Вълненията в пресата около руско-беларуските учения „Запад-2017“ предизвикаха учудване и неразбиране сред беларуските военни. Но ако се погледне по-внимателно на военно-политическата обстановка в региона, реалните мащаби на ученията, и развитието на украинско-руския конфликт, тогава реакцията спрямо провежданите учения не изглежда толкова неадекватна по отношение на генерирането на заплахи.

Военно-политически фон на ученията

Отчитайки обвиненията към РФ за агресията спрямо Украйна, произнесени от Макрон, безрезултатната среща на Путин и Тръмп по време на срещата на върха  на G20, твърдата резолюция на лятната сесия на ПА на ОССЕ, както и други събития в региона:

• горещата фаза на украинско-рруския конфликт в Донбас, по мнението на американския специален представител  Джон Уолкър;
• затягането на американските санкции срещу Русия;
• твърдото преформатиране на преговорния процес, и фактическото признаване на Русия за страна-агресор;
• подготовата и провеждането на провокационните стратегически командно-щабни учения на РФ „Запад-2017“ по границите на балтийските държави и Украйна;
• набирающата ход милитаризация на региона;
• неясната и двойствена политика на РБ в отношенията с Украйна, когато гражданите на Украйна вече страдат, а дипломатите още се договарят за намаляване на разходите;
• посткризисният етап в отношенията между РБ и Русия, в резултат на едногодишното противопоставяне около цената на въглеводоридите.

самото вземане на решение от страна на Минск за провеждане на ученията за всички съседи изглежда като игра на дете с кибрит край бензиноколонка.

Обаче Минск не вижда логиката в идващите от всички страни предупреждения и предпочита, по примера на кремълските си партньори, да ретранслира собствените си представи за обкръжаващата действителност, в която цялата сложност на военно-политическата ситуация в региона и заплахата се изчерпва в един тезис: НАТО увеличава количеството на ученията и задействаните войски по границите на Съюзната държава, затова на ученията ние трябва да покажем, че сме „единни и непобедими“ с РФ.

Представяйки легендата на ученията «Запад-2017», Олег Белоконев отбеляза, че подготовката за съвместните стратегически учения на въоръжените сили на Беларус и Русия преминава на фона на сложната военно-политическа обстановка в региона. Край западните граници на Съюзната държава са създадени предни командни центрове на НАТО. Алиансът активно, на практика едно след друго, провежда учения, по време на които се отработва и използването на войски в непосредствена близост до държавната граница на Беларус. Олег Белоконев констатира, че бройката на ученията в региона се е увеличила двойно през последните 8 години, а числеността на използваните в ученията войски – повече от три пъти.

Коментирайки целите на ученията пред руската ИА ТАСС, министърът на отбраната на РБ Андрей Равков заяви: «Ние няма какво да крием. Темата на нашите учения е отбранителна. Това от една страна. От друга – нивото на подготовка на нашите войски е такова, че демонстрацията на отделни елементи от ученията само подчертава високата боеготовност на съединенията и военните части на регионалната военна групировка и ще послужи като предупреждение за някои политици, правещи недвусмислени политически изявления, водещи до обостряне на напрежението в Източноевропейския регион и на общата сигурност».

Съдейки от изявленията на беларуските военни, официално ученията са с отбранителен характер, а по същността си – „показваме кузкината майка“ (б.пр.: фраза, използвана от Н. Хрушчов като заплаха срещу Америка да й покаже своята „цар-бомба“, впоследствие се превръща в идиом, означаващ заплаха), плашим много знаещите съседи.

Така различията в погледа за военно-политическата обстановка между РБ и съседите й, както и нееднозначно декларираните от военното командване на РБ цели на ученията, на практика не оставят много шансове за нормална комуникация с официален Минск и разрушават остатъците от доверие към него у западната дипломация.

За какво шуми Западът

Украйна и западните й партньори изградиха няколко варианта на истории, въз основа на описаните по-горе общи процеси на военно-политическия фон на ученията:

1. Непрозрачност на ученията = заплаха от нахлуване в съседни страни от територията на РБ (Украйна, Балтийските държави).
2. Разполагането на руски контингент на територията на РБ = «мека окупация» и загубата на РБ като отделен субект на международната арена.
3. Евентуален опит за демократична смяна на властта в РБ без контрол от страна на Кремъл = заплаха от окупиране на РБ по украински сценарий.

