На 9 юли, граничната служба на Украйна съобщи за задържането на гражданина на РФ “полковник” Валери Гратов, който се е опитал да влезе в непризнатата Приднестровска “република” с фалшив украински паспорт. Украински Кибералианс получи достъп до електронната поща на Гратов. В тази публикация  Шон Таунсенд разказва защо Гратов е “полковник” в кавички, как контрабандата върви под прикритието на псевдо ветерански организации, и как Гратов едва не е станал „генерал“ с благословията на дегенерал Захарченко.

На много от снимките си колоритният Валери “Санич” Гратов се пъчи с пагони на полковник и с нашивки на ВДВ и Военното разузнаване на РФ, в обкръжението на известни „полеви командири“ на терористите, в това число и селфита с военните престъпници: Мозговой, Гиви, Моторола и два пъти “генерал-майоа” Захарченко.

В началото ни смути орденът «Червена Звезда» (дори и граничарите в началото са се заблудили), но след внимателно вглеждане се вижда, че това всъщност е дрънкулка с името «Орден Армейски генерал Маргелов» (б.пр. – ведомствен медал на МО на РФ, който се присъжда за прослужено време във ВДВ. Неофициално го наричат „чичо Вася“). Един от читателите е преброил на гърдите на Гратов четири ордена и три медала с «Чичо Вася». “Санич” е отслужил редовната си служба през 1971 година, и с това на практика военната му кариера е приключила, така, че сержант е таванът му. Както отбелязват в един от форумите: на гърдите на „героя“ не се забелязват т.нар. „пясъчни“ награди (б.пр. – държавни награди на РФ „за безупречна служба“, присъждани за прослужено време, и които има на практика всеки), отсъства и значка  за завършване на военно училище. Добре, че не си е накичил медала „Дъщери на Родината“, че ще изпадне и той в това положение:

Гратов разказва на всички, че до 1989 година е бил треньор по карате на сътрудниците на КГБ в МССР, и е шампион за 1983 година, но в списъка с победителите от шампионата Гратов го няма. От рядък вариант на неговата биография (от пощенската му кутия), разбираме, че той наистина е бил треньор по бокс в школата на олимпийския резерв. От 1989-а година Гратов се занимава с охраната на президента на приднестровската псевдорепублика, където явно са му присъдили извънредно военен чин. През 1996 година Гратов получава руско гражданство:

Гратов си намира ново призвание – присламчва се към ветеранските организации “Съюз на Десантчиците на Русия”, “Международен съюз на десантчиците”. Вероятно “Санич” щеше да стигне и до междупланетен съюз на десантчиците, но в Украйна започва войната и Гратов решава да си опита щастието на окупираните територии, където конкуренцията на ниво псевдопатриотични измамничества е значително по-малка. В Донецк му предоставят жилище (вероятно незаконно отнето), и както той самият неведнъж пише в писмата си, „го хранят“, тъй като не му се полага заплата. Макар че Гратов притежава справка от в\п 08805 (“Оплот”) на руския окупационен корпус за това, че е изпълнявал бойни задачи и е „повдигал морално – патриотичния дух“ на окупаторите, „Санич“ не споменава нито веднъж за бойните си подвизи, и макар че обича да позира с автомат на фона на развалини, скромно пише за себе си „намирал се в зоната на бойните действия“.

Вероятно обърнахте внимание на адресата: „До Държавната Дума на Руската Федерация“. Гратов разпраща такива писма наред, с приложени справки, биографии и свои снимки. Изпраща писма на Кобзон, Астахов, МВнР на «ПМР» и на Лавров в МВнР на РФ. Среща се и се договаря с «доктор» Лиза за доставката на лекарства за ранените руски окупатори (такива са «децата на Донбас»). Трупа познанства, опитва се да се срещни с руския генерал Сергей „Кобра” Соломатин, среща се с депутата от руската Държавна дума Журавльов (писмо EML). Общо казано, както винаги – „руснаци в Донбас няма“.

През декември 2014 година Гратов решава да се върне у дома в Приднестровието и е задържан в летището на Кишинев от служители на SIB. Нищо не издава „Щирлиц“, освен знамето на „новорусия“  и терористичен фотоалбум. Гратов е обвинен в наемничество, но го спасява руското посолство и той е депортиран в Москва, след което отново се връща в окупираните райони на Донецка и Луганска област.

