Не е тайна, че руските генерали често умират, и невинаги от естествена смърт. В тази статия доброволците от международното общество InformNapalm се опитаха да съберат най-изчерпателния списък на едни от най-загадъчните и по-малко мистериозни смъртни случаи на генерали и адмирали, от най-новата история на Русия. Обстоятелствата около смъртта на тези хора в повечето случаи са останали напълно неизяснени и погребани в тайни.
Читателите имат правото сами да преценят, дали всички са нещастни случаи, дали е убийство, дали е самоубийство, или е обикновена смърт от старост или боледуване.
Също така съставихме инфографика за смъртните случаи с руските генерали, във времеви мащаб, който фиксира две от епохите на управление на руски президенти.

И подробните данни:

1. Маршал на СССР, началник на Генералния щаб към Въоръжените сили на СССР и първи заместник на Министъра на отбраната на СССР (1984 – 1988 г.) Ахромеев, който след провала на пуча на ГКЧП се самоубива в кремълския си кабинет на 24 август 1991 г. (по това време Ахромеев е съветник на Михаил Горбачев по военните въпроси). Материалите по делото за самоубийството му са противоречиви и странни. На първо място, начина на отразяване на самоубийството: военния решава не да се застреля, а да се обеси, в седнало положение. На второ място – според оставените бележки в същия този ден опитите му са самоубийство са били два и в същия този ден по показания на свидетели, които са се видели с Ахромеев и са получили заповеди от него по телефона в интервала между двата му опита да се самоубие. На трето място – един от свидетелите разказва, че в същия този интервал някои са влизали и излизали в и от кабинета му. И на четвърто място – следователя доста дълго време не е допускан до мястото на произшествието и му е било забранено да разпитва свидетели. На 1 септември 1991 г. маршал Ахромеев е погребан в Троекуровско гробище без военни почести.

2. Генерал-полковник Гусев е загинал в автомобилна катастрофа на 30 ноември 1992 г. в Москва. Носят се слухове, че това е планирано убийство, защото секунди преди инцидента шофьора на Гусев внезапно губи съзнание. Причината за внезапното му неразположение не е била установена.

3. През февруари 1993 г. на път за летището във Владивосток в резултат на сблъсък на служебната „Волга“ с камион „ЗИЛ“ умира началник отдел на военното контраразузнаване на Тихоокеанския флот контра-адмирал Егоркин. Той е пътувал за Москва за съвещание на ръководителите на специалните служби и службите по сигурност на Русия във връзка с проблема в борбата с организираната престъпност и корупцията.

4. Армейски генерал Баранников, бивш министър на вътрешните работи на РСФСР (1990 г. – 1991 г.), последният министър на вътрешните работи на СССР (1991 г.) и министър по сигурността на РФ (1992 г. – 1993 г.). Занимавал се с Карабахския конфликт. Също така е известен, че е участвал в ареста на Министъра на отбраната на СССР Язов след августовския пуч през 1991 г. На 21 юли 1995 г. умира на вилата си от инсулт, като по-рано лежи в затвора Лефортово за организиране на масови безредици през септември – октомври 1993 г.

5. На 22 май 1996 г. пиян милиционер удря пешеходец, в резултат на което е загинал ръководителя на ГРУ към Генералния щаб на ВС на РФ генерал- Ломанов.

6. На 18 юни 1996 г. се самоубива генерал-майор на бронираните танкови войски Волков. Застрелва с пистолет, награда от Елцин. Волков е бил заместник началник на Главното управление на казаческите войски, член на временната наблюдателна комисия за регулиране на военния конфликт в Чечения, както и е отговарял за обмяната на пленници.

7. На 5 май 1997 г. се самоубива генерал-майор от ГРУ към ГЩ на РФ Шипилов. Той се хвърля през прозореца на апартамента си на ул. Крилатские холми. Бележка не е оставя, но по версия на разследването причината за смъртта му е психичното заболяване на Шипилов, което се проявява след завръщането на генерала от Югославия. Шипилов в началото на 90-те е бил военно аташе в Югославия (работил е по време на военните действия там), занимавал се е с организирането на мирните преговори по време на югославския конфликт.

