В новините все по-често се споменава за формирането в русия на нов армейски корпус за войната с Украйна. Божлшинството от коментарите и дискусиите около 3-ти АК се свеждат до наличието или липсата на ресурси на кремъл за продължаване на войната, и в частност- успехите или провалите при формирането на новия корпус, неговата боеспособност, кога ще бъде прехвърлен в Украйна и география на използването му.

В същото време остава неясен въпросът: къде ще бъде разположено командването на корпуса и пунктовете за постоянна дислокация на частите и съединенията на 3-ти АК? В Пдмосковието? във ВолгаВ Поволжието? По Дон?

Остава впечатлението, че 3-ти АК не е просто поредното формирование от въоръжените сили на руската федерация, а именно окупационната армия, която се създава за стационарно разполагане и „регистрация“ в новоокупираните територии на Украйна. Като в края на 2014-та и през 2015 година бяха създадени 1-ви АК в ОРДО и 2-ри АК в ОРЛО

Очевидно е, че на този етап кремъл иска да „замрази“ войната на юг и да оформянето на нов статут на Херсонска област и Приазовието. В този случай воюващите в момента там части на 58-ма и 49-та армии трябва да се върнат „у дома“ в Северен Кавказ, а 22-ри АК – в окупирания Крим. На тяхно място трябва да се създаде и остави там нова формация. Такава може да бъде въпросният 3-ти АК.
Да проследим, как русия е правила това преди.

ПРИДНЕСТРОВИЕТО

По съветско време в Тираспол сса разположени управлението на 14-та армия и 59-та мотострелкова дивизия с нейния състав. През април 1992 г. (все още в разгара на конфликта в Приднестровието) русия обяви юрисдикцията си над тези войски. Тогава те хибридно се намесиха във войната с Молдова на страната на Приднестровието, а след сключването на примирието през юли, войниците от 14-та армия се регистрираха в Приднестровието като „миротворци“. През 1995 г. 14-та армия е преобразувана в Оперативна група на руските войски в Приднестровския регион на Република Молдова. Те са там и до днес.

ЧЕЧНЯ

По време на Първата чеченска война, през юни 1995 г. руснаците създадоха във вече окупираната по това време авиобаза Ханкала близо до Грозни управлението на 58-а армия на базата на 42-ри АК от Северна Осетия. Съединенията и частите на новата армия трябваше да се превърнат в стационарен окупационен контингент в завоюваната Ичкерия. Русия обаче загуби тази война и беше принудена да изтегли войските си от републиката. Щабът на 58-ма армия се премества във Владикавказ, където се намира и до днес.

През декември 1999 г., по време на Втората чеченска война, Русия създаде в Ханкала 42-ра мотострелкова дивизия от 58-ма армия на базата на различни части от цялата рф. 42-ра МСД все още играе ролята на окупационна опора за режима на Кадиров. Сега тази дивизия, заедно с други формирования от 58-ма армия, воюва в Украйна.

ЦХИНВАЛСКИ РЕГИОН (ЮЖНА ОСЕТИЯ)

Грузия загуби контрол над по-голямата част от Южна Осетия през 1991 г., а от следващата година, съгласно споразуменията, в региона беше разположен неголям грузинско-руско-осетински мироопазващ контингент. По време на руската инвазия през 2008 г. в Цхинвали воюват части на 58-а армия, в частност 19-та МСД от Северна Осетия. След поражението на Грузия и дипломатическото признаване от страна на Москва на южноосетинския режим, подразделенията на 19-та МСД остават в региона като окупационни сили, а през 2009 г. на тяхна база е създадена 4-та руска военна база. На базата на дислоцираните в Северна Осетия части на 19-та дивизия е сформирана 19-та отделна мотострелкова бригада. През 2020 г. бригадата отново е в състава на 19-та МСД. В момента и окупационната 4-та военна база от Южна Осетия и 19-та МСД от Северна Осетия воюват в Украйна.

АБХАЗИЯ

Грузия загуби първата си война в Абхазия през есента на 1993 г. Сепаратистите бяха хибридно подкрепени както от редовни руски войски, така и от цяла плеяда разнообразни „доброволци“. Според споразуменията за капитулация от 1994 г. източната граница на Абхазия се охранява от руски миротворци, които се сменят на ротационен принцип. В навечерието на войната от 2008 г. това са три батальона от 131-ва отделна мотострелкова бригада от Майкоп. (Същата майкопска бригада, която през януари 1995 г. беше разгромена от чеченците по улиците на Грозни).

Заедно със сепаратистките формирования 131-ва ОМСБр участва в августовската война с Грузия, а през 2009 г. е преформирана в окупационна 7-ма военна база. В момента руски войници от окупирана Абхазия воюват в Украйна.

КРИМ

Според споразумението от 1997 г. на базата на част от Черноморския флот на ВМС на СССР, в Украйна е създаден ЧФ на руската федерация. Формированията на руския ЧФ в Крим включват флотското командване, кораби със съответната инфраструктура, бригада морска пехота, две авиобази и няколко други подразделения на брегови войски.

По време на превземането на Крим по-голямата част от личния състав на украинския фло и брегови войски, преминаха на страната на руснаците. През 2017 г. на базата на старите кримски части на бреговите войски на ЧФ (с изключение на морската пехота), както и от украински предатели, е сформиран 22-ри АК брегови войски на ЧФ на рф. Днес той воюва в континентална Украйна.

ДОНБАС

Войната в източна Украйна още от самото си начало беше силно хибридна. Срещу правителствените сили на АТО се биеха разнообразни формирования, сглобени от предатели от силовите структури, местни украинофоби и пристигнали в региона руснаци – кадрови спецназовци, паравоенни формирования (тип казаци), индивидуални авантюристи, търсещи приключения. По-късно във военните действия все по-активно се включват по-големи кадрови части на руската армия. Но до 2022 г. Москва отричаше ролята си и нямаше официални отношения с т.нар „ДНР“ и „ЛНР“.

Затова окупационните контингенти бяха разгръщани от „хибриден” материал, консолидиран и подсилен от инструктори, специалисти и други наставници от кадровата армия на руската федерация. В края на 2014/2015 г. на базата на „Народното опълчение на Донбас“ беше създаден 1-ви АК „ДНР“, а на базата на „Армията на Югоизтока“ е създаден 2-ри АК „ЛНР“. Някои „батальони“ бяха рагърнати до полкове и бригади, някои бяха разформировани, невписващите се командири бяха прочистени. Понастоящем 1-ви и 2-ри АК са напълно интегрирани в командния вертикал на въоръжените сили на руската федерация, въпреки че се считат за по-слаби от истинските кадрови части.

…ЮЖНА УКРАЙНА

Формирането на новия 3-ти АК става по „чеченския“, а не по „донбаския“ модел. В медиите се споменава за новите 6-та МСД, 72-ра ОМСБр, 17-та артилерийска бригада с голяма мощност, които се създават специално за 3-ти АК. Но номерът на корпуса може да свидетелства за развитието именно на „донбаската“ тема за военно освояване на Украйна.

Има и мнения на колеги, че един корпус може да не е достатъчен за удържането на Херсонска област и Приазовието. При това има окупираната част и от Харкивска област. От друга страна руснаците не са обещавали, че няма да има допълнителни 4-ти, 5-ти и други окупационни корпуси.

Въпреки това, очевидните проблеми с формирането само на един 3-ти АК може да коригират наполеоновите планове на руския щаб.

Максим Майоров, експерт в Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност.