Атаката на силите на Руската Федерация срещу корабите на украинските военноморски сили, предшествано от укрепване на руския военен потенциал в басейна на Азовско море и редовните усложнения за корабоплаването в зоната, освен всичко останало е и опит да бъде дестабилизирана украинската държава. Осъществяваните от страна на Кремъл в течение на цялата 2018 година многочасови задържания на търговски плавателни съдове, минаващи през Керченския проток на път от и към украинските пристанища (Бердянск и Мариупол), нанесоха удар по икономическата стабилност на този регион. В резултат от частичната икономическа блокада на украинските пристанища, падна рентабилността на ред промишлени предприятия (например металургичните предприятия в Мариупол, които експортират свое производство в страни като Виетнам, Южна Корея, САЩ). Огромна роля в този процес изигра така наричаният кримски мост. Както показаха последните събития, той играе ролята на своеобразна врата, която може да бъде лесно затворена, преграждайки прохода дори с  най обикновен шлеп. Пълната блокада на Азовско море, която може да бъде форма на реакция (шантаж) от страна на Русия срещу активните действия на Украйна на международната сцена (лобирането за нови санкции), ще бъде удар по икономиката на южната и източната част на Украйна. Западането на местната промишленост, тясно свързана с пристанищата и експорта на товари, означава значителен ръст на безработицата и на гражданското недоволство.

Съмнително е, че агресивните действия на Руската Федерация се ограничават само до политически или икономически натиск. Публикациите в руските медии и информацията, публикувана от Министерство на отбраната на Украйна, показват, че Кремъл води активна дезинформационна кампания с цел дестабилизацията на украинската държава.

Основното послание, тиражирано от руските средства за масова информация, е свързано с въвеждането на военно положение в Украйна. Това решение се представя като чисто политическо и уж цели отлагането на датата на президентските избори. Този наратив се разпространява не само в Русия и Украйна, но и в медиите на страните от Европейския съюз (например в Полша – публикация в портала onet.pl „Дмитрий Медведев: изборите в Украйна са под заплаха»).

Подобни твърдения бяха изведени в заглавията и на редица публикации в български медии:

Разпространяването на подобни послания от страна на руските медии е насочено към намаляване на нивото на доверие на украинските граждани в тяхната власт, както и към нарастване на социалното недоволство. Около тази информация възникват куп други съобщения, които удрят по украинския президент, съответно и по действията на неговата администрация. Един от наративите, създадени от прокремълските (руски) медии, интерпретира въвеждането на военно положение като форма за наказание на нелоялните (по думите на руската пропаганда) региони в южна и източна Украйна.

Обясненията за въвеждането на военно положение се правят в контекста на бъдещите президентски избори. Според руския наратив П. Порошенко не само отлага датата на президентските избори, но и нарочно се опитва да ги проведе само в регионите, в които има подкрепа. Според Кремълските медии, например „Комсомолская правда“, военното положение в източните и южните региони на Украйна, цели да осигури на Порошенко победа. Отбелязваме, че подобен вид информации може да има за цел и разпалването на вътрешни конфликти, определяйки източната и южната част на страната като по-малко патриотични (уж по-склонни да гласуват за кандидат с не толкова анти-руски – според руската пропаганда – възгледи). Към темата за изборите се прикрепя и друг въпрос – за предоставянето на автокефалия на украинската църква. Според руските медии, „разколът“ в украински православен свят, в съчетание с тъй наречената украински провокацията в Азовско море (или „провокацията Порошенко“), трябва да се създадат условия за повторна победа на действащия президент.

Своята роля в легитимирането на подобни митове играят и проруски политици в Украйна. Един от лидерите на проруската опозиция, Юрий Бойко заяви, че въвеждането на военно положение в Украйна е пряко свързано с ниския рейтинг на Порошенко. Подобни тезиси разпространява руската агенция РИА „Новости“.

Тиражирането на внушения, уронващи имиджа на Украйна, нейния президент, правителството, Въоръжените сили на Украйна, обслужва нуждите на вътрешния информационен пазар в Русия и се използва за постигането на „външните“ цели на Кремъл (унищожаване на позициите на Украйна на Запад и укрепване на собствените). Публикациите на руските медии четат и украинци, те се цитират и от украински медии (предимно от проруски канали като „Newsone“, „Интер“, „112“). Новините от руските медии се разпространяват и в социалните мрежи. Роля в проникването на руската пропаганда в украинското информационно пространство играят и връзките на украински граждани с техните близки, живеещи на територията на РФ, които следейки руското информационно пространство, несъзнателно могат да носят ползи за Кремъл.

Вълната от дезинформация, наред с някои опасения сред украинците за истинската цел и последствията от военното положение, може сериозно да дестабилизира ситуацията в източната и южната част на страната. Най-голям е рискът от дестабилизация в граничните райони. Новините от 27.11.2018 подтвърждават, че пограничните територии може да са главна цел за дестабилизиране. Един от примерите е масовото разпращане на есемеси до жители на Сумска област. В тях от името на Министерство на отбраната съветват гражданите да отидат възможно най-бързо до най-близката военна част. Министерство на отбраната на Украйна в официално съобщение обвини за тази провокация Руската Федерация.

Подобен случай имаше и в Полша. Според изявление на Центъра за държавна сигурност поляците от източните райони на страната са получили SMS с изискване към мъжете на възраст от 18 до 65 години да се явят в местните администрации (вероятно във връзка със събитията в Украйна). Съдейки по факта, че Министерството на отбраната на Украйна и Центърът за държавна сигурност на Полша публикуват съобщение по случая с разлика от един час, двете атаки са свързани. Тази активност може да е опит да се тества реакцията на украинското и полското общество. Може да бъде и проверка на реакцията на разузнавателните служби на двете страни.

Поредният конфликт в Азовско море (първият сериозен конфликт в зоната беше през 2003 г.) е част от руско-украинската война в широк смисъл и изцяло се вписва в контекста на руските хибридни действия. Блокадата на Керченския проток и превземането на украинските кораби от руските специални служби е един от лостовете на Кремъл за изпълнение на основните му цели. Една от тях може да е постепенното разпадане на Украйна, за което допринася системната дезинформация.

Материала подготви Michał Marek  специално за InformNapalm. Превод: Joveto.
При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.