Познатото на всички фъфлещо джудже произнесе през 1922 година фраза, чийто смисъл дълго време се интерпретираше твърде позитивно като способност на джуджето да вижда в „светлото бъдеще”. Преди две години тази фраза най-накрая придоби истинската си форма и показа истинския си смисъл. „От всички изкуства за нас най-важно е киното” – каза навремето един от първите и най-кървави терористи на ХХ-и век, половинметровият другар с каскет В.В. Ленин.

Тази фраза положи началото на създаването на нов вид оръжие за масово поразяване, на пръв поглед дори хуманно, което не използва физическа разправа над тялото на човека. В какво е способно да превърне човешкия мозък това оръжие, вероятно не са предполагали и самите терористи по време на създаването и внедряването му. Доста бързо, обаче, те схванали, че създаването на „популярни картинки”, при това и движещи се, е напълно способно да застави масовото население да забрави за студа, глада, изчезващите съседи и други дреболии от реалния живот, и да го накара да повярва в това, което прониква в мозъците му от екрана.

Виртуалната реалност далеч не е свързана с възникването на интернет.

И макар че, в определено количество, пропагандата е функционирала още по време на Първата световна война, до съвършенство са я довели германците, които след като усетили и анализирали нейната сила, построили стройна система и целево насочили това оръжие за масово поразяване срещу собствените си граждани.

Склонните към ясно структуриране и систематизация немци, отделили две главни оси на новото безкръвно оръжие: „СТРАХ” и „ПРИЗНАВАНЕ”. След края на първата световна война, германският народ е унизен, смачкан, обеднял и с нарушени права. Имал нужда от нови митове и обещания. Първото обещание, разбира се, станала прехраната (според немските разбирания – работа), а второто – величието на немския народ. За тази цел е изкопана старата легенда за победените от немците римляни и златото, скрито някъде на дъното на романтичния Рейн – легендата за Нибелунгите. Величието на германския народ, независимо от всичките му врагове. Врагове, които трябва да бъдат унищожени и поробени, за да се възстанови миналото величие (а заедно с това да се получи и прехрана)

Експериментът напълно успял. Милионният народ, с многовековна история и култура, представители на който са повлияли на практика във всички слоеве на световното развитие, за някакви си 6 години се превръща в унифицирана първобитна маса,  единствената цел на която е разширяване на зоната си на влияние, без да се съобразява със съществуването, желанията и правата на останалите. Нещо повече – в масата се оформя убеждението в собственото й превъзходство, в правото и абсолютната й избраност. Göttlichkeit – подобие на Бог, избраната раса, владетели на чуждата съдба.

Но в свят, в който хората живеят заедно е невъзможно да бъдеш избран народ, въпреки че, вероятно всеки от нас в дъното на душата си е склонен към такова мнение, културата и цивилизацията, както и желанията на останалите, ни ограничават в този род стремежи. Фашистка Германия беше разгромена от народите, които се сплотиха срещу мнимото й величие, и най-главното – доказаха, че тяхното право на съществуване, самоопределение и собствен живот не е по-малко ценно и важно от правото на всеки германец.

Вероятно голяма част от цивилизования свят на нашата планета тогава осъзнава цялата слабост и фаталност на система, предполагаща превъзходството на един народ над други.  Ужасите, сътворени от човешката природа в тази война, бяха дотолкова нагледни и натрапчиви, че ни се струваше, че подобно нещо не може да се случи повече в такива мащаби.

За съжаление, човешката история се развива не по права линия, а по спирала. Отново и отново хората се връщат към нерешените въпроси не само от своя живот, но и от историята.

На европейския континент съществуваше още една империя, която още в началото на 20-и век надяна маската на равноправна съюзническа държава, при това изтребвайки своя елит и европеизираната, интелигентна част от обществото си. Руската империя се маскира като лява работническа държава, която се управлява от народа. На практика властта в тази империя беше превзета от леви екстремисти, както биха ги нарекли сега, от хора с големи комплекси и недостатъчно образование за ръководенето на такава огромна държава. Тези хора моментално хвърлиха страната в кървав терор. Те дори обозначиха това на знамето си: цветът на кръвта със сърп и чук – железните оръжия на убийството. Страна на терорът и насилието. Но дори и тези зверове разбираха, че само проливането на кръв не е достатъчно, трябва и убеденост. А за това е необходима движеща се картинка. Картинка, която създава именно онази реалност, която позволява да се забрави истинската.

Подмяната на една реалност с друга. Подмяната на империята със „съюз на независимите републики”, християнството с комунизъм, императора с председател на КПСС, завоевателните войни срещу съседни страни с борба против капиталистите, унищожаването на културата на съседите и геноцидът над тях с борба против класови елементи, и т.н., и т.н..

