Публикуваме за читателите на сайта на международната доброволческа общност InformNapalm разузнавателно-аналитична информация за подразделенията на 1-ви и 2-ри армейски корпуси, разположени от Руската Федерация в окупираната част на украинския Донбас.

От 2015 г., след прекратяването на активната фаза на бойните действия, започна оформянето на подразделенията на така нареченото опълчение на Новорусия в щатна структура, по образец на руската армия. Целта на този процес беше да се създаде хомогенна квазиармейска структура, която да изпълнява следните задачи:

• налагане на вътрешен ред, ликвидиране на мафиотските анархични военни структури в „републиките“;
• осигуряване на координация на поделенията и отбраната на установената фронтова линия с формиране на 1-ва, 2-ра, 3-та линия със съответната инфраструктура;
• създаване на структура, подобна на кадровата армия на Руската Федерация, за действителното й включване в Южен военен окръг на Руска Федерация с всички произтичащи от това последствия: единна логистика, назначаване на руски попечители (на ротационен принцип), унифициране на принципите на носене на службата, провеждане на учения и др. според руските военни устави, технически регламенти и др.

Невъзможността да се преодолеят вътрешните противоречия и да се разделят сферите на влияние, попречиха на „републиките“ да се обединят. Съответно техните армии също бяха разделени на два армейски корпуса – 1-ви АК („ДНР“) и 2-ри АК („ЛНР“).

През лятото на 2015 г. предната фронтова линия като цяло беше стабилизирана. Боевете преминаха в позиционна фаза и това най-накрая даде възможност да се формират от десетките реални и виртуални батальони и групи бригадите и полковете на 1-ви и 2-ри корпус и най-важното – да ги оборудват с техника в съответствие със стандартите на бойния и числен състав (БЧС).

Бригадите (а понякога и полковете) се формираха според щатната таблица на руските бригади и имаха двойно командване, за да се осигури подчинеността им на руската армия.

Четете още: Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия

Двойното командване се осигурява от присъствието на куратори от Руската Федерация, които дублират командните длъжности на ниво бригада и батальон, и имат реална власт в подразделенията, за разлика от официалните командири, назначени от местното население. В същото време формалните командири активно се показват в сепаратистките и руските медии, като илюстрация на тезата за „гражданската война“ и „местните хора, които взеха оръжие, за да защитят земята си“, а реалният оперативен контрол се осигурява изцяло от руски кадрови военнослужещи.

Четете още: Руски подполковник разкри тактиката на Кремъл в хибридната война срещу Украйна

Дублирането на функции, значителната разлика в заплащането, статута, званията, контрола върху сенчестите доходи (продажба на скрап, горива и смазочни материали и материални активи, доходи от „мъртви души“, контрабанда, наркотрафик), временният характер на пребиваване на съветниците (ротацията продължава средно 1 година), безразличното им отношение към загубите на личен състав и фокусирането само върху подаването „нагоре“ на приемливи доклади – всичко това създава основа за доста сложни взаимоотношения, които неведнъж са преминавали в открити въоръжени конфликти. На отделни съветници дори беше осигурена лична охрана.

Съпротивата срещу края на слободията, особено от страна на личните батальони на местните босове, преките и скрити саботажи от страна на местните лидери на „ДНР” и „ЛНР” продължиха до лятото на 2019 година. В началото тя често стигаше до пряка конфронтация, убийство на главатари, обкръжаване и разоръжаване на отделни подразделения (от относително бойни като „батальона Олхон” до смешни казашки). Тази съпротива изигра не малка роля в решението за премахването на Александър Захарченко – след смъртта му „личните батальони“, замаскирани в „министерствата на републиките“ (почти всяко „министерство“ имаше собствена „гвардия“), бързо се вляха в „народната милиция на ДНР“. След бягството на Плотницки, елитите на „ЛНР“ станаха по-послушни – и съответно останаха много по-жизнени от „Батя“.

