Едуард Лукас / Eduard Lucas, The Economist

10 април 2016 г. • Лондон, Великобритания •

С право САЩ загубиха търпението си от неблагодарността и  чувството за привилегия на Европа. Трябва да увеличим разходите си за сигурност.

Това може да се случи бързо, ако Президент е Доналд Тръмп, или по-плавно при Президент Хилъри Клинтън, но трябва да се случи: Субсидирането на Европейската сигурност от Америка скоро ще приключи.

Погледнато от отвън,  Европа вече изглежда незащитима: 500 милиона европейци с БВП от 20 трилиона долара разчитат на защита от 320 милиона американци със 17 трилиона долара БВП. По-малката, по-бедната е не само отговорна да осигурява 70 на сто от разходите за съвременни оръжия, военна техника, специални служби и генерали- лидери: но също така на раменете й е и доста голям дял от риска. Малко вероятно е Русия да нахлуе в Аляска, но при атака на Балтийските държави от Владимир Путин, американците рискуват война, в която Чикаго или Ню Йорк могат да бъдат мишени за междуконтинентални балистични ракети.

По-време на Студената война, Атлантическия алианс беше единен в споделения страх от един единствен противник – Съветският съюз, и споделените спомени от военните времена срещу Нацистка Германия.

Днес геополитическите, историческите и лични връзки, които свързват Европа със САЩ са слаби. Китай е много по-голяма заплаха за американските интереси, отколкото Русия.

Поколението, израснало с историите за Берлинската стена и Нормандия е в пенсия: Сенатор Джон Маккейн, на 79 години, е може би последния американец от това поколение, който е все още активно в политиката на Америка. Младите американски политици са на съвсем различна вълна от него.

Засилващи тази промяна в американците е и чувството за европейската неблагодарност и измама. Когато Студената война приключва, европейските държави в НАТО обещават да изразходват 2 % от БВП за отбрана. Малцина го направиха: Естония и Полша, граничещите държави с Русия. Великобритания скърцаше на прага на този процент от разходи, и това благодарение на счетоводни трикове и едва след като Барак Обама лично смъмри Дейвид Камерън.

Най-лошото е, че парите са зле похарчени: повечето отиват за заплати, а не за въоръжение. Отбранителните технологии се развиват, и разликата между военните способности на американската армия и тези на европейските съюзници е огромна и се разраства,  а не намалява. Бившият американски министър на отбраната Робърт Гейтс / Robert Gates, предупреди европейците за това, в изявление още през 2011 г. Той обърна внимание за „намаляващия интерес и търпение на американския Конгрес – и на американския политически елит – в изразходването на скъпоценни средства в името на държави, които очевидно не желаят да отделят необходимите ресурси или да направят необходимите промени за да са сериозни и способни партньори в собствената си защита.“

От тогава, неволите за европейската сигурност се увеличиха. На юг – гражданска война в Сирия, Ислямска държава окупира Ирак и Либия колабира в анархия. Непрекъснатият поток от бежанци разгоря популизма и подчерта разделението в Европа. На изток – Путин успешно атакува Украйна и анексира Крим. Неговите военно-въздушни и военно-морски сили са заплаха не само за граничещите с Русия – Естония, Литва и Латвия, но и за не членуващите в НАТО – Швеция и Финландия.

А и недоволството в Америка се поддържа от политици като Тръмп.

Америка отговори достойно на новите условия в сигурността на Европа, и особено в Източна Европа с действия невиждани от времето на Студената война насам – започна да разполага сухопътни контингенти, тежка военна техника и въоръжение в Полша и съседите й, като увеличи четворно разходите си за „свое успокоение“. Пентагонът е наясно, че най-опасния сигнал, който може да бъде изпратен към Кремъл, е че не са сериозни в отбраната на съюзниците.

Но реакцията на Европа към апела на г-н Гейтс предназначен да „събуди“ европейския политически елит, беше възприет както от дим и огън в нашия квартал, причинил на сънения европеец леко раздразнение. По-голямата част от западните и южно европейските държави не споделят страховете на Източна Европа. Те предпочитат да си правят бизнеса с Русия, вместо да се изправят срещу Путин.

Дори и когато, отчаяно се нуждаят от американската помощ, в случаи свързани с вътрешната им сигурност – както при тероризма. Същите тези държави, които се разпениха при разкритията на Едуард Сноудън, че американските разузнавателни служби, видиш ли са разузнавали навън, днес се молят на тези специални служби да им помогнат в проследяването, подслушването и декриптирането на комуникациите на джихадистите. И дори и до този момент, повечето от тях отказват да отделят ресурси и политическа воля за да се ангажира необходимата роля в отбраната и сигурността им.

В резултат на европейското неглижиране към отговорностите, възмущението в Америка е като манна за политици като Доналд Тръмп. Той твърди, че Америка просто трябва да спре да плаща за отбраната на съюзниците си. От ляво, претендента от Демократическата партия – Бърни Сандърс смята, че Америка трябва да изостави имперската си мисия и радикално да намали разходите си за отбрана. Изглежда вероятно, президента да не е от мъжки пол. Хилъри Клинтън, с всичките си недостатъци, има ясно разбиране за заплахата от Русия. Тя знае, че ако Кремъл не се конфронтира в предния му двор, Източна Европа, то след това ще бъде много по-голяма заплаха за американските интереси в бъдеще.

Мъдрите американци осъзнават, че тяхната страна има нужда да поддържа Европа силна, просперираща и обединена, защото с подкрепата на Европа и други съюзници (като Япония), САЩ може да запази глобалното си преимущество. Сама – Америка рискува неуспех при гласуванията (и евентуално военно надмощие) от Китай и съюзниците му.

Винаги има лимит за подкрепа. Дори и сред най-умерените американски политици, като сенатор Джеф Сешънс /Jeff Sessions от Алабама е видимо това. Европейците, каза наскоро сенатора, „просто си лягат нощем в леглото, приемайки, че разполагат с пълната подкрепа на САЩ“. Но Когреса е този, който гласува парите за отбрана и сигурност…

Ние европейците спешно трябва да отделяме повече средства за отбрана, и още по-важно е да ги изразходваме разумно, обединявайки ресурсите си и възможностите си. Ние също така, трябва да сме подготвени за деня, в който Америка няма вече да е нашият защитен чадър. Правейки това, най-вероятно Америка да остане до нас.

Edward Lucas, Тhe Economist  и автор на „The New Cold War“ / „Новата Студена война“

(CC BY) При публикуване и използване на информацията, подготвена специално за сайта InformNapalm.org, е задължително посочването на активен линк с името на автора и нашия проект. Превод: Diana M Dian.

За да се запознаете с базата данни от разследванията на InformNapalm, доказващи участие във военните действия в Украйна на над 60 военни подразделения na Въоръжените сили на Руската федерация, можете да отворите на адрес http://bit.ly/RussianPresence.