8. Генерал-лейтенант Рохлин, е ръководил превземането на президентския дворец и редица райони в Грозни. Бил е контактно лице за провеждане на преговори за прекратяване на огъня с чеченските полеви командири. Отказва се от присъждането му на Герой на Русия за превземането на Грозни: „В гражданска война пълководците не трябва да търсят слава. Войната в Чечения – не е слава за Русия, а нейната беда“. През 1997 г. Рохлин създава свое политическо движение, което е опозиция на властта – по едни слухове е планирал военно сваляне на властта, по други – импийчмънт на Елцин. През нощта на 3 юли 1998 г. е намерен застрелян на вилата му. В убийството на генерала е обвинена съпругата му.

9. През същият този юли на 1998 г. в автомобилна катастрофа е загинал заместник-началника на ГУБОП към МВР на РФ генерал-майор Батурин. Смъртта му в някои руски медии се свързва с разследването на убийството на журналиста Дмитрий Холодов, който е разработвал тема за корупцията в Министерството на отбраната на РФ. На подсъдимата скамейка в обвинение за убийството на Холодов попада група от военнослужещи от 45—полк на спецназ към ВДВ начело с началника на разузнаването на ВДВ Поповских (съдът оправдава всички тях след това). Оказва се, че ВДВ е участвало в специални операции за физическо отстраняване на руски и чужди граждани както в Русия, така и в чужбина. По време на делото, следствието стига до ГУБОП на МВР и до самия Батурин, който лично е подписал документите за спец акцията на войниците от 45-и полк. Скоро след това Батурин умира.

10. На 7 август 1999 г. в Ступински район на Подмосковието, губейки контрол над автомобила си умира началник управление на ГРУ генерал-майор Шалаев.

11. На 31 май 2001 г. в селище Ханкала (Чечения) на територията на щаба на руската военна групировка от сърдечен удар внезапно починал адмирал Угрюмов. Званието му адмирал е присъдено в навечерието на 30 май. Угрюмов е заемал длъжността заместник-директор на ФСБ и ръководител на Департамента за защита на конституционния ред и борбата с тероризма. От 2001 г. съчетава тази работа и с поста си на ръководител на Регионалния оперативен щаб в Северен Кавказ.

12. Генерал-лейтенант Лебед умира на 28 април 2002 г. в катастрофа с хеликоптер МИ-8 в Красноярски край. Генерал Лебед заедно с генерал Рохлин често са споменавани за вероятните кандидати за ръководители на военен метеж в РФ.

13. През 11 септември 2002 г. в автомобилна катастрофа на 45-м километър на Киевско шосе умира генерал-майор Герцев, началник на едно от управленията на Главното ракетно-артилерийско управление към Въоръжените сили на Руската федерация.

14. Генерал-майор от Федералната гранична служба Платошин е застрелян в „Мерцедеса“ си с личния му пистолет, случайно от спътник в автомобила край Чебоксарами, фамилията на който променят в „интерес на разследването“. Инцидента се случва през септември 2002 г. Платошин е бил командващия на въздушната група на ФПС в Таджикистан, както и е отговарял за борбата с наркотиците на таджико-афганистанската граница.

15. На 4 юни 2002 г. умира армейския генерал Ивашутин. Ивашутин е бил първи заместник-председател на КГБ на СССР (1954 г. – 1963 г.), и.о. председател на КГБ на СССР (5 -13 ноември 1961 г.), началник в ГРУ – заместник-началник на ГЩ на ВС на СССР (1963 г. – 1986 г.). През 2002 г. генерал Ивашутин е на преклонна възраст, така че по-скоро спокойно е починал без външна намеса.

16. Генерал-майор Шевелев е намерен опожарен в личния си автомобил в Раменски район на Подмосковието на 19 септември 2002 г. На вилата му са открити следи от влизане с взлом и грабеж. Според разследването крадците са го изгорили в собствената му кола предварително преместена в съседното населено място. До 1997 г. Шевелев е работил във Федералната правителствена агенция по информационните комуникации, а след това е заемал длъжността заместник-директор на ОАО „Ростелеком“.

