Нашият драг Фейсбук, в който ние живеем вече четири години, за пореден път се отличи със системата си за блокиране на ползвателите си.

Сигурно помните, как всеки от нас, сблъсквайки се през 2014 година с невероятните лъжи на кремълските царчета за Украйна, и решавайки да им противостои на всяка цена, помни, че Фейсбук беше на практика нашата единствена възможност да се проврем през паяжините на московските измислици и да покажем истината за Украйна на света. Така започнахме и ние от ИнформНапалм – с постове във фейсбук на различни езици. Така и популяризирахме нашия сайт – 80 процента от нашата аудитория събрахме чрез фейсбук. И разбира се, сме безкрайна благодарни на фейсбук за възможността за безплатен достъп до нашата информация на стотици хиляди хора по цял свят. Както ми каза веднъж един хърватин, преживял `90-те на Балканите: „Имате късмет, че във вашето време има интернет. По наше време не можахме да докажем на никого нищо“.

Фактът, че доказателства за престъпленията на москалската държава могат да бъдат събрани чрез социалните мрежи и информацията за това да бъде разпространена отново през тях – без да бъдат привличани издатели, журналисти и други традиционни институти – беше истински пробив в информационната сфера. Той принуди да се променят не само самите журналисти в начина им на представяне на материалите, но и самият враг, който не предвиди, че доброволци могат да се появят не само на фронта, но и в мрежата. На менталния фронт Кремъл неочаквано срещна същата отчаяна съпротива.

При това съотношението на силите през 2014 година беше приблизително еднакво и на реалния и на информационния фронт  – на практика ние стояхме в разнородна, полуобута тълпа с двойка пистолети, срещу такива добре въоръжени армии като РТ, РИА Новости и “Първи канал на Русия” с тяхната милионна аудитория и милиарди в бюджета. Група млади, разнокалибрени, отчаяни, без пари, без подкрепа и при пълно отсъствие на публика, но с чифт разнопланови навици и непресъхващ запас от патрони – идеи.

Помня как през 2014 ни се присмиваха и казваха, че всичките тези наши скрийнове с войници, които публикувахме, са за да разсмиват кокошките, че това са монтажи, че нищо не доказват и на практика не са нужни на никого. Че нашите фронтови сводки са просто пропаганда, а мненията на различни историци и публични личности са набор от празни думи. Помня как постепенно започнаха да проучват нашите материали, как разбраха, че ако внимателно се възползват от визуалната информация, – събирана от нас в медиите на врага и профилите на неговите войничета, любители на селфита, които имаме в изобилие – то може и наистина да намерят руски танкове в Донбас, да проследят траекторията и точното направление на взривилите автобус ракети, и дори да проследят пътя на този същия БУК… Че думите, хвърлени от поредния откачен москалски имперец, преведени на няколко езика, няма да останат незабелязани по света, и че всеки пост на необузданата кремълска върхушка може да бъде сканиран, архивиран и публикуван във фейсбук – а там вече Кремъл не може да повлияе на количеството хора, които са го прочели. Във фейсбук няма функция: “Да се спре целия тираж и да се възпрепятства изтичането на информация”.

Но още тогава, през 2014, много от нас забелязаха как фейсбук блокира постове на известни украински блогъри за две-три оскърбителни думи, а пълните с ненавист и жажда за кръв коментари и постове на вражеската руска страна остават без внимание.

Който участва в тази информационна война от самото начало, помни как през 2014-а путинските тролове нападаха на орляци антикремълските постове и статии, и просто затрупваха останалите коментари под торните купове на своите лъжи. Под фб-постове на големи немски вестници като “Spiegel”, “Die Welt” или “Die Zeit”, често се появяваха десетки проукраински настроени коментатори, – срещу хиляди коментари от тролове и ботове. На практика се създаваше чувството, че цял свят е за Русия – аргументираните коментари срещу Мордор просто се губеха, погребани под хиляди коментари. Онлайн-редакциите не се справяха с почистването на фб-лентата си – в съществуването на „фабриката за тролове“ повярваха много по-късно. А за Кремъл това беше чудно време, когато всичко вървеше по плана му: да удави истината в поток от лъжи, за да не може никой нищо да разбере, да отдели и да се ориентира.

При това руската страна не се притесняваше да използва нито оскърбления, нито директни заплахи. И не само публично. На мене в лични съобщения всеки ден ми изпращаха дузина съобщения със заплахи. Фейсбук оставяше всички оплаквания без внимание, с препоръката да „блокирам лицето, което ми досажда“… На практика единственият начин да се избавиш от нашествието на тролове на лични, беше да публикуваш съобщенията им публично. Което в крайна сметка подейства – оставиха ме на мира (впрочем половината от тези фейкови акаунти вече не съществуват, което трябваше да бъде доказвано). През 2014-а дори се шегувах: „Момчета, определете се вече, че иначе според вас излиза, че аз – киевската тъпа малолетна проститутка, работя като високоплатен агент на ЦРУ и НАТО”.

По-късно леко усъвършенстваха алгоритъма на фейсбук и сексистки обиди, пожелания за отравяне на украинци с газ и заплахи за насилие се превърнаха в основание за блокиране и дори изтриване на акаунти, от които се пишеха подобни “пожелания”.

Впрочем, не бива да забравяме, че това се случи заради намесата на Русия в американските избори и милионите фейкови съобщения, групи и тролове, вече в американския сегмент на мрежата. Американското правителство притисна частната компания Фейсбук и я принуди да проверява съдържанието на постове и коментари, както и да реагира на оплаквания от аудиторията. Фейсбук дори беше принуден да напише цял доклад за Конгреса на САЩ по темата. Жалко, че това се случи едва в началото на 2017 година (за нас три години!), но все пак.

И тука се появява очакваното “НО”: като че ли фейсбук е избрал за блокиране на ползвателите алгоритъм, по който блокира заради определени думи, внесени н системата в качеството на “стоп-думи”. Което пак противоречи на свободата на словото, тъй като думата винаги е част от контекста. Те могат да бъдат цитати, закачки, алегории, и така нататък. Троловете сега превъртат цялата ви страница, за да намерят зацепка, заради която могат да ви блокират. Мене например, за първи път ме блокираха през 2017 година за пост от 2014 година (с тригодишна давност), в който имаше снимка от дълбоката руска провинция… да кажем. Просто казано, там имаше двама алкохолици в нечистотии. И надпис от сорта: “Само НАТО да не беше нападнало русня”.

А през януари тази година фейсбук неочаквано ме блокира за три дена за публикуване на картинката вдясно. Явно за първата му редакция, в която е написано: “Като чувам мълчанието по повод иранската революция и си спомням  изкривяването на украинската революция от 2014 година, създава се впечатлението, че немците са станали доста страхлива нация”. Фейсбук реши да ме обвини в нападане на хора по „признак на националния им произход“ (при това аз самата съм германка). И тази присъда системата произнесе само на основание на думите “остава впечатлението, че германците са станали страхлива нация”.

Тази история получили широк отглас в Германия: тя беше разпространена от известният немски журналист Юлиан Рьопке, който написа за това  статия в немския вестник “Die Bild”. Статията неочаквано влезе в топ-10 на немските новини за първата седмица на януари 2018 и предизвика бурна дискусия на тема свободата на словото.

Редакцията на Билд написа писмо до централата на фейсбук – в отговор се получиха извинения от страна на фейсбук в духа на “един от нашите служители случайно е сгрешил” и възстановяване на поста на мята страница. Подробности по случая може да видите тука.

Но, след някакви си два месеца, в едно по зимному пролетно утро, фейсбук ме зарадва със съобщението, че съм блокирана вече за 7 дена за следния пост:

Като причина за блокирането отново обявиха за нападки над други „по признак на техния национален произход“, имайки предвид най-вероятно думите “москали” и “русня”.

