Борба за достъп до ресурсите и комуникациите
Руската окупация на Крим и последвалото противопоставяне на Москва и Киев показаха колко важни са комуникационните линии и обектите от инфраструктурата, които свързват полуострова с „материка“, а Черно море с Азовско. Взаимната зависимост на страните понякога сдържа, а друг път е използвана като силов ресурс в конфликта.
На окупацията Украйна отговори с изолация (пропущаме засега коментара за инициативата и ефективността на държавата по въпроса). Оказа се, че Крим не си е самодостатъчен както в енергийната, така и в търговската и в други сфери. Окупаторът се принуди екстрено, и с цената на големи финансови загуби да покрива недостатъците на всичко.
Необходимостта на Руската Федерация да осигури постоянна връзка с анексираната територия създаде за Украйна съществени рискови фактори на фона на разгръщащата се активна фаза на войната в Донбас. През 2014 – 2015 година непрекъснато звучаха тревожни прогнози за голяма операция на руско-терористичните войски, насочена към осигуряването на „сухопътен коридор“ между окупираните части на Донецка и Луганска област и Крим. За тази цел Москва разполагаше със значителни сили: 1-и АК (армейски корпус) на «ДНР» в Мариуполско направление, групировката от ВС на РФ в Крим, Черноморския флот и Бреговата охрана от граничната служба на ФСБ в Азовско море.
Един от вариантите за развитие на събитията от анализаторите на Stratfor. 2015 год
Перспективата Русия да построи «Кримския мост» през Керченския пролив, като че ли свали напрежението и вероятността бойните действия да ескалират в Северното Приазовие. Но мостът, който беше открит на 15 май тази година породи нови проблеми.
На първо място – след неговото построяване, през Керченския пролив не могат да преминават корабоплавателни съдове по-високи от 33 метра. Арките на моста не позволяват това. Ограничението веднага намали количеството и типовете търговски съдове, влизащи в азовските пристанища на Украйна (най-големите от които са Мариупол и Бердянск). Височината над водата на някои от корабите е 40 метра. Руските пристанища в Азовско море не са приемали такива кораби, следователно не са засегнати от ограничението.
Арките на Кримския мост за преминаване на корабоплавателни съдове
Второ – под предлог, че усилват охраната на моста от „украински диверсанти“, руснаците усложниха режима за преминаване през Керченския пролив за останалите търговски съдове, пътуващи към украински пристанища. Москва не смее засега да закрие напълно корабоплавателния канал за Украйна. Дори и в Кремъл да не отдават особено значение на действащия украинско-руски договор за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив (2003), остава международното морско право, което гарантира свобода за мирно преминаващи съдове през проливите. Не могат да забранят преминаването, но има вариант дотолкова да го усложнят, че да стане нерентабилно.
Корабите са задържани за дълго време (3-10 часа) от Бреговата охрана за проверка и идентифициране на екипажите. Това се случва както в Керченския пролив, така и непосредствено в Азовско море (един от отрицателните аспекти в договора от 2003 година е липсата на разграничение на акваториите). Освен това, руснаците периодично закриват отделни райони в Азовско море за провеждане на учебни стрелби. Нов метод да нарушат графика на търговските рейсове е изкуственото задържане на съдовете преди преминаването на пролива. По няколко часа, и дори денонощия те не са включвани в състава на керваните, които организирано се превеждат през Керч-Еникалския канал (съдоходната част на Керченския пролив).
Андрей Клименко, главен редактор на изданието BlackSeaNews, украински експерт, който непрекъснато осведомява за ситуацията в Азовско море
Създадената ситуация води до значителни икономически загуби за Украйна. Графиците на рейсовете се провалят, товаропотокът намалява, в перспектива собствениците на компании може да се откажат да работят с азовските пристанища. Прехвърлянето на потока от товари към черноморските пристанища на Украйна води до увеличаване на разходите за логистика, както и донарастване на напрежението около фронтовата линия в Приазовието, където Мариуполското и Бердянското пристанище осигуряват работа на хиляди местни жители.
Инфографика: Мариуполското морско пристанище. Източник.
На наложената изолация на азовските пристанища от страна на Керченския пролив, украинската общественост реагира с обсъждания на идеите за сроителство на корабоплавателен Черноморско – Азовски канал. Според изчисленията дължината му трябва да е около 120 км. И макар, че реализацията на подобен мащабен инфраструктурен проект не е на дневен ред в момента, технически той е възможен.
