Публикуваме анализ за напредъка на Украйна към членството й в НАТО. Статията е подготвена от експерти на Украинска стратегическа инициатива (УСИ) специално за читателите на сайта на международната доброволческа общност InformNapalm. Изследователите оцениха как е изпълнявана Годишната национална програма под егидата на Комисията Украйна-НАТО за 2019 г.

На 26 май президентът на Украйна В. Зеленски подписа указ за годишната национална програма под егидата на Комисията Украйна-НАТО за 2020 г. В тази връзка е подходящо да се направи оценка на изпълняването на ГНП за 2019 г., да се анализира доколко успешно е реализирана програмата, и колко близо е страната до членството в Северноатлантическия алианс.

Раздел І: ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

“Бялата книга”

По този въпрос няма особен пробив. За какво може да се говори, щом още не е публикувана „Бялата книга“ на Министерство на отбраната на Украйна за 2019 г.(бележка от редакцията – Бяла книга на Украйна – ежегодно издание на Министерство на отбраната на Украйна и Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна. Издава се от 2005 г. на украински и английски език). Не се забелязва и повишаване на ефективността на антикорупционните органи и независимите контролни институции с цел намаляване на корупционните рискове в дейностите на силите за отбрана. Като цяло не е ясно как МО на Украйна ще проведе реформите в съответната посока: проектният офис за реформи към МО е ликвидиран, а той и почти не функционираше при президентството на Зеленски. Доста хилави изглеждат засега и действията в посока намаляване на корупционните рискове при обществените поръчки чрез гарантиране на тяхната прозрачност и конкурентоспособност – законопроектът на правителството за обществените поръчки за отбрана още не е приет в цялост (при това той е подложен на редица критики от страна на западните партньори на Украйна).

Борба с корупцията

През миналата година Конституционният съд на Украйна обяви за противоконституционни членове от Наказателния кодекс, касаещи отговорността за незаконно обогатяване, което предизвика негативна реакция от западните партньори на Украйна. Но Върховната Рада от ІХ свикване прие закона за незаконното обогатяване в нова редакция.

Изборното законодателство

През 2019 година беше окончателно приет нов Избирателен кодекс, който като цяло отговаря на очакванията на евроатлантическата общност. Службата за демократичните институции и права на човека на ОССЕ и Венецианската комисия дадоха доста одобрителна оценка този кодекс, разбира се, има някои препоръки от западни партньори и засега украинската страна е в постоянен диалог по този въпрос. Независимо от това някои евентуалните промени в изборното законодателство „за изборите в ОРДЛО“ (б.пр.: окупираните части на Донбас), които прокарва началникът на Офиса на президента Андрей Ермак, са тревожни.

Що се отнася до системата на публичната администрация, президентът очерта посока към подобряване на електронното управление („държавата в смартфон“), и създаването на електронни регистри. За това може да допринесе и създаденото от новото правителство профилно министерство. Ефективно се внедрява и курсът за мениджъри „100 шампиона“, и със съдействието на НАТО се провеждат обучения на гражданите от различни професионални категории.

За децентрализацията

В тази посока има забележим регрес. На този етап можем да говорим за неизпълнение на задачите, очертани в ГНП-2019 (годишния национален план). Например, в частта за създаване на подходящи материални, финансови и организационни условия, за да могат местните власти да упражняват свои собствени и делегирани правомощия, виждаме дори не разработване, а по-скоро отстъпване от някои от постиженията на реформата за децентрализация. Местните громади (общини) се оплакват от „изпомпване“ на финансите за нуждите на държавен бюджет. Процесът по изграждането на териториални общности се забави, макар че например предишното правителство на О. Гончарук се опита да формулира предложения за реализиране на целите, поставени по този пункт. Предизвикво безпокойство и идеята на екипа на президента да закрепи децентрализацията в Конституцията, макар че в ГНП-2019 няма такова изискване.

Свобода на словото

Тука също няма никакъв напредък. На този етап се прави нещо за създаване на мрежа за обществени излъчвания. Що се отнася до другите приоритети – там има само негативни тенденции, особено като се вземат предвид проверките на каналите „Прямий“ и „Еспресо“, които са опозиционно настроени към правителството. Тази цел на ГНП-2019 не е постигната.