Целта на тези информационни кампании беше от една страна да подтикнат Минск, ако не да пренесе тези учения във времето или пространството, позовавайки се на сложната социално-политическа обстановка в региона, то поне да намали конфликтността на сценария и да ограничи руския контингент до невоенен състав  (медицински, инженерни подразделения и т.н.); от друга страна – да бъдат получени ясни отговори на ред въпроси, които да позволят да се обосноват беларуските гаранции за сигурността на съседите на фона на агресивната политика на Кремъл в региона:

• Какви механизми за удържане на руснаците, с тяхната агресивна политика, от възможни провокации по време на ученията е предвидило ръководството на РБ?
• Готова ли е Беларус да сподели отговорността за възможни провокации от страна на РФ по време на ученията?
• Каква ще бъде реакцията на Беларус, ако Кремъл реши по време на ученията да повтори нахлуването в Донбас или в южна Украйна?

Само, че Минск не бърза да реагира на предупрежденията, страховете и заплахите за своите съседи, демонстрирайки в регионалната политика на сигурност пълно противоречие с публичното позициониране на Беларус като „донор на регионална сигурност“ .

Защо Минск не чува

Разглеждайки възникналото неразбирателство между Минск и съседните държави в контекста на ученията, трябва да се отбележат ред особености на възприемането на ситуацията от страна на РБ.

1. Беларуските военачалници много ясно определят „своите“ (ОДКС) и „чуждите“ (НАТО). Отчитайки, че във всяка тоталитарна страна в държавната йерархия винаги силоваците доминират над чиновниците, политиците и дипломатите, разбираме, че беларуската дипломация вече не е в състояние да излезе от рамките на противопоставяне Изток – Запад, а всички дипломатически усилия на Запада ще бъдат разглеждани от конфликтна гледна точка, като прилагане на мека сила, или опит да се разруши Съюзната държава.
2. Конфликтната логика за възприемане на света определят и особеностите на външнополитическото разполагане на Беларус в западна посока. Първо, то никога не излиза от рамката на „разговорната“ дипломация («диалози», «обсъждания», «дискусии» и т.н.). Второ, то не предполага модернизиране на държавното управление (демократизация, либерализация и т.н.). Трето – над 70% от всички дипломатически усилия на Буларус се заключават в битка за външноикономически преференции за беларуските стоки и услуги.
3. Понятията за свобода, субектност или независимост на страната за две десетилетия абсолютна власт на Лукашенко, вече са сублимирани от него и локализирани в неговите лични атрибути на властта.

С други думи, докато няма видима реална заплаха за властта на Лукашенко във вид на алтернативна фигура за негов приемник в Кремъл, силен лидер на протестното движение, поява на вътрешна заплаха за „семейния“ бизнес и т.н., да се говори за заплаха за РБ от страна на РФ е безполезно.

Още по темата: Беларус – суверенна държава или руски протекторат? Мониторинг-2017

Всички тези особености са отчетени и използвани в руските информационни операции и повествователната руска пропаганда. Достатъчно е да си припомним:

1. Западът подготвя «цветна революция» в РБ.
2. Западът финансира и покровителства лидерите на беларуската опозиция.
3. Западът подготвя бойци в Украйна, Полша и прибалтийските страни за дестабилизация на Беларус.
4. Украинските радикали са заплаха за сигурността на РБ. Порошенко опрости националните доброволчески батальони. Съществуването на тактическа група «Беларус» в състава на Десен сектор се представя от пропагандаторите и силоваците като основен знак за двойната игра на украинците.
5. Украинската анархия – заплаха за сигурността в РБ: канал за разпространяване на оръжие, източник на политически радикализъм и т.н.

В този контекст си струва да отбележим и ефективността на оперативните мероприятия, проведени от РФ на территорията на РБ:

1. Опитът за пробиване и преминаване с джип на беларуски граничен пункт.
2. Организирането на скандални инциденти със забраната за влизане на украински журналисти от руски забранителен списък, което предизвика дипломатическа битка между украинския и беларуския външни министри, неподготвени за публично изясняване на отношенията.
3. Нагнетяване на обстановката около ученията, прехвърляне на военна техника по западните граници, на фона на пълното информационно игнориране на проблема от страна на беларуската дипломация по този въпрос. Прокарване на основна теза до беларусите за „неадекватната“ истерия на западните експерти, политици и журналисти около ученията.