Потенциално Москва може да прави проблеми и за рейсовете към черноморските пристанища на Украйна (Одеса, Николаев, Херсон). Като основание за това тя може да използва „охраната на морската акватория“ между нос Тарханкут (Западен Крим) и остров Змеиний (Украйна), където присвоената от руснаците държавна компания «Черноморнефтгаз» осъществява незаконен добив на въглеводороди в украинския шелф. С патрулирането на този район се занимава Бреговата охрана на ФСБ, а наскоро, според съобщения в руските медии, към охраната на нефтените платформи са се присъединили и малки противоподводни кораби и ракетни катери от 41-а бригада от ракетните кораби на Черноморския флот.
Газови находища в шелфа в северозападната част на Черно море. Фрагмент от карта на държавната компания «Черноморнефтегаз»
Милитаризация върви и в Азовском море. За подсилване на корабния състав на Бреговата охрана на ФСБ и Черноморския флот, Русия прехвърля и артилерийски катери от Каспийската си флотилия. Освен традиционния маршрут през Волго-Донския канал е отработена и доставката на катери по железопътни пътища, което значително съкращава срока на прехвърлянето.
Увеличаването на военния потенциал може да е просто „игра на мускули“ на Москва в противопоборството с Киев за морските комуникации и шелфа. Но не бива да се подценява и варианта за подготовка от страна на Русия за поредна въоръжена ескалация. Най-вероятната цел на Русия може да бъде установяването на контрол над част от Херсонска област, където преминава Северо-Кримския напоителен канал.
Доставката на днепърска вода по този канал започва през 1963 година. Съществуването му значително подобрява условията за селското стопанство в сухата степна част на полуострова. Към 2014 година каналът обезпечава 80-87 % от потребностите на Крим от прясна вода. След руската окупация на полуострова, снабдяването с вода от Днепър е спряно.
Схема на Северо-Кримския канал
Независимо от предприетите различни мерки, като например сондажи на кладенци, руската окупационна администрация не успя да осигури необходимото количество от прясна вода за Крим. Това доведе до намаляване на поливните площи и на обемите от селскостопанска продукция. Недостатъкът на вода, както и интензивната употреба на подземни източници, доведе до влошаване на екологичната ситуация на окупираните територии. Горните пластове на почвата се осоляват, количеството във водохранилищата спада, намалява растителността в Крим. В перспектива това може да доведе до напущането на голяма част от населението в степните райони на полуострова.
Невъзможността да намери решение на проблема с водоснабдяването чрез инженерни и транспортни средства, подтиква РФ към вариант на силови действия. По мнение на наблюдатели милитаризацията на Азовско и Черно море, както и негласната блокада на украинските пристанища, може да е средство за шантаж срещу Киев, с цел да го принуди да възобнови работата на Северо-Кримския канал. При най-лошо развитие на ситуацията може да се очаква опит от страна на руснаците да окупират част от Херсонска област.
Сюжети за пропаганда и дезинформация
В историята на многото държави и политически режими, съществували в Крим във времето, има една обща важна черта – стремежът им да контролират буферната и ресурсната територия на „материка“. Вероятно този фактор са отчели и властите в Руската империя през 1784 година, когато на мястото на превзетото Кримско ханство създават Таврическа област (по-късно – Таврическа губерния). В състава на тази административно-териториална единица с център Симферопол, влизат и отделни територии от сегашните Херсонска, Запорожска и Николаевска области.
Карта на Таврическа губерния от началото на ХХ век
Идеята за реинкарнация на Таврическа губерния в предишните й граници може да избухне така неочаквано, както това се случи с „Новорусия“ през 2014 година. Актуалността на подобен план е очевидна: контролът над материковите части на Таврия може да реши проблема с водоснабдяването на Крим, тъй като водите на Северо-Кримския канал текат през тези земи.
В лозунгите на глашатаите на „руската пролет“ през 2014 година конфедеративна «Новорусия» трябваше да се състои от 8 «народни републики» в пределите на съответните области в южна и източна Украйна. Но на практика успяха да създадат само «ДНР» и «ЛНР», и то на ограничена територия. През май 2015 година лично представители на терористите обявиха проекта «Новорусия» за закрит (замразен за неопределено време). Затова моделът от 8 републики-области вече не е ориентир за пропагандата и подривната дейност на руската агентура в Украйна. Пример за търсене на нови идеологически основи е тъй наречената «Бесарабска народна република», или «Народна република Буджак» (2015). Сепаратистско образувание с такова име трябваше да обхване и южната част на Одеска област, тоест за «Одеска народна република» по образеца от 2014-а вече не става дума.
Напълно резонно е да се смята, че не са останали и «патриоти» на «Херсонската народна република». Затова пък в Херсонска област може да се появят нови химери на „руския свят“. Докато идеята за Таврическа губерния (името не е задължително, важна е територията) не е вкарана в обращение, има смисъл тя да бъде опровергана навреме. Още повече, че вече се чуват първите звънци.
