «…да се обединяват, да създават най-различни организации, започвайки от благотворителни и завършвайки с политически партии, за да могат на всички нива на обществения живот да отстояват интересите на руския народ», «да установяват хоризонтални връзки с такива руски хора като тях, като противовес на всевъзможните мазепински шайки». За пример се привежда, колкото и да е учудващо, групировките «Казачий Спас», «Немански казаци», ПВПК «Славяни» и «Дружина», совместно провеждащи полеви занятия.

На московска конференция, посветена на православието и казачеството, йерей В. Ракутин и А. Бабук  излизат с доклад «Ролята на дейността на обществената организация „Немански казаци“ в духовно-нравственото възпитание на подрастващото поколение на територията на Гродненска област». В светлината на приведената информация сме уверени, че у никого не остава и грам съмнение за това, в какво направление се осъществява идеологическата и религиозна обработка на подрастващото поколение в Гродненско.

Сериозни опасения предизвиква и това, че всички наши герои, които се занимават с възпитанието във всички изредени „патриотични” клубове, вероятно формират у децата образ на врага според своите представи, учат ги да обичат „отечеството” си чрез ненавист към враговете си и на делене на целия свят на свои и чужди, и което е най-гнусно – на готовност да жертват живота си заради нелепи, чужди на беларусите идеали и цели.

Протойерей Евгений Павелчук уверява, че децата трябва: «Да се измъкнат от компютрите, от улиците, някои от разни нехубави неща. Да се измъкнат и напълно да се натоварят с някакъв интерес, насочен в нужната посока». Както виждаме това не е случаен интерес, а напълно поставен и контролиран от проруските сили.

След като преминат религиозна и идеологическа обработка в православните паравоенни групировки, много от децата избират да служат в силовите ведомства, при това започват пътя си често в руски военни вузове, където обработката чрез най-мощния идеологически апарат в Русия е изведена до най-високи нива. Ярък пример за това е синът на протойерей Аркадий Косяненко, Алексей, който е възпитаник на първия ПВПК “Витяз”, през 2011 г. завършва Московския пограничен институт на ФСБ на РФ. Днес, със звание капитан, той е заместник начальник на береговата охрана «Лоев», която охранява участък от държавната граница на Беларус с Украйна (границата с Черниговска обл.).

В заключение привеждаме още едно доказателство за това, че „руският свят” укрепва значително позициите си в Беларус и дори открито демонстрира силата си. Едно от основните мероприятия, в които вземат участие възпитаниците на ПВПК, групировките «Немански казаци» и «Казачий Спас», е организираната от протойерей Павелчук процесия с кръста в разположеното близо до Гродно селище Сопоцкин. На провеждането й съдейства, и дори участва лично заедно с подчинените си заместник началника по идеологическата работа на Гродненската гранична група подполковник Литвинский Максим Викторович (на снимката долу е с протойерей Е. Павелчук, архив).

По-долу има красноречиви и убедителни фотодоказателства за пришествието на „руския свят” в земята на Беларус (архив на снимки: https://archive.is/VSTsB,  https://archive.is/pGRUJ, https://archive.is/J6TgC, https://archive.is/OSeK7, https://archive.is/MtsZo).

В колоната на „руския свят” бодро маршируват и протойереите Вячеслав Гапличник и Евгений Павелчук.

Е. Павелчук наставлява своето паство в обкръжението на „православното войнство”

Дейността на Е. Павелчук по создаването на широка мрежа от православни проруски паравоенни групировки в Гродненска област е високо оценена, и на 22 ноември 2015 година той е удостоен с награждаване със специални отличителни знаци от ръцете на митрополита на беларуската екзархия на Руската Православна Църква, Павел Пономарьов, гражданин на Русия и випусник на Граничната академия на ФСБ, а също и от заместник председателя на Държавния граничен комитет на РБ генерал-полковник В. Г. Мойсеенко, намиращ се в списъка на потенциалните агенти на влияние на Руската Федерация. Твърде красноречиво е посвещението, с което са връчени знаците на Павельчук: “За доблестен принос към изпълнение на договора за сътрудничество между Беларуската Православна Църква и Държавния граничен комитет на Република Беларус”.

