Центърът за изследване на въоръжените конфликти (Conflict Armament Research, CAR) публикува разследване за произхода на оръжията и боеприпасите, използвани във военните действия в източна Украйна. Изследването е проведено с подкрепата на Европейския съюз и германското правителство. Посочено е, че е продължило 3 години.

„Ню Йорк Таймс“ нарече изследването „едно от най-изчерпателните по темата до момента, което дава детайлна картина на незаконните доставки на оръжия в Украйна, и илюстрира мащаба на търговията с оръжие, което подхранва единствената активна война в Европа“.

В тази статия ще разгледаме накратко съдържанието на доклада на CAR, ще предложим нашите изводи и коментари на установените факти, и ще сравним методологията и приоритетите на нашите британски колеги и на международната доброволческа общност на InformNapalm.

Методологията на Conflict Armament Research

В заключителната част на своя доклад разследващите от CAR съобщават, че проверката на съобщенията за доставки на оръжие в зоната на конфликта в източна Украйна досега са се основавали в голяма степен на анализ на снимки и видеоклипове на оръжия и боеприпаси от отворени източници, а не на системни оперативни разследвания на мястото на инциденти. За да запълни тази празнина в доказателствената база, CAR е провел тригодишно разследване по веществени доказателства – материали, иззети от т. нар. „Л/ДНР“.

В съответствие с общия методологически подход на CAR, това изследване е фокусирано основно върху проследяването на произхода на стрелковото оръжие и боеприпасите, превзети от украинските сили по време на боевете в източна Украйна. Детайлното и старателно проучване на хиляди патрони, десетки единици огнестрелни оръжия и гранатомети е извършено с криминалистичен подход – в доклада са описани всички маркировки и други характеристики на всяко от изследваните оръжия, както и подробни снимки с мащабни линийки. Изследователите се опитват да проследят всеки предмет до завода производител, и да установят датата на неговото производство.

В доклада има и сравнително скромен раздел, със снимки на няколко руски камиона и военни машини, върху които се виждат боядисани тактически знаци, изтрити бордови номера, в някои ат случаите година на производство.

Тежко въоръжение и съвременни образци на руска военна техника не са проследени в този доклад.

Разследващите са проследили 41 типа стрелково оръжие и хиляди патрони до заводите производители, които в преобладаващата част от случаите се намират в Русия. Заявки за информация са изпратени до съответните органи и компании в различни страни, но най-важно – в Украйна и в Руската Федерация. Разследващият екип е получил пълно съдействие от украинска страна, но не е получил нито един отговор от руската страна.

Различия в методологията и подходите на InformNapalm и CAR

Най-важната разлика в методологиите е, че InformNapalm използва данни от отворени източници (OSINT), докато CAR използва данни с отворен код само понякога, като предпочита да работи директно с наличните веществени доказателства.

Във въведението на доклада CAR заявява, че Украйна води борба със „сепаратистки елементи“ в Донбас, наричани в доклада „въоръжени формирования“. CAR не дава никаква политическа оценка на своите констатации според ограниченията, наложени от обхвата и формата на това проучване. Ние, в международната доброволческа общност InformNapalm, нямаме тези ограничения и разглеждаме по различен начин същността на този въоръжен конфликт. Имаме основателни причини да смятаме, че Украйна се противопоставя на хибридната агресия на Руската Федерация, докато местните сепаратисти в Донбас не са нищо повече от съучастници на държавата-агресор, а „отделни райони от Донецка и Луганска области“, както и Крим, са части от украинска територия,.окупирани от Русия.

Разследванията на CAR са фокусирани главно върху стрелковите оръжия и техния произход от гледна точка на тяхното производство. От своя стран общността InformNapalm на ранен етап от своята дейност, взе съзнателно решението да се съсредоточи върху тези видове тежка и технологично сложна военна техника (като артилерийски системи, основни бойни танкове, системи за РЕБ и БЛА, бойни и транспортни машини и др.), които не са на въоръжение във Въоръжените сили на Украйна и други украински силови структури, но са (или са били) на въоръжение в руската армия. Считаме, че наличието на този вид техника на територията на Украйна неопровержимо доказва участието на Руската Федерация като държава-агресор във въоръжения конфликт в Донбас. InformNapalm отделя специално внимание и на личния състав от действащи руски военнослужещи, които управляват тази техника и въоръжение на територията на Украйна.

Като вземем предвид тези различия, ние се опитахме да анализираме фактите, установени в резултатите от разследването и представени в доклада на CAR.

