
За „лентите на Деркач“ се заговори след пресконференцията на Андрей Деркач, която се проведе на 19 май тази година. Депутатът от Върховната Рада на Украйна покани журналисти, за да им представи аудиозаписи от разговори между Джо Байдън и Петро Порошенко, които били свиделствали, че американската помощ за Украйна зависи от „разследването на корупция в компанията Burisma“. На аудиозаписите хора с гласове, подобни на тези на Джо Байдън и Петро Порошенко, обсъждат евентуалния крах на парламентарната коалиция в Украйна и получаването на 1 милиард американски долара, уж в замяна на спирането на разследването на корупцията в „Burisma“, в чийто управителен съвет е заемал позиция синът на Джо Байдън.
В Украйна пресконференцията получи резонанс главно заради реакцията на редица официални лица. Народният депутат от партията „Слуга на народа“ Александър Качура, тясно свързан с партията на кума на Путин Виктор Медведчук, „Украински избор“, излезе с инициативата за създаване на временна комисия за разследване на „лентите на Деркач“ към Върховната Рада на Украйна. Президентът Володимир Зеленски също коментира ситуацията, заявявайки, че тези записи трябва да бъдат квалифицирани от правоохранителите. Със случая спешно се зае Генерална прокуратура на Украйна. Петро Порошенко и официални представители на Джо Байдън заеха същата позиция, която продължават да поддържат: тези записи са фалшификация.
Още по темата: Аудиозаписите, показани от депутата Деркач – част от хибридната война на РФ срещу Украйна
В Съединените щати „записите“ предизвикаха доста голям резонанс, като бяха сред най-дискутираните теми в политическите медии. Аудиозаписите коментираха от най-големите американски медии, и всички те направиха забележки относно съмнителния им произход и за миналото във ФСБ на самия Андрей Деркач. Но журналистката на канала One America News Шанел Рион (Chanel Rion) направи изявление, че тя също разполага с такива аудио записи и ги предава за проверка на международната журналистическа общност.
Следващата част от „записите на Деркач“ беше показана на поредна пресконференция, дадена от народният депутат на 22 юни заедно с бившия високопоставен служител на Генералната прокуратура на Украйна Константин Кулик. Тази среща с пресата беше анонсирана като възможност за представяне на нови доказателства за „международната корупция и външния контрол на Украйна“.
Третата част от записите беше публикувана на Facebook страницата на Андрей Деркач, и уж съдържаше разговор между Петро Порошенко и Владимир Путин през 2015 г. Публикацията предизвика голям резонанс в социалните мрежи, тъй като на записа човек с глас, подобен на гласа на Порошенко, разговаря с Путин доста учтиво, сякаш събеседникът му не е инициатор на руската агресия срещу Украйна, а е обикновен международен партньор. Петро Порошенко и неговите поддръжници за пореден път нарекоха записа фалшив.
Особената роля на „записите на Деркач“ се състои във факта, че те повлияха сериозно на украинско-американските отношения и станалиха обект на сериозни дискусии от висши американски политици. Затова проведохме собствено разследване на всички обстоятелства по случая, като взехме предвид произхода на тези записи, разпространението им в медиите, надеждността на новинарите и достоверността на съдържанието. По време на нашата работа интервюирахме десетки хора в Украйна и извън границите й. Представяме нашите заключения, основаващи се както на публична, така и на частично закрита информация.
NabuLeaks и Шанел Рион: откъде идват аудиозаписите?
Отделихме особено внимание на произхода на „записите“. Вариантите са твърде много. Като първоизточник самият Деркач споменава сайта nabu-leaks.com и свързания с него канал nabu-leaks в YouTube. Името на ресурса препраща към Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Wikileaks. Освен записите на Деркач, на сайта има материали от 2016 г., които уж доказват намеса на САЩ в работата на НАБУ. Сайтът е насочен към американска аудитория и съдържа банери за корупция в Демократическата партия на САЩ. Въпреки това ресурсът е създаден от украинци и в Украйна – според данните за регистратора на домейна.
Сайтът nabu-leaks.com е написан на WordPress с украинска локализация. Менюто на сайта също е на украински. То дори не се превключва на английски, така че сърфирането за англоговорящи потребители би било много трудно. Посещенията от IP от различни страни дават същия резултат: меню на украински език по подразбиране.
Времето, съдейки по датите на публикациите, също е зададено по киевско (в WordPress има възможност да се зададе часът на сайта). Защо това е важно, ще обясним по-долу.
Преводи на документи, публикувани на nabu-leaks.com, са направени от хора, които не са носители на английски език (това се доказва например от доминирането на конструкции с of в имената на държавните органи). На някои места, особено в ранните публикации, изобщо няма преводи – нито за документите, нито на интервютата. В последните публикации се появяват преводи, но публикациите са по-малко от преди.
Кой е собственикът на сайта е загадка. Разделът „За нас“ на nabu-leaks.com съществува само в украинската версия и не съдържа информация за собственика. В материалите на сайта също цари пълна неразбория – ту създателите на сайта наричат себе си разследващи журналисти, ту те дават директно думата на Андрей Деркач без забележки, посочващи цитиране. Украинската медийна общност е достатъчно тясна и пронизана от хоризонтални връзки, но никой не е декларирал близостта си до този проект. Предвид стила на воденето му, може да се предположи, че журналистите изобщо нямат нищо общо с nabu-leaks.com. По-скоро е нискокачествена мимикрия на международен журналистически сайт.
Източник: сайтът nabu-leaks.com
Но никаква мимикрия не може да скрие явната връзка между сайта nabu-leaks.com и Андрей Деркач. Пълният текст на изявлението на Деркач за пресата е публикувано на nabu-leaks.com няколко минути преди началото на следващата му пресконференция, а на нея самият Деркач чете текста, публикуван на сайта nabu-leaks.com, и показва снимки и видеоклипове, публикувани на сайта и в канала на NABUleaks в YouTube. Алгоритъмът изглежда така: Андрей Деркач обявява пресконференция, наема помещение, качва видео в канала на NABUleaks YouTube, публикува текста на изявлението си за пресата на сайта, и след това го прочита. Не може да се твърди, че NABUleaks е публикувал някаква информация, а Андрей Деркач я е направил публично достояние. Не: проектът NABUleaks е интернет платформа, която или се управлява от самия Андрей Деркач, или от един център, който координира както работата на тези уеб ресурси, така и изявленията на Деркач.
И това напълно противоречи на публичните изявления на самия Деркач, който се опитва да представи случая така, сякаш някакви независими журналисти са получили информация от независим източник, след това са я предали на медиите, а той, депутатът Андрей Деркач, просто осветява този процес, и следователно не може да отговаря на въпроси за произхода на материалите.
При това, страницата на Деркач във Facebook през 2019 г. ясно показва как собственикът й популяризира проекта NABUleaks, разпространява техните презентации и качва на своя диск Google оригиналите (!) на документите, публикувани в NABUleaks, при това с по-добро качество, отколкото на самия сайт NABUleaks.
Самият Андрей Деркач твърди, че просто вижда документите в NABUleaks, и после им дава гласност.
Представените по-горе факти обаче показват, че това не е така и че проектът NABUleaks е терен за самия Андрей Деркач, който се управлява или от него самия, или от някой по-висш от него.
Освен Андрей Деркач и NABUleaks, има само още един човек, който твърди, че има записи от разговорите – журналистката от One America News Шанел Рион.
Самата Шанел Рион твърди, че има пет (според други изявления – десет) часа записи на разговори между Порошенко и Байдън, включително лични разговори. При това тези записи още не са публикувани в NABUleaks. На екрана се вижда писмото, което Рион е изпратила до екипа на Байдън.
В предаването си от 20 юни 2020 г. Шанел Рион анонсира публикуването на тези записи, след верифициране и проверка от разследващи журналисти през лятото и есента преди изборите в САЩ. Тя също така твърди, че материалите вече са верифицирани от човек от обкръжението на Порошенко, който е присъствал по време на някои от разговорите. А за самите записи твърди, че са й били предадени от департамента за Държавната охрана на президента на Украйна: «…coming from Ukrainian secret service and separately confirmed by a source who was present during some of these recordings» (https://www.youtube.com/watch?v=30FLGbe_VN0 или https://www.bitchute.com/video/E96UkurvYxyM/).
В същото време самата Шанел Рион не използва тези уж съществуващи записи или извлечения от тях, не ги публикува – тях самите, или техни разшифровки, не разказва за какво става въпрос в тези записи. Тя винаги говори само за данните, които ВЕЧЕ са публикувани в NABUleaks и са представени от Андрей Деркач.
Не намерихме нито един епизод, който да е публикувала самата Рион, а не Андрей Деркач. В същото време тя не публикува самите оригинални материали, което би било логично, а взема съдържанието от уебсайта на NABUleaks. Например предаването на Шанел Рион от 20 юни, в което обявява бъдещо публикуване на изтекла информация, след проверка на данните от международни разследващи журналисти, се основава на записите, представени от Деркач на пресконференцията му на 19 май. А аудиозаписа за предаването си Шанел Рион взема директно от канала NABUleaks.
Два дена след предаването на Рион, в което тя анонсира бъдещи разследвания, на 22 юни, Андрей Деркач обявява нови епизоди на дадената от него пресконференция. Ако версията на Рион съответства на действителността, и тя, независимо от Деркач, получава информация от определени източници от Управлението за държавна охрана на президента на Украйна, то тогава същите източници са я помолили да синхронизира действията си с Андрей Деркач, и в никакъв случай да не публикува получените материали самостоятелно. Също така остава неразбираемо защо Шанел Рион охотно публикува непроверените данни на NABUleaks / Андрей Деркач, които вече са публикувани на сайта, а се страхува да публикува други, също непроверени, материали, изпратени до нея от неизвестни разследващи.
