Географията на OSINT (разузнаване по открити източници) на международната доброволческа общност InformNapalm отдавна излезе извън пределите на Украйна. Обект на нашите разследвания са руски военнослужещи, независимо какви звания и длъжности имат, забелязани да изпълняват престъпните заповеди на военно-политическото ръководство на Русия в Украйна, Грузия, Сирия. В този материал ще ви представим руска офицерска династия: бащата – полковник Юрий Штонденко, «ветеран» от руското нахлуване в Грузия през 2008 година, синът – старши лейтенант Владимир Штонденко, военнослужещ в руската окупационна база в Абхазия.

Полковник Юрий Владимирович Штонденко, роден през 1964 г. в гр. Тяжинский Кемеровска област. Образование: Омското висше общовойсково командно училище. Профили в социалните мрежи 1, 2. Стаж: 1987–1988 – командир на десантно-щурмова рота в Афганистан; 1991 – офицер МСБ в 68-и мотострелкови полк; 1995 – командир МСБ 167-а ОМСБр; 2000 – студент във военната академия, команден факультет, Общовойскова академия на ВС на РФ, Москва; 2002 – командир на батальонна тактическа група към 205-а ОМСБр (Ставропол); 2005 – командир на 135-и МСП на 42-а мотострелкова дивизия, началник на Прохладненския гарнизон (КБР); 2008 – заместник командир на 42-а мотострелкова дивизия (Владикавказ). Участник във военната агресия срещу Грузия през август 2008 г., Известно време изпълнява задълженията на командир на 4-а руска окупационна база в гр. Цхинвали. От 2012 година е командир на 25-и полк със специално предназначение на ГРУ (Ставропол). През 2015 година фигурира като началник на 333-и център за бойна подготовка на Западен военен окръг в Мулино (Нижегородска област).

Защо полковник Штонденко привлече вниманието ни? Като вземаме предвид неговата кариера и нмалкия му боен опит, включително и от горещи точки – в Афганистан и в Северен Кавказ, е очевидно, че неговото назначение в 42-а дивизия, която МО на РФ е определило  като „миротворческа” не е случайно. От началото на 2000-те години, когато Грузия смени курса си на развитие от проруски на прозападен и с подкрепата на Европа и САЩ принуди Русия да изтегли военните си бази от нейна територия, Кремъл се стреми всячески да намери повод за връщане на загубените си позиции. По това време единствения вид военно присъствие на РФ в Грузия бяха малобройните „миротворчески сили” в сепаратистките региони – Абхазия и Самачабло (тъй нар. ЮО). Още тогава, много преди 2008 година, Русия започна да готви почвата за военна агресия. Например по това време, докато един от батальоните от 42-а дивизия се намира в Цхинвалски регион в качеството на „миротворчески сили”, представители на руските специални служби провеждат активна работа сред местните сепаратисти, като ги въоръжават и подготвят за бъдещи провокации. Заедно с тъй наречените миротворци, в този регион на Грузия системно са изпращани разузнавателни поделения от ГРУ, които се запознават с местността и разузнават терена. Русия тайно, нарушавайки всички договори, започва да строи военна база в неконтролирана от грузинските и международните наблюдатели зона – в село Джава, където започва да трупа въоръжение и техника, и дори тренира местни „опълченци”

На всичко това е свидетел заместник командира на 42-а дивизия, полковник Штонденко, който често е пътувал от Владикавказ в Цхинвали в качеството на проверяващ. Уцелвайки удобния момент, съвпадащ по време със стратегическите учения «Кавказ-2008» и Олимпиадата в Пекин, където е насочено вниманието на световната общественост, използвайки своите васални сепаратисти, Русия провокира нов кръг от конфликта в региона, който впоследствие прерастна в директна военна агресия срещу Грузия, цинично наречена „операция за налагане на мир”. В авангарда на руското нахлуване е 42-а дивизия, чиято тактическа група командва полковник Штонденко. Хората помнят телевизионните репортажи от тези августувски дни, когато руските военни, въпреки подписаното вече споразумение за прекратяване на огъня, вместо да изтеглят войските си на изходни позиции, продължиха да безчинстват – в приложеното видео се вижда как руски бойни машини на пехотата прегазват грузински полицейски пост (линк към видеото, хронометър на 0:25–0:30 мин).  Сред тази банда вандали, изправени срещу мирното население и грузинските полицаи е и полковник Юрий Штонденко.

По-нататък съдбата е благосклонна към полковника: след като за кратко изпълнява длъжността на командващ окупационния контингент в Цхинвали, той отново е върнат в Русия. През 2012 година полковник Штонденко е назначен в току що сформирания 25-и отделен полк на ГРУ, дислоциран в Ставропол, създаването на който Кремъл обяснява с необходимостта от „обезпечаване на сигурността на Олимпиадата в Сочи през 2014 година”. Любопитно е, че сред задачите, поставени пред полка има и такава: «отработване и внедряване на диверсионно-партизанска тактика, в това число и по организирането и поддръжката на действията на въстаннически движения».