Интересни факти, посочени в доклада на CAR и неговите констатации:

1. Арсеналът на „въоръжените формирования“, който е проследен или споменат в доклада на CAR, включва автомати и снайперски винтовки, гранатомети и ракетни установки, високоточни боеприпаси, мини, противотанкови управляеми ракети (ПТУР), преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) , бронетранспортьори (БТР) ), основни бойни танкове и БЛА. Това е впечатляващ набор от оръжия, които едва ли биха могли да бъдат натрупани под формата на трофеи, „пленени от опълченците на Донбас“ в битки срещу редовните Въоръжени сили на Украйна.
2. Абсолютното болшинство от патроните и 41 от 43 единици стрелково оръжие, описани в доклада, са произведени в заводи на територията на съвременната Руска Федерация. Значителната част от превзетитее оръжия и техника са произведени след разпадането на Съветския съюз. От своя страна, украинските компетентни органи, в официалните си отговори на зпитванията от CAR  по отношение на почти всички описани стрелкови оръжия, са потвърдили, че тези единици не са били на въоръжение във ВС на Украйна и не са регистрирани като откраднати, изгубени или изведени от експлоатация, не са прехвърляни в каквито и да било други военни части. Взети заедно, тези резултати доказват, че тези оръжия не са могли да бъдат превзети по време на битка от украинските войски или „намерени в шахтите на Донбас“.
3. Разследващият екип от CAR са изпратили същите запитвания и до руските компетентни органи и заводи, като с това дават възможност и на Руската Федерация възможност да отговори на обоснованите и политически неутрални запитвания и по този начин да докаже, че не е страна във въоръжения конфликт на територията на Украйна. От руска страна не е получен отговор. Според нас отказът на Руската Федерация да отговори е поредното доказателство за прякото й участие във войната срещу Украйна, по-красноречиво от всяко обвинение от политическата трибуна.
4. В доклада е отбелязано силното преобладаване на автомати и леки картечници с калибър 5,45 x 39 мм в сравнение с по-стария калибър 7,62 x 39 мм. Това е в рязък контраст с резултатите от разследвания на CAR в други региони (89,47% оръжия с калибър 5,45 във войната в Украйна срещу около 5% в конфликтите в Азия и Африка). Девет от 20 образци оръжия, регистрирани в Украйна, никога не са попадали в полезрението на CAR никъде другаде. Към тях се отнасят снайперската винтовка 9 × 39 mm ВСС „Винторез“ и голямокалибрена снайперска винтовка АСВК 12,7 × 108 mm, произведена през 2013 г. CAR не е открил доказателства за сходство на веригата за доставки с други конфликти. За разлика от конфликтите в други региони на света, конфликтът в Украйна изглежда не зависи от извънрегионални доставки. На практика почти всички тези стрелкови оръжия са произведени в Русия, а доколкото винтовките ВСС и АСВК са армейски образци оръжия, които са на въоръжение в армията и силите за специални операции на Руската Федерация, те не постъпват на гражданския пазар на оръжия. И ВСС, и АСВК са регистрирани и в разследванията на InformNapalm. Тези данни опровергават наративите на руската пропаганда за „Военторг“ като източник на доставки за въоръжените формирования, действащи в Донбас.
5. Почти всички изследвани стрелкови оръжия имат съвпадащи серийни номера на основните си компоненти, което показва, че компонентите са оригинални и не са взети от други оръжия. Такава окомплектация показва, че веригата за доставка на оръжия от производственото предприятие или военен склад е била много кратка. Следователно споменаването на журналиста от New York Times за „търговия с оръжие“ в този конфликт е неуместно. Двете предишни констатации категорично показват, че стрелковите оръжия са били доставяни директно от руски военни складове.
6. Докладът документира системното заличаване на основни опознавателни знаци върху определени оръжия, боеприпаси, превозни средства и БЛА, с явното намерение да се затрудни установяването на произхода и проследимостта, да се прикрият доказателства за точното място на прехвърляне или да се прикрие страната производител. В частност, изтрита е например маркировката на две трети от гранатометите РПО-А и на всички гранатомети MPO-A за еднократна употреба, върху редица електронни компоненти на БЛА Орлан-10 и Елерон-СВ, изстъргани са бордовите номера на БМД (които не са на въоръжение в украинската армия), изтрити са опознавателните маркировки на противопехотни мини МОН-50 и др. CAR отбелязва, че подходът за отстраняване на опознавателните знаци се е променял с течение на времето в отговор на засиленото внимание. Последователните усилия за премахване на серийни номера и други идентифициращи маркировки са напълно в синхрон с добре познатата руска информационна стратегия на отричане, в духа на „те не са там“, което още веднъж доказва хибридния характер на войната, която Русия води. срещу Украйна.
7. Макар, че членовете на руските въоръжени формирования в Украйна и техните доставчици са изтрили някои маркировки, те умишлено са оставили други непокътнати. Останалите маркировки като вторични серийни номера или партиди позволяват на ползвателите да водят отчет за имуществото. Този метод показва, че доставчиците и крайните ползватели на тези оръжия водят инвентаризация в съответствие с официалната военна доктрина, и че работят в рамките на по-голяма централизирана логистична структура. Контекстът на доклада на CAR, както и данните и заключенията на InformNapalm и други OSINT групи, ясно показват, че това е доктрината и логистичната структура на Въоръжените сили на РФ.
8. Малък раздел в доклада е посветен на мините. Изследователите на CAR описват пет модела мини: МОН-50, ОЗМ-72, ПМН-2, ПОМ-2 и ТМ-62М. Всички те са произведени в Русия; повечето от тях са пуснати в производство след разпадането на СССР. Четири образци от списъка са противопехотни мини, които са забранени от Отавската конвенция (ратифицирана от Украйна, но не и от Руската Федерация). Украйна е в процес на утилизиране на запасите си от противопехотни мини. Въоръжените сили на Украйна не използват противопехотни мини, но ВС на РФ ги използват.
9. CAR отбелязва, че въоръжените формирования експлоатират в Украйна цял ​​парк от руски военни дронове, като документират наличието на „Орлан-10“, „Елерон-3СВ“, „Гранат-2“, „Застава“, както и БЛА с неизвестен модел, който изглежда като „Орлан-10 „. В материалите на InformNapalm са регистрирани четири типа БЛА от описаните в доклада и още четири допълнителни типа. Писахме и за неидентифициран БЛА. Освен че е използван в Украйна, същият мистериозен тип дрон беше свален и над Турция, където очевидно е бил използван от руски войски, разположени в Сирия. CAR съобщава, че руските сили са използвали същите неидентифицирани БЛА и над територията на страни членки на ЕС като Литва и Полша, пущайки ги от територията на Беларус. Военните ведомства на Литва, Турция и Украйна не можаха да идентифицират този тип БЛА, като отбелязват, че това е най-новата и секретна разработка на руския военно-промишлен комплекс. Взети заедно, данните и заключенията на CAR, и тези на InformNapalm, убедително показват, че най-новата и много скъпа руска техника за въздушно разузнаване се управлява в Украйна не от „опълченци“ и „сепаратисти“, а от професионални руски военни.
10. Разделът в доклада, посветен на безпилотните летателни апарати, засяга и важния проблем за използването на чужди (включително европейски) военни технологии, и технологии с двойна употреба в описаните руски дронове. Въпреки оръжейното ембарго, наложено на Русия през 2014 г. от целия цивилизован свят, в производството на тези БЛА са използвани компоненти, произведени във Великобритания, Чехия, Франция, Германия, Испания и САЩ. В доклада са проследени европейски и руски компании, участващи във веригата за доставки на оптика, електроника и двигатели от техните производители в ЕС до санкционирани руски отбранителни компании чрез мрежа от руски и чуждестранни независими дистрибутори на електроника и компоненти. Докладите също така повдигнаха специфичния въпрос за непрозрачните правила за лицензиране на компоненти с двойна употреба и ниската ефективност на ембаргото върху производството на безпилотни летателни апарати.
11. Данните на CAR също така показват, че руските въоръжени формирования в Украйна са използвали оръжия, превзети от ВС на РФ в Грузия по време на руско-грузинската война през август 2008 година. Става въпрос за полски зенитни ракети GROM. Грузия е закупила от Полша 100 пускови установки ПЗРК и ракети от този тип. Много от тези системи са използвани по време на бойните действия, и най-малко 26 ракети са останали под разпореждане на грузинската армия. Някои от тях обаче са изоставени на бойното поле, превзети са от руски войски и впоследствие се оказват в зоната на конфликта в Украйна. Отговорите на компетентните органи на Полша, Грузия и Украйна на запитванията от CAR убедително показват, че тези ПЗРК не са могли да попаднат там от никакъв друг източник, освен от ВС на РФ.

