На 26 ноември, през четвъртата събота на месеца, Украйна почете жертвите на Гладомора (на украински Голодомор) през 1932 – 1933 години.

Според последните данни на демографите от глад по време на изкуствено организирания Гладомор през 1932 – 1934-а година са загинали 3.9 милиона човека. Още 600 хиляди са косвените загуби, или неродените.

На 28 ноември 2006 година Върховната Рада на Украйна прие закон „За Гладомора през 1932-1933 години в Украйна”, в който официално призна тези събития за геноцид над украинския народ. Публичното отричане на Гладомора от 1932–1933 години в Украйна се счита за поругаване на паметта на милионите му жертви, за унижаване на достойнството на украинския народ и е противозаконно.

Повече от 20 страни признаха тези трагични събития за геноцид, или за престъпление на сталинския режим. Съответни решения приеха и международни организации, като Генералната Асамблея на ООН, ЮНЕСКО, ОССЕ, Европейският парламент. Руската Федерация, която се счита за правоприемница на Съветския Съюз, не признава факта за геноцида над украинския народ, упражнен чрез Гладомора през 1932–1933 години.

Отбелязваме, че авторът на концепцията за геноцида и един от инициаторите за приемането от ООН на Конвенцията за превенция и наказания за извършване на геноцид през 1948-а година, доктор Рафаел Лемкин, счита Гладомора за геноцид над украинския народ.

Наред с глада, обхванал обширни региони на Поволжието, Западен Сибир, Южен Урал и Северен Казахстан, сталинското ръководство осъществява план за целенасочено убийство на украинските селяни, изземвайки от тях всички хранителни припаси. Тази политика е придружена от репресии срещу украинската интелигенция, украинската църква, кадрите от промишлеността, и дори срещу украинското съветско ръководство. По този начин Кремъл се опитва да усмири непокорната република, на фона на неуспехите на комунистическото строителство в началото на 1930-те години и опасенията за военно нахлуване от Запад.

В навечерието на трагедията, през август 1932 година, Сталин пише на Каганович: «Най-важна сега е Украйна. Нещата в Украйна са изпуснати от ръце, лоши са. Лоши по партийна линия. Казват, че в две области на Украйна (струва ми се Киевска и Днепропетровска) около 50 райкома са се изказали против плана за житните запаси, признавайки го за нереален. […] Лоши са по линия на ГПУ (Държавно политическо управление, на руски Государственное политическое управление – б.пр.). На Реденс не му е по силите да ръководи борбата с контрареволюцията в такава голяма и своеобразна република като Украйна. Ако не се заемем веднага с положението в Украйна, може да я загубим. Имайте предвид, че Пилсудский не дреме и неговата агентура в Украйна е много по-силна, отколкото си мисли Реденс или Косиор. Имайте също предвид, чу в украинската компартия (500 хил. члена, хе-хе) има не малко (да, не малко!) гнили елементи, съзнателни и несъзнателни петлюровци, в крайна сметка – директни агенти на Пилудский. Веднага, щом нещата се влошат, тези елементи незабавно ще открият фронт вътре (и извън) партията срещу партията. Най-лошото е, че украинската върхушка не вижда тези опасности».

Дълго време, дори и след провъзгласяването на Независимостта на Украйна, битуваха множество митове, създаващи образа на измъчения, слаб и готов да отиде на заколение украинец, който се е примирил с репресиите, изнемощял от глад, но несъпротивяващ се на съветската власт. По този начин се формираше чувство на страх и покорност пред всемогъщата Империя, в ролята на която тогава се изявяваше СССР.

На снимката: оръжие, иззето в Корюковски район на Черниговск през 1932 година. Според документите в архивите, оръжието е принадлежало на «контрареволюционната организация» «Вілне Козацтво» (Свободно Казачество)

 Всъщност трагичните събития от 1932-1933 години, са предшествани от активна съпротива на украинските селяни срещу колективизацията. През февруари – март 1930-а година, ГПУ е регистрирало „брожения” в 1895 украински села в 41 от 44 окръга на УССР. Мирните селски протести често прерастват в разправи с местните представители на властта и с комунистически активисти. През същата година в Украйна протичат над 4 хиляди масови протеста, в които, по оценка на изследователите, вземат участие около 1.2 милиона човека. В разни региони се появяват партизански отряди и дори избухват масови въстания. Най-известно от тях е Павлоградското, което в началото на април 1930 година обхваща около десетина села и махали в Днепропетровско.

За първите 7 месеца на 1932 година органите на ГПУ регистрират в УССР (Украинска Съветска Социалистическа Република) над 900 протеста, които са 56 % от всички антикомунистически протести в СССР. По това време от колхозите излизат 41 200 селски стопанства, около 500 селски съвети отказват да приемат нереалните планове за зърнените запаси. През 1931-а година органите на ГПУ на УССР отбелязват активност на 28 политически „банди”.

Групова снимка на задържани украински въстаници срещу съветската власт, от архивите. 1930 год. Място на снимката – Осиновски район, Донецка област, Украйна

Дори след като повечето съпротивителни огнища са задушени, а властта взема храната на селяните, те не стоят със скръстени ръце. Гладуващите нападали зърнохранилищата, където се съхранявало взетото от тях зърно, напущали работата си в колхозите и при възможност хващали оръжието. През 1932 година са регистрирани повече от 1000 акта на въоръжена съпротива срещу режима.

Когато почитаме жертвите на Гладомора, ние споменаваме хора, които са се борили, воювали и умирали за свободата си и правото си на живот. През XXI век Украйна се сблъска с нова агресия от страна на стария си враг. Той, както и 83 години преди това дойде, за да убива украинци, да окупира украински територии и да налага своя режим, да установява правила, при които няма място за свобода и развитие, а само забрана на хранителните продукти и мачкане на гъски с трактори, като средство да бъдат принудени крепостните към раболепие пред стопаните си.

(CC BY 4.0) Материалът подготви Andrew Lysytskiy. специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.