Д-р Хaттар Абу-Диаб, професор по международни отношения в Университета на Париж, представител на Международния център по геополитика, даде ексклузивно интервю за сайта InformNapalm за проблемите на Близкия Изток, международната система за сигурност, и за ситуацията в Сирия и Украйна.

Д-р Хaттар, от началото на сирийската революция на страната, на чиято страна сте, още в началото казахте за нея, че революцията е сирак и не получава помощ от международната общност. Защо имате такова усещане?

Разбира се, няма да се оплакваме, но тази революция е не просто един сирак, но също така тя е оставена сама на себе си. Никога досега в национално-освободителни движения и въоръжени конфликти не е имало  забрана за използване на противовъздушна отбрана. Често наричам това международна «проституция». Такава «проституция» се проявява не само в руското и иранското нашествие, но и също така и в политиката на САЩ, която доведе ситуацията в Сирия до сегашното състояние.

В края на 2013 г. в Украйна започна революция. Имаше много предупреждения за опасността от такава революция, и наистина, по-късно Русия анексира Крим, и постави началото на военния конфликт в Донбас. Революцията в Сирия доведе до голяма война. Има ли нещо общо между двете революции и техните резултати?

Ако се върнем назад в историята, когато следихме за процеса на разпадането на Съветския съюз, ние помним катастрофата в Чернобил и нейните последици за Украйна. След тези събития бях в Източна Европа и гледах как дипломати от Варшавския договор се суетяха около ядрения арсенал на Украйна. С цел да се запази независимостта на Украйна, след отказа и от ядреното оръжие, бяха дадени гаранции от САЩ, Германия и други страни, по-специално, и от Руската федерация. След «събуждането» на Русия през 2008 г., и по време на войната с Грузия, тогавашният министър-председател (Путин) започна процес на откъсване на територии от съседни държави, позовавайки се на заплахата от доближаването на НАТО към границите на Русия. А освен това политиката на САЩ не може да бъде наречена чиста поради своите неясноти. Но Русия през цялата си история постоянно е имала конфликти със съседите си: не е уважавала тяхната независимост, националната им идентичност, свободата на лично мнение. Затова избухна гневът на Русия, след като Грузия и Украйна получиха свободата си, защото вятърът на свободата може да достигне и до кулите на Кремъл. От друга страна е вълната на цветните революции в Източна Европа и последвалата арабска пролет, започнала на 14 март  2005 г. в Ливан. Вече минаха 11 години от деня, когато Рафик ал-Харири събра ливанския народ с цел иницииране на промяна на изток. Всички събития са свързани помежду си и гласът на свободата не познава граници. Затова е и желанието на Путин да подкрепи Башар Асад в опита му да потисне свободата на другия бряг на Средиземно море. Гласът за свобода достигна и Украйна, след което гневът на Русия се превърна в анексията на Крим. Западът беше бавен в реакцията си на случващото се, както в Украйна и в Сирия, а САЩ, поради нерешителността на ЕС, поведе играта по техните правила. Оттук са и приликите между двете революции в Украйна и Сирия. И тук, и там има елементи на екстремизъм, които помогнаха на Асад да остане на власт. И в двата случая налице е международен фактор на «студената война», която се контролира от Путин, докато Обама смята плюсове, засилва санкции, но се оттегля от конфронтация с Русия. Въпреки че, в бъдеще е възможно цената на такава политика да се увеличи, както за САЩ, така и за другите страни, особено ако путинският режим тръгне да се сдобрява с екстремистите и тръгне към политика на провокации и шантаж от Дамаск до Киев.

И в Украйна, и в Сирия ние виждаме неефективността на системата за международна сигурност, ясно е, че е организирана за преодоляване на последиците от Втората световна война и по време на «студената война», и такава организация не може да се справи с най-системни предизвикателства в сегашното време. Според вас, каква реформа е необходима и дали това е реално?

Това е един много важен въпрос! След «студената война» светът се премества в еднополюсната американска система от 1990 до 2000 година, когато САЩ смятат, че те биха могли да възстановят света по свой собствен начин, и се стигна до там, че да бъде възможно да се откаже от ООН. След 11 септември системата оцеля, но стана по-слаба, а след Афганистан и Ирак е допълнително отслабена. Днес, с «възхода» на Русия, Китай, БРИКС и други, ние сме поставени пред стратегическо объркване, свят без ръководство, но и без студена война и двойственост. Най-важните критерии са икономически интереси и ползи за сметка на народите. Дори по време на «студената война» имаше някакъв интерес в политическите въпроси. Днес с възхода на мафията, екстремизма, нечовешката глобализация и икономическа криза през 2008 г., екологични проблеми и климат, хората са загубили своята стойност в тази безмилостна световна система, превръщайки се в невидим винт. Реформата на системата е станала невъзможна, тъй както е невъзможно да се преструктурира Съвета за сигурност и ООН, които са основани през следвоенните условия.