Засега всичко изглежда така, че самата Шанел Рион не проверява нищо, и сляпо се доверява на информацията от свързания с Деркач проект NABUleaks. Въпреки че е възможно и самият Деркач, и Шанел Рион да получават информация от някакъв трети източник. Така че самата Рион не може да се счита за първичен източник на информация.
Остава само да направим извод: публичният първоизточник на всички записи е Андрей Деркач, а непубличният е или самият той, или близки до него неизвестни лица, които определено не са журналисти. Изявленията и свидетелствата за други възможни източници са или твърде съмнителни (както в случая с Шанел Рион), или свързани с Деркач (както в случая с проекта NABUleaks).
Кой е Андрей Деркач
Има много публична информация за живота и миналото на народния депутат Андрей Деркач. Той е представител на династия от съветските специални служби. Баща му, Леонид Деркач, е ръководител на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) по времето на Леонид Кучма и е замесен в случая със записите на Гонгадзе, завършил е висшите курсове на КГБ на СССР през 1973 г. Самият Андрей Деркач е завършил Академията на Федералната служба за сигурност на Руската Федерация през 1993 г., темата на дипломната му работа е „Организиране и провеждане на срещи с тайни агенти“.
От 1998 г. Андрей Деркач е неизменно депутат от Върховната Рада на Украйна, който първо се прехвърля от партията на Леонид Кучма в партията на Виктор Янукович, а по-късно от място в партийния списък – с мандат на мажоритарен кандидат от Сумска област. Има само една кратка пауза в депутатския му стаж: през 2006 година, когато Янукович заема премиерския пост, Деркач за кратко заема поста ръководител на най-голямата енергийна компания в Украйна „Енергоатом“, но през 2007 г. се връща във Върховната Рада. Сега Деркач е мажоритарен депутат, избран от Сумска област. Дълги години той ръководи парламентарната фракция „Воля на народа“ в Сумския областен съвет.
Андрей Деркач е изявен проруски политик, който критикува „външното управление на Украйна от страна на Запада“. Той не крие симпатиите си към СССР, Русия и нейните специални служби. В допълнение към дипломната си работа Андрей Деркач е написал няколко книги. Една от тях е „Украйна и Русия: изпитание за дружбата“. Изобщо дружбата с Русия е любима тема на Деркач. Навремето той дори основава в парламента депутатско обединение „В Европа заедно с Русия“, чийто секретар е одиозният борец срещу украинския език Дмитрий Табачник.
Специално внимание заслужава мястото на Андрей Деркач сред приятелите на Руската православна църква. За неговата роля свидетелства красноречивият факт, че през 2004 г. той е единственият политик, участвал в пиенето на чай на Владимир Путин у митрополит Владимир, когато президентът на Руската Федерация посещава Киево-Печерската лавра. През януари 2009 г. Андрей Деркач е един от малкото миряни – делегати в Поместния съвет на православната църква, на които е позволено да участват в изборите за патриарх на Руската православна църква (които спечели патриарх Кирил, бъдещият идеолог на „руския свят“). През септември 2018 г. Деркач е един от подписалите писмото от Вселенския патриарх Вартоломей с искане да отложи даването на Томос на Украинската православна църква и да запази нейната връзка с Московската патриаршия на Руската православна църква.
Снимка на народния депутат Деркач от страницата му във Facebook. СъкращениетоКГБ се разиграва в духа на конфронтация със западните „грантоядачи“
Скандалът със „записите на Байдън“ не е първият за Деркач. През декември 2019 г. той вече се появи със сензационни документи. На пресконференция, заявена като разобличаваща дейността на НАК «Нафтогаз» (Деркач постоянно „разобличава“ «Нафтогаз» от 2014 г.), той неочаквано разкри уж собственоръчно подписана от украинския милиардер Виктор Пинчук „агентурна разписка“ от КГБ. Според Деркач Виктор Пинчук е сътрудничил на КГБ под оперативния псевдоним „Валери“. „Разписката на Пинчук“ предизвика нееднозначна реакция в украинското общество: мнозинството определи Андрей Деркач като лъжец и спря да приема сериозно информацията, на която той е източник, но имаше и такива, които сметнаха твърдението на депутата за вярно, обаче, тъй като такава разписка може да бъде получена само от ФСБ (такива документи в украинските архиви няма ), Деркач беше наречен руски шпионин.
Андрей Деркач наистина ли е свързан с Русия или просто безкористно я обича от разстояние? Честите пътувания на народния депутат в Русия предизвикаха интереса на медиите, които публикуваха графика на посещенията на Андрей Деркач в Руската Федерация. Проверката ни показа, че тези данни отговарят на действителността.