17. На 30 октомври 2002 г. умира генерал-майор Колесник, основния разработчик на щурма на двореца Амин в Афганистан. През 1979 г. Колесник ръководи формированието и обучението на 154-и отделен отряд със специално предназначение, който изпълнява специална задача в Афганистан. През 1982 г. – 1992 г. Колесник е заемал длъжността началник на управлението на специалното разузнаване към ГРУ от Генералния Щаб на ВС на СССР.

18. На 5 ноември 2002 г. умира в автомобилна катастрофа генерал-лейтенант Шатохин, бивш командващ на авиацията на Федералната гранична служба на Русия. След прехвърлянето в резерва Шатохин е заместник на генералния директор на ОАО „Авиазапчасть“.

19. На 15 ноември 2002 г. автомобил на Федералната служба за специално строителство (ФССС) на РФ попада под обстрел в Грозни. В него се е намирал генерал-лейтенант Шифрин, началник на Военното експлоатационно-възстановително управление свързано с ФССС. От получените рани Шифрин починал.

20. На 17 ноември 2002 г. умира армейски генерал Максимов. През 1967 г. – 1969 г. е бил военен съветник в Йемен, през 1979 г. е назначен за командващ на войските в Туркестански военен окръг. През 1984 г. е Главнокомандващ на войските от Южното стратегическо направление. От 1985 г. е Главнокомандващ на Ракетни войски със стратегическо предназначение (РВСН), заместник-министър на отбраната на СССР. От 1991 г. е Главнокомандващ на Стратегическите сили за регулиране на СССР. През 1992 г. е командващ Стратегическите сили на Обединените въоръжени сили на ОНД.

21. Генерал-полковник Трофимов (1995 г. – 1997 г. – началник на Управлението на ФСБ в Москва и Московска области) е разстрелян заедно със съпругата му на 10 април 2005 г. в близост до дома му. Убиецът е бил с маска и е действал професионално, използвайки пистолет със заглушител. Убийството не е разкрито, но бившия началник Управлението на ФСБ в Москва Савостиянов и все още живия Литвиненко са били уверени, че генерала е убит по политически причини.

22. През декември 2007 г. внезапно починал от „непредвидено спиране на сърцето и съпътстващ инфаркт“ първия заместник на службата на контраразузнаването на централния апарат на ФСБ генерал-полковник Валерий Печенкин. Съществува версия, че генерала лично замесен в неуспешната операция за ликвидирането на Александър Литвиненко в Лондон през ноември 2006 г.

23. На 21 февруари 2008 г. генерал-полковник Власов, и.о. ръководител на Службата за строителство и настаняване към МО се застрелва в кабинета си.

24. Генерал-полковник Трошев, командващ военните действия в Чечения и Дагестан (1995 г. – 2002 г.) умира на 14 септември 2008 г. във въздушна катастрофа на Боинг-737-500 в района на Перми.

25. На 29 декември 2008 г. в Махачкало е бил убит заместник-началника на щаба на Северо-Кавказското регионално командване към Вътрешните войски на МВР на РФ, генерал-майор Липинский. „Нива“-та на Липински е била обстреляна от неизвестни. Генералът е получил рана в гърдите, и след като е откаран в болница е починал от загуба на кръв.

26. На 22 февруари 2009 г. в джип Toyota Land Cruiser, паркиран до ресторант „Паризиен“ на Ленинградски проспект с включен двигател, е открито тялото на генерал-майор от ФСБ на РФ в отставка Рогачев. Отначало милиционерите предположили, че Рогачев е починал от естествена смърт от неустановено заболяване, но след оглед от експерти в моргата от главата на починалия се отстранява 9 мм куршум. Поради факта, че Рогачев е бил доста внимателен човек, и са стреляли в него в автомобила му, се предполага, че генерала добре е познавал убиеца си, който е допуснал в джипа си.