Съдебна система

Досега властите направиха много, за да не бъде изпълнена тази цел. В крайна сметка реформата на Върховния съд (наричана още „портнова“*) противоречи на принципите, приемливи за евроатлантическата общност. Въпреки че има положителни моменти – например, заработи върховният антикорупционен съд.
*(б.пр. Андрей Портнов – бивш съветник на избягалия украински президент Виктор Янукович и заместник началник на кабинета му, който също избяга в РФ през февруари 2014. Върна се в Украйна през май 2019 г, след избирането на Володимир Зеленски за президент на Украйна. Портнов оказва силно влияние върху властите в страната)

Прокуратура

Западните партньори обвързват успехите по тази задача с предишния състав на прокуратурата. Наистина е постигнат напредък в реформата на прокуратурата – в частност тя е лишена от разследващата си функция. С промяната на ръководството в Генералната прокуратура реформата беше спряна.

Стратегически цели

Ако говорим като цяло за СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1.4. Създаване на съвременна пазарна икономика, достиженията по нея вероятно са най-лошите от всички цели, поставени от ГНП-2019. И не става въпрос само за корекциите в икономическата политика на държавата, причинена от епидемията COVID-19.

Особено важно е да се съсредоточим върху СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1.6. Гарантиране на фундаменталните национални интереси на Украйна.

ЦЕЛ 1.6.1. Получаване на членство в НАТО. В това отношение в ГНП-2019 е казано следното:

До края на 2020 година се планира:

• обезпечаване на подготовката на Украйна за членство в НАТО.

Постоянно се изпълнява.

• получаване на покана относно участието на Украйна в Плана за действие за членство в НАТО;

Не изпълнено.

• продължаване на политическия диалог и разширяване на практическото сътрудничество на Украйна с НАТО в областта на сигурността и отбраната;

Периодично се изпълнява.

• пълноценно възползване от механизмите за сътрудничество между Украйна и НАТО, предвидени в Комплексния пакет за помощ от НАТО за Украйна, доверителните фондове на НАТО, платформата НАТО-Украйна с изучаване на опита на противодействие на хибридната война в Украйна и други програми за помощ и сътрудничество.

Като цяло се изпълнява.

Приоритетни задачи:

• прилагане на Закона на Украйна „За националната сигурност на Украйна“;

Не изпълнено. Реформата в СБУ (Службата за сигурност на Украйна) не е проведена. Законопроектът за разузнаването не беше гласуван, законопроектът за парламентарен контрол над специалните служби не е поставян на гласуване

• сътрудничество с НАТО в процеса на реформиране на сектора за сигурност и отбрана на Украйна в съответствие със стандартите и препоръките на НАТО, повишаване на отбранителните способности на държавата в условията на въоръжена агресия от страна на Руската Федерация срещу Украйна;

Периодично се изпълнява. Въпреки че властите не се съобразяват с препоръката на НАТО, например, проектозаконът на правителството за реформата на СБУ е критикуван от западни партньори и не съдържа редица норми, обсъждани от Представителството на НАТО в Украйна.

• подобряване на ефективността на украинската част на платформата Украйна-НАТО с изучаване на опита от борбата с хибридната война в Украйна;

Периодично се изпълнява.

• изучаване на опита на страните-членки на НАТО в борбата с хибридната война;

Периодично се изпълнява.

• повишаване на нивото на професионална компетентност на държавните служители и служителите на местните власти по отношение на евроатлантическата интеграция.

Трудно е да се оцени нивото на компетентност, защото, от една страна, от диалога на гражданското общество с властите очевидно може да се очаква повече, следователно е трудно гражданите да преценят нивото на компетентност на длъжностните лица относно евроатлантическата интеграция, от друга страна ротацията на кадри не позволява да се твърди, че са дошли хора с достатъчно ниво на компетентност.

Друга интересна точка: ЦЕЛ 1.6.2. Получаване на пълноправно членство в Европейския съюз. До края на 2020 година се планира:

• осигуряване на по-нататъшно прилагане на Споразумението за асоцииране;
• продължаване на сътрудничеството между Украйна и ЕС в рамките на инициативата на Европейския съюз „Източно партньорство“.

Приоритетни задачи – повишаване на нивото на професионална компетентност на държавните служители и служителите на местните власти по въпросите на европейската интеграция.

Както в случая с диалога с НАТО, се провеждат мероприятия, но логичния завършек е още далече. Също толкова трудно е да се прецени професионалната компетентност на длъжностните лица – украинската страна допуска много пробиви на всички нива.

Отделяме внимание и на ЦЕЛ 1.6.3. Спиране на въоръжената агресия на Руската Федерация срещу Украйна с политически и дипломатически средства и възстановяване на териториалната цялост на Украйна. Тук като цяло страните се придържат към политиката, която съществуваше до лятото на 2019 г., въпреки че някои членове на НАТО и самия Киев понякога изразяват позиции относно неуместни отстъпки пред държавата-агресор.

 Раздел II: ОТБРАНИТЕЛНИ И ВОЕННИ ВЪПРОСИ

Работата по отбраната и сигурността се осъществява с различна степен на успех от всички съответни министерства и служби, но негативният факт е, че почти нищо не е прието на законодателно ниво, с изключение на „За изменение на някои законодателни актове на Украйна относно изпълняването на военното задължение и военната служба (№0906).

Също така Генералният щаб и Министерство на отбраната постепенно започват да преминават към натовски стандарти за управление (J-структура). Позициите на главнокомандващия на Въоръжените сили и началника на Генералния щаб бяха разделени, както се изисква от НАТО.

Всичко останало е доста тъжно. Вече писахме по-горе, че законът за националната сигурност все още не е изпълнен. Законът за парламентарен надзор на специалните служби не е приет; законите за реформата на СБУ, внесени за разглеждане в парламента, не са приети, а дори и по тези, които са внасяни в парламентарната заседателна зала, има много забележки от страна на западните партньори на Украйна, представителството на НАТО, Консултативната мисия на ЕС, посолствата на държавите членки на Алианса.

Не е приет и законът за разузнаването, не е приет законът за обществени поръчки за отбраната. За разглеждане в комисиите не е внесен никакъв законопроект, реформиращ въпросите за държавната тайна.

Вместо това правителството предлага куп конфликтни проекти, които противоречат на нормите и стандартите в секторите за сигурност и отбрана на страните от Алианса. Например беше предложен законопроект № 3105, който налага несвойствени функции на Националната гвардия, дублира правомощията на националната полиция и противоречи на стандартите на НАТО. Този проект обаче не беше подкрепен от парламента.

Раздел III: РЕСУРСНИ ВЪПРОСИ

Икономическите проблеми внесоха корекции в този параграф. Планирането и управлението на ресурсите все още е далеч от евроатлантическите стандарти. Съществуват значителни проблеми с държавната отбранителна поръчка (тя не е формирана, има просрочени плащания от държавата за предишни поръчки).

Раздел IV: ВЪПРОСИ ПО СИГУРНОСТТА

Въпросът за защитата на информацията и киберсигурността непрекъснато се обсъжда на различни нива в специализираните институции, процесът е постоянен, но е твърде рано да се говори за довеждането му до логичен край.

Раздел V: ПРАВНИ ВЪПРОСИ

В сравнение с първата половина на 2019 г. в тази посока също има известно забавяне. Ако говорим за една от целите – разработването на ефективни правни механизми за осигуряване на секторното сътрудничество между Украйна и Северноатлантическия алианс, правителството не е особено продуктивно в тази област. Освен законодателните инициативи, за които вече стана дума, можем да споменем само Резолюция на Кабинета на министрите „За изменение на процедурата за Реда за използване на средства, предвидени в държавния бюджет за плащане на вноски от Украйна в бюджета на ООН, органи и специализирани учреждения в системата на ООН, други международни организации и конвенционални органи“, УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА УКРАЙНА №784 / 2019 „Въпроси за Комисията за координация на евроатлантическата интеграция на Украйна“, Изявление на Върховната Рада на Украйна относно приоритетните стъпки за гарантиране на евроатлантическата интеграция на Украйна – придобиване на пълноправно членство на Украйна в Организацията на Северноатлантическия договор Договор (НАТО), и и наредбата на Кабинета на министрите „За доброволния принос на Украйна към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)“.

Изводи

Така, както се вижда от горните факти, въпреки че няма отстъпление към „извън блока“ и „многовекторност“, напредъкът към членството се забавя – може би изкуствено, може би поради противопоставянето на определени о́си в обкръжението на президента, или пък естествено поради недостатъчна компетентност на държавните служители и парламентаристи. въпреки че по-скоро е и едното и другото. Реториката относно необходимостта от присъединяване към НАТО от страна на официалните лица намаля многократно в сравнение с 2019-а, и предишните години. Например Правителствената служба за координация на европейската и евроатлантическата интеграция прехвърли основното си внимание върху сътрудничеството с ЕС, докато въпросите за НАТО много забележимо се прехвърлят на заден план, за което свидетелстват многобройни изявления на водещите фигури от екипа на Зеленски.

Едно е сигурно: към края на май 2020 г. ГНП-2019 не е изпълнен изцяло. Изглежда, че задачата на ГНП-2020 ще бъде да навакса това, което не е направено по годишната програма – 2019.

Статията подготвиха експерти на Украинска стратегическа инициатива (УСИ) специално за читателите на сайта на международната доброволческа общност InformNapalm.