График на пътуванията на Андрей Деркач в Русия (източник: https://from-ua.com/news/560808-deputat-andrei-derkach-ezdit-v-moskvu-kak-na-rabotu.html):
16.11.2010 15:18 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
17.11.2010 16:05 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
09.09.2011 13:48 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
15.11.2012 15:00 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
15.11.2012 21:17 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
19.11.2013 23:27 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
20.11.2013 16:22 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
14.01.2014 11:01 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
06.02.2014 20:40 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
02.07.2014 16:21 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
03.07.2014 08:47 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
19.07.2014 17:03 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
19.07.2014 18:33 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
09.08.2014 15:35 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
09.08.2014 17:43 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
26.08.2014 16:23 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
26.08.2014 17:29 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
30.12.2014 08:39 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
30.12.2014 09:49 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
17.01.2015 08:49 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
17.01.2015 09:40 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
14.02.2015 08:49 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
14.02.2015 09:23 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
16.03.2015 15:51 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
16.03.2015 17:18 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
24.03.2015 08:52 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
24.03.2015 09:31 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
15.04.2015 14:59 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
15.04.2015 16:59 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ D |
11.07.2015 17:13 | ВЪЕЗД | ПУЛКОВО-1 |
13.07.2015 21:34 | ВЫЕЗД | ПУЛКОВО-1 |
30.12.2015 03:29 | ВЪЕЗД | БРЯНСК-ОРЛОВСКИЙ,ЛЬГОВСКИЙ. |
07.07.2017 14:21 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
09.07.2017 14:39 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
08.09.2017 10:13 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
10.09.2017 10:32 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
22.09.2017 00:15 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
05.06.2018 13:06 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
05.06.2018 13:15 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
05.06.2018 23:05 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ВНУКОВО) |
11.09.2018 14:46 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
13.09.2018 20:14 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
20.09.2018 14:53 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
22.09.2018 19:53 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
02.10.2018 14:50 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
03.10.2018 19:30 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ШЕРЕМЕТЬЕВО). ТЕРМИНАЛ E |
26.10.2018 10:34 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
28.10.2018 14:10 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
15.11.2018 10:27 | ВЪЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
17.11.2018 10:22 | ВЫЕЗД | МОСКВА (ДОМОДЕДОВО) |
29.11.2018 00:00 | ВЪЕЗД | МИНСК НАЦИОНАЛЬНЫЙ АЭРОПОРТ (АВИА) (БЕЛ.) |
Особен интерес представляват 2014 и 2015 г., когато Андрей Деркач посещава Русия 5-6 пъти годишно, без да има там официални бизнес интереси или членове на семейството. Минск е междинна точка за тези полети – припомняме, че директните полети от Украйна до Русия са забранени. От 2019 г. Деркач променя своите географски предпочитания и започва да лети предимно до Полша. Тези посещения биха могли да представляват интерес за Полската агенция за вътрешна сигурност, като се има предвид тяхната честота и продължителност, но е възможно Деркач просто да използва Полша като точка за прехвърляне, а крайната дестинация на пътуванията все още е Москва.
По наши данни, въпреки липсата на официална информация, Деркач все още има икономически интереси в Русия и то доста значителни.
Андрей Деркач е съсредоточил властта си в северната част на Сумска област, в района на градчето Глухово, където разполага със силна подкрепа в областния съвет. В самото Глухово той е постигнал почти диктаторска власт. Както пише сумисткият активист Виктор Бобиренко, „на север от река Сейм в Сумска област, не може да бъде назначен дори пожарникар в селското училище без клетва за лоялност към управляващия дом“. Гражданската мрежа «ОПОРА» описва окръга така: „Най-влиятелният политик в областта е А. Деркач – той и неговите представители (например председателят на групата „Воля на народа“ в областния съвет О. Бояринцев и бившият кмет на Глухово Юрий Бурлак) контролират изцяло политическите процеси в окръга„.
Северът на Сумска област не се отличава с мощна икономика, но при по-задълбочен поглед, тук има и нещо интересно. Първото е контрабандата, с която се „слави“ Глуховски район. Разбира се, контрабандата е невъзможна без връзки с граничната служба на Руската Федерация, която е част от ФСБ на РФ. Както сумските активисти, така и действащият в момента кмет на Глухово Мишел Терещенко обвиняват Андрей Деркач в участие в контрабанда. Вторатаият фактор е по-малко известен. В Глуховски район на Сумска област се намира уникалното Баницко находище на кварцит. Там се добиват висококачествени суровини за производството на силиций, който се използва в руската отбранителна промишленост. Неотдавнашно разследване на „Схеми.Корупцията в детайли“ на „Радио Свобода“ разкри, че основният потребител на кварцитови суровини от района на Глухово е руската отбранителна промишленост. Фирмата „Глуховска кварцитна кариера“, която добива материали в Баницкото находище, е собственост на кипърската компания United Company Rusal Silicon Limited, влизаща в състава на групата „РУСАЛ“ на руския милиардер и приятел на Путин Олег Дерипаска, срещу който САЩ наложи санкции.
По информация на „Схеми“ половината от суровините, добивани в кариерата край Глухово, се доставят на руски фирми на Олег Дерипаска, а другата половина – на фирмите на друг руски милиардер – Владимир Лисин. Компанията на Дерипаска „Силиций-Урал“ вероятно използва кварцитовите суровини за нуждите на руската отбранителна индустрия, по-специално за нуждите на ОАО „Конструкторско бюро за приборостроене Академик А. Г. Шипунов“, която произвежда високоточно оборудване за въоръжените сили на РФ.
Източник: «Схеми. Корупцията в детайли» на «Радио Свобода»
Семейство Деркач отдавна и добре познава Олег Дерипаска. „Синът на председателя на СБУ, народният депутат Андрей Деркач, е помогнал на Дерипаска да влезе в НГЗ (Николаевският завод за алуминий)“, пише руският Forbes. Както съобщават медиите, през 1999 г., след среща с участието на Андрей Деркач и Олег Дерипаска, директорът на Николаевският алуминиев завод е уволнен въз основа на „секретни материали на СБУ“, а Михаил Столяров, протеже на „Сибирски алуминий“, става новият директор.
Според вътрешни източници на InformNapalm от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) именно депутатът от Сумска област Андрей Деркач, който контролира Глуховски район, е партньор на Дерипаска в кариерата за кварцити. Благодарение на намесата на народния депутат и неговите политически договорености, лицензът за добив на кварцит не е отнет, въпреки явната връзка с руската отбранителна индустрия по време на война. У местните власти също не възникват никакви въпроси относно кариерата, въпреки факта, че за известно време, от 2012 до 2013 година, добивът се извършва полузаконно и привлича вниманието на правоприлагащите органи, особено през 2016 година. Според резултатите от следствието, на държавата са нанесени щети в размер на 183,3 млн. гривни – и въпреки това, благодарение на покровителството на Деркач, местните власти и областният съвет мълчат.
По наша информация с въпросите на Глуховската кариера се занимава не само самият Деркач, но и зависещите от него съветници от групата „Воля на народа“ в Сумския областен съвет, по-специално председателят на фракцията Олег Бояринцев. Законодателните инициативи на Деркач също издават интереса му към Глуховската кариера – например той внася проект за постановление на Върховната Рада за недопущане на намаляването на правомощията на местните съвети в сферата на предоставянето на разрешителни за ползване на земя.
Така, че Андрей Деркач е човек, който не само говори публично за привързаността си към дружбата с Русия, но има и силни връзки с нея както чрез Олег Дерипаска, така и чрез Руската православна църква. Постоянната работа на Андрий Деркач по ключови руски интереси в Украйна – „разобличаване на американското влияние върху Украйна“, „борба с прозападните грантови организации“, „борба с Нафтогаз“, „борба с НАБУ (антикуропционното бюро)“ – само допълва имиджа му на руски агент за влияние в Украйна, който координира дейността си със специалните служби на Руската Федерация, и вероятно остава техен щатен сътрудник след завършването на Академията на ФСБ.
Партньорът на Деркач в спецоперациите Константин Кулик
Друг човек, пряко ангажиран с публикуването на „записите на Деркач“ е Константин Кулик. На пресконференцията на Андрей Деркач от 22 юни Кулик потвърди съдържанието на записите и заяви, че уж през август 2019 г. „е получил информация, че [бившият министър на екологията на Украйна Николай] Злочевски е отпуснал 50 милиона долара за закриване на наказателни дела, свързани с дейността на компанията „Буризма“. С това Кулик стана единственият свидетел, който потвърждава, че записите на Деркач имат поне нещо общо с реалността.
Името на Константин Кулик е добре известно в Украйна. Уволненият през декември 2019 година високопоставен служител на Генералната прокуратура на Украйна (заместник-началник на отдела за международно правно сътрудничество), се замеси в редица скандали, включително международни: Кулик се опита да разшуми дела, свързани с кандидата за президент на САЩ Джо Байдън и „Буризма“. Редица медии в Украйна го определят като протеже на Виктор Шокин (при когото Кулик е назначен в прокуратурата), Юрий Луценко и Петро Порошенко, въпреки факта, че в разгара на президентските избори през 2019 г. Константин Кулик публично обвини петия президент на Украйна за намеса в делото на Сергей Курченко – одиозен бизнесмен от обкръжението на Виктор Янукович. От своя страна Порошенко заяви, че Кулик „е получил заповед от Коломойски, с чийто адвокат се е срещнал във Виена, нарушавайки клетвата си и закона“.