27. На 21 юни 2009 г. в Москва умира генерал-майор Петров, лидер на партията КПЕ и ръководител на опозиционния проект „Концепция за обществена безопасност“ (КОБ). Петров по това време е участвал в разработването и изпитанията на космически системи „Енергия – Буран“. Въпреки официалната версия за естествената му смърт, привържениците на генерала и до днес твърдят че е бил отровен.

28. Генерал-майор Иванов, заместник-началник на ГРУ към Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ, умира при много загадъчни обстоятелства. Трупът на Иванов е открит на 16 август 2010 г. (тази година става фатална за много генерали). Разлагащото се тяло е открито на брега на Средиземно море от жители на крайбрежно селце в Турция. За последен път генерала е видян жив на противоположния бряг – в Сирия, когато е посетил строителната площадка в известния град Тартус, където в този момент се изграждат нови обекти на руската военно-морска база на Черноморския флот.
След посещението си в базата в Тартус, Иванов отива на среща със сирийското разузнаване. Някъде в този момент – изчезва. Следва да се отбележи, че Иванов всъщност е бил втория човек в руското управление на военното разузнаване към ГРУ. Твърди се, че именно той е организирал серията от убийства на чеченци, живеещи в чужбина. Юрий Иванов, също така се свързва и с въздушната катастрофа на Ту-154 в Смоленск, в която загива Президента на Полша Лех Качински, почти цялото военно командване на Полша, както и редица полски политици и общественици.

29. На 4 октомври 2010 г. генерал-майор Чевризов, бивш началник на разузнавателното управление към главния комисариат на вътрешни войски към МВР на Русия изстрелва в главата си куршум от пистолет-награда в предверието на дома си на улица Веерной в Москва. Интересното е, че по време на чеченската война Чевризов е заемал длъжността заместник-началник на разузнавателното управление в командването и изполването на сили със специално предназначение.

30. Няколко дни по-късно след Чевризов се застрелва в гаража си в северната част на Москва и подполковник от ФСБ Борис Смирнов.

31. Генерал-лейтенант Дубров на 28 октомври 2010 г. внезапно умира след падане от платформа на влак в Балашихски район, Московска област. Дубров е заемал поста председател на президиума на Руско- антифашистския комитет и е бил член на координационния съвет на военно-патриотичните обществени организации в Русия. По-рано през февруари 2010 г., под председателството на генерал Дубров се провежда Общоруско офицерско съвещание, на което е взето решение за началото на действията по подготовката за смяна на режима на Путин – Медведев. На 7 ноември Дубров е трябвало да говори на митинга „Армията срещу Сердюков“ (тогава Сердикюч е министър на отбраната на РФ). Интересното е, че на този митинг не са могли да присъстват не само Дубров, но също така и генерал-лейтенант Дебашвили, който е намерен мъртъв в центъра на Москва, и генерал-лейтенант Шаманов, който на 30 октомври попада в автомобилна катастрофа в Тула.

32. На 30 октомври 2010 г. тялото на генерал-лейтенант Дебашвили е намерено в дом №28 на Комсомолски проспект в центъра на Москва.

33. Генерал-полковник Ачалов умира „след тежко и продължително боледуване“ на 23 юни 2011 г. Заместник-министър на отбраната на СССР (1990 г. – 1991 г.), Министър на отбраната на РФ (22 септември – 4 октомври 1993 г.). Ачалов винаги е бил известен с непримиримата си позиция срещу режима. През есента на 1993 г. Ачалов е от лидерите на въстанието, което започва в Москва след блокадата на депутати от Върховния съвет на Русия. След въстанието е арестуван, но е освободен след амнистия през 1994 г. По-късно изисква уволнението на Сердюков, и е един организаторите на митинга през ноември 2010 г. преди който по загадъчни обстоятелства умират генералите Дубров, Чевризов и Дебашвили, а генерал Шаманов оцелява, но поради получените травми в катастрофата, попада в болница и не успява да присъства на митинга.

34. На 26 август 2011 г. генерал-майор Морев е открит мъртъв в кабинета си с куршум в главата. Морев е заемал длъжността началник управление на ФСБ на Тверска област. Преди това е бил началник управление на ФСБ Русия в република Саха-Якутия.