1-ви армейски корпус (АК)

До есента на 2019 г. реорганизацията беше завършена. Ето списък на формированията на 1-ви АК (в/п 00100) (с няколко изключения, всички бригади с нечетни числа са от състава на 1-ви АК, а с четни – от 2-ри АК):

• 1-ва ОМБр (в/п 08801, ППД Комсомолское);
• 3-та ОМБр (в/п 08803, ППД Горливка, включва 1-ви БТрО, в/п 08822);
• 5-та ОМБр (в/п 08805);
• 100-на ОМБр (в/п 08826, включва 3-ти и 4-ти БТрО, в/п 08815 и 08823 съответно, ППД Донецк);
• 9-ти ОЩМПМП (отделен щурмови механизиран полк от морската пехота) (в/п 08809, ППД Новоазовск, включва 6-ти БТрО);
• 11-ти ОМП „Восток“ (в/п 08818, включва 2-ри БТрО, в/п 08814).

Освен тези линейни общовойскови подразделения, в състава на 1-ви АК влизат:

• ОАБр (отделна артилерийска бригада) „Калмиус“ (в/п 08802, ППД Снежное, Донецк);
• полк СпН от вътрешни войски (в/п 02707);
• два полка за охрана (в/п 08833 и «Републиканската държавна служба за охрана», в/п 08830) и отделен комендантски полк (в/п 08816);
• отделен танков батальон „Булат“, или „Дизел“ (в/п 08810);
• отделен щурмови батальон „Сомали“ (в/п 08828);
• отделен разузнавателен батальон „Ягуар“, или „Спарта“ (в/п 08806);
• отделен ремонтно-възстановителен батальон „Конго“ (в/п 08813);
• отделен логистичен батальон (в/п 08812);
• отделен зенитно ракетен дивизион (в/п 08817);
• отделна рота РЕБ/РЕР (в/п 08821);
• отделна инженерно-сапьорна рота (в/п 08820).

В отворените източници често се споменават „Славянски батальон“, „Патриот“, „Витяз“, „Пятнашка“, „Бобри“ и др., но тези подразделения днес или напълно са престанали да съществуват, или са загубили статута си на отделни, и са включени като роти в други подразделения.

Общата дължина на фронта в зоната на отговорност на 1-ви АК е приблизително 195 км. Зоната на отговорност на корпуса не съответства напълно на демаркационната линия в пределите на временно окупираните територии на Донецка област. Светлодарската дъга и Дебалцеве, които са в Донецка област, са включени в зоната на отговорност на 7-ма ОМБр, която е на оперативно подчинение на 2-ри АК.

От 2016 г. всички бригади и линейни полкове имат определени райони на отговорност. Ротации на бригадите в пълен състав не се провеждат. Отделни подразделения, например ОЩБ „Сомали“, полкът със специално назначение (СпН) на вътрешни войски, ОРБ „Спарта“ нямат конкретен участък за отбрана и се използват ситуационно, когато е необходимо да се подсилят отделни участъци или да се проведе ротация, да се изпратят линейни бригади за възстановяване, включително след загуби, на полигони и т.н.

Като цяло зоните на отговорност на бригадите от 1-ви АК изглеждат така:

Накратко ще опишем тези подразделения и зоните им на отговорност.

9-ти ОЩМПМП

В името на 9-ти ОЩМПМП се споменава морската пехота, но той не разполага със средства за десант, не се провежда подготовка на личния състав за десант. Структурата на полка почти напълно съответства на структурата на останалите бригади от 1-ви АК. Щабът на полка се намира в Новоазовск (прехвърлен тук през 2017 г. след нанасяне на огневи удар по щаба в село Безименне).

9-ти полк се отличава с изключително ниска дисциплина на личния състав, дори и по стандартите на 1-ви АК (9-ти полк и 7-ма бригада държат първенството по дисциплинарни нарушения), ниско ниво на подготовка на командния състав, както и с най-високо за 2015-2020 г. ниво на загуби сред личния състав. Числеността на ЛС по списък не надвишава 50% от щатния състав, което наложи включването на 6-ти БТрО в състава на полка за неговото подсилване. Самият 6-ти БТрО е създаден през 2019 г., а за качеството на личния му състав красноречиво говори фактът, че при набирането на батальона (търсете обяви в отворени източници) в списъка с необходимите документи не са включени свидетелства за отсъствие на на ХИВ, хепатит и за психично здраве.

През 2019 г. 9-ти полк загуби тактически важната височина „Дръзка“, като по този начин загуби оперативен контрол над направление Коминтерново-Зайченко.

Загубата на „Дръзка“ не беше първото поражение на полка. Започвайки от операцията в Широкине, полкът само губи позициите си (Широкине, Лебединске, Водяне, Гнутове, Павлопол, значителни територии в сивата зона), без да покаже никакви успехи.