За какво мълчи Кремъл

Внимателното разчитане на легендата на ученията и разгръщащите се в Беларус събития говори, че ученията имат по-сложна структура от обикновени конвенционални маневри, и включват отработване на упражнения с всички силови и дипломатически компоненти, докато военният компонент се задейства едва на последния етап.

Провокираните на информационното, дипломатическото и икономическото поле ситуации продемонстрираха единството и готовността на специалните служби в РФ и Беларус за съвместно противодействие на хибридните влияния и заплахи, очертани в легендата на ученията. От друга страна те показаха на Минск пълната беззащитност на режима от хибридни въздействия и абсолютната зависимост на Лукашенко от волята на Кремъл.

Легенда на ученията: според сценария, по време на ученията «Запад-2017» се отработва модел на конфликт «Северните» (Беларус и Русия) и «Западните» (коалиция от три държави-агресори: «Вейшнория», «Весбария» и «Лубения»). Според сценария «Западните» се опитват да разбият съюза между Беларус и Русия, да влошат социално икономическата обстановка в първата, да постигнат смяна на ръководството, и използвайки всичко това да превземат част от страната и да създадат там държава «Вейшнория». След това «Западните» се канят да въведат свои войски на територията на цялата Беларус. «Северните», съответно, трябва да се противопоставят на тези планове.

Детайлизираме разписаните в легендата заплахи. «Западните» опитват:

• разбият съюза между Беларус и Русия;
• влошат социално икономическата обстановка в РБ;
• да постигнат смяна на ръководството на страната;
• превземат част от Беларус и да създадат там държава «Вейшнория»;
• след това да въведат своя войска на територията на цялата страна.

Както виждаме три от петте заплахи не носят военен характер и са извън полезрението на поканените от Минск «наблюдатели». Тука възникват няколко въпроса.

Първо – къде и кога са разработвани упражненията за противопоставяне срещу заплахата от „разкола“ на Съюзната държава, „влошаването на социално-икономическата обстановка“, „смяната на ръководството“? Второ – вземали ли са участие в тези упражнения беларуски силоваци и политици?

Отговорите на тези въпроси ще ни позволи малко по-различно да видим ред беларуски събития, случили се през последната година.

«Разколът на Съюзната държава» и «влошаването на социално-икономическата ситуация»

Продължаващият повече от година спор между Минск и Кремъл за цената на въглеводородите, «търговските войни» на селскостопанския пазар, нежеланието на Минск да подписва споразумение по ЗСТ до приключване на споровете, арестуването на руски пропагандатори не само нанесоха значителни вреди на беларуската икономика, влошавайки социално-икономическата ситуация в републиката, но и доведоха до криза в руско-беларуските отношения. В тези условия Кремъл започна да отбелязва активността на западните дипломати в минско направление, пик на която беше заявлението за готовност за възстановяване на пълноценни дипломатически отношения между Вашингтон и Минск и връщане в столицата на РБ на американския посланик. Такова бързо развитие на отношенията със Запада, Кремъл счете за заплаха за „разпадането на Съюзната държава“, предприемайки ред мерки по усвояването и наблюдението на общото информационно и  семантично пространство на РБ и РФ.

Опитвайки се да балансира политиката си в условията на икономическо противопоставяне, Минск беше принуден да сформира в президентската администрация на РБ и при силоваците прокремълски  експертен сегмент, който не само има достъп до руските медийни ресурси, но и активно се придвижва в беларуското информационно пристранство, а неговите членове се позиционират като новите „идеолози“ на режима и основни носители на „евразийските ценности“.

По този начин упражнението по противопоставянето на „разпадането“ на Съюзната държава беше отработено с включването на официален Минск в прокарването на историята за „Съюзната държава“ като наддържавно образувание, неглижиращо националните интереси на РБ и поставящо приоритет на интересите на Съюзната държава.

