Международното доброволческо общество InformNapalm представя интересна обзорна статия от Вячеслав Гусаров, експерт по сигурността на информацията от организацията „Информационна съпротива“. InformNapalm подготви към материала собствена Информационна графика /Инфографика/, за визуализиране на данните.

В началото на 90-те години на територията на Югославия се случиха известни на всички нас военно-политически събития. През лятото на 1992 г. първите руски „доброволци“ сами се отправят към новата гореща точка след войната в Приднестровието /окупирана Молдова/. По нечии съображения, там също е било нужно да се защитават славяните.

В групата на „патриотите“ се оказва добре познатият ни персонаж Игор Стрелков-Гиркин (очевидно не случайно).

Кой знае защо, този факт се поднася от руските медии като образец на „руски патриотизъм”, със сълзи в очите.

Само, че би трябвало да се замислим: по какъв начин може да се излезе извън границите на постсъветска Русия с пълно бойно снаряжение, че и да се участва във военни действия?

Руският писател М. Поликарпов твърди, че през 1992 – 1995 г. на територията на Босна постоянно са действали няколко стотин „руски доброволци“, прилагащи тактиката на диверсионно-разузнавателни групи. Ядрата на отрядите са съставени от бойци от охранителна фирма от Санкт-Петербург – „Рубикон“.

Логично е да се запитаме: възможно ли е всички да са проникнали в Югославия като руски туристи? В този случай е очевидно, че без участието на КГБ – ФСБ, това не би се случило. Веднага след разпадането на СССР органите за държавна сигурност създават неофициално специално подразделение от бойци-професионалисти, които се използват както в горещи точки на постсъветското пространство, така и зад граница.

Под прикритието на идеята за защита на интересите на Русия, бойците от специалното подразделение са хвърляни в различни райони на конфликти – в Приднестровието, Горни Карабах, Крим, Грузия.

Държавните терористи са оставили кървавите си следи на много места.

С течение на времето възниква необходимостта от създаването на законова основа, на която да се легализира дейността на незаконните въоръжени формирования, свързани с държавните интереси на Русия.

Нормативно-правова илюзия

Информационната глобализация е трън в петата за секретните операции на специалните служби на Руската Федерация. В публични източници все по-често започват да се появяват нежелани материали. Появява се нуждата от създаване на правна рамка, такава каквато съществува в цивилизованите държави.

Само че, руската традиция да се приемат закони с двойно значение е здраво срастнала в манталитета на руските чиновници. Това е характерна черта на народ, който има поговорката: “Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите я заобикалят”

Едни от първите опити бяха измененията в руския закон „За оръжията“ (2008 г.). С тях се предоставяше правото на задграничните охранителни структури на корпорациите „Транснефт“, „Лукойл“ и „Газпром“ правото да използват бойни оръжия за гарантиране сигурността на обектите им. Под прикритието на нововъведения, бяха създадени първите въоръжени групи в чужбина.

Това се оказва недостатъчно, и в началото на 2011 г. в руската преса активно започна да се обсъжда въпросът за създаването в Русия на военен инструмент за правителствено влияние. В медиите се появява огромно количество информация за необходимостта от формирането на „доброволни отряди от запасняци от ФСБ, от Службата за външно разузнаване, както и от Въоръжените сили на Руската федерация“. Информационната кампания е организирана от върха, по класически сценарий.

• в Държавната дума на РФ (парламентът) представители на партията на Путин «Единна Русия» внесоха законопроект № 574772-5 «За изменения в отделни законодателни актове на РФ по въпроса за създаване на мобилизационен човешки резерв»;

• във водещи руски медии се разгърна бурна дискусия за „крайната необходимост” от създаването на военен резерв в силовите структури.

• законодателният апарат беше подготвен да приеме закона със задна дата

В резултат на това, законът е приет, а много от специфичните въпроси, които решава, са скрити зад обтекаеми фрази.

За справка: закон N 288-ФЗ (2012 г.) определя редът за военна служба в специалните служби на РФ, чрез набиране от резерва, който се създава от президента на РФ. Принадлежността към резерва се определя, както със специална разпоредба, така и с „други нормативно-правни актове на РФ”. Задълженията на резервиста могат да бъдат определени с „други федерални закони и различни нормативни актове”. Освен това резервистите могат да преминават професионална подготовка в „специални професионални учреждения”, каквито в настоящия момент могат да бъдат и руските ЧВК (частни военни компании), тъй като те имат право на обучение и подготовка на специалисти.

През 2013-а година, депутатът от руската Дума, А. Митрофанов, внася в Държавната Дума на Русия законопроект № 62015-6 „За държавното регулиране при създаването и дейността на частни военни компании”. Законопроектът позволява на ЧВК (цитати):

• имат право на ползване на предмети с военно предназначение;

• да осъществяват предприемаческа и друга, носеща приходи дейност;

• да предоставят други военни услуги.

