Международната разузнавателна общност InformNapalm продължава с мониторинга на ситуацията в граничните с Украйна райони на Ростовска област, Русия. От началото на 2014 г. в този регион се регистрира безпрецедентна милитаризация, а от 2016 г. започва формирането и на нови дивизии. Основните зони под наблюдение остават покрайнините на гр. Милерово, както и военните полигони Кадамовски и Кузмински, на които в последните мессеци се наблюдава съсредоточване на огромно количество личен състав, военна техника и въоръжение на Въоръжените сили на Руската федерация.

Според информация събрана по време на разузнаване в публични източници (OSINT), стана известно, че в края на март 2017 г. на руския военен полигон Кузимински са прехвърлени минимум два танкови батальона. Тези подразделения са предислоцирани от гр.  Будьоновска (Ставрополски край). Там през есента на 2016 г. (на мястото на дислокацията на 205-а отделна механизирана бригада и 78-а отделна бригада за материално-техническо осигуряване) се оборудва с личен състав и нова техника, 68-и танков полк (в/п 91714) в състава на формиращата се 150-а дивизия отново образувана от 8-а общовойскова армия от Южния военен окръг на Русия.

Установено е, че на въоръжение в 68-и полк са приети нови танкове Т-72Б3, със стандартно оцветяване – хаки («защитно зелен»), на всички машини присъства специфичен тактически знак във вид на два триъгълника. Регистрирани са също така и трицифрени номера на танковете, които започват с цифрата 5.

Формиране на подразделенията

Установено е че, повечето военнослужещи от 68-и танков полк са по-стари войници на договор, доведени от различни войскови съединения на Южния военен окръг на Руската федерация. Сред тях са военнослужещи от:  205-а (Будьоновск, Ставрополски край), 33-а (Майкоп, Адигея), 17-а (Борзой, Чечня), 19-а механизирана бригада (Владикавказ, Северна Осетия), 7-а военна база (Гудаута, окупирана Абхазия, Грузия), както и млади войници на договор, наборници и редови войници / сержанти от запаса.

В същото време в гр. Майкоп, република Адигея, Руската федерация на мястото на дислокация на вече бившата 33-а отделна механизирана бригада / планинска продължава да се оборудва и 102-и механизиран полк, който още през февруари 2017 г. трябваше да е прехвърлен в Ростовска област на новата база в района на полигона Кадамовски. Заради редица причини, включително и заради недостиг от войници на договор, все още не е формирана. Но това не пречи на командването на ЮВО на РФ да изпраща групи на бойни задачи: една тактическа група от състава на подразделението им наскоро беше прехвърлена към украинската граница.

Паралелно с това се отбелязват промени и в 58-а армия от ЮВО на РФ. Върви преформиране на 17-а и 18-а механизирани бригади (дислоцирани в Чечня) в новите 70-и и 71-и полкове (запазено е мястото им на дислокация в населените места Шали и Калиновска). Те влизат в състава на 42-а механизирана дивизия, намираща се в етап на възстановяване.

Какво означават тези преобразования

Не бива да се подценяват мащабите в рокадите на агресора, като в същото време трябва да се вземе под предвид, че в преследването си на възстановяването на «съветската военна мощ» от Русия е опит да се демонстрира мнима сила, а не реални реформи. Ситуацията във Въоръжените сили на Русия, и в държавата като цяло, не е така розова, както се опитват да я представят кремълските пропагандисти. В опитите си да блъфира, Москва шантажира световната общност, което води до обратен ефект и тласка Русия в самоизолация. Това удря по джоба на обикновения руснак, но не и по лидерите на страната. С всеки изминал ден желязната завеса се спуска все повече – термин използван по време на Студената война. Резюмирайки всичко по-горе цитираме грузинския журналист Димитри Авалиани:

«Историята помни доста варварства, дори много днешните развити държави са били в миналото жестоки империи, окупирали са чужди земи и са ликвидирали цели нации. Но техните народи са се променили. Само една варварска империя е достигнала до XXI век и до ден днешен живее в своята брутална и гнусна версия от Средновековието. Със съответното отношение към обкръжаващия свят. В действителности при почти всички нации в различно време е съществувал култ към военната сила и военните победи, които са им помогнали да оцелеят. Въпреки това, е трудно да си спомня исторически примери за подобен култ към разрушения – когато гордостта е подхранена не от победата върху врага, и поражение на бойното поле, а от ограбеното, колкото са разрушенията и пустотата – когато гордостта е подхранена не от цъфтеещи места, от където са изгонени домакините – Грузия – с окупираните Абхазия и Цхинвалски регион, Украйна – с анексирания им Крим и частично окупиран Донбас)».

Представяме също така и интерактивна карта с дислоцираните руски, разработена от младия грузински експерт Давид Баташвили. (Информацията на картата се допълва переодично).

Материалът за публикация подготви Ираклий Комахидзе 

(Creative Commons – Attribution 4.0 International – CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.