35. Генерал-лейтенант Шебаршин, началник на вътрешното разузнаване на СССР (от 06.02.1989 г. до 22.09.1991 г.), и. о. Председател на КГБ на СССР (от 22 до 23 август 1991 г.), на 30 март 2012 г. в апартамента си на 2-а Тверско-Ямска се самоубива застрелвайки с награден пистолет. Шебаршин е завършил МГИМО, знаел е четири езика, работил е в Индия, Иран, Пакистан, Афганистан. Шебаршин е бил началник на Путин, когато е бил в КГБ.

36. Армейски генерал Грачев, министър на отбраната на РФ (1992 г. – 1996 г.), умира на 23 септември 2012 г. в Централната военна клиническа болница :Вишински“. Причина за смъртта е или инсулт или отравяне, или неизлечима болест, която го е измъчвала от дълго време. В официалното съобщение на МО се казва, че Грачев е починал от остър менингоенцефалит. Генерал Грачев е епична личност, човек, който е подготвил държавен пуч, но в последния момент преминава към Елцин, ръководил е изтеглянето на войските от Източна Европа, след това обстрелван пред Белия дом през 1993 г., преговарял в разговорите за съкращаване на ядрените оръжия, ръководил е струпването на войски на територията на Приднестровие, Абхазия и Южна Осетия, както и прехвърлянето на руски миротворци в Босна; по негово време е и Първата Чеченска война. Генерал Грачев, със сигурност е знаел много и това знание е отнесъл в гроба си без нито един ред мемоари след оставката си.

37. През декември 2012 г. по време на мистериозна въздушна катастрофа на частен хеликоптер Robinson R-44 умира ръководителя на разузнавателното управление към службата за контраразузнаване на централния апарат на ФСБ на Русия генерал-лейтенант Олег Скопинцев, който в по-голямата част от новинарските хроники на медиите е наречен просто „един жител на Москва“. Основния акцент от произшествието е смъртта на бизнесмена Фьодор Царев (известен в престъпните кръгове с псевдонима Краля на торфа), в чиято компания се е намирал и генерала на борда на хеликоптера. Също така по време на катастрофата на борда е бил и сина на екс-лидера на Росимущество Василий Петров, чието име също се опитаха да засекретят от ФСБ. И тримата умират.

38. На 19 април 2013 г. се самоубива генерал-майор РВСН Бондарев, преподавател в академията на Генералния щаб на ВС на РФ. Бондарев се обесва във ваната на апартамента си.

39. През нощта на 3 януари 2014 г. в апартамента си в Петербург се застрелва вице-адмирал Устименко, бивш заместник-командващ на Северния флот на ВМФ на Русия.

40. На 7 февруари 2014 г. извършва опит за самоубийство контр-адмирал ВМФ Апанасенко, който се прострелва в главата с награден пистолет. Умира в болницата след няколко дни. Дъщерята на Апанасенко разказва, че причината за самоубийството му е липсата на обезболяващи за баща й, болен от рак.

41. На 18 март 2014 г. генерал-майор от ВС на СССР в оставка Саплин се самоубива застрелвайки се с награден пистолет. Съобщено е, че Саплин се оплаквал от ужасни болки в главата, причинени от последен стадий на рак.

42. Генерал-майор от ГРУ Гудков се застрелва с награден пистолет на 8 юни 2014 г. в южната част на Москва. Гудков е „страдал от тежко заболяване и се самоубива поради депресия“.

43. На 16 юни 2014 г. генерал-майор от полицията Колесников (2012 г. – 2014 г. заместник- началник на Главното управление за икономическа безопасност и противодействие на корупцията в МВР на Русия) се самоубива по време на разпит, скачайки през 6-ия етаж на сградата на Следствения комитет на РФ. Причините и обстоятелствата около смъртта му все още не са изяснени.

44. На 21 юли 2014 г. в работния му кабинет е открито тялото на генерал-майор Мишанин със смъртоносна рана в главата. От 2010 г. заема длъжността военен комисар на Нижегородска област. Преди това е командвал 205-а отделна механизирана бригада и 122-а механизирана дивизия. Причината за смъртта е определена като самоубийство.

45. На 3 януари 2015 г. е открит в работния си кабинет със смъртоносна рана в главата генерал-майор Бучнев, вътрешен министър на република Марий Ел. По версия на разследването се е самоубил застрелвайки се с наградния си пистолет.

46. На 6 януари 2015 г. с кабел се обесва генерал-лейтенант ВВС Кудрявцев „поради непосилната болка“ от рак.

47. Генерал-майор Шушукин, заместник-началник на щаба към ВДВ на РФ, умира на 27 декември 2015 г. от „спиране на сърцето“. Именно генерал Шушукин осъществява военното планиране и командва анексията на Крим през 2014 г. Също така участва във военните операции в Северен Кавказ и в Югославия.

48. Генерал-полковник Сергун, началник на Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на ВС на Русия, заместник-началник на ГЩ на ВС на РФ, според официалната версия на руските власти внезапно е починал от масивен инфаркт на 3 януари 2016 г.

Длъжността на Сергун говори сама за себе си, обаче , трябва да отбележим, че той има пряко отношение не само към анексията на Крим, но и в планирането на всички операции срещу Украйна. Той носи отговорност както за подготвянето на почвата за превземането на градове в целия югоизток на страната, но и за окупацията от войските на РФ и техните наемници на Донецка и Луганска области, които под строгото ръководство на Сергун се превърнаха в самопровъзгласилите се псевдорепублики „ДНР“ и „ЛНР“, където и до ден днешен процъфтяват насилието, грабежите, мародерствата и търговията с хора. Името на Сергун има смисъл да се свързва и с катастрофата на Боинг-777 с полет MH17, който е свален с руска ракета „земя-въздух“ в района Торез на 17 юли 2014 г. Въпреки официалното заявление на руската страна за това, че Сергун е починал от сърдечна недостатъчност в Подмосковието, американската частна разузнавателна компания Stratfor съобщи, е според нейни данни, Сергун всъщност е починал в Ливан на 1-и януари 2016 г.

Списъкът не е пълен и може да се допълва. Но са налице основания да се предполага, че след всяка значима операция на Кремъл се извършват серия от зачистки в апарата на висшето военно ръководство. Мащабите на военните престъпления на Русия в Сирия и Украйна ни позволяват да предположим, че поредния „генералски звездопад“ предстои. За по-голямата част от руските генерали има два пътя: да избягат и да молят за политическо убежище, разказвайки по време на военния трибунал подробности за военните престъпления, или да станат поредните „парашутисти“, или да умрат в примката „на рака“. Винаги има избор …

P.S: черен хумор и операция „пощенска картичка“:

14 януари 2016 г. в резултат на малка операция „пощенска картичка“, в хода на която InformNapalm малко се пошегува над руските генерали. В „пощенската картичка“ с двойно дъно, освен споменаването за случаите със „странните“ смъртни случаи на руски военачалници заложихме информационна бомба: в точката за самоубийството на 19 април 2013 г. на генерал-майор от РВСН Бондарев (преподавател в академията на Генералния щаб на ВС на РФ) поставихме снимката на друг със същата фамилия, но все още жив – Главнокомандващ на Военно-въздушните сили на Руската Федерация генерал-полковник Виктор Бондарев.
Именно този генерал е виновен за стотиците загинали цивилни граждани в Сирия под бомбардировките на ВКС на РФ.

Бдителни читатели забелязаха тази „особеност“ в нашата инфорграфика и побързаха да ни съобщат за „допусната грешка“. Много е вероятно, да се е разпознал в списъка вече и действащия командващ на ВКС на РФ. Не е изключено, заради тежестта на военните престъпления срещу човествеството да влезе в списъка с „тайнствените“ смъртни случаи на висшето военно ръководство на Русия… но това ще е продължение на историята.

Допълнена и актуална версия на инфографиката (2.1).

(CC BY 4.0) Материалът подготви доброволец от международното общество InformNapalm – Christina Добровольська. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.