За справка: в чл.27 от закона за „Пълномощия на Правителството на РФ” е указано, че федералните органи на изпълнителната власт изцяло контролират дейността на ЧВК и „упражняват различни пълномощия в областта на дейността на частнитне военни компании”. В закона изобщо не е обяснено понятието за „предоставяне на други военни услуги” (чл. 18, ал. 2).

Показателно е, че една година преди това, през 2012-а, депутатът Митрофанов е получил благословията на премиера Путин за разработката на този закон. Тогава Путин нарича системата на частните военни компании в Русия, „инструмент за реализиране на националните интереси без прякото участие на държавата”. Е, това е най-точното определение за дейността на руските ЧВК.

През октомври 2014-а година, депутатът Г. Носовко внесе в Държавната Дума още един законопроект „За частните военни компании”. В момента двата законопроекта преминават процес по разглеждане.

Частните военни компании в Русия

През последните няколко години, в Русия бяха създадени около десет частни военни компании. В зоната на АТО (районът на военните действия в Украйна, наречени Анти-Терористични Операции) често се срещат терористи, които са преминали подготовка в руските ЧВК. Най-известните сред тях са:

«РСБ-Груп» – нарича себе си военна консултантска частна компания. Важен детайл: официално „РСБ-Груп” работи в зони с нестабилна политическа обстановка, в координация с легитимно правителство на други държави. Под такава формулировка лесно попада военните действия в „ДНР” (Донецка народна република) и „ЛНР” (Луганска народна република), т.к. лидерите на тези образувания се признават за представители на „държавно правителство”.

«Антитерор» – група от компании, съставена от учебен център, отряд за разминиране и няколко обществени организации на бивши офицери от специалните части. Организацията се занимава с обучение и подготовка на бойци за изпълнение на специални задачи от различен характер в зони на военен риск. Компанията се ползва от пряката поддръжка на ФСБ (Федерална служба по безопасност на Русия), което й помогна да се закрепи в региона на Ирак.

«МАР» – частна военна компания, която предоставя пълен спектър от „охранителни услуги” в зони с висока терористична активност или с нестабилна политическа обстановка. Занимава се с обучение, консултации, разузнаване, продажба на стоки с военно предназначение и т.н. „МАР” изпраща бойци в зоната на АТО, под прикритието на обезпечаване на „хуманитарните доставки” в ДНР.

«Moran Security Group» – група от компании с военно предназначение, специализирана в охраната на морски и сухопътни товари. Притежава военно-морски учебен център в Санкт Петербург.

«Център R» (друго наименования – «Тигър Топ-рент секюрити» и «Редут-Антитерор») – типична частна военна компания, чиито специалисти са участвали във военните действия в Югославия, в Кавказ, в Ирак и Афганистан. Компанията подготвя специалисти: снайперисти (контраснайперисти), обучения в стрелба, сапьори, радиоинженери, бойци за бързо реагиране в градски терен и т.н.

Има голяма вероятност дейността на изредените по-горе компании, да имат връзка с водената в Украйна война – вербуване, подготовка на бойци, съпровождане или обезпечаване. В района на провеждането на АТО, а също и в Сирия, се срещат бойци от компаниите „АТК-ГРУП”, „Slavonic Corps Limited”, „Византия”.

Освен това, в Руската Федерация работят ЧВК със „сива репутация”, които смело могат да бъдат поставени на равна нога с терористичните групировки.

Например, частната военна компания Вагнер (регистрирана в Аржентина) представлява закрита паравоенна структура, чийто лагер за подготовка е разположен в селцето Молкино, Краснодарски край, на полигона на 10-а бригада със специално предназначение. С голяма степен на вероятност, можем да предположим, че там се реализира този същия механизъм за създаване на доброволчески отряди от резервисти на ГРУ към Генералния Щаб на Русия.

Там цялата организация е като в специалните части: пристигането, събеседване, проучване, карантинния период, интензивна подготовка, изпит и изпращане за изпълнение на задача, като главен приоритет е запазването на информацията в тайна.

Според данни на вътрешни източници, основна задача на ЧВК Вагнер е подготовката на бойци за войната в Сирия и изпращането им там. Тази версия потвърждават и многобройните материали в пресата.

Очевидно тези бойци съставят ядрото на отрядите за сухопътни операции, които воюват под прикритието на доброволци на страната на Асад. Отрядите от „запасняци” се изпращат в Сирия от Приморско-Ахтарското военно летище, което се намира на 200 км от учебния център.

По конфиденциални данни в редовете на ЧВК „Вагнер” вече има няколко стотици загинали бойци. Тази информация намира частично потвърждение в публични източници:

24.09.2015 – 10 ковчега пристигнаха от Сирия в Севастопол;

20.10.2015 – в Севастопол пристигна кораб с телата на 26 загинали морски пехотинци от 810-а отделна бригада от морската пехота;

27.10.2015 – В Севастопол доставиха останките на загинал в Сирия войник.