Имаше един опит от страна на Китай да се създаде банка за развитие за страните от Азия, вместо Международната банка, но всички финансови трансфери минават през Запада, и Интернет, и напредналите технологии − през САЩ, което означава, че сме пред една велика сила, която не изпълнява задълженията си. Нобеловият лауреат за мир − президентът на САЩ Барак Обама, не е направил нищо за каузата на мира. Вместо това нещата станаха по-лоши, тъй като той е зает със собствените си интереси и не обръща необходимото внимание на световния ред и справедливост в света. А с появата на различни групи в света, ние не виждаме напредък от «многостранната дипломация». Светът е изоставен на законите на джунглата и силите, което ще доведе до ужасни войни.

Първоначално сирийското въстание беше насочено не към свалянето на Асад, а само за реформи. Но режимът посрещна тези хора по най-жесток начин, какъвто рядко се е случвало в историята. Тази жестокост премина всякакви граници и хората поискаха свалянето на режима на Асад и пращането на него и екипа му на съд за престъпленията. Днес говорим за политическо уреждане между престъпния режим с някаква «опозиция». По този начин се осъществява смяната на принципите на «революцията на справедливостта и достойнството» с някакво «политическо решение», скривайки всички престъпления и убийства на сирийския народ, и превръщайки тези престъпления в нормален случай. Д-р Хaттaр, какво мислите за опитите за нормализиране на информацията, свързана с престъпленията, както и относно смяната на принципите на революцията с някакво политическо решение, което спасява убийците.

Сирийският въпрос преминава през няколко етапа. Режимът на Асад не е очаквал, че сирийците ще надживеят страха си, и това, което се случи в Тунис, Египет, Либия и Йемен може да достигне и до Сирия. Децата на южната провинция Дарая преминаха тази бариера, а младите хора от Дамаск и други градове ги подкрепиха, за което бяха наказани по най-жесток начин от ръководството на града, начело с алавита Атеф Наджиб. В града нямаше нито ислямистки или про-комунистически, и нито про-американски либерали. Имаше прости хора, потиснати хора, и не само от «коригиращото движение» на Хафез Асад, но също така и от времето на военните преврати. Тези потиснати хора се разбунтуваха, настоявайки за свободи. През 1982 г. Хафез Асад в град Хама извърши истинско клане, като смяташе, че хората повече никога няма да повишат глас. Но хората не само повишиха глас, но и се разбунтуваха срещу редовните убийства на сирийски деца и млади хора, като Хамза ал-Хатиб, Гиас Матар, Taер Aл-Ауад и няколко стотин други сунитски активисти, арестувани в мазетата на нацисткия режим. За да се оправдае бруталността на Асад разузнавателните служби започнаха да подхвърлят оръжие в градовете, където протестите бяха мирни, като Дарая и Дума, предизвиквайки мирните протести да се превърнат във въоръжени сблъсъци. Успоредно с това, медиите на Асад постоянно споменаваха за Ал-Кайда и говореха за тероризъм, знаейки предварително, към какво ще доведе това. В Сирия няма нито една улица в градовете или  селата, които да не са засегнати от този режим. Всички социални и религиозни групи по един или друг начин са засегнати от бруталността на режима на Асад. Всички бяха готови за тази кървава среща с режима, който беше убеден, че неговата бруталност в град Дарая «ще бъде за урок» за другите. Въстанието бързо обхвана голяма територия на страната, което доведе режима в бясно състояние. Дори и Иран, които преди събитията в Сирия смяташе арабската пролет за арабско и ислямско пробуждане, не хареса това, което се случи в сърцето на Сирия. Така че иранците се втурнаха на помощ на своят алавит Асад срещу сирийския народ, и след като това промени баланса на силите, и особено след руската намеса, целта на която бе да диктува «решение» чрез комбиниране на режима с някаква «опозиция». Истинската политическа опозиция заедно с въоръжените отряди от ССА /Свободната сирийска армия/ разбра тази игра. Но проблемът на дисбаланса на силите между съюзниците на Асад, от една страна, и на хартия «съюзниците» на опозицията, от друга, си играха и продължават да играят на котка и мишка, а мирния процес Женева-1 до Женева-3 не дава никакви резултати въпреки думите на Обама през август 2011 г., че «дните на Асад са преброени». Най-вероятно Обама ще си тръгне, а Асад ще остане, ако не се случи нещо невероятно. Ние сме в задънена улица и мирните преговори не означават нищо, и дори ако нещо се подписва, това веднага ще бъде нарушено, защото режимът на Асад не е способен да изпълнява договори поради тоталитарния си характер! Русия се страхува от реални решения, защото те ще повлияят на нейния имидж, докато Иран счита Сирия за своята 35-та провинция. Конфронтацията на сирийската земя се превърна в глобална конфронтация в умален мащаб. Свидетели сме на силите на «Северен гръм», чухме думите и на Кери за турските войски в Сирия. От друга страна, говорим за федерализация на Сирия или за нейното разделяне. С една дума, ние сме пред отворена дълга война, а разговорите за някакви споразумения е просто мираж.

Сега много новини от Близкия изток са свързани с Ливан. Със сигурност сирийската революция ще докосне и него, а резултатите в Сирия ще повлияят на ситуацията в Ливан. В Ливан има иранско военно- политическо образувание под маската на Хизбулла, която нахлу в Сирия, въпреки  решението на ливанското правителство. Има ли в Ливан сили, които да могат да се конкурират с Хизбулла и какви са последствията от такава политика за Сирия?

Разбира се, съдбата на Сирия се определя не само положението в Ливан, но и в целия регион. Историята и географията на региона ще бъдат преразгледани след сирийската война. Ако спечели иранско-руския съюз, регионът ще бъде в катастрофална ситуация, което означава край на арабската ера. Що се отнася до Ливан, Хизбулла е само ливанско име с иранска воля. Ръководството на Хизбулла разбра, че падането на режима на Асад в Шам (Сирия, Дамаск) ще бъде фатален удар за тях. Ето защо те започнаха да воюват, като в резултат на това те загубиха в Сирия една трета от своите сили, и продължават да воюват не само в Сирия, но и в Йемен, Ирак, намесват се в делата на Кувейт и Бахрейн. Те изпълняват заповедите на Техеран, който воюва с чужди − ливански, иракски, палестински и сирийски ръце за своите имперски планове. Ливан има много дълбоки връзки със Сирия. В Ливан има около 2,5 милиона бежанци, и докато не се изясни ситуацията в Сирия, няма как да се изясни и ситуацията в Ливан. Амбициите на Хизбулла могат да доведат правителството на Ливан до пълен фалит. Икономиката се клати, и ако се получи взрив и в Ливан и Йордания, тогава нещата ще станат още по-лоши. Не се грижат за хората в Ливан и Йордания, и аз не виждам никакви перспективи организацията Хизбулла да извлече поуки от ситуацията в Сирия и да се оттегли оттам.

За външната политика на Хизбулла. Организацията е в списъка на терористичните организации в Съединените щати. Но САЩ я изключиха от списъка, въпреки факта, че нищо не се е променило в политиката й. От друга страна, Обединените Арабски емирства обявиха Хизбулла за терористична организация, която влияе на ситуацията в Ливан, а саудитите спряха помощта си за Ливан. Защо се получават тези събития?

Да, регионална конфронтация се влошава. Иран, след вдигането на санкциите и затварянето на ядрения въпрос, започна да се вдига на крака като представител в региона в резултат на споразумението. Нещата отидоха толкова далеч, че Иран открито заявяви, за техните амбиции са да доминират столици като Дамаск, Багдад, Бейрут, и Йемен. Но след операцията на саудитите в Йемен операцията, ролята на Иран замръкна, особено след военните учения в Саудитска Арабия в Hafr Al-Baten, които показват възможността за създаване на регионален баланс. Така че Хизбулла се опитва да прокара в Ливан тези игри. Ако президентските избори бяха проведени в Ливан, това би било естествена защита от регионалните конфликти. Ливан не може да се откаже от своя арабски произход, и да бъде под ръководството на Иран също не е приемливо, така че той се превръща в заложник в ръцете на Иран, в допълнение към жертвите на сирийския народ.

Относно информационната война и манипулирането на факти, украинците имат горчив опит в тази област заради руската пропаганда, която изкривява фактите за събитията в Източна Украйна. В Сирия е същата ситуация, руските медии служат на режима на Асад и пренаписват събитията, и ги интерпретират по свой собствен начин. Как може да се противостои срещу  невярната информация от тези диктатори? Каква е ролята на хората в тази конфронтация?

