
Антони Якок веднъж направи съвсем точен коментар за заглавията: “По-голяма част от хората не четат статиите, а преглеждат само заглавията. Затова този, който ги съчинява оказва колосално влияние върху възприятията на четящия новините.”
Натъкнах се на забележителен образец на изкуството на заглавието в германския вестник Die Zeit, но затова по- късно. За начало, като пример, ще приведа няколко заглавия от германски медии през последните месеци, т.е. повече от две години след началото на окупацията на украинския Крим и последващата руска агресия срещу Украйна.
Подобни faux pas се появяват от време на време ту тук, ту там. Например вестникът Die Welt от 22 февруари 2016 г., по повод Евровизия и Джамала със заглавие: ”Украйна провокира Русия с кандидатка от Крим”. Чували сме, знаем, да. Украйна вече две години провокира Русия. Отначало Украйна си устрои у дома революция, след това позволи да завземат полуострова й, предизвика кадровите руски военни да дойдат в Донбас и да убиват гражданите й, след което нагло започна да защитава собствените си територии на изток, изхитри се да предизвика западни санкции, отказа да купува газ от Русия, а сега отгоре на всичко се противопоставя на “руския свят” и говори за някаква собствена представа, за собственото си бъдеще. Налице е чиста проба провокация.
През май излезе на екран документалният филм на режисьора от ББС за конспиративните теории около МН 17. Режисьорът е достатъчно известен, в интернет могат лесно да бъдат намерени неговите филми. Драматургичният принцип е прост: той намира всякакви чудо- ботаници със занимателни теории за едни или други събития (като 9/11, да допуснем), дава им възможност да се изкажат от екрана и след това прави теориите им на пух и прах. Но какво пише германският Stern, анонсирайки този филм в Германия? В светлината на най- добрите традиции на кремълската пропаганда четем: ”Документален филм на ББС: Украински изстребител може да е свалил МН 17”….Ясно.
Или ето това забележително заглавие, което преди някоколко седмици използва също така уважавания и сериозен германски вестник, франкфуртския FAZ: „Владимир Путин нарече американската система за ПРО в Украйна заплаха”. Тутакси се поинтересувах във форума на ФАЦ, къде точно в Украйна германските журналисти са установили американска противоракетна система – искаше ми се да съобщя тази чудесна новина на момчетата, които, за разлика от немските журналисти, са в пълно неведение за този положителен развой на събитията. Впрочем в самата статия ставаше дума за американска ПРО в Румъния. По какъв начин изведнъж в заглавието се появява Украйна не е съвсем ясно. И какво е това – надпревара за читатели и умишлен саботаж, отчитайки факта че темата за американското оръжие, американските войници и тоновете американски бисквити в Украйна, е една от любимите на кремълската пропаганда?
Създава се впечатлението, че журналистиката като такава е престанала да съществува. Има отделни хора, които действително са журналисти, но съществува ли журналистика?
Някак си журналистите са прекалено уверени в абсолютната си неприкосновеност, все пак демокрацията поставя начело на демократично устроеното общество, в частност, свободата на словото.
За мен дилемата се свежда до следното: всяка свобода предполага отговорност. Не е възможна никаква свобода без разбирането за собствена отговорност, никакви права без собствени задължения. На първо място, пред самия себе си.
Прикривайки се със свободата на словото, терористи и пропагандисти роят своите медиа – ресурси по целия свят, разпространяват преднамерени лъжи, изкривяват реалността в полза на силните на деня, водят война за умовете и душите на хората.
Никой не споменава за “журналистическата етика”, която е законово предвидена. Задължението да предоставяш на хората истината, да се добираш до нея, изразява същността на професията….
Зад паравана на свобода на словото, “журналисти” (дайте просто да ги наречем работници в медии) се научиха да предават своето лично, субективно мнение ( което да сега бе прерогатив единствено на художниците, от другите някак си винаги са се изисквали обосновка и логика) и изграждат сюжетите си така, че прословутата обективна реалност напълно е престанала да съществува. Няма я.
Личното мнение е в най- добрия случай. В половината от случаите (пиша в половината, но на практика са повече от 50%) става дума за елементарен подкуп. Т.е. за корупция в журналистическите среди. Всички обичат да разсъждават за държавния апарат, но “корупция журналистическите среди”- такъв израз някой, някога чувал ли е? Е, аз го измислих.
С какво разполагаме? Хора, които владеят словото, умеещи да играят с него и да го поднасят така, че то бързо да прониква в човешкото съзнание. Това е тяхната професия. Да доставят съобщение. Пратеник. Вестител.
А в условията на нашата съвременност, където отдиха се състои от вечерната програма на телевизията на една или друга страна, в “лицето на журналистите” имаме армия от войници, способна да превземе най-главното: човешкия ум и дух. Да препрограмира представата му за света. Да повлияе върху начина на възприемане на действителността…… Виртуална армия, която в наше време е способна да преобърне хода на събитията, защото виртуалният свят отдавна се е смесил с реалния и е станал негова част. И цялата тази армия държи пред себе си огромни бели плакати, на които с големи черни букви е написано: “СВОБОДА НА СЛОВОТО!”.
И този плакат измита всички протестиращи или опитващи се да възразят…….
Какво е свободата на словото? Свободата да изразиш мнението си (СВОЕТО мнение). За всеки човек. Но нали този “всеки човек” не работи в структури, които влияят на масовото съзнание. Не са ли длъжни хората, с такова влияние, да останат със свободата на словото, но ограничена от истината, честта, честността, етиката, морала?
Имат ли право журналисти след обстрела на мисията на ОССЕ в Донбас да пишат заглавия: “Украйна: ОССЕ- представители бяха обстреляни в Източна Украйна!”. ( днешния Die Zeit, един от най- големите вестници в Германия).
Интересно заглавие, не ви ли се струва? И напълно достоверен……Все пак в Украйна. ОССЕ. Обстреляни. Кое не е така?
Да, така. Психологията като наука е призната повече от 100 години и е факт, че след такова заглавие в съзнанието на човек остава едно: “Украйна! ОССЕ! Обстреляни!”. Край.
А как ви се струва следното заглавие: ”Представители на ОССЕ са обстреляни в окупирания Донбас от проруски терористи, използващи руско оръжие”?
Малко по- различно впечатление, не е ли така?
А всъщност второто заглавие е обективна реалност. Но за нея “журналистите” премълчаха. Формално при това “без никакво изкривяване”.
“Никакво” означава: оставят в ума на читателите представа, че в Украйна стрелят, и при това дори по чуждестранни представители. Русия няма отношение. Руските войници нямат отношение. Руско оръжие там изобщо не е имало. Донбас не е обозначен, като украинска територия, която вече две години е окупирана от нацисти и за която вече две години се води война. Нищо такова няма.
Журнализъм ….
Материалът е подготвен от Ирина Шлегел специално за InformNapalm. Превод: Галина Р. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект
Призоваваме читателите си активно да споделят нашите публикации в социалните мрежи. Разпространяването на материалите от разследванията в публичното пространство може да промени хода на информационното и военно противопоставяне.
Можете да подпомогнете нашия проект като дарите средства за закупуване на лаптопи за OSINT-разузнавачите на InformNapalm (Upgrade InformNapalm )
No Responses to “Изкуството на заглавието в контекста на руската информационна война”