Чий човек всъщност е Кулик е въпрос, отговорът на който може да се получи от втората част на биографията му. Константин Кулик е кум и бизнес партньор на загиналия през 2016 г. сепаратист Евгений Жилин – главатар на харковската престъпна групировка „Оплот“. Струва си да припомним, че начело на донецкия клон на „Оплот“ стоеше убитият през 2018 година лидер на терористичната организация „ДНР“ Александър Захарченко. Кулик е близък с Жилин поне от средата на 2000-те. Двамата имат бизнес отношения: например през януари 2014 г. майката на Константин Кулик и компанията на Евгений Жилин гарантират със собственото си имущество за заем от 15 милиона гривни (по това време над 2 милиона щатски долара), отпуснат на новосъздадена фирма от „Фибанк“. Фирмата е ликвидирана, банката не получава парите си обратно, а запорираното имущество на Жилин и Кулик е освободено от запор въз основа на фалшиви документи. Заложеното имущество, получено в резултат на тази операция, е дарено от майката на Кулик на сина й. От тази информация става ясно, че връзката на Кулик с Жилин е много значима.
„Оплот“ е създаден през 2010 г. и веднага започва да се откроява сред другите престъпни групировки в Харков: основна цел на батальона е „да противодейства на героизацията на ОУН-УПА“, а неговият състав от 350 човека надвишава в пъти възможностите на обикновена банда. Изявленията на Жилин в интервю за „Украинска правда“, че „винаги е получавал пари отнякъде“, според нас, могат да се считат за признание за финансиране от външни източници. В същото интервю Жилин съобщава, че разузнавателната дейност на Русия в Украйна е нормална и дори необходима, доколкото говорим за братски народи. По оценка на InformNapalm „Оплот“ на Евгений Жилин е създаден и действал на територията на Украйна като дълбоко окоренена диверсионна група, която трябва да бъде готова да премине открито на страната на Русия, което се случи през 2014 г. след началото на руската агресия. „Оплот“ е отговорен за редица терористични актове и отвличания на активисти от украинския Майдан, а след нахлуването в Донбас „Оплот“ се превърна в батальон на терористичната организация на „ДНР“.
Независимо от това Кулик запазва връзките си с Жилин след началото на войната. Медиите публикуваха кореспонденция между Жилин и Кулик, датираща вече през 2016 г. Според публикуваната информация, украинският прокурор и главатарят на проруските терористи са обсъждали провеждането на специална операция за освобождаване на проруския деец Александър Кацуба (днес Кацуба е на свобода и според информация от Владимир Бойко, която съвпада с данните на InformNapalm, е основен донор на проруската партия на Шарий). InformNapalm не може да верифицира тази информация, но я смята за правдоподобна, предвид някои детайли и подробности в кореспонденцията.
Остава впечатлението, че Кулик е близък не само с Юрий Луценко и други държавници от екипа на Петро Порошенко, но и с руските специални служби. Как такъв човек може да попадне в Генералната прокуратура е риторичен въпрос предвид влиянието на руските специални служби и техните агенти в постсъветска Украйна. Така или иначе, ако интересът на Кулик към американските събития му беше наложен от Юрий Луценко, е много малко вероятно година след уволнението му Кулик да ходи на пресконференциите на Деркач и отчаяно да се опитва да повлияе на изборите в САЩ. Изглежда интересът на Кулик към изборите в САЩ изобщо не е свързан с Луценко, Порошенко или Шокин, а с други фактори.
Информационната вълна в Украйна
Спецификата в разпространението на информацията за „записите на Деркач“ показва, че това е планирана операция, която се координира от един център. Подобна съгласуваност и синхрон на действията на украинските медии, руските медии, експерти в Украйна и извън страната е характерна за руските информационни специални операции в Украйна. След първото публикуване на „записите на Деркач“ за преговорите между Джо Байдън и Петро Порошенко, всички тези инструменти бяха едновременно и координирано включени:
- работещият в Украйна под ръководството на кума на Путин Виктор Медведчук медиен холдинг: телевизионните канали 112, ZIK и NewsOne. Тук си припомняме и проруския канал „Наш“, който не принадлежи на Медведчук и се контролира от бившия депутат Евгений Муравьов;
- Руски медии, специализирани в отразяването на украинските събития в интерес на Кремъл: Russia Today, RuBaltic.Ru, EADaily, „Московски Комсомолец“, „Газета.Ру“, „Украйна.Ру“, Федералната агенция за новини и много други;
- експерти, включили се синхронно в делото: свързаните с Медведчук вицепрезидент на Фондацията за развитие на модерната дипломация Дмитрий Перлин и журналистът Александър Зубченко; одеският журналист и бивш главен редактор на сайта „Инфоцентър“ Виталий Диденко (получил три години за сепаратизъм и притежание на наркотици); журналистът и политически анализатор Павел Карназицки (признал публично, че е вербуван от КГБ, експулсиран от Украйна през 2019 г. по решение на СБУ); одеският журналист Артем Бузила (осъден от украински съд за сепаратизъм, сега живее в Москва); политологът и председател на кримската религиозна обществена организация „Център за политическо образование“ Иван Мезюхо – щатен „експерт“ на Russia Today; Юри Рогулев, председател на Фондацията за изследване на САЩ „Франклин Рузвелт“ в Московския държавен университет; одиозният бивш заместник на „Партията на регионите“ Олег Царев и много други.
Независимо от общия им тезис „Ние и преди това знаехме, че Украйна е под контрола на САЩ“, проруските и руски медии и експерти, които традиционно участват в информационната война срещу Украйна, проявиха голям интерес към записите, и в рамките на един – два дена синхронно публикуваха материали с едни и същи послания. Впрочем, нормалните украински медии проявиха слаб интерес към събитието: както вече казахме, след публикуването на „разписката на агента на КГБ Виктор Пинчук“, Деркач си създаде репутация на мошеник, който не може да бъде надежден източник за медиите.
За сметка на това третата, ялска изява на Деркач със записите на Путин и Порошенко предизвика по-голям интерес в украинските медии (главно благодарение на публичната реакция на Петро Порошенко), но кой знае защо не заинтересува изброените по-горе медии. Нашият анализ показва, че медийният шум по третата серия аудиозаписи е в пъти по-слаб. Отговорът е прост: третата част на „записите на Деркач“ няма нищо общо с предстоящите избори в САЩ и не се е намерил екип, който да инвестира усилия в нейното промотиране.
От анализа на информационното пространство можем да заключим, че подгряваният от проруските „бойни листовки“ интерес към „записите на Деркач“, се превърна в прелюдия към пренасянето на материала на американска почва. Там бяха привлечени и експерти и журналисти, които вече са участвали в информационни спецоперации на Руската Федерация. На първо място, това е Russia Today. В допълнение бяха включени вече назоваата Шанел Рион, политологът от университета в Отава Иван Качановски, професор Лукас Лерос от Федералния университет в Рио де Жанейро и много други.
Така целият набор от редовни участници в руските информационни войни – в Украйна, Русия, САЩ и по целия свят – беше включен в информационната спецоперация с първата серия от „разобличенията“ на Андрей Деркач. Ние свързваме подобна астивност именно с фигурата на Джо Байдън като участник в президентските избори в САЩ през 2020 г., както и с желанието на гореспоменатите медии да го дискредитират или да му окажат натиск, обвинявайки го в корупция в Украйна.
Вопросът с достоверността на записите
Сега, след като очертахме границите и механиката на тази специална информационна операция, и назовахме основните участници в нея, остава въпросът дали са автентични самите записи?
Форматът, в който са публикувани записите, прави невъзможно да се прецени автентичността им. Цифровият запис, публикуван в YouTube, може да бъде компилиран по една дума, или изцяло фалшифициран с помощта на компютърен софтуер за гласова обработка. Софтуерът е достъпен дори за обикновени потребители, и предлага впечатляващи възможности за подобна обработка – примери за това може да се видят тука.
Затова обикновено, ако записите са автентични, се публикува целият масив наведнъж, и аналоговият източник се предоставя на независими експерти. Така действат InformNapalm и други групи изследователи, когато се доберат до голям набор от класифицирана информация. По принцип е невъзможно да се оцени автентичността (т.е. липсата на редактиране и компютърна обработка) на цифрови данни, като се има предвид текущото ниво на технологиите. Андрей Деркач публикува само цифрови записи, при това на части и не предоставя първични аналогови записи. По този начин действията му по-скоро приличат на популяризиране на монтиран фалшификат, а не на разкриване на автентична класифицирана информация.
Версията за произхода на записите не издържа на критика. Според самия Андрей Деркач той е получил записите от „независими журналисти“. В Украйна или зад границите й няма журналисти, които биха могли да получат записи от президентския кабинет. Това може да се направи само от специалните служби. Освен това е очевидно, че ако журналисти разполагаха с такива записи, и не се съмняваха в тяхната автентичност, те щяха да ги публикуват сами, без Деркач и NABUleaks.