Всички помним израза на Гьобелс: «Лъжата, повторена хиляда пъти става истина». Още в началото на събитията започнаха да показват войната като война срещу тероризма, и всеки въоръжен човек, който не е на тяхна страна, като терорист. Днес един френски вестник публикува статия от един икономист, Нобелов лауреат, който запита: «Ще стане ли Европа враг на исляма? Казват, че сунитите са плъзнали към нас, за да ни отнемат къщите … « Налице е странно смесване на исляма с ДАЕШ, въпреки че последният е в пълно противоречие с исляма. Този, който говори за джихад, е наясно, че той започна в Афганистан срещу съветската инвазия. Чеченската война снабди екстремизма с други възможности. Дотолкова се изкривява истината, че всички борци за мир, свобода и справедливост са представени като терористи. Целта е да се покаже Асад защитник на християните, на шиитите, на друзи и на алавитите от сунитското мнозинство. Проблемът е в липсата на реални политически партии в арабския свят, поради което интелигенцията не изпълнява своите политически ангажименти. Налице е също така измама и манипулация на фактите и това е цената която плащаме на Асад и на руските «успехи».

Когато народите се движат към тяхната свобода, а властите не могат да спрат силата на това движение, се появяват терористични организации, които променят правилата на играта. По този начин в Украйна се появиха т.нар. Л/ДНР, а в Сирия − ДАЕШ. Според Вас, как ефективно може да се борим с тях?

Украйна беше една от най-богатите индустриални държави, а Кремъл винаги се е опитвал да я контролира. Дори ако някой в ​​източната част на Украйна искаше независимост, то без външна подкрепа това не можеше да се случи. Затова не можем да считаме, че тези организации са се появили самостоятелно. Виждаме нов вид на окупация. Може дори да се каже, че провалът на Путин в Украйна е една от причините за намеса в Сирия. Ливанският вестник «Ал Aхбар», който подкрепя Хизбулла, заяви за смъртта на главата на руските служби за сигурност в Бейрут, въпреки че Русия крие това. Той се опита да играе някаква роля в Сирия. Преди смъртта си, той е бил при Башар Асад, и е казал, че трябва да подаде оставка. И след което той умира при мистериозни обстоятелства, които са добре скрити (Забележка: Има се предвид смъртта на началника на Дирекцията на главното разузнаване на Русия генерал-полковник Игор Сeргун.)

Що се отнася до ДАЕШ, режимът на Асад има дълга история с джихадисткото движение и той може да ги манипулира. Също така Русия помогна на чеченците и кавказците да дойдат в Сирия. ДАЕШ е плашилото на 21 век.

Проблемът на Сирия е,  че диктаторът изби половин милиона население, още толкова са по затворите, около 10 милиона са напуснали домовете си. Има много бежанци. Решението на този проблем е да се премахне диктатора. Вторият вариант е да се изгради зона над която да не летят самолети. Обаче вместо това светът страда от последиците на сирийската война и от бежанците. Защо светът се оказа в такава тежка ситуация?

Има много общи интереси между Америка, Русия и евентуално Израел. Грешките на сирийското революционно движение се използват като оправдание за такава политика. Като резултат светът допусна много голяма грешка. Вместо да жертват един човек в името на народа, светът  жертва народа и се държи много нехуманно към хората, които са жертви. Сирийското проклятие ще се отрази не само на сирийците, но и на целия свят.

Какво ще се случи с тези сирийски деца, които сега растат сред война, кръв, насилие и несправедливост?

Мисля, че от това поколение, което преживя толкова страдания, ще се родят хора, които ще променят лицето не само на Сирия, но и на целия Близък изток. Но това няма да се случи скоро, и ние трябва да  изминем още дълъг път, сега сме в самото начало. Като резултат ще се появи свободнен свят, който ще бъде далеч от радикализацията и диктатурата.

Интервюта на InformNapalm:

• Интервю с художник в блокирания от режима на Асад град Дума, провинция Дамаск, Сирия
• Бурхан Галиюн: Сирия се нуждае от промяна за преминаване от режим на убийства и робство към демократична държава
• Сирийски активист: „Русия се държи като варварин убиец, проникнал в древна държава с древни традиции“
• Спасителят Абдалла ал Хафи: „Когато измъкваш жив човек от развалините, се изпълваш с енергия достатъчна за следващите хиляда години
• Доктор Хайссам Саад: „Ние ще построим нова свободна Сирия, демократична, мултиетническа и мултирелигиозна държава“
• Защитник на Забадани, Сирия: „Режимът на Асад трябва да бъде свален и всички външни трябва да напуснат земите ни
• Доктор Рияд Ага: „Русия прави всичко, за да подчини сирийския народ на кървавия диктатор”
• Турският журналист Furkan Azeri: „Русия бомбардира единствено цивилно население в Сирия“
• Абу Ибрахим: “Между сирийците и украинците има много общо – воля, чест, достойнство”

(CC BY 4.0) Интервюто и публикацията подготви Катерина Яреско специално за сайта © InformNapalm. Превод: Nadiia Boiko. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.

Призоваваме читателите да споделят активно нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материалите от разследванията в публичното пространство може да преобърне хода на информационния и бойния конфликт. Заедно ще победим!