Командването на 1-ва АК счита зоната на отбраната на полка за стратегически важна, доколкото липсата на гъстозастрояване, особеностите на ландшафта и инфраструктурата, както и ниската бойна способност на полка правят възможно бързото успешно настъпление на украинските сили чак до границата на Украйна и Руската Федерация.

Полкът няма сили и възможности за провеждане на настъпателни операции дори на тактическо ниво.

Липсата на големи населени пунктове и удобната логистика води до факта, че зоната на отговорност на полка на РФ често се използва за изпитване на артилерийски части, по-специално на випускниците на артилерийски учебни заведения на Руската Федерация.

1-ва ОМБр («Славянска»)

1-ва ОМБр («Славянска») е разположена в съседство с 9-ти полк вдясно от него. Бригадата е една от първите, преминали към щатната структура на въоръжените сили на РФ. Щабът й се намира в Комсомолское.

Отбранителната зона на бригадата е най-голямата в 1-ви АК, което се обяснява с географските особености на територията: 60% от протежението на фронта е заето от естествената водна преграда на река Калмиус, което затруднява активните военни действия. От с. Чермалик до село Гранит практически няма пехотни позиции, които да се намират в огневи контакт. Системата за отбрана на 1-ва механизирана бригада в този участък е изградена върху система от наблюдателни пунктове.

В същото време в Калмиус има удобни бродове, включително в района с. Гранит, за който се водиха ожесточени битки през 2015 г., които завършиха с победата на въоръжените сили на Украйна. Всички възможни участъци за форсиране обаче са известни и на двете страни и това дава възможност при най-малката заплаха да се осигури отбраната им от маневрени групи.

Като цяло бригадата има средна боеспособност, добре е оборудвана с техника, но числеността на личния й състав не надвишава 55% от щатния.

Районът на север от Гранитное се контролира от най-боеспособното подразделение на бригадата, 1-ви МБ (с. Раздолное).

5-а ОМБр

По принцип 5-та отделна механизирана бригада „Оплот“ е едно от най-интересните подразделения на 1-ви АК, а отбранителнителният й участък представлява най-голям интерес. Той започва при село Комсомолское и завършва при село Оленевка. В центъра на отбранителната зона се намира Докучаевск с доминиращи височини на купища сгур, което позволява на противника да контролира линията със сравнително малки сили.

5-я ОМБр е бригада от резерва на 1-ви АК. В същото време тя е едно от най-боеспособните подразделения на корпуса, единственото, което може да води самостоятелни настъпателни действия, дори и на тактическо ниво.

Бригадата има нетипична организационно-щатна структура, която включва цели два танкови батальона. На практика, при включване на оперативно подчинение на бригадата на батальон „Дизел“, 5-та механизирана бригада се превръща в истинска танкова бригада, в която танковите подразделения прикриват механизираните батальони.

При необходимост, бригадата може да бъде изцяло изтеглена от линията на съприкосновение и да бъде заменена на предната линия от подразделенията на „Сомали“, „Спарта“, полкът на вътрешни войски и др., като това оттегляне няма да влоши защитата на подконтролния й участък.

Четете още: Радиоразузнавателните комплекси „Торн“ и „Таран“ от Въоръжените сили на Русия на военната база на „Спарта“ в Донецк

По ниво на дисциплина и окомплектованост, бригадата също е едно от най-добрите подразделения на 1-ви АК.

В същото време Докучаевско направление е едно от най-опасните за украинските сили, тъй като отваря пряк път към Волноваха и прави възможно бързо да се отреже на стратегическата магистрала Донецк-Мариупол и единствения железопътна линия до Мариупол.

100-на ОМБр

100-на ОМБр «Купол» заема участък за отбрана от село Оленевка до ДонАп и прикрива Донецк.

Почти цялата отбранителна линия на бригадата разчита на жилищното застрояване и доминиращите височини на купищата сгур. Единственото изключение е отсечката от Оленевка до Александровка, но този участък е защитен от БТрО, включен в състава на бригадата.

Личният състав на 100-на ОМБр е основно от жители на Донецк. Бригадата се отличава с приемливо морално и психологическо състояние на ЛС и окомплектованост над средното ниво. Бригадата обаче не е способна на настъпателни действия: удържането на нейните отбранителни позиции е от решаващо значение в случай на контраатака.