Изводи

CAR представя своите данни и изводи малко разпокъсано, оставяйки място за погрешни интерпретации (като това в статията на New York Times) или за пропагандни манипулации на Кремъл. Това, че не се споменават тежките артилерийски системи и съвременните системи за радиоелектронна борба (които са документирани в зоната на конфликта в източна Украйна не само от OSINT групи, но и от СММ на ОССЕ) може да създаде у неподготвен читател впечатлението, че тази война се води основно с автомати. От друга страна, ежедневните доклади на въоръжените сили на Украйна от зоната на конфликта показват, че артилерийският и снайперският огън е основната причина за загубите, както сред военните, така и сред цивилното население.

В същото време изводите в доклада на CAR като цяло убедително сочат Руската Федерация като единствен източник на оръжие в хибридната война в източна Украйна. Дори повърхностният анализ на установените факти също опровергава тезите на руската пропаганда за „трофейни оръжия, превзети от метежниците миньори”, „военторг” или „находки в мините на Донбас” като източници на оръжие за тази война. Докладът убедително допълва данните и констатациите на InformNapalm и други OSINT групи с информация за произхода на оръжията, използвани във войната. Той също така предоставя на международните съдилища набор от висококачествени доказателства на съдебно ниво срещу Русия като държава-агресор.

Бихме искали да благодарим на колегите от Conflict Armament Research за тяхната упорита и професионална работа. Също така предлагаме нашето сътрудничество при всякакви следващи възможни разследвания на войната в Украйна. Призоваваме украинските дипломати да проучат данните и констатациите от доклада на CAR и да ги добавят към своя инструментариум, заедно с данните, събрани от OSINT групите и СММ на ОССЕ.