В Сирия действат многобройни и различни групи на опозицията, като всяка група, всеки активист е ангажиран с различни дела, но накрая всичко се развива със значителен резултат. Много работа се извършва в областта на информационната сфера, някои се занимават със статистика, други с медиите, трети пишат в блогове или поддържат страници в социалните мрежи, разпространявайки фактите за събитията.

Успях да общувам с младо момиче от Сирия, която се занимава с точно такава информационна работа и взех интервю от нея.

Катерина: Разбирам, че в момента в Сирия се случват ужасни събития, и личната сигурност на всеки е застрашена, затова ви моля да ни разкажете за себе си, ако е възможно. Все пак бихме искали, хората които ще прочетат публикацията, да разберат каква личност стои зад написаните думи.

Мария: Катерина, за себе нищо не мога да ви разкажа от съображения за сигурност – тези, които разкриват зверствата на режима ги унищожават първи тук.
Но за всичко, което ви интересува за въстанието, с удоволствие ще ви разкажа.

Катерина: Мария, сега получаваме огромно количество информация от Сирия за бомбардировките, за обстрелите, за разрушенията и за страданията на цивилното население, за хуманитарната катастрофа.

Целият информационен поток от Сирия е наситен и емоционален, и предизвиква две основни реакции: или човек не е в състояние да я възприеме и анализира, или не се фиксира върху нея, за да спаси собствената си психика и нерви.

Мисля че за да се разбере ситуацията е необходимо да се излезе от нея, да се погледне от страни, да се обобщи и систематизират данните, с които разполагаме.
Предлагам ти да се опитаме да го направиш за сайта на международната доброволческа общност InformNapalm, чиито читатели са добре запознати със текущата ситуация в Сирия, за историята на конфликта са наясно, но може би не е достатъчно. Нека първо да поговорим за сирийския народ, за особеностите в обществото и културата им, защо се случва така, че в далечните 70-те години властта успява да я вземе диктатор.

Мария: Хафез Асад застана начело на военния преврат през 1963 г. През 1967 г. той е министър на отбраната и успешно загуби войната и продаде Голан. Именно той я е продал, за това свидетелстват много негови съратници, които той хвърли в затворите по време на втория военен преврат през 1970 г. заради катастрофалното фиаско с войната това предизвика недоволство сред съратниците му, и тогава правителството легитимно ги унищожи.

Асад създаде 16 вида тайна полиция, и те решаваха всичко: от назначаването на работа до откриването на бизнес. Той превърна Сирия в страна на мълчанието чрез страх, изтезания и изчезване на хора. Много важно е, че в тази тайна полиция работеха само алавити и методите им за изтезания са няколко категории във възходящ ред. Много от тях са средновековни. Ето защо той се задържа толкова дълго време. Друг фактор е и сътрудничеството му с олигарсите – сунити. На левите партии беше забранено да работят в армията и в образованието. Цялото висше офицерство е от алавити.

Катерина: Разкажи ни, моля за ужасната трагедия през 1982 г., какво се случи и как хората в Сирия го възприеха и какво мислите днес за това.

Мария: През 1982 г. започна въстание в градовете Хама и Идлиб и в част на Алеппо. Лидери на въстанието бяха „Мюсюлмански братя“ – това е организация създадена в края на 20-те години на миналия век и са от така наречения „политически ислям“. Основните събития се случват в Хама. След началото на въстанието града е блокиран от армията, а потушаването ръководи лично брата на Асад, който в момента живее в Испания, в Марбея. Градът беше бомбардиран с авиация, и напълно унищожен, останките бяха премахнати с булдозери. Военните са влизали в домовете на хората и са разстрелвали всички, заедно с децата и старците, момичета и жени са изкарвани на улиците и са изнасилени на танковете пред очите на мъжете и родителите им. Според различни данни са загинали от 35 000 до 40 000 души.
Не е имало Интернет и мобилни телефони, за да се покаже всичко това на света. СССР напълно е мълчал за тази катастрофа, т.к. е имал големи печалби от продажбата на въоръжение на властите в Сирия: 60 % от БВП е отивало за въоръжение под предлог за освобождаването на Палестина, въпреки че за 45 години властване на семейството на Асад границата на Сирия и Израел е една от най-спокойните.

Катерина: Зная, че след смъртта на Хафез, е имало очаквания от сирийското общество към сина му Асад – той е получил образование в Англия, съпругата му също е с образование от там и е от сунитите. В началото на управлението му се появява Интернет, има повече свобода. Как мислиш, какво се случва след това, за да се превърне в ужасна диктатура? Може би причините се крият в личността на Башар Асад?

Мария: Всички тези реформи на Башар бяха козметични. Но не и в тайната полиция: в Сирия и сержанта на най-ниската позиция в тези служби можеше да убие, на който и да си пост в правителството или армията. Имаше няколко либерални движения, така наречените „Хайд парк“ – по домовете на хората се събираха опозиционери и изразяваха позициите си. Имаше движение „Революция в Дамаск“, в което бяха интелектуалци, с настроения за демократични реформи, писаха предложения до Асад, как по мирен път да се облекчи живота на хората. В него участваха мюсюлмани, християни, алавити, кюрди. Представители от всички религии. Но постепенно всички групи на „Хайд парк“ бяха забранени и полицията беше изпратена да ги разпръсне. Спомням си една такава хайка, питах полицая защо не поговори с нас? Хайде да седнем и да поговорим, ние сме мирни хора, а не въоръжени. Отговорът му беше: „Не ни е разрешено да говорим, разотивайте се по домовете си“.

Катерина: Мария, народът на Сирия е живял 40 години под диктатура, това по библейските стандарти е показателно и ето че се случва революцията. Вероятно 40 години не са достатъчни хората да свикнат с робството, след което е невъзможно, тъй като желанието на хората за свобода и справедливост са естествени, и никой не може да преустанови този процес.

И все пак, зад всяко социално събитие стоят причините – защо се случват точно днес в Сирия? Коя е истинската причина заради, която народа в почти цялата страна излиза на улиците и не се подчинява на дивия режим, който стреля срещу тях и използва насилие? Кажи ни лично според теб, кои са основните причини за Сирийската революция?

Мария: Могат да се назоват много причини: безскрупулните олигарси, особения братовчед на Башар, възползващ се от цялата икономика на Сирия. Може да е астрономическата корупция – държава в държавата, всъщност по същия сценарий действат и „Пазителите на революцията“ в Иран: управляват търговията с наркотици, търговията с алкохол и оръжие, имат си летища и пристанища, които не са предмет на мита, и имат нетна печалба до 12 милиарда на година (по данни на Али Нури Зада – Институт за стратегически изследвания в Иран и арабския свят).

В Сирия на фона на баснословните богатства на властимащите – хората мизерстваха, преживяваха с повече от една работа и все не можеха да свържат двата края.
Но основната причина, която неминуемо доведе до въстанието: методичното унижение на сунитите – всички работни места в страната бяха давани от алавитите, полицията можеше да пребие, който си пожелае и както си пожелае, хора изчезваха след доноси за тях, момичета бяха отвличани и се връщаха обезчестени.

Древните сирийци са се обръщали един към друг: „Свободни сме“. Сунитите – сирийци създават уникалната цивилизация Андалусия от 8 до 14 век – това е Омайди, в градовете им Кордоба и Алхамбра населението е изцяло образовано и се е събирало в библиотеките им. На тази памет за достойнството се подпира народа ни 45 години и неминуемо доведе до въстание.

Не може половин век да се подиграваш на народ не познаващ робство и да считаш, че си в безопасност. В Дария тайната полиция изказаха нечувани обиди, когато на родителите върнаха телата на децата им със следи от изтезания и разписки, че е извършено от терористи – полицията им казва: „изпратете ни жените си, и ние ще им направим други деца на мястото на тези“. Днес в Сирия никой не говори за това, но когато въстаниците отиват на смърт казват: „Отиваме да защитим земята и честта си“.

Катерина: Често чувам от сирийците това именно – за Революцията на Достойнството. В Украйна по време на Майдан също така се говореше. Свързвате ли събитията в Украйна и в Сирия?

Мария: Директно – не, но ние знаем ,че агресора в Украйна и в Сирия е един и същ. И методите на агресора са идентични: сраженията за Дебалцево приличат на сраженията за Дарая. Сирийците в Европа взеха да излизат заедно с украинците на демонстрации и на други места се развяха сирийския и украинския флаг заедно.

Един халиф е казал следните слова, които знае всеки ученик в Сирия: „Как се надявате да поробите тези, чиито майки се раждат свободни?“. Народите ни си приличат по стремежа за СВОБОДА. За най-скъпото на тази земя.

Четете: „Сирийци и украинци заедно в София срещу агресията и убийствата на Русия“

Катерина: Разбирам добре това, за мен личната свобода е основна ценност. Бих искала да преминем към най-трудната тема за тираничните ограничения. Според мен една от обещаващите области за наказателно преследване на престъпния сирийски режим е ситуацията в затворите. Взех интервю от един човек, който е прекарал 7 месеца в подземията, той ни разказа за изтезанията. Можеш ли да ни разкажете за такива случаи, които са ти известни?

Human Rights Watch, Amnesty International Комисията към ООН събраха тонове с доказателства за изтезанията: връзка.

Мария, оказва се че Сирия по-рано встъпва в тази война, преди Украйна, и ние сега се учим от вашия опит, различните технологии, които са били използвани в Сирия, след това се използват и в Украйна. Вие по-дълго вървите по пътя за доказването на международно ниво престъпленията срещу сирийския народ от режима.
Коя международна институция има достатъчно тежест за да се справи с това? Съществуват ли правови механизми?

Мария: Съветът на ООН за правата на човека, Амнести и Хюман Райтс, но най-продуктивно е с телевизии и Интернет. Особено каналите на телевизията. Видео репортажа с удавеното сирийско дете разтърси целия свят. Важно е общественото мнение в Европа, там избирателите могат да съсипят всеки кандидат. Освен това за вас ще е по-лесно, защото по отношение на вас няма ислямофобия. На нас ни е изключително трудно да обясним на света кой към кого принадлежи и с какво се занимава.
Но Украйна премина успешно по този път, в смисъл че е по-лесно за вас, вие сте християни и не хабите енергия за разясняване на всеизвестна истина.

Катерина: Разкажи ни за военния съд към ООН – как е организиран, какви въпроси се разглеждат, какви доказателства, с какво са свързани правните последствия?

Мария: Според устава на ООН в съда са 15 съдии от различни държави, които трябва да са известни с морала и професионализма си. Но проблема е, че за създаване на съд е необходима резолюция на Съвета за сигурност към ООН. А в него срещу въстанието и народа на Сирия е Русия, която наложи 4 пъти ветото си до момента, последното й вето беше за хуманитарните конвои, което доведе до гладомор в района на Дамаск, Ярмуск и още 18 града.

Експертите към ООН, разследващи документите от Сезар признават тяхната истинност, казват че в Комисията към ООН има достатъчно материали за да се поиска от Съвета за сигурност съд за Сирия. Но и там отново наложи ветото си Чуркин. Следват другите начини:

– Съд по искане на няколко държави в света заобикаляйки Съвета за сигурност към ООН.
– Съд по искане на няколко държави в региона на Сирия.
– Съд по искане на сирийците. Това е най-сложното от всички.

Но Съд ще има и е неизбежно.

Катерина: Разкажи ни какви доказателства могат да се разглеждат в този съд?

Мария: Всякакви. Комисията постоянно се среща с бежанци, със спасили се от Гестапо /сирийските тайни служби на режима – б.пр/, с изтезавани, с изнасилени, неофициално работят в самата Сирия и събират материали. Събрани са достатъчно количество материали за всички химични атаки, довели до гибелта на хора. Комисията, която разследва химическите атаки вече знае, че са използвани зарин и хлорин, но Чуркин в Съвета за сигурност блокира резолюцията под името на този, който е виновен, т.к. е обявено, че зад химическата атака не се споменава престъпник. Русия в Сирия се разкри като типична колониално-фашистка държава, за която няма права, няма закони, няма човечност.

Тази Комисия към ООН на пресконференция официално обвини режима в престъпления срещу човечеството. Следователите към ООН поискаха незабавни санкции срещу виновните – връзка, връзка, връзка.

Катерина: Мария, какво мислите за ролята на Русия? Събират ли се доказателства и за престъпленията на Кремълския режим в Сирия?

Мария: Да, разбира се. Русия изигра разрушителна, противо-човешка роля в Сирия, ето защо:

1. Режимът вече беше победен, сраженията се водеха в самата столица и ако не беше намесата на Кремъл, Сирия в момента щеше да е свободна от робството на семейството на Асад.

2. Кремъл за почти 5 години е отговорен за астрономическото количество от трупове на сирийци: От самото начало на въстанието доставяше въоръжение на режима, плащаше на аятоласите от Иран по 500 милиона за всяка партия войски изпратени в Сирия – за плащането – това е информация на Али Нури Зада, институт за стратегически изследвания в Иран и арабския свят. Това е една от причините за продължителността на конфликта от организаторите в Кремъл.

3. Нечувана, мръсна политика на клевети в медиите на Русия срещу народа на Сирия. Затова и руснаците вярват, че в Сирия са само Ислямска халифат срещу пухкавия Асад, че събитията в Близкия Изток – е война на сунити между шиити. И много малко от грамотните политолози знаят, че не е война между сунити и шиити, а война между араби и ирански колониални вождове аятоласи. Лидерите на Иран гръмогласно заявяваха това цели 5 години, че „ние контролираме 4 арабски столици, а Сирия – това е 35 провинция на Иран“.

4. Въстанието в Сирия – това е въстание срещу деспотизма, а не гражданска война между алавити и сунити. Лидерите ни са сунити, християни, кюрди, алавити. Много от тях са преминали през режима на мъченията на Гестапо.

Катерина: Мария, интервюто ни ще бъде публикувано в блога ми на сайта на международната доброволческа общност InformNapalm, която събира доказателства за престъпленията на руския режим в Украйна, а сега и от Сирия. Използват ли се такива доказателства в процеса на подготовката на съда?

Мария: Могат да се използват, в смисъл, че насочват съответна организация към свидетеля. Те признават само пряк контакт с лицето.

Катерина: А доказателства, установяващи връзка към събития, например бомбардиране на сирийски град, с руски самолети, които са от военната система на Русия ще се взимат ли под внимание?

Мария: Те приемат всякаква информация и я филтрират. Запозната съм с разследванията на InformNapalm, предавала съм ги на военните. За Свободната сирийска армия тези данни бяха полезни, а аз бях поразена от наблюдателността на тези, които са ги анализирали. Просто и гениално.

Писмо до украинците: „Украински братя! Не се предавайте на руските варвари, продължавайте делото си, разчитайте на себе си и не разчитайте на международната общност“ 7 Март 2014 г.

Катерина: Кое според вас е перспективно за подобен вид съд? Каква работа трябва да се извършва в момента? Какви са вашите препоръки към украинците по този въпрос?

Мария: Препоръки е силно казано. Просто ще ви споделя опита си. Събирахме всяко зрънце информация. Снимахме с телефоните си, със скрити камери, излъчвахме репортажи в много тежки условия. От начало арабските тв канали отказваха да излъчват репортажите и снимките ни. От началото дори без планираните зверства срещу демонстрациите извършвани от шабихите – вие ги наричате титушки – не приемаха нашите материали.

Въстанието стартираха демократичните сили и в началото борбата ни беше мирна: снимахме от покривите на сградите демонстрациите на хората, разпространявахме листовки за организираните протести, така че тайните служби да не разберат. Имаше и забавни случаи: например в Дамаск се проведе изложба на скулптури, от други държави и от Русия. На раздяла – на всички участници им подарихме вкусни известни сирийски бонбони на летището, а в тях на дъното имаше листовка разясняваща ситуацията в Сирия, за всеки на неговия език.

Протестите се снимаха с камери закрепени на гърба на протестиращите, за да не могат тайните служби да ни преследват, лозунгите държахме към камерите, назад. След това всички или бяха убити, или арестувани или избягаха. Когато зверствата на режима стартираха, хората се въоръжиха и започна войната.

Катерина: Днес, в нашето време информацията има огромно значение. Убедихме сме в това, когато отразявахме блокадата на Мадая, когато с помощта на социалните мрежи, блогери и медии успяхме да включим световната общност в решаването на проблема. Харесвам много работата на сирийците в тази посока – имат профили в социалните мрежи, регистрират в тях фактите, качват снимки и видео, използват инфографики, водят статистика.

Но тази война, войната на информационния фронт не е по-малко напрегната от тази, където се стреля. Разкажете ни за примери за информационна агресия срещу сирийската опозиция, които сте успели да разкриете.

Мария: Наскоро BBC спечели битка в съда срещу клевета на Russia Today свързана с техен материал за химическата атака на квартали на Дамаск през август. RT заявиха, че това е измислица и не е имало никакви подобни атаки. BBC заведе дело срещу руската медия и спечели. Вид компенсация.

Има доста руски медийни гафове, по-рано често се забавлявах да ги проследявам. Например, журналистка предава репортаж от Сирия, а зад нея е ясно видим пейзаж от Йемен. В мейл.ру пишат за режима, а на картинката флага на въстаниците.

Проханов /руски репортер – б.пр/ в началото на събитията заедно с Леонтиев пристигнаха в Дамаск . Режимът ги транспортира до Дарая и там шабихите написали на стени на сгради: „Благодарим Израел за помощта“, „сега Сирия, а след това Русия“. Никога въстаниците не са писали подобни неща. А Праханов това го излъчи по руските тв канали.

Катерина: Често задавам този, въпрос, т.к. ме интересува мнението на обикновените хора. От началото революцията е със социален характер и за правата на човека, но след това се развива в посока на междурелигиозни противоречия. Това и до днес оказва влияние за единството на опозицията и развитието в Сирия. Каква е вашата позиция – кой стои зад това, с каква цел е направено и къде е изхода?

Мария: Първият издигнат лозунг на първия протест в Дамаск от нас беше „Не може да ни унижавате“ и „Селмие / МИР“. Това беше. Втория масов лозунг на протестните демонстрации беше „Ние сме един народ“. Първите лозунги не бяха социални, а политически: „Народът иска да свали режима“ беше издигнат в Дарая, след убийствата на децата.

8 месеца протестите бяха мирни, хората излизаха с лозунги и без оръжие. През това време се извършваха масови арести и убийства от тайната полиция, а ирански снайперисти убиваха демонстранти точно в главата или сърцето. Режимът разпространяваше и видео с изтезания и терор над граждани за да ни сплашат по това време. Даже вицепремиера Фарук ал Шар призна: че властта е искала народа да се въоръжи, за да обяви накрая, че това не е всеобщо въстание, а тероризъм. Той призна също така, че тайните служби специално са подхвърляли оръжие на демонстрантите.

Когато убийствата преминаха всички граници, хората се въоръжиха.

Защо революцията придоби религиозен характер? Всички диктатори се страхуват не от маргинали, с тях е просто. Диктаторите се страхуват от демократите.
Всяко изпълнено искане на демократичните сили, означава крах за диктатурата.

Режимът в Сирия е копие на крепостния съветски режим.

Беше забранено абсолютно всичко: да имаш мнение, събрания, печат, критика. Мрачният Оруел. И едновременно с това и злата, по-дивашки богата олигархия.

Режимът арестуваше всички демократични движения, или ги убиваше, а някои избягаха. И тогава тях ги смениха тези, които бяха останали, тези които помнеха разказите на родителите си за сраженията в Хама, радикали, Мюсюлмански братя.

Но въпреки всичко това не е религиозна война, това е въстание на народа на Сирия срещу деспотизма.

Катерина: Няма съмнение, че сирийския народ ще победи. Как смяташ, как ще се случи това, по военен път или политически?

Мария: В момента 150 000 армия е на границата с Турция. Това е армията на Саудитска Арабия, Турция и други страни от Персийския залив, Мароко. Явно саудити и турци са били наясно, че „преговорите“ /в Женева – б.пр./ ще бъдат провалени, и искат да го покажат на света. Армията на границата ще влезне в Сирия за борба срещу Ислямска държава, но ще видим.

Политически вече е невъзможно да се реши войната. Путин в невежеството си и крадливата си същност е мислел, че сирийците ще се уплашат и подчинят с бомбардировки, както руснаците.

Но ние сме с друг манталитет, друга религия: в исляма не се страхуват от смъртта.

Освен това тук важи закона на отмъщението и да се допусне, че след този Холокост на Кремъл, ще останат наши домакини, едва ли ще се получи, макар че в момента ни смятат, че сме тяхна колония, т.к от войските на режима не остана много и в момента командват руски и ирански военни. Един генерал от ССА веднъж заяви: „Искат постоянна война? – Ще я получат, но възстановяване на режима няма да се случи“.

Катерина: Мария, положението в Сирия се характеризира с хаос, в който всеки е срещу всеки, няма стабилни партньори, ясни цели. Как мислиш ще се увеличи ли този хаос с влизането на подобна армия на изтощената вече територия от военни действия?

Мария: Това не е хаос. Това е колониална окупация на Русия, Иран и Хизбулла. Друг изход за сега няма. Русия е варварин-убиец, проникнала в древна държава с древни традиции.

Андрей Пионтковский в една статия представя откъс от „Хаджи Мурат“: „Старите собственици се събраха на площада и седнали обсъждаха положението си. За омразата им руснаците никой не говореше. Чувството, което изпитваха всички чеченци, от най-малките до най-големите беше по-силно от омраза. Това не беше омраза, а непризнаване на тези руски кучета за човешки същества, отвращението и недоумението им пред безсмислената им жестокост, и желанието им да унищожават като отровни паяци и вълци – това бяха естествени чувства, като чувството за самосъхранение“.

И в Сирия днес към руските окупатори е не толкова омразата, колкото отвращението от тях, както към плъхове и влечуги.

Кремъл мисли, че Холокоста, който извършва в Сирия ще им се размине, както Холокоста на Джохар.

Или Русия ще напусне, или сирийците – както вече напуснаха половината от тях Сирия. Или Русия ще си тръгне и народа ще се завърне. Но никога повече Сирия няма да бъде колония на Русия.

Интервю на Катерина Яреско

Тематични линкове:

• Спасителят Абдалла ал Хафи: „Когато измъкваш жив човек от развалините, се изпълваш с енергия достатъчна за следващите хиляда години“
• Доктор Хайссам Саад: „Ние ще построим нова свободна Сирия, демократична, мултиетническа и мултирелигиозна държава“
• Защитник на Забадани, Сирия: „Режимът на Асад трябва да бъде свален и всички външни трябва да напуснат земите ни
• Доктор Рияд Ага: „Русия прави всичко, за да подчини сирийския народ на кървавия диктатор”
• Турският журналист Furkan Azeri: „Русия бомбардира единствено цивилно население в Сирия“
• Абу Ибрахим: “Между сирийците и украинците има много общо – воля, чест, достойнство”

(CC BY 4.0) Интервюто и публикацията подготви Катерина Яреско специално за сайта © InformNapalm. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.