Откъде Деркач може да има автентични записи от кабинета на Порошенко? Съдейки по всичко – само от самия Порошенко: в първия епизод, където се предполага, че се възпроизвежда телефонен разговор между Порошенко и Байдън, може да се чуе, че Порошенко говори в кабинета си, а Байдън отговаря по телефона. Невъзможно е да се предположи, че в кабинета на Порошенко системно са правени аудиозаписи, за които никой не е знаел. Предположението, че записите са били съхранявани в администрацията на президента на Украйна, и са били предадени на някого след победата на Зеленски, също е почти невъзможен: по време на напускането на поста Петро Порошенко внимателно премахва цялата ненужна информация и дори е обвинен от новия секретар на СНБО Олександър Данилюк, че е махнал оборудването от „ситуационната стая“ в Администрацията на президента. Освен това самият Порошенко опровергава подслушването, а публикуването на „записите на Деркач“ е изключително неизгодно за него политически: записите явно го дискредитират, а в навечерието на местните избори в Украйна е много вредно както за Порошенко, така и за неговата партия „Европейска солидарност“.
А след публикуването на разговора между Порошенко и Путин, конспиративната теория, че уж Порошенко е дал реални записи на Деркач, дори не може да се обсъжда: невъзможно е да си представим, че някой би предал на друг подобен компромат за самия себе си.
Възможна е обаче и друга версия. Записите на Деркач могат да бъдат монтирани на база изходни записи от три групи аудиооригинали: „Гласът на Петро Порошенко, който говори на английски в закрито помещение“ (записит могат да бъдат получени от всеки украински или чуждестранен деец или журналист по време на официална или неофициална комуникация с Порошенко), „Гласът на Джо Байдън, който говори по телефона“ (записите могат да бъдат получени от всеки журналист или избирател в САЩ), „Гласът на Владимир Путин, който говори по телефона“ (записите са достъпни в интернет, а могат да бъдат получени и от президентската администрация на Руската Федерация).
Трудът по компилирането на фалшификата и разпространението му значително надвишават възможностите на Деркач и неговите PR специалисти, или на обикновени журналисти. Ние вярваме, че създаването на такъв впечатляващ фалшификат е по силите само на специална служба, която дълго и старателно подготвя специални информационни операции.
Изводи
След като проучихме отворените данни и информацията от нашите собствени източници, въз основа на набора от факти констатираме:
- „Записите на Деркач“ съществуват само в цифров вид и няма смисъл да се говори за тяхната автентичност. Това не е първият път, когато Деркач публикува фалшиви документи – да си припомним например „разписката на Виктор Пинчук“.
- Деркач си противоречи в обясненията си откъде може да е получил тези аудиозаписи. Всички други източници, претендиращи, че разполагат със „записите“ (по-специално американската журналистка Шанел Рион), всъщност използват като първоизточник контролираният от Деркач сайт NABULeaks.
- Андрей Деркач – е агент на влияние на РФ в Украйна. Той е тясно свързан с Русия и нейните специални служби в ред отношения: търговски (чрез Олег Дерипаска), лични (чрез баща му), както и обществено-политически (по линия на РПЦ).
- Други партньори на Деркач в тази специална операция, по-специално Константин Кулик, също са свързани с Руската Федерация и с лица, участвали в разгръщането на руската диверсионна и разузнавателна мрежа в Украйна.
- Специалната информационна операция «Записите на Деркач» е насочена не към вътрешни украински процеси, а към президентската кампания в САЩ през 2020 година.
Отчитайки всичко казано по-горе, въпросът не е кой е авторът на тази спецоперация, а защо работата е извършена толкова грубо. Отговорът е прост. По време на предизборната кампания в САЩ е необходимо да се повлияе на обикновените американци, които не умеят да сравняват източници, и за които Деркач е предимно украинец. Използвайки стереотипа за украинската корупция и за украинските политици, специалните служби на Руската Федерация пробиват част от бариерите на критичното възприятие, и постигат целта си – подхвърля се очевиден фалшификат в американските медии. Като се има предвид, че най-големите американски медии и редица американски политици реагираха на записите на Деркач, остава да се признае, че спецоперацията е била успешна. С наближаването на президентските избори в Съединените щати си струва да очакваме нови серии от „записите на Деркач“ и нови опити да бъдат подхвърлени в американското медийно и политическо пространство.
Още материали от InformNapalm
- Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
- Доброволци събраха доказателства за участието на 32 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
- Списък-1097: как 18-а механизирана бригада от ВС на Русия е окупирала Крим
- Разузнавателни данни за подразделенията на 1-ви и 2-ри армейски корпуси на РФ в окупирания Донбас
- Руски системи за РЕБ все по-често попадат на снимки в Донбас. Ексклузивни данни
- SurkovLeaks
- UsovskyLeaks
- FrolovLeaks
Материалът подготови Михаил Макарук специално за InformNapalm.
При препечатка е задължително е поставянето на линк
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
InformNapalm е напълно независима общност, информационните ресурси на която се финансират единствено от доброволците в нея и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Единствените спонсори на проекта освен доброволците са читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Подкрепете общността, като се абонирате за месечни вноски чрез благотворителната платформа Patreon. Заедно ще постигнем повече!
No Responses to “Андрей Деркач и неговите аудиозаписи: намеса на РФ в президентските избори в САЩ”