25-й ОПСпн на ГРУ попадна в полезрението на InformNapalm през април 2014 година, съвсем в началния етап на конфликта в Донбас, когато се опитвахме да разберем какви точно руски сили се включват тайно в необявената война, започната от Русия срещу Украйна. Впоследствие 25-и полк, заедно с други военни части от руското ГРУ неведнъж се е появявал в съобщения на медиите в контекста на събитията в Донбас.

Приносът на полковник Штонденко във формирането и бойната подготовка на 25-и полк на ГРУ, който успешно действа по-късно в Донбас, явно е оценен от командването на ВС на РФ – от 2015-а година в открити източници Штонденко вече е с ранг начальник на 333-и център за бойна подготовка на Западен военен окръг в градчето Мулино Нижегородска област.

Историята на центъра започва от 2011 година, когато между немската Rheinmetall Defence Electronics и «Рособоронсервис» на МО на РФ е сключен договор за неговото построяване. Въпреки, че заради наложените през 2014-а година санкции, проектът не е реализиран до край, е взето решение центърът за обучение на личния състав да започне да функционира, като успоредно с това се довърши необходимата инфраструктура, а базата да бъде снабдена с родно оборудване. Според някои данни, центърът ще готви и други бригади, а не само тези, намиращи се на територията на Западен военен окръг. По-рано се предполагаше, че подобни центрове ще бъдат създадени към всеки военен окръг, но проблемите, предизвикани от налагането на санкциите, доведоха до решението засега да бъдат построени само два центъра – в Мулино (ЗВО) и в Ашулуке (ЮВО). Относно центъра за бойна подготовка на Южен военен окръг е известно, че много батальонно-тактически групи (БТГр) от ЮВО на ВС на РФ, които взеха участие в „ростовско-украинската командировка”, са преминали бойната си подготовка именно в Ашулук. Например през пролетта и началото на лятото на 2014 година съставът на БТГр от 7-а военна база (в/п 09332, окупирана Абхазия, Грузия) е преминал предукраинска подготовка на полигона Ашулук в Астраханска област, откъдето във втората половина на лятото подразделението е прехвърлено в Донбас.. В тази връзка е логично да предположим, че БТГр от Западен военен окръг, имащи отношение към украинската командировка, преминават бойната си подготовка в центъра в Мулино, още повече, че подразделения от Западен военен окръг, както и от Южен, са фиксирани неведнъж в «украински командировки».

Връщаме се към династията военни престъпници Штонденко. В резултат на проведено OSINT-разследване установихме, че големият син на полковника, Владимир, също е офицер от ВС на РФ и в момента носи службата си в състава на 7-а руска окупационна военна база, дислоцирана в гр. Гудаута (окупирана Абхазия, Грузия).

Старши лейтенант Владимир Юриевич Штонденко, роден на 1 май 1989 г.  Профил,  фотоалбум, контакти в социалните мрежи. Образование: 2010 год – Московското висше командно училище, след завършването му разпределен в 7-а военна база, където служи досега, вероятно като командир на взвод към 8-а рота на 3-и мотострелкови батальон.

Според някои данни именно 3-и батальон на гудаутската военна база влиза в състава на БТГр, участвала в «ростовско-украинските командировки».

Напомняме, че именно 7-а руска военна база, разположена в окупираната Абхазия (Грузия), неведнъж е споменавана в контекста на украинските, а също и сирийските командировки. В 17 епизода, описани в наши публикации, са отразени факти от престъпната дейност на това войсково съединение от ВС на Русия. Един от последните обекти на наше разследване засягащо тази част беше военнослужещият по договор Иван Иванов, награден с медал Жуков за Донбас, впоследствие изпратен в Сирия.

Още публикации, разобличаващи руски военни, взели участие в агресията срещу Грузия и срещу Украйна:

• Покаянието на псковския десантчик 2015-11-18 (български превод 2015-11-21)
• Кариерното издигане на мистър „Бонд”: от окупирания грузински Цхинвали до окупирания украински Крим 2016-03-01 (български превод 2016-03-07) 

(CC BY) Материалът е подготвен въз основа на собствено OSINT-разследване от доброволците от международната общност InformNapalm, специално за сайта InformNapalm.org. Автор: Ираклий Комахидзе.  Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е  задължително  поставянето на линк към автора и нашия проект.

Призоваваме читателите си активно да споделят нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материалите от разследванията в публичното пространство може да промени хода на информационното и военно противопоставяне.

Можете да подкрепите финансово нашия сайт и да подпомогнете развитието на проекта ни на страницата Crowdfunding. Всички получени средства се използват за техническата поддръжка на ресурса InformNapalm.org.