Трагедията на недополковника се състои в това, че от една страна «ПМР» граничи с Молдова, където го познават твърде добре, а от другата страна с не по-малко „приятелската Украйна“, където се надяваме, че ще му повдигнат справедливо обвинение в тероризъм. Така, че, както се шегуват служителите на руското посолство, «в къщи той може да се върне само в чувал с дипломатическа поща» (писмо от «Съюза на Ветераните от Афганистан», EML). Имал е вариант и да моли за помощ от ФСБ, за да бъде качен във военен самолет при ротация на руските окупационни войски в Приднестровието. Само че, от ФСБ му отговарят, че той е никой, кръгла нула, и Гратов решава да се възползва от фалшив паспорт. Той има два такива – на Беларус и Украйна. С фалшив украински паспорт на името на Валери Георгиевич Войтенко го задържат украинските граничари.

А той за малко да стане генерал.

Не е ясно щеше ли да издържи терористичната „република“ двама подобни „генерала“ (на снимката още «полковници»):

Покрай безкрайните фотосесии и раздаване на „ордени“ и „медали“, най-интересна е финансовата дейност на Гратов. Близостта до ръководството на псевдорепубликите открива фантастични възможности за контрабанда, по образеца на групата компании «Шериф» в Приднестровието. Става въпрос за контрабанда на продукти, въглища, метали и други стоки.

Заедно с Валерий Гратов в организирането на контрабандата на стоки през територията на «ДНР» участва и Денис Намашко, който действа със знанието и под покровителството на Александър Захарченко. Неведнъж той незаконно е пресичал държавната граница на Украйна в неконтролираните участъци при окупираните територии на Донецка и Луганска области и Крим.

Руска фирма, регистрирана в Ханконг планира да доставя въглища от Донбас във Финландия (писмо PDF, писмо EML). Мошеничеството е благословено лично от Захарченко, участва и «Съюз на Десантчиците от Новорусия» начело с Виктор Александрович Демиденко, затънал до уши в контрабандата с гориво и хранителни продукти. Разплащането за въглищата руските търговци са готови да извършат в брой. 

Перед контрабандистите се откриват нови възможности. Гратов може и да е смешен, но да се вклиниш сред предводителите на терористите и „ръководството“ на псевдорепубликите не е просто (писмо, EML).

Гратов по някакъв начин участва и в сделката с валцуван метал с фирма от Челябинск (за сума от 2 милиона 300 хиляди рубли и 18 хиляди щатски долара, писмо EML). Парите суровите челябински момчета с удоволствие прибрали, на тръбите и до сега не са пристигнали в младата „република“.

С фантазии тези измамници не се занимават, те разглеждат всякакви проекти от отглеждане на гъби до намеса в процеса на обмен на пленници. Занимават се, заедно с руснаците, и с доставка на екипировка за терористичните банди в Донбас (писмо EML):

И разбира се обмен на валута по грабителски курс (писмо EML).

И едно от най-добрите постижения на руските „десантчици“ – настойката «Маргеловская», 590 рубли на склад, 750 при разнос. «Никой освен нас!» (писмо EML)

Мошеникът Гратов може да ви се струва комичен персонаж. Но той успява да бъде непрестанно около главатарите на терористите, около ръководството на морионетните републики, около руски политици и военни; да участва в пропагандни проекти; да организира контрабандни схеми и схеми за снабдяване на терористите. Валерий Гратов би могъл да разкаже доста интересни неща на следствието. Медийните персонажи на руската хибридна агресия Моторола, Мозговой и Гиви също бяха издънки и не са завършвали военна академия. Нито за секунда не бива да се забравя, че охранителят на приднестровския „президент“ е пристигнал в Украйна да убива и граби. Неговите московски покровители не само са търпели шутовските му маниери, но и са му оказвали всестранна подкрепа в пропагандната му дейност. Депутатите от Държавната дума и генерали от ФСБ и руската армия не се срещат с кого да е, и не му осигуряват фалшиви документи и помощ за връщане в Приднестровието. Без съмнение, Валерий Гратов е агент на руските специални служби и точка на неговата подривна дейност ще сложи украинският съд.

Пълният архив на писмата на Валерий Гратов и «Съюза на Десантчиците на Новорусия» е предаден на ексклузивна основа на общността InformNapalm от хакерите активисти от UCA. Копие от архива може да получите с искане на адрес [email protected] В публикации, основани на този архив (или копия от него), е задължително поставянето на линк към InformNapalm и UCA. Общността InformNapalm не носи отговорност за начините на получаване на тази информация и за нейния произход.

При използване на материала или части от него е задължително поставянето на линк към източника. Превод: Joveto
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали