Доста вода изтече от анексията на Крим, доста проблеми и всекидневно все нови се появяват. Въпреки това въпроси като „къде да се яде?“, и „къде да се пие?“ продължават да занимават съзнанието на обикновените хора и представителите на елита. Ако с храната донякъде въпроса се решава, то с водата, въпроса си остава още открит. Заради преустановяването на доставката на вода от Днепър по Севернокримския канал за населението на Крим, и най-вече земеделието на окупирания полуостров изпитва остра необходимост от водоснабдяване, производителите са принудени да преминат към добив на вода от подземни източници.

Мненията и позициите за наличието или липсата на проблем с водоснабдяването в Крим са доста. И още: Има ли проблем в Крим с водата? Кой е виновен за съществуващите проблеми с водоснабдяването? Всеки кримчанин, би искал да знае отговорите на тези въпроси. Ето защо предложихме на хора, които пристигат в континенталната част на Украйна от полуострова да изразят мението си. Проведе се анонимно проучване в продължение на три дни в региона на Херсон, на контролно-пропусквателните пунктове. В резултат на това проучване, от 584 души 412 от тях (71 %) отговориха утвърдително на първия въпрос. За липса на проблем с водата констатираха само 99 души (17 %), а 73 (12 %) се затрудниха да отговорят.

От 412 души, които посочват, че има проблем с водата на Кримския полуостров, 252 (61%) обвиняват за това руските власти, 101 от тях (30%) – украинските власти, 59 (9%) – виждат „корена на всяко зло“ в други причини – например в „икономическата блокада“ на полуострова.

Да направим едно уточнение. И така без днепърска вода полуострова се оказа още през есента на 2014 г., когато все още не бяха отшумели фоейрверките и тържествуването във връзка с окупацията, наречена „Кримска пролет“. Именно в разгара на всички тези събития представители на така нареченото „опълчение“ и наемници от различни места стартираха завладяването на държавни обекти, разположени в автономната република. Не направиха изключение и за помпените станции на Севернокримския канал, като под натиска руските власти започнаха да изключват с гръмките заявления, че кримчани въобще не се нуждаят от подаването на вода на „бандеровската“ държава. Казваха дори и: „Нека Хунтата се дави в собствената си вода“.

Загубата на контрол над съоръженията на Севернокримския канал на полуострова и непрофесионализма на тези, които ги завладяха, бяха и си остават главните източници на проблемите с водоснабдяването на Крим.

За решаването на водните проблеми, самопровъзгласилата се „кримска власт“ озвучи няколко варианта: всеки по-фантастичен от предходния: от обезсоляване на морска вода, до подаване на вода от Краснодарския край. При което в Крим за да се отговори на нуждите на селското стопанство, практически моментално се премина в добиване на вода от подземни източници.

От началото на окупацията, „Министерството на природата“ на Крим е издало 43 лиценза за добив на вода от подземни източници за земеделието. Но това се оказва недостатъчно. Според „ръководителя на администрацията“ на Перекопски района – Сергей Биданец, независимо че „правителството“ на Крим навреме се е ангажирало с проблемите на селяните, с настъпването на горещините степните райони на Крим са без вода, и буквално се превръщат в пустини, при което е невъзможно да се отглежда никакъв фураж за животните. А това означава, че развитието на алтернативното животновъдство е в огромна опасност.

Сериозна, макар и не катастрофална, назова ситуацията с водоснабдяването в източен Крим на заседание на „комитета на Държавния съвет на Крим за аграрна политика, екология и природни ресурси“, „лидера на държавната комисия по водите“ на републиката Игор Вайл. По думите му вместо 20 млн. кубични метра естествен приток в Тайганско и Белогорско водохранилища от началото на годината са постъпили всичко 3,4 млн. кубични метра вода. „Тайган е празен, а в Белогорско полезната вода за изпомпване е едва 3 млн. кубични метра, и още 55 000 куб. метра дневно постъпват от подземни източници“ – уточнява Вайл.  За подобряване на ситуацията с водоснабдяването на източен Крим, през август 2016 г. „държавната комисия по водите“ в Крим планира да се приключи с дейностите по свързването на водната линия с Просторненското водохранилище, което допълнително ще позволи да се изпратят още 50 000 куб. метра вода във водохранилищата на източен Крим.

Също така, обещават да се почисти дъното на Зеленоярското водохранилище, което допълнително ще данесе 700-800 хиляди куб. метра вода, и да се извършат строителни дейности по драгиране на Станционно и Феодосийско водохранилища за допълнително подаване на 4 млн. куб. метра вода за потребление.

Интересно е дали ще се подобри ситуацията с водата в източен Крим, както обещава „лидера на държавната комисия по водите“, след приключване на дейностите? На този въпрос отговаря на същото това заседание самият Игор Вайл: „Вода има, но тя е утайка, която няма как да се използва“. Тогава защо се извършват толкова скъпи операции и дейности? Отговора излиза моментално – за успокояване на населението, най-важното е не да се реши проблема, а да се покаже, че с проблема се занимават.

Е ще поживеем и ще видим! За сега поводи за оптимизъм в завладяните от Русия „изконно руски земи“, както виждаме липсват.

Водоснабдяване от „бурятските гастербайтери- наборници в руската армия“

Докато подготвях тази статия в Интернет ми попадна интересна бележка: през 2015 г. за осигуряване на населените места на полуострова с вода е доведен Тръбопроводния батальон – бригада за материално-техническо осигуряване от Източния военен окръг на Руската федерация. В общи линии, според съобщението на военните, в дейностите за осигуряване на вода за жителите на Крим са доведени около 300 войници от този окръг и над 90 единици военна и специална техника. На полуострова войниците от тръбопроводния батальон са поставили 24 полеви магистрални тръдобопровода с дължина 288 км в посока от Просторненското водохранилище до Севернокримския канал. И какъв е резултата? Резултата е уникален, може да се нарече дори екзотичен. Сега местните жители гледат в празните напоителни канали, и с интерес разглеждат накриво продължените 30 км тръбопроводи, които просто си стоят под открито небе. Гледат и се чудят: какви са тези чудни майстори, които измайсториха това чудо и какъв е смисъла от тях, в крайна сметка в каналите все по-рядко има вода и днес.

Място за изненади няма, просто всичко е направено „по руски“: евтино и с безплатния труд на наборници в руската армия – гастарбайтери от Бурятия, и с огромен патос: „Руснаците не изоставят своите!“. Направено, отрапортувано и забравено.

Радва ме само едно, местното население все още може да се възползва от неизползваните тръби, оставени от „бурятските тръбопроводчици“ за нуждите на селското им стопанство.

Вода очаква ли се?

Поради това, че Кримския полуостров е сравнително беден на подземни води, и за да се реши проблема с водоснабдяването, окупационните власти се опитват за сметка на максимални подземни добиви, които са в противоречие с екологичните изисквания, при което възникват редица въпроси. Колко ефективни са методите, които се използват от местните гении и техните кремълски началници? Възможно ли е в Крим напълно да се реши проблема с водоснабдяването без доставяне на днепърска вода? Какви ще са последствията за околната среда и селското стопанство на полуострова?

Според ръководителя на руското министерство на природата Сергей Донски, към 5 май 2016 г. общото съдържание на течна вода във водохранилищата на Крим – основните източници за водоснабдяване в източните райони на полуострова е 35,8 млн. куб. метра, което е 5 млн. по-малко от предишната година. И за надежно осигуряване на Керч, Феодосийски и Судакски райони с вода, е необходимо да се осъществи строителство на първата водоподаваща линия. Но експлоатацията й се планира не по-рано от декември 2020 г.

В началото на 2014 г. за да се запълни водохранилището с питейна и вода за земеделието на Керченския полуостров започнаха да използват водата от местния отток на Белогорско и Тайганско водохранилища, който по-рано се използваше в тези райони за напояване, както и се използваха вградените артезиански кладенци. Като при прехвърлянето на питейна вода по протежение на Биюк-Караса и Севернокримския канал загубите са 18-28% (а по някои други данни са до 50-60%).

Днес заради прехвърлянето в Крим на местни източници за водоснабдяване аграрния сектор на полуострова загуби 90 % от прясната си вода. Производството на ориз е вече в миналото, и ако още няколко години няма напояване в северен Крим, то в Яни Капу (Красноперекопск) и самият Перекопски район няма да има нито растениевъдство, нито овощарство, нито животновърдство.

Поради неконтролираните и нелицензираните сонди и кладенци кримските фермери-арендатори нарушават геологическия баланс на подземните води. Ако по-рано напояването е позволявало почвата да се поддържа в добро състояние на полуострова, то днес при запазване на сегашното положение може да стартира екологична катастрофа.

Като цяло днешната ситуация с водоснабдяването в Крим е критична, поради това че всички методи за решаване на водните проблеми предприемани от „новата власт“ са несистемни, което е просто „замазване“ на ситуацията. Почистването и удълбочването на водохранилищата, увеличаване на подземните източници за добив на вода, строителство на мостчета и т.н. – това все са локални мерки, които няма да доведат до глобален ефект за нуждите на полуострова от вода. По-голямата част от тези мерки са продиктувани от политическите лидери, без никакъв здрав разум. Ярък пример за това е строителството на временен тръбопровод от двете водохранилища – Просторненско и Неженско, в протежение на Севернокримския канал. Не случайно в реализацията на това са въвлечени военни, т.к средствата биха изчезнали яко дим, стойността би се завишила, а сроковете неспазени. От техническа гледна точка този проекта е доста съмнителен – поради това че водата от повечето подземни източници е с високо качество, а при изливането и в канал, качествата и намаляват и се изисква допълнителна обработка преди изпозлването й.

Според официалните данни, износа от водоснабдяващата инфраструктура на Крим през 2013 г. достига до 74,4%, загубите във водопреносната мрежа са 20 – 25%. Най-големите загуби при транспортирането на вода са по Севернокримския канал (20%), до крайния потребител достига не повече от 60% от цялото количество постъпваща вода. За да се реши тази проблематика са необходими 10 -12 милиарда рубли до 2020 г. Също така така са планирани да се ремонтират и всеки трети от всички 1 500 артезиански кладенци, които вече са в действие в Крим. Освен това е необходимо да се открият и допълнителни около 150 нови кладенци, а за тях са необходими 5 милиарда рубли до 2020 г.

Проблемът с водата в степния Крим от „новата власт“ е решен много просто – в действителност е изоставен този район. Изоставиха и малките селища, водоснабдяването в които в момента е доста трудно. Основната задача е да се обезпечат големите градове, които се показват по телевизиите. А най-важното е не реализирането на дългосрочни мерки, за които вече няма никакво време. И това което успяха да направят, няма необходимия ефект.

Но не по-малко важен е екологичния фактор. Сондажите на големи дълбочини, неконтролирано, пробиване, увеличаване на количеството на съществуващите кладенци, напояване с изчезване последователен проток на земеделските земи със сигурност ще нанесе огромни щети върху почвите, водоносни пластове и т.н. Увреждане на околната среда по такъв варварски подход е много трудно да се прецени.

По този начин, без водата на Днепър Крим не ще умре, но ще бъде на ръба на водна катастрофа. За да се намери разумен зрънце истина в това твърдение, ще е необходимо да се разбере на регионалната природна специфика на Крим и назад времето назад, по време на живота в Крим преди изграждането на Севернокримската канал. Катастрофалните липси на вода, води до факта, че до 30-те години на миналия век, в годините на суша измират цели села с хора. Водата транспортирана до малки семейства и животните се е равнявала до една кофа на ден. Говорейки за земеделие в Крим – това се случва след изграждането на Севернокримския канал.

Всъщност извода е, че както преди Севернокримския канал е давал живот за полуострова, след неговото пресъхване – живота излетя от там.

Автор: Независимият журналист Екатерина Логинова

„Медия клуб за обществен диалог „Европростір“ (Симферопол, Украйна)

Припомняме ви, че тази тема сме повдигали и по-рано, вижте тематичния материал „Руските окупатори унищожават околната среда на Крим“ от април 2015 г.

(CC BY) Информацията е предоставен от автора ексклузивно за  сайта InformNapalm.org. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. 

Призоваваме читателите активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.