Според мнението на прокремълските експерти, наличието на „национални интереси“ при беларусите ограничава интеграционните им възможности и може да стане причина за „разкол“ на фона на пълното отсъствие в медийното поле на съвместни проекти и общи цели на РБ и РФ. Подмяната на историите преориентира беларуския експертен сегмент от собствени пропагандни ресурси от типа на «Имхоклуб» към новосъздадени евразийски проекти като «Сонар-2050», «Спутник» и т.н.

Още по темата: Москва откри нов фронт на информационната война в Беларус

В рамките на противодействието на опитите за разкол, руснаците проведоха на територията на Беларус цяла серия специални мероприятия и информационни операции:

1. Дискредитация от страна на беларуския прокремълски експертен сегмент на всяко действие и намерение от страна на съседите, преди всичко от страна на Полша, Латвия и Украйна, чрез активно прокарване в медиите на темата за подготовката на беларуски бойци в тренировъчни бази в съседните държави, заплахата от износ на „цветни революции“, както и разобличаване на точките на прилагане и целите на „меката сила“ на различни „западни агенти“.
2. Актуализиране от руските специални служби на заплахите от страна на Украйна и локализиране на двустранните отношения в рамките на икономическите интереси на РБ:

• опитът за пресичане на границата с джип;
• избирателното използване на беларуските силоваци по руския забранителен списък, като правило срещу публични и социално активни личности;
• резките публични действия от страна на Украйна в отговор на провокациите от страна на беларуските и руските силоваци, показващи неподготвеността на РБ за открита публична политика.

3. Проверка на лоялността и готовността на беларуските силоваци за сътрудничество със специалните служби на РФ на територията на РБ:

• провокация на руски радикали по време на пресконференция на представитела на ОССЕ в ТКГ;
• отвличането на гражданин на Украйна от територията на РБ.

При това отбелязваме, че нито една от операциите на руснаците на територията на РБ не получи необходимата дипломатическа оценка от страна на официален Минск.

«Постигане на смяна на ръководството», превземане на част от територията и създаване на «Вейшнория»

Влошаването на социално-икономическата ситуация в РБ на фона на търговската война с РФ и «грешките» на политическото ръководство на страната при въвеждането на Декрет №3 («За тунеядците») доведоха до масови протести в републиката. Главната изненада на пролетните акции за местните силоваци беше тяхната география. За разлика от предишни акции на опозицията, които протичаха предимно в Минск, този път протести имаше по цялата територия на Беларус и носеха главно стихиен характер. Променена беше и риториката на протестите: вече не ставаше въпрос за либерализация и демократизация на управляващия режим, а за икономически лозунги и политически натиск върху Лукашенко да отмени декрета.

Лукашенко се опита да прояви гъвкавост, която се изискваше от него към този момент, на фона на подготовката за лятната сесия на ПА ОССЕ, но визитата на делегацията на МВФ претърпя провал. Упражнението по «противодействие срещу силова смяна на властта» беше отработено на 25 март по време на протестните акции в Минск и локализирането на протестите и в други региони, което създаде чувство за напрегнатост на ситуацията на фона на  различния потенциал на протестите и силите и средствата за противодействие срещу тях. Особено внимание изисква фактът, че за силовите акции в Минск, а по-късно и в Москва са привлечени бивши сътрудници от украинското специално подразделение „Беркут“, което води до мисълта за координация на действията на силоваците в РБ и РФ по време на мероприятията.

Още по темата: Бивши бойци от украинския „Беркут“ на служба в милицията на Беларус

Появяването на «Вейшнория» на военните карти на ученията, всъщност определя настъпателния характер на военните маневри, в хода на които обединената групировка на «северняците», не само защитава, но и освобождава територията на Беларус от агресора.

Информационно-дипломатическата битка за успокояването на Запада, съдейки от последното изявление на беларуския външен министър, е загубена от Минск. Мантрите за „отбранителния характер на ученията“ и „неутралитета на Беларус“ като гаранция за недопущането на провокации, не постигнаха ефект, и съседните страни от НАТО увеличиха военно-техническото си присъствие в региона.

В резултат ученията «Запад-2017» се превърнаха в момент на истината за военно-политическото руководство на РБ, което на практика занули неутралния статус на РБ и демонстрира нековият декларативен характер.