За съжаление фактът, че Руската империя, под маската на лява държава, участва във войната на страната на останалите народи, я освободи за дълги години от вмешателство и порицание от страна на другите държави. Да проникне зад желязната завеса на чекистите, зад която те бяха устроили съюзен затвор за народите, в който продължаваха да изтребват всяка проява на индивидуалност, никой не правеше кой знае какви опити.

В края на краищата империята, основана върху лъжа, започнала още с държавните й символи, разбира се се разпадна – масовият терор от началото на ХХ-и век върху такава огромна територия стана невъзможен към края на ХХ-и век. При това имаше и още едно съвсем обикновено обяснение – империята обедня и се пукаше по шевовете. Поробените народи все пак разкъсаха стоманените решетки и се втурнаха да бягат от империята.

Империята изпадна в хаос. Многогодишният терор и лъжа се обълнаха в неспособност на върхушката да управлява, а на народа – да мисли самостоятелно. На помощ се притекоха останалите държави, а и, подобно на приказката за Иванушка глупака –  съкровището в недрата на страната и имащо голяма стойност за останалите държави – нефт и газ. Към страната потекоха невероятни пари. Но подобно на богатството на старата Руска империя, заграбено от чекистите, и това неочаквано богатство премина в ръцете на техните наследници, ако не преки, то духовни. Властта в държавата беше превзета от хора, обучавани от малки с чекистка методика, живели по техните правила истински последователи на тяхното учение.

За известно време всичко вървеше не лошо – пари имаше толкова много, че народът, който никога не е имал материално благополучие, беше доволен и от трохите, които падаха при него. Затова пък у чекистите все повече се пробуждаше алчността от богатствата, които им се струпаха. Парите никога не са достатъчно. Парите са само път към властта. А власт им се искаше все повече. Власт извън пределите на страната. Усещане за избраност. Величие. Признание от страна на останалия свят. Защото, независимо от всичките пари, светът извръщаше носа си от чекистите по същия начин, както и от техните прадеди сто години по-рано.

И тогава дойде редът на многогодишните навици на старата чекистка закалка, на старото, проверено оръже, за кратко оставено на рафта, опиумът за народа – ПРОПАГАНДАТА.

През 2006-а година Егор Гайдар беше един от първите, обърнал внимание на развитието на върхушката на руската държава в посока фашистки строй. Разликата с германците се състои в това, че руската върхушка само пропагандира избраността на целия руски народ, а на практика вярва в избраността на елита, в своята собствена избраност и величие. Величието на някакъв определен тесен кръг от лица, имащи връзка с Кремъл.

Но за това народът няма нужда да узнава. Народът започна да бъде обработван с истории за неговата, на народа, богоизбраност. Народът започна да се възпитава в шовинизъм и параноя – оказа се, че Русия, която заема една шеста част от сушата, е обградена отвсякъде с врагове, готови да я нападнат във всеки момент. На народа, разполагащ с дървена тоалетна на улицата, започнаха отново да му вещаят за ужасите на гейропа и проклетите капиталисти.

И voila! Почти 70 години по-късно, независимо от историята и общоизвестните факти, поредното джудже успя да направи отново същото. Гьобелс не е и мечтал за подобни условия за работа: движещата се картинка вече присъства в дома на почти всеки жител на планетата и за много хора е единствено развлечение. С помощта на телевизора, населението беше доведено много бързо до необходимата кондиция и хвърлено в наркотично опиянение от собствената си значимост и великолепие. Тънката ципа на цивилизацията, културата и хуманизма отлетя, и разкри цялата диващина на шовинистичната природа на населението на страната, все още считащо себе си за жители на велика държава, която всъщност съществува само в телевизионната кутия в дома му.

Реалността от тази кутия стана за него дотолкова по-силна от сивотата, бедността и мръсотията зад собствения му прозорец, че е готово да отиде да убива в съседна държава, да се превърне в инвалид и дори да умре, заради някаква картина, съществуваща само в собствения му възпален мозък. А всъщност – заради жаждата за власт на тези, които са създали за него тази картина. И на които е все едно в какво ще се превърне неговият реален живот – те са нахранили мозъка му с опиум, който го отвлича от бедите му, за които са виновни те самите. И за което народът никога не трябва да научава.

Материалът подготови Ирина Шлегел специално за InformNapalm Превод: Joveto

Можете да подкрепите финансово нашия сайт и да подпомогнете развитието на проекта ни на страницата Crowdfunding. Всички получени средства се използват за техническата поддръжка на ресурса InformNapalm.org.