11-ти ОМП

11-ти ОМП „Восток“ заема отбранителната зона от ДонАп до с. Пантелеймоновка. Линията на отбрана на полка стига до Ясинуватската агломерация. Към 2020 г. това направление е второстепенно, тук се водят позиционни боеве. Полкът не е способен на самостоятелни настъпателни действия.

3-та ОМБр

3-та ОМБр „Беркут“ е разположена в критичния район от село Пантелеймоновка до село Байрак и на практика осигурява отбраната на Горливка от запад и север. Подобно на 100-на ОМБр, и тук отбраната разчита на жилищното застрояване, с изключение на района на Пантелеймоновка, който се защитава от БТрО. Зоната на отговорност на 3-та отделна механизирана бригада включва и град Йенакиево, разположен в тила на бригадата.

Бригадата има класическа организационно-щатна структура и включва три механизирани батальона и БТрО, танков батальон, гаубичен артилерийски дивизион (ГАДн), гаубичен самоходен артилерийски дивизион (ГСАДн), реактивен артилерийски дивизион (РеАДн) и др. Личният състав е окомплектован не повече от 60%, въпреки че бригадата е снабдена с 90–100% техника.

Периодично се извършва ротация в батальоните на бригадата: на предните позиции временно се извеждат части от ВВ и ОЩБ „Сомали“.

Бригадата не е способна на самостоятелни настъпателни действия.

На изток от село Буераки е територията, контролирана от „ДНР“, по-специално Углегорск и Дебалцеве, но за тази зона отговаря 2-ри АК, на чието оперативно подчинение е включена 7-ма ОМБр (ще бъде разгледано по-долу).

2-ри армейски корпус (АК)

2-ри АК е с по-малка численост от 1-ви, в състава му влизат само четири линейни бригади, от които една принадлежи на 1-ви АК, но оперативно е подчинен на 2-ри АК. Общата дължина на линията на разграничение в зоната на отговорност на 2-ри АК е 158 км, от които значителна част попада в жилищно застрояване или в изключително трудни за придвижване райони, с естествени прегради.

В състава на 2-ри АК (в/п 77077) влизат:

• 2-ра ОМБр (в/п 73438);
• 4-та ОМБр (в/п 74347);
• 7-ма ОМБр (в/п 08807);
• 6-ти ОМП (в/п 69647);
• отделен комендантски полк (в/п 44444);
• 10-та ОАБр (в/п 23213);
• ОТБ (в/п 64064);
• ОРБ (в/п 55055);
• отделен батальон охрана (в/п 73604);
• ОЗРДн (в/ч 13931);
• отделен логистичен батальон (в/п 14941);
• отделна рота РЕБ/РЕР/БЛА (в/п 05776);
• отделна инженерно-сапьорна рота (в/п 11011).

Така в общи линии организационно-щатната структура на 2-ри АК съответства на структурата на 1-ви АК, което се дължи на формирането на двата корпуса по модела на руските, и изискването на командването на ВС на РФ да се осигури интеграцията на тези съединения в структурите на руската армия.

Четете още: Установено е мястото на падане на руския дрон «Тахион» с бордови номер 141169

Въпреки „компактността“ на корпуса (или може би точно поради тази причина), подразделенията на 2-ри АК са по-добре окомплектовани с личен състав (с изключение на 7-ма механизирана бригада) и като цяло имат по-висока боеспособност от 1-ви АК.

7-ма ОМБр

Зоната на отбрана на 7-ма механизирана бригада включва Дебалцеве – критично важен железопътен възел, който според Минските споразумения трябва да бъде под контрола на правителството на Украйна. По-голямата част от зоната на отбрана се състои от непроходим за тежка техника терен.

Единственият участък, в който е възможно да се развие настъпление в двете посоки, е магистралата Бахмут – Дебалцеве. От страна на контролираната от украинската армия територия, трасето преминава край имащите оперативно значение Светлодарска и Мироновска ТЕЦ. От друга страна, водната бариера прави подобно настъпление малко вероятно.

За 7-ма ОМБр е характерно високото ниво на бойна подготовка на пехотата и в същото време крайно ниска дисциплина. Числеността на личния състав спрямо щатния не надвишава 50%.

6-ти ОМП

6 ОМП („Казашки полк Платов“) се опира на населени пунктове, в частност Стаханов, Первомайск, Ирмино. За щатната структура на полка нняма достоверна информация, но като цяло отрядът има невисока, типично казашка боеспособност.

В зоната на отговорност на полка от страна на украинсите сили се намира важният път Попасная – Бахмут, който в този район е единственото опасно направление за настъпателни действия от страна на Руската Федерация.

4-та и 2-ра ОМБр

4-та ОМБр (включително батальон «Призрак») и 2-ра ОМБр имат типична за двата АК структура. Техният район на отбрана по фронта на 80% минава по поречието на река Северски Донец, което рязко ограничава бойната активност в това направление.

2-ра ОМБр е базирана в Луганск. Заради удобното си разположение и реалното неучастие във военни действия, тя държи рекорда по окомплектованост с личен състав и за  двата АК – около 80%.

Всички линейни подразделения на 1-ви и 2-ри АК имат почти идентична организационно-щатна структура, която съответства на типовия щат на въоръжените сили на РФ.

По правило в състава на бригадата или полка влизат три – четири (в отделни подразделения включително с БТрО) мотопехотни или мотострелкови батальона, танков батальон, ГАДн, ГСАДн, РеАДн, зенитно-ракетен дивизион (ЗРДн) и други подразделения.

Числен състав на подразделенията и примерно оборудване (за пример е взета една от бригадите на 1-ви АК):

*В таблицата не са указани всички подразделения, в частност не са включени логистичните подразделения, в които има и цивилни работници.

Съставът на подразделенията може да се различава в зависимост от конкретната бригада. Най-често разликите се дължат на особеностите при формирането и назначението на подразделението.

Вместо огнехвъргачна рота бригадата може да има огнехвъргачен взвод. В състава на танковата рота може да има три или четири роти. Много често се срещат рудименти на отделни „легендарни“ подразделения, причудливо инкорпорирани в общата структура на бригада или полк.

Бригади, в състава на които влизат батальони от териториалната отбрана БТрО, имат четири батальона. БТрО може да включва отделна танкова рота, както например, 1-ви БТрО в състава на 3-та ОМБр.

В състава на 5-та ОМБр има само два МБ, но бригадата включва два танкови батальона вместо един, което е обусловено от използването на тази бригада като корпусен резерв.

Техниката на въоръжение на линейните бригади, като правило е аналогична на техниката на ВСУ. Това позволява да се прикрият доставките от страна на РФ.

Как правило това са БТР-70 и -80, БМП-1 (БМП-2 има в мизерно количество), танкове Т-64 и Т-72, ​​САУ 2С1, гаубици Д-30, БМ-21, МТ-ЛБ, ЗРК „Оса“ и „Стрела“, ПЗРК „Игла“ и др. Но има и изключения. Например, на въоръжении на 9-ти полк има батарея оръдия „Нона-К“, които не са на въоръжение във ВСУ.

Предизвиква внимание фактът, че декларираното окомплектоване с техника на бригадите е от 80 до 100%, въпреки че личният състав обикновено не надвишава 50-60%. Това означава, че бригадите на 1-ви АК всъщност са кадрирани и са изчислени за бързо попълване с кадрови руските военни.

Отделни подразделения, в частност „Спарта“, „Сомали“, „Дизел“ и др., имат специфична организационно щатна структура, но числеността на тези поделения е незначителна, окомплектоваността е около 40%, тоест те са в състояние да извършват само ограничени тактически операции или да бъдат използвани за ротации в малки участъци на фронта или за подсилване на слаби батальони от линейни бригади.

Четете още: Руски снайперисти в незаконното въоръжено формирование „Сомали“

Най-големи проблеми 1-ви и 2-ри АК имат в управлението на тактическо и оперативно нива.

В корпусите се използва съветската система за вземане на решения, характерна за по-голямата част от ВС на РФ, и значително затруднена заради двойното управление, заключено от РФ:

1. На практика няма поле за инициатива на командирите на всички нива.
2. Заради удължената командна верига, значително се увеличава времето за вземане на решения, на практика на всички нива.
3. На всеки етап от тази верига реалното състояние на нещата се изкривява поради погрешно представяне на обстановката (а тези предсавяния от своя страна се основават на замазващите очите доклади за висока боеспособност).

В резултат на това всяко решение преминава през кръг от инстанции, на практика излишни за успешното му формиране, и в резултат на това безнадеждно се изкривява.

Ако в съветско време подобен процес е служил като един вид защита от глупаци и не е имал критично значение, отчитайки, че командните процеси при потенциалния противник протичат аналогично,  40 години по-късно, както в НАТО, така в голяма степен и в Украйна, процедурата за вземане на военни решения, протоколи за вземане на решения и протоколи за пренос на данни са променени: времето за придвижване на информацията е много по-кратко. Като пример може да послужи системата за управление на огъня на артилерията ISTAR, която често е използвана от украинските сили и е доказала абсолютното си предимство пред съветските принципи на управление на артилерията.

Не бива да твърдим, че в 1-ви и 2-ри АК изобщо не разбират този проблем. Например във втори АК ръководството се опитва да изгради система за контрабатарейна борба (KББ), отчитайки необходимостта от максимална гъвкавост и скорост на предаване на информация, но такива примери са единични.

Напълно отсъства (освен това е невъзможно поради техническа несъвместимост) директна комуникация на ниво „рота – бригада“, „огневи взвод – дивизион“, „батальон – корпус“ и т.н. Задължителното преминаване на информация в съответствие с йерархията няма критично значение при отбраната във фаза на нискоинтензивни военни действия, но при ескалация ситуацията се променя. Многократно е наблюдавано, че дори леко увеличаване на интензивността води до критично претоварване на комуникационните канали и забавяне на процеса на вземане на решения.

Например ако украинските сили използват средства за контрабатарейна борба, изпълнението на задачи от огневия взвод, като правило напълно се сриват заради липсата на пряко взаимодействие на взвода с взвода за управление на началника на артилерията и невъзможността да получават информация за реалната обстановка на бойното поле.

Практиката показва, че времето за реакция на бригадните резерви спрямо утежняване на ситуацията за бойните подразделения като разузнавателна рота, е най-малко 4 часа; времето за реакция на общовойсковия резерв е поне 8 часа, а на резерва на корпуса е най-малко денонощие. Изключение правят артилерийските резерви, ако са на бойно дежурство.

Процесът на вземане на решение е критично повлиян от изключително ниското осигуряване на 1-ви и 2-ри АК със средствата за РЕР, въздушно разузнаване, предаване на информация в реално време.

Използваните на линията на съприкосновение подразделения за РЕР, ПВО, дистанционно управлявани летателни апарати над ниво батальон като правило са пряко подчинени на РФ, окомплектовани са с персонал от РФ, и по тази причина обменът на информация с тях в повечето случаи е неефективен дори на ниво бригада.

Изключение прави системата за РЕБ, която врагът е успява да използва в реално време в редица участъци от линията на разграничение.

Като цяло всичко това води до крайно шаблонни действия на противника, до изграждането им почти изключително на реактивен принцип, и съответно дава възможност при необходимост, лесно да се наложи на 1-ви и 2-ри АК удобен за украинските сили начин на действие.

Критичен и за двата корпуса е проблемът с моралното и психологическото състояние на личния състав. Във всички подразделения, с изключение на отделни батальони и роти от специални части или разузнаването, нивото на мотивация на бойците е изключително ниско.

Изключително ниското ниво на материална подкрепа (300–400 долара на месец, с надбавките за бойни условия) предизвика естествен отлив на професионални военнослужещи – доброволци от РФ и замяната им с местни хора, за които подобно заплащане е напълно приемливо. Учения, проверки, курсове за повишаване на квалификацията в РФ за командния състав с последващо присвояване на старши офицерски звания компенсират в малка степен ниското образователно и управленско ниво на личния състав.

Артилерийски подразделения

Особено внимание заслужават артилерийските подразделения на руските окупационни войски.

В състава на всяка бригада от 1-ви и 2-ри АК влиза артилерийска група в следния състав:

• ВУНА (взвод за управление на началника на артилерията;
• ГАДн (гаубичен артилерийски дивизион);
• ГСАДн (гаубичен самоходно артилерийски дивизион);
• РеАДн (реактивен артилерийски дивизион);
• противотанкова артилерийска батарея (ПТАБатр).

Като правило, количеството огневи средства в дивизиона е 18 единици.

В състава на ГАДн влизат гаубици Д-30, в отделни случаи –  несамоходни оръдия „Нона-К“, в състава на ГСАДн – 2С1, на РеАДн – БМ21, в състава на ПТАБатр – МТ12.