Ученията «Запад-2017»: военно-политическото послание на Кремъл

Легендата на ученията сама по себе си е ярка демонстрация за разпределението на ролите и позиционирането на участниците в ученията в регионалните и в глобалните международни процеси.

В този контекст демонстрираната в легендата слаба устойчивост на официален Минск към хибридно влияние се компенсира от геостратегическите интереси на РФ в региона.

Оценявайки основните писти на държавната устойчивост на РБ, можем да отбележим, че официален Минск е загубил амбициите си и възможността за собствена игра в глобалните или регионалните международни процеси и е абсолютно интегриран в геополитическата и геостратегическата зона на интереси и контрол на РФ.

1. Военен (силов блок) – създаването и развитието на «регионална групировка» може да се разглежда фактически като делегиране на Минск функциите за стратегическо възпиране на руските си съюзници. Активното възпрепятстване на желанието на руснаците да разположат свои военни бази на територията на републиката е мотивирано както от заплахата за личната сигурност на Лукашенко, така и от възможните икономически бонуси от развиването на собствени въоръжени сили за сметка на РФ.
2. Информационен (информационно-психологически операции, комуникации) – задушаващото присъствие на руско съдържание в информационното пространство на РБ на практика изключва противопоставяне на Минск срещу информационните операции. Активното прокарване от беларуския прокремълски експертен сегмент на приказката за „Съюзната държава“ и „евразийското пространство“ показва второстепенността на националните интереси по отношение на евразийския интеграционен проект, а също и тоталната интеграция на информационните ресурси на РБ в системата на руската пропаганда за работа в постсъветското пространство.
3. Кибернетичен (действия в сферата на кибер сигурността и електронните системи за комуникация) – контролът на РФ над каналите за връзка е едно от основните условия за привързване на системите за ориентиране на ракетния комплекс «Полонез» към китайските спътници.
4. Социално-политически (влияние във вътрешнополитическата сфера, социално инженерство и икономика) – сфера, където е локализирано влиянието и властническите амбиции на Лукашенко (въпросите за собствеността на държавните предприятия и компании), развитието на «Беларуския социално-икономически модел» на държавен капиталиъзм. Характерът и условията за разрешаване на въглеводородния спор, търговското противопоставяне, необходимостта от постоянни дотации показват абсолютната зависимост на глобално ниво на беларуския модел от руската икономика.
5. Дипломатическа (локализацията на дипломатическите интереси на страната) – самият факт на провеждането на пълномащабни учения с настъпателен характер в сегашната ситуация показва признанието на Минск за водещата роля на РФ в построяването на глобалната архитектура на сигурността и външнополитическото позициониране на  РБ. Особено след като на Беларус й се наложи да се сблъска с глобално информационно противопоставяне в рамките на подготовката на ученията «Запад-2017» и собствената си безпомощност в информирането на западния дипломатически корпус относно сигурността на предстоящите маневри.

Според замисъла на Кремъл, Минск трябва да осъзнае, че всякакви многовекторни игри са приключени, и в настъпилата ситуация възможностите за геополитически маневри на Минск не са по-големи от тези на Съветска Украйна в брежневите времена.

За западните страни ученията регистрират претенциите на Кремъл към Беларус като зона на неговите геополитически интереси. Легендата на ученията трябва да охлади желанието на която и да е държава да участва в процеса на промяна на властта в РБ. Под каквато и да е форма и по какъвто и начин да се осъществява, процесът, той ще бъде твърдо контролиран от Кремъл, а всякакви опити за цветни революции могат да бъдат просто удавени в кръв.

«Минск е наш»

Провеждането на пълномащабни учения, съчетани с обикновена демонстрация за противопоставянето на беларуското военно-политическо ръководство и западните противници в ученията, на фона на налаганата от прокремълския експертен съвет приказка за „Съюзната държава“ и „евразийското пространство“, която на вътрешния електорален пазар ще бъде поднесена като край на беларуската «многовекторност» и безапелационна победа на руския проект на «меката сила» в битката със Запада за Беларус.

Автор: Дмитрий Громаков – ръководител на изследователски проекти към Центъра за социален инженеринг «Разпознаване и анализ на несистемни действия». Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.