Кризата в Донбас преминава в нова фаза. За известно време, необходимо за вземане на въздух и действия по други фронтове, включително и сирийския, Кремъл остави случващото се там на пауза. Дори и някои от местните да са имали възражения, те останаха без особена тежест: донбаската криза действително е спряна. Впрочем паузата още не означава бездействие. На територията на „ДНР” и „ЛНР” все още текат увлекателни междуособици около „свалянето” и скриването в мазето на неконтролируемите персонажи. Продължава утилизацията на излишния човешки ресурс. За нея ще говорим сега.

Веднага уточняваме – „утилизация” не предполага непременно физическо унищожаване. В повечето от случаите това е излишно: към тази мярка се прибягва само по отношение на някои командири на въоръжени групировки, известни или със своеволието си, или с беззаконията си, поставящи под заплаха постигането на тактическите и стратегическите цели на Руската Федерация в конфликта в Донбас. При това и в тези случаи ликвидацията често не протича, чрез пряко действие – достатъчно е да се оповести решението „вече може” пред конкуренти на жертвите от други групировки, действащи в този дружен зоопарк. По този начин замина за оня свят небезизвестният Беднов (“Батман”), екс-комендантът на Антрацит Пенижанин (“Флаг”) и още ред по-малко известни герои от народния фолклор. Други дадоха на прокуратурата, като атаманът Косогор.

Понякога успяват да припишат действията на „украински диверсионни групи”, като в случая с “народния кмет на Първомайск” Ищенко, понякога не им се отдава – като в случая с онези казачета, чието погубване от „народната милиция” „Плотницки”, наблюдава от балконите си цял град.

Четете още: “Енотите” на Хомяков разчистват казаците от “Новорусия”

Но, при цялата мащабност на действията, това са по-скоро единични случи на разправа с откровено неконтролируемите „атамани Грициановски Донбаски”, в процеса на налагането на нов вертикал на властта в окупираните райони. При това по-сговорчивите и не толкова силните духом, изпращаха в пенсия. Успелите да изковат лична репутация, получиха почетна ваканция. Така отлично се устрои Игор Всеволодович Гиркин, от проваления цар Леонид…

….преквалифицил се в успешен политолог…

…и щастлив младоженец…

Само, че сега ситуацията е различна. Ако тогава Кремъл скрояваше проекта „ЛНР – ДНР”, режейки с триона живо месо, то сега задачата е поставена по различен начин. Проектът „Новорусия” имаше ограничен успех, поставените цели не бяха постигнати и се поставя в режим „изчакване” – до следващото височайше разпореждане. Кога ще постъпи то, зависи от много фактори. Включително и от ситуацията в по-горещи точки, поведението на глобалните играчи и действията на Саудитска Арабия на европейските пазари на нефта. А засега – пауза.

Щатните пропагандатори, включително и бежанци от „бандеровска Украйна” (последните – особено настойчиво) вече поясняват на съчувстващата на окупаторите общественост защо така трябва. На практика и в тази общественост възникват някои подозрения. И работата не е само в това, че те също си имат свой лагер от „свалени ястреби”, които таяха надежда, че заедно с проекта „Новорусия” под формата на анархо-република, ще направят поне някаква кариера и реализация, но и в това, че все повече обикновени „доброволци – интернационалисти” на „Новорусия” разбират, че вече не са нужни не само в рамките на градящите се в Донбас структури-времянки (тези техни перипетии са изложени нелошо в скорошен материал в ЛентаРу “Да хваща гората тази ДНР – завличам се в Русия”), но и в родината си. Освен това изведнъж започнаха да привличат вниманието на „органите”. Ако досега това засягаше основно доброволците от страните от бившата СССР (Латвия, Беларусия, Казахстан) и по-далечни държави (Сърбия, Испания), то сега започна да засяга и руснаците. Тези, за които има сведения, ги прибират направо на границата. Останалите успяват даже малко да се поотпуснат преди призовката от Следствения комитет или съдебните органи.

Това, общо взето се очакваше. Руската Федерация никога не се е отличавала с особено уважение към ветераните от скорошни войни. Който иска да спори, може да си припомни положението на ветераните от Афганистан или чеченските кампании, особено инвалидите. Такъв ветеран – той е допълнителна тежест за бюджета и постоянен източник на опасности. Особено изхождайки от комбинацията между ПТСР (посттравматическо стресово разстройство), отсъствието на нормални социални спирачки и наличието на умения да си служи с оръжие. В западните страни за тези хора има специални програми за адаптация. В Руската Федерация, където е прието психичните разстройства да се лекуват с водка и автотренинг, също е прието, че ветеранът сам ще се добере до денонощната лавка. Само че сега, в ситуация, когато държавата е особено загрижена за мерките за собствената си безопасност, силовите органи започнаха да следят особено внимателно тези хора да не стигнат до оръжейния магазин. Във всички смисъли на това понятие, вклячително и наскоро придобитите. Още повече, че много от тези хора, не намирайки място в мирния живот, попълниха редовете на престъпниците.

Разбира се, руският ветеран – е материя, както казват буржоата, recycable. Него, например, може да го изпратиш в Сирия, където още известно време ще допринася ползи. Но това е актуално по-скоро за лица, имащи отношение към редовната руска армия. А да се изпращат там бивши доброволци е вече доста по-сложно.

Отчасти именно поради тази причина много бойци в момента се „задържат” в Донбас. Но това е временно явление. В случай, че се вземе решение за окончателно напускане, и там ще трябва да се почисти „опашката”. Тогава като резултат ще получим поучителна история, в която хиляди хора с чувство за изпълнен граждански дълг, сами са попаднали в капана.

© Материалът е подготвен от Victor Tregubov специално за сайта InformNapalm. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.