Анализът по открити източници (снимки на полигони, по време на бойни действия и др.) показва, че броят на боеготовните единици е поне 12 в дивизион. Бойната готовност се определя от броя на обучените екипажи.

В отделни случаи (например, в 9-ти полк) самоходната и буксирна артилерия  организационно е обединена в една структура.

Типовата структура е аналогична като в бригадите на ВС РФ, и във ВСУ.

Четете още: Хага чака танкистите от 136-а бригада от ВС на РФ. Списъци, документи, заповеди.

Бригадите разполагат с примитивни средства за артилерийско разузнаване: бусоли, далекомери ДС-1, ЛПР (лазерен прибор за разузнаване) и други оптични устройства. Възможности за артилерийско въздушно разузнаване по правило напълно липсват или са ограничени.

Обикновено дежурство дава по една батарея от състава на ГАДн и ГСАДн, минимум една батарея от тях е постоянно на огневи позиции.

Бригадите не разполагат с 152 мм гаубици и това драстично намалява огневата им мощ в сравнение с бригадните артилерийски групи на ВС на Украйна.

ГМного по-голям интерес представляват ОАБр (отделни артилерийски бригади). Всеки корпус има в състава си по една ОАБр: „Калмиус“ в 1-ви АК и 10-та ОАБр (често номерът й несе посочва) във 2-ри АК.

Четете още: Разкрит е пълният състав и въоръжение на самоходен артдивизион на терористите от 1-а ОМБр

Двете бригади преминаха различни пътища при сформирането си и затова имат различни структури и въоръжение.

Оставяйки настрана историята на сформирането на 10-та ОАБр отбелязваме, че днес тя включва РеАДн и два ГАДн. Наличието на ГСАДн е под въпрос. В състава на бригадата има ЗРДн (зенитно ракетен дивизион).

Заслужава внимание качественият състав на подразделенията.

В състава на реактивния артилерийски дивизион (РеАДн) освен стандартните 18 машини БМ-21, е включена и пълноценна батарея БМ-27 «Ураган». Една от машините е превзета от ВСУ, други пет са получени от Руската Федерация под формата на доокомплектоване. Според данни, които изискват допълнително разузнаване, в момента в бригадата са останали само две БМ-27. Също така разполага с поне две транспортно-зареждащи машини (ТЗM) за БМ-27.

Единият от гаубичните артилерийски дивизиони )ГАДн) е окомплектован с 18 единици 2А65 «Мста-Б», вторият – с 18 единици 2А36 «Хиацинт-Б». Според непроверени данни на въоръжение на бригадата има и една или две батареи Д-20.

Зенитно ракетният дивизион (ЗРДн) е окомплектован със ЗРК „Стрела-10“ и „Оса“, също и с  ПЗРК.

Вероятно в състава на бригадата, за самозащите, влиза и  противотанков дивизион с ПТРК „Фагот“ на въоръжение.

Артилерийското разузнаване на бригадата е оборудвано със звукометрични комплекси и руско производство БЛА „Гранат“. Наличието на други типове БЛА не е известно със сигурност.

Четете още: Русия използва в Донбас над 8 вида дронове

Отбелязваме високата окомплектованост на личния състав на бригадата. Всичките й подразделения са напълно боеспособни.

Що се отнася до ОАБр «Калмиус», нейният боен състав е малко по-скромен: в състава на бригадата влиза гаубичен самоходен артилерийски дивизион (ГСАДн) от 2С1, гаубичен артилерийски дивизион (ГАДн) с неизвестно количество батареи, който има на въоръжение 2А65, 2А36, Д-20, и реактивен артилерийски дивизион (РеАДн) с БМ-21. Няма потвърдени данни за наличие на БМ-27 на въоръжение на реактивния дивизион.

В състава на бригадата влиза и зенитен ракетен дивизион (ЗРДн).

Няма достоверна информация за типове БЛА на въоръжение.

До лятото на 2019 година артилерийското разузнаване на бригадата използваше комплекс «Зоопарк».

Четете още: Полк „Азов“ разкри и унищожи в Донбас руски комплекс за разузнаване „Зоопарк-1“ (ВИДЕО, СНИМКИ)

За разлика от 10-та ОАБр, нивото на окомплектованост на „Калмиус“ с личен състав е критично ниско и е по-малко от 50%. Като се има предвид, че силите на бригадата са разпръснати по батарейно на голям участък от фронта, те не могат да окажат реално влияние върху хода на бойните действия.

Отделно се спираме върху различията в системата за артилерийско разузнаване на двата армейски корпуса.

Мрежата от наблюдателни пунктове на 2-ри АК е обединена в система, вътре в която има бърз обмен на информация. Данните се предават както на ниво бригада, така и на ниво 10а ОАБр. В системата на артилерийското разузнаване има звукометрични постове, които допълват данните на визуалното наблюдение.

Докато в 1-ви АК липсва единна система за артилерийско разузнаване, наблюдателните пунктове са на бригадно подчинение. Общото ниво на артилерийското разузнаване в корпуса е много ниско и той не е в състояние да организира ефективна контрабатарейна борба (КББ). Корпусът разполага със средства за разузнаване, но не ги използва систематично.

Артилерийското разузнаване на  корпусите взаимодейства с 3-та и 7-ма отделни механизирани бригади

Средното време за реакция на системата за контрабатарейна борба на 1-ви АК е 40–60 минути.

Значително качествено подобрение в системата за КББ на двата корпуса се наблюдава при използване на контрабатарейни радари, но това се случва спорадично и се осигурява от кадрови военни на РФ. При използване на системи от тип „Зоопарк“ времето за реакция намалява до 15-25 минути.

Четете още: Жители на окупирания Донбас предоставиха уникални снимки на руския комплекс 1Л259 «Зоопарк-1»

Трябва също да се отбележи, че и двете бригади разполагат с руски „Краснопол“ (управляеми) и „Сахароза“ (касетни). И двата вида снаряди многократно бяха използвани в бойни условия, но с ниска ефективност.

Изводи

Да обобщим:

• в продължение на 4–5 години Руската Федерация успя да сформира на окупираните територии на украинския Донбас два армейски корпуса със структура, характерна за въоръжените сили на РФ, която им позволява да бъдат интегрирани в общата структура на Южен военен окръг на РФ;
• интеграцията на корпусите във формалната структура на ЮВО се осигурява от двойното командване на всички подразделения на 1-ви и 2-ри АК, започвайки от батальонно ниво;
• почти 100%-ната окомплектованост на подразделенията с техника, и ниската окомплектованост на личния състав позволява да бъдат разглеждани като кадрирани, които по всяко време могат да бъдат окомплектовани с военнослужещи от РФ;
• комуникацията, започваща от батальонно ниво, е цифрова, защитена, на база радиостанции тип „Азарт“ и „Арахис“, което способства за лесно интегриране и управляемост на подразделенията при необходимост;
• както в настоящия си числен състав, така и в условия на попълване на ЛС до щатен, 1-ви и 2-ри АК не са способни на самостоятелни настъпателни действия (с редки изключения на тактическо ниво). Освен това, при мащабно настъпление на украинските ВС в две оперативни направления, 1-ви и 2-ри АК няма да могат да осигурят ефективни действия в отбрана. Задачата на корпусите е максималното дълго да задържат настъплението от страна на въоръжените сили на Украйназа за време, достатъчно за въвеждане в боя на кадрови подразделения от ВС на РФ;
• критични фактори за намаляване на боеспособността на корпусите е ниското ниво на осигуряване на на разузнаването, слабите възможности за осигуряване на КББ (контрабатарейна борба) (освен 2-ри АК), изключително ниската мотивация на бойците и лошата подготовка на командния състав, потискането на инициативата на командирите и тромавият и твърде сложен механизъм за вземане на решения.

В същото време, в условията на подготовка от страна на Руската Федерация за евентуално настъпление в източно направление, 1-ви и 2-ри АК са напълно способни да осигурят защита срещу възможни контраатаки от ВС на Украйна, като с това напълно освобождават кадровите руски подразделения за настъплението (според принципа, че подразделенията, участващи в отбраната, не провеждат настъпателни действия).

Четете още: Възможен сценарий за настъпление на руските войски в североизточно направление в Украйна. Анализ на оперативната ситуация

Разузнавателно-аналитичната справка подготови Роман Гринев специално за читателите на сайта InformNapalm.

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
Подкрепете работата на сайта InformNapalm през Patreon.