За справка: 810-а отделна бригада от морската пехота (в/п 13140) има двойна дислокация – в гр. Севастопол (щаб) и в гр. Темрюк, Краснодарски край (основни части), което е на 200 км от щаб-квартирата на ЧВК „Вагнер”. Не е трудно да се досетиш, че „вагнеровците” са вербували за Сирия бойци от 810-а ОБрМП – от подготвени морски пехотинци може бързо да се сформира отряд със специално предназначение.

Същата „сива” структура се явява и московската ЧВК (частна военна компания) „E.N.O.T. Corp”. За разлика от предишната, тази компания има сайт, на който е публикувала малко информация за себе си.

«E.N.O.T. Corp» уж се занимава с военно-патриотична работа и със събиране на помощи за „Новорусия” Само, че, други материали свидетелстват за участието на „E.N.O.T. Corp” във военните действия в зоната на АТО в Украйна – „прочистване на опълченци в Антрацит”, «военни действия на страната на терористите” и „съпровождане на „хуманитарни” конвои”. Към дейността на частната военна компания е замесен А. Бородай, който е непосредствено свързан с ФСБ.

Компанията разполага с арсенал от оръжия, възможности за стрелкова подготовка, за обучение в сапьорни дейности, разузнаване и планиране на бой. Най-вероятно военно-патриотическата и хуманитарната дейност на „енотите”, всъщност е маскировка на основната им задача – специални операции за доставка на оръжие и материални средства за луганските терористи и участие във военните действия.

По данни от конфиденциални източници, ръководителите на частната военна компания „E.N.O.T. Corp” се занимават с вербуване на терористи от Донбас за Сирия. Налице е информация, че от окупираните региони на Украйна вече са заминали от 700 до 1000 бойци. За мотивация на донецките терористи се предлага руско гражданство, сваляне на наказателната отговорност, прилични заплати (от 90 до 250 хиляди руски рубли). При това, на бойците се препоръчва „да защитават Русия” не само в Сирия, но и в Таджикистан, и в Горни Карабах, където обстановката е сложна, и във всеки момент може да се влоши.

Казачество – обществената военна организация на Русия

През последното столетие историческата функция на казачеството като охрана на границите на империята деградира, и тази социална група се превърна в сборище от наемни войници. Подразделенията на руското казачество са широко използвани от страна на ръководството на Русия, за дестабилизация на ситуацията в прилежащи към Русия държави.

Подобна практика се прилагаше в Чечения, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровие, Крим, Донбас и в Югославия.

Например, през 1993-а г. в югославския град Вишеград е дислоцирана Първа казашка стотна – 70 човека. Нейните членове пристигат от Ростовска област, Поволжието и Москва, а по-късно и от Санкт-Петербург и Сибир.

В неотдавнашните събития от 2014-а г., в анексията на Крим взеха участие казашки подразделения от краснодарски казаци, а в регионите на Донбас, пристигаха да защитават „руския свят” въоръжени отряди от Ростовска област.

Както и в предишния случай, възниква логичният въпрос: Как да се обясни появата на паравоенни казашки формирования на чужда територия с бойна задача?

Функционирането на казашките общества в Русия протича под контрола на руското ръководство, чрез Съвет по делата на казачеството към президента на РФ. В основата на поддръжката на казачеството са залегнали принципите на казашката култура, военен бит и история.

Но всичко това са оправдания.

Да си спомним за „правния хомот” на руското законодателство.

Например, съгласно закона „За държавната служба на руското казачество”, казашките подразделения могат да се занимават:

• дейности за предотвратяване и отстраняване на аварийни ситуации от природни бедствия към гражданска и териториалната отбрана; 

• с охрана на обществения ред, защита на границата, борба с тероризма;

• различни действия, съвместно с федералните органи на изпълнителната власт.

Следва да заключим, че на паравоенното казачество е официално позволено да се занимава не само с история и традиции, но и с военна и боева подготовка. Реално, в някои градове на Русия, на казаците са отдадени за разработка сферите на охраната и безопасността, което позволява на казашките организации да имат собствен арсенал от оръжия.

Нещо повече, руското казачество е поставено на държавна издръжка – парични плащания за „поддръжка на казашките дружини”.

Подобна ситуация позволява използването на тези дружини в псевдопатриотични акции, в съответствие с плановете на Кремъл.

***
Войната в Донбас и Сирия нагледно демонстрира участието в тези конфликти на организирани компоненти от руски наемници, от частни военни организации.

С помощта на неправителствени военни формирования, Кремъл фактически създаде скрит лост за оказване на военно влияние върху ситуации в други държави.

Анализ: Вячеслав Гусаров, експерт по сигурността на информацията в Центъра за военно-политически изследвания, организация „Информационна съпротива”
Източник: sprotyv.info

Инфографика: © InformNapalm

© InformNapalm. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.