Един от инструментите на руската пропаганда, разчитаща на лишената от критично мислене маса, могат да станат старите етнографски карти, на които присъства тъй наречената „грешка на Ритих“. С пример за текстове, манипулиращи общественото мнение чрез такива карти, може да се запознаете по линка.
Същността на аргументите е следната: на много от старите етнографски карти може да се види, че материковите области на Таврическа губерния са заселени предимно с руснаци (великоруси), а не с украинци (малоруси). А вече на картите от съветско време тези територии са показани като етнически украински. Читателят е воден към извода: съветската власт или е «украинизирала» руснаците, или е провела физическо заместване на населението по време на социалните катаклизми през първата половина на ХХ век. Следователно, това е поредното «престъпление на болшевиките срещу руския народ», чиито последствия трябва да се поправят.
Първоизточникът на всички карти с руската Северна Таврия е «Етнографска карта на Европейска Русия», съставена от руския етнограф и картограф Александър Ритих през 1875 година.
Фрагмент от «Етнографска карта на Европейска Русия» на Александър Ритих, където е показано преобладаването на руснаци (по-светъл цвят) над украинците в Северна Таврия
В този конкретен случай известният учен е допуснал досадна грешка, тъй като в материалите от статистиката, по които работи той, е показана преобладаваща част украинци (малоруси) на тези територии. За „грешката на Ритих“ е писано неведнъж, в това число и от водещия руски специалист в областта на историческата демография, докторът на историческите науки Николай Кабузан (1932–2008).
Страница от книгата на Николай Кабузан «Украинците по света: динамика на числеността и преселванията. Двадесетте години на ХVIII век – 1989 год: формиране на етнически и политически граници на украинския етнос», издадена от Института за руска история към Руската академия на науките през 2006 г.
Сведенията за преобладаващите украинци като цяло в Таврическа губерния, както и в нейната северна част, са потвърдени и от първото всеруско преброяване на населението от 1897 година. Според резултатите от преброяването, в Таврическа губерния са обитавали:
- малоруси – 611 121 човека (42,2 %)
- великоруси – 404 463 човека (27,9 %)
В трите материкови области на Таврическа губерния данните от преброяването са:
- малоруси – 546 418 човека (60,6 %)
- великоруси – 223 500 човека (24,8 %)
За съжаление грешката е повторена в много картографски работи на разни автори от края на XIX – началото на ХХ век. Впрочем, не на всички карти от времената на Ритих присъства тази грешка.
Езикова карта на Павел Чубински и Константин Михалчук от 1871 година. Публикувана в изданията на Юго-Западния отдел на Руското императорско географско общество. На нея я няма „грешката на Ритих“
Независимо от това, че в професионалните среди е общоизвестно за „грешката на Ритих“, руската пропаганда едва ли ще се погнуси да вземе на въоръжение старите „бити“ карти. За информационната война на Кремъл е важно не качеството на фейка, а наличието на ресурс за неговото разпространение и целева аудитория.
Впрочем, етнографските аргументи могат да играят само мобилизираща роля, но не са достатъчни за оправдаване на агресия. Най-големи притеснения би трябвало да будят опитите на Кремъл да дестабилизира политическата ситуация в южна Украйна. За това могат да бъдат използвани и социално-икономическите проблеми, и етно-конфесионалната пъстрота в региона, дори и диверсии срещу обекти на критичната инфраструктура – всичко, което би позволило на руския окупатор да влезе на украинска зема в образа на „миротворец“.
Екипът на InformNapalm събира средства за лечението на един от основателите на нашия проект, на когото наскоро откриха злокачествен тумор. Помогнете на Володя да пребори рака! Вашето дарение ще приближи денят на неговото оздравяване!
Карта Приватбанка:
5169 3600 0268 7493 — Колесников Володимир Борисович
За българския читател: InformNapalm е разследваща общност, която от 2014 година събира доказателства за руската агресия в Украйна, Грузия и Сирия, както и за хибридната война, водена от Русия на територията на Европа. Събраната от общността доказателствена база вече е предавана на разследващата група по делото за МН17, на украинската страна по исковете на Украйна в Международния съд, предоставена е на централата на НАТО. За да запазим независимостта си ние работим изцяло на доброволчески начала, без никакво финансиране.
При желание да помогнете на Володя, и ако не можете да се справите с превода, пишете в лично съобщение във Facebook за уточнение.
Материала подготви Максим Майоров специално за сайта InformNapalm. Превод: Joveto.
При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук и Туитър
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.
No Responses to “Кримският мост, днепърската вода и грешката на картографа Ритих”