Зам. Председателят на ГПК РБ В. Г. Моисеенко награждава протойерей Е. Павелчука | (с) nevsky.by

Не е пропуснат при раздаването на внимание и почести и атаманът на „Немански казаци” В. Адамов, когото награждава посланикът на Русия в Репубрика Беларус А. Суриков, от името на министъра на външните работи на Русия, С. Лавров. Адамов получава грамота «за пропагандиране на здрав начин на живот и спортни постижения».

Завършващ щрих се явява съвместна снимка на основните герои на това разследване, направена по време на един от полевите походи. От ляво на дясно: Михаил Гук, Петър Шапко, Сергей Зубацкий, протойерей Евгений Павелчук, Петър Зубацкий, Артем Новик, лейтенантът от милицията Денис Мишкел, майорът от милицията Павел Найда (архив).

Мащабът и обемът на това специално разследване е с цел да покаже значимостта и явната заплаха от възможността за реализиране на кримски сценарий в Беларус. Особено безпокойство предизвиква фактът, че активното нарастване на силите и средствата на проруските паравоенни групировки в Беларус съвпада с активизирането на неоимперската политика на Кремъл, оформена и декларирана в Мюнхенската реч на В. В. Путин през 2007 година. Съвпада и с активизацията на осъществяване на имперската концепция за „руския свят” на Московския патриархат на Руската Православна Църква, в която открито се заявява за целта за обединяване в “единно духовно пространство на Русия, Украйна и Беларус” и в котято не се предполага отделно от Русия съществование на украинския и на белоруския народ.

За по-малко от десетилетие числото на „казашките” и православните проруски групировки в Беларус се увеличи няколко пъти,  като доста съществено нараства количеството на потенциални бойци на „руския свят”, в чиято задача на първо време вероятно ще влиза охраната на проруски митинги в центровете на беларуските градове и преди всичко в столицата, а след това не е изключено превземането, с помощта на агентура в силовите структури, на административни здания. Всички тези действия ще бъдат с цел прикриване на проникването на диверсионно-разузнавателни групи на противника, тъй наречените „вежливи хора”, на които да бъде предаден контролът над завзетите и блокирани обекти. Тревожно е, че много от героите на това разследване взаимодействат с тъй наричания асоциален контингент, който твърде активно беше привличан в руските диверсионни групи на отрядите на „самоотбраната” на Крим за блокиране на войнските части и охрана на блокпостовете.

Отбелязваме, че в дейността на групировките са въвлечени, напълно възможно и поради незнание, представители на органите на местната власт и силовите структури. В така сложилата се ситуация, те са длъжни да се определят, с кого и с какво имат работа, и изпълнявайки дълга си, да допринасят за укрепване на националната безопасност на Беларус и за недопущането на възможността за реализиране на кримския сценарий.

Приветстваме факта, че беларуското гражданско общество вече започна да отговаря на всички тези призиви и заплахи  със създаването на спортно-патриотични клубове, обединяващи патриотите, за които желанието и умението да защитават ефективно суверинитета и тереториалната цялост на Беларус са непреходни ценности.

Още материали на InformNapalm по темата „Беларус“:

• Имантас Мелянас: „Разединението на Беларус – резервният вариант на Кремъл”
• Беларуският „Ваяр“ срещу „Черната стотица“
• В Беларус се подготвя плацдарм на руските ВКС за инвазия в Украйна. OSINT-анализ 
• Специално разследване: Бойци на „руския свят” в Беларус чакат своя час
• В граничния институт на ФСБ готвят белaруска „Новорусия“
• Латентните адепти на „руския свят” в Генералния щаб на Република Беларус
• Беларус: руски протекторат или суверенна държава?
• В Беларус продължават да вербуват терористи за „Новорусия”
• Командоси от Беларус воюват в редовете на бандитските формирования на „ДНР”

(CC BY) Материалът е подготвен от доброволеца от международната общност InformNapalm Денис Ивашин. Специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект