„Транспортните коридори от Русия за Близкия Изток: как Русия след инцидента с Турция ще доставя оръжие в Близкия Изток“ – материал с подобно заглавие е публикуван на 29 ноември 2015 г. в русия новинарски ресурс lenta.ru. В статията нагло се разглежда вероятния транзитен коридор с пълно незачитане на мнението на тразитните държави. Ето някои откъси:

• Пътна комуникация: „Сухопътното съобщение между Русия и Иран, през Кавказ е възможно само с помощта на тразитните пътища: по протежение на Каспийско море през Дагестан и Азербайджан и по Военно-Грузинския път, през Крестови проход – от Северна Осетия в Грузия и по-нататък през Армения в Иран. По-удобна е Транскавказката магистрала, която свързва Русия с Иран през „република Южна Осетия“ (окупирания от Русия Цхинвалски регион на Грузия), Грузия и Армения. Едновременно с това, през 2014 г. Русия предсрочно приключи строителните работи по модернизацията и разширението на Рокския тунел, това значително увеличи транзитния потенциал на ТРАНСКАМ-ла“.

• Железопътна комуникация: „В началото на август железопътните войски стартираха прочистване на мрежата на железницата в Абхазия от град Очамчири до граничното с Грузия – Ингури (административната граница с Абхазия, окупирана от Русия)“.

• В обобщение, в статията се отбелязва: „Откритите сухопътни коридори от Русия за Иран и използването им за прехвърляне на военни и стратегически товари се опира в проблема с транзитните държави. Източният маршрут на коридора „Север – Юг“ преминава през територията на неутралния Туркменистан, който не разрешава транспортни войски на територията си. Маршрутите през територията на Азербайджан не са удобни за Иран. Грузинските маршрути са блокирани поради конфликта с Русия за Южна Осетия и Абхазия. Едновременно с това, през есента на 2016 г. в Грузия ще се проведат следващите парламентарни избори, и промени във властовите структури могат да доведат до разблокиране на транзитните маршрути“. 

Иска ми се да поставя под съмнение компетентността на автора на този материал, съдържащ откровено провокативни моменти. Но има причина за безпокойство. „Заключенията“ му са основани на факти, както и на информация от източници на Кремъл, които смело изготвят транзитни схеми, включително и през Грузия.

Във връзка с това, следва да си спомним за слуховите при задкулисните преговори за възможно откриване на железопътните съобщения от Русия за Армения през окупирана Абхазия (Грузия), където лятото на тази година руските железопътни войски частично възстановиха пътищата.

В последните новини за преговорите Грузия – Русия във формата Абашидзе – Карасин, излезе съобщение за руската „медена питка“ – в смисъл, че Русия е готова да опрости визовия режим с Грузия, който сама въведе едностранно преди около 10 години.

Към всичко това, добавяме и забулените в тайна преговори на „Газпром“ с някои представители от правителството на Грузия, за разширяване на газовата експанзия на Руската федерация в Грузия.

Всички контакти на Грузия с Руската федерация са задкулисни, така както и информацията за гореизложените „новини“ грузинската общественост получава от трети източници – или тя е озвучена от руски източници, след което грузинските политици трябва неохотно да признават, за този или онзи факт, уверявайки, че е за благото на страната и не носи никаква опасност.

Не трябва да забравяме и събитията от февруари – март 2015 г. в Грузия, когато в Тбилиси и едновременно в други региони бяха регистрирани факти за появата на „НЕО“ – неидентифицирани преминаващи обекти във вид на „транзитни и необозначени“ руски военни товари.

Според трезвомислещи грузинци, всичко това изглеждаше като сондиране за определяне на обществената реакция към такива действия. Имаше и други опити да се сондира общественото мнение, както отвън, така и отвътре.

Като вземем под внимание и възможността за затваряне на турските проливи за руския флот, то подобна схема за транзит става реалистична, а безпокойство – по-голямо. Още повече, че в инфраструктурен, технически и военен план, Русия е готова да осъществи транзитния си замисъл.

Грузия е длъжна да прояви твърдост и принципност и в никакъв случай да не се поддава на измамната руска политика. Да, скептиците казват, че е по-евтино и по-безопасно за придвижване на военни конвои с фериботи през Каспийско море, но тогава се губи смисъла на вложените инвестиции в инфраструктура от Руската федерация в грузинския маршрут, още повече, че отказвайки се от този маршрут, Русия губи възможността за реализация на една от точките в плана си, насочен към поглъщането на Грузия.

Не трябва да позволяваме подобен руски транзит и дори договаряне във връзка с това, в противен случай Грузия автоматично ще бъде вкарана в Близкоизточния конфликт и ще се окаже под руския калпак.
Да, има опасност Русия да пробие през коридора към Армения, нагло и провокативно с военен елемент. Повече от всякога грузинците трябва да са бдителни, да покажат единството си и твърдата си воля, и за известно време да забравят за вътрешно политическите си вражди.
Грузия е суверенна държава, притежаваща Въоръжени сили, в отговорностите на които влизат оперативно отреагиране на подобни видове заплахи. И ако трябва да се борим, ще устоим, т.к. в тази борба не сме сами. Ако постелим кървавия път за руския транзит, независимостта на този път за Грузия ще приключи.

© Материалът е подготвен от Ираклий Комахидзе специално за сайта InformNapalm. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.

(CC BY 4.0)