Е, сигурно е време да се обясни на фейсбук, че думата “москал“, която толкова не обичат москалите, си има достатъчно проста и логична етимология и съществува вече няколко века. Някога така са наричали в Украйна преселниците от Московското княжество (според мнението на някои историци, с изключение на селяните – тях са ги наричали “кацапи”), а по-късно са започнали да наричат така всички представители на армията на Руската империя. В Уикипедия пише за това: “Подобно на много други европейски държави, за обозначаване на жителите на Московското княжество наред с думите: лат. russi, rutheni, нем. Reussen, Russen («руски») са използвали и думата лат. moscovitae («московити») по името на столицата, както и в Отоманската империя за обозначаване на руснаците са използвали думата mosqovlu”.

С негативен оттенък тази дума е употребявана не само от украинците, но и от поляците и белорусите в смисъл “войник от великоруската армия”, вечно носеща страдания и смърт на своите съседи. Известният украински поет Тарас Шевченко, по статистика на експертите, е употребявал в творчеството си думата “москал” 117 пъти. Речникат на рускоезичния Дал също интерпретира тази дума със значението “войник от руската армия” и я нарича “остаряла”.

Е, “остаряла” – но как да гледаме на това: всъщност през 2014 година в Украйна проникнаха идеологически последователи и потомци на тази същата имперска армия, със същите цели и намерения, както и двеста години преди това. Именно москалите разпалиха тази война и врярно следват амбициите от миналото на своята недоимперия.

Що се отнася до думата “русня” рускоезичната уикипедия пише, че думата е била “въведена в употреба от чеченските сепаратисти в периода на Втората Чеченска кампания”  и е “оскърбително название за Русия, и всичко свързано с нея”.

По повод на думата “сепаратисти” по отношение на Чечня бих поспорила. За останалото съм съгласна: тия, които мачкаха с танкове чеченски деца и изравняваха със земята град Грозни, не ми се иска да ги наричам “руснаци” – това бяха тези същите москали, войници от армия, привикнала векове наред да убива и поробва своите съседи. Русня.

Вместо забрани за думите “кацап”, “русня” и “москал”, руснаците би трябвало да се радват на тяхното съществуване: с това показваме, че все още делим руснаците на “руски” и “русня”. Изключвайки от руския език думите “москал” и “русня”, вие сами подпомагате думата “руснак” сама по себе си да стане нарицателно и да има значението, което се влага в двете други думи: безсрамна тълпа, измет, която е дошла да убива.

А фейсбук ми се иска да посъветвам да не се заема с функцията на цензор на народното езикотворчество. Всеки език се развива, търпи промени, в него се появяват нови думи. Понякога те са забравените стари. Понякога наистина са нови – когато хората се опитват да намерят определение за явление, което се е появило в живота им. За чеченците това е било именно “русня” – такова определение те са дали на ордата, дошла при тях да убива. За украинците това е “москал” – дума от килера, която изведнъж се оказа отново актуална и съвършено точна: през 2014 година в Украйна нахлуха войници на руската недоимперия, започнала на нейна територия война по заповед от Москва. Така, че москали си бяха, москали си останаха.

Или може би наистина е време вас всички да ви наричаме просто „руснаци“ и да спрем да се опитваме да ви разделяме.

P.S. Този материал беше публикуван на руски в събота. Когато я публикувах, не очаквах нищо лошо. В понеделник сутринта се оказа, че моето блокиране е само част от пъзела. През уикенда е атакуван целият ни редакционен екип с предупреждения и изваждане от профила. Четири от най-активните автори в InformNapalm бяха блокирани: Irina Schlegel (блокирана за 7 дена), Irakli Komakhidze (блокиран за 7 дена), Михаил Кузнецов (блокиран за 30 дена) и Anton Pavlushko (блокиран за 3 дена). Редакторът на InformNapalm Україна беше блокиран за един ден. Редакторът на InformNapalm Español получи предупреждение. Много от останалите активисти от общността бяха предупредени. Блокиранията са заради оплаквания на (руски) тролове за постове с давност между две и три години. Това означава, че страниците ни във FB са внимателно проучени, за да намерят нещо, заради което да ни блокират.

Ние ще продължим да разпространяваме информацията, която имаме.) Следете за актуалните ни материали на сайта на InformNapalm.

Автор: Irina Schlegel специално за InformNapalm. Заглавно изображение: Alex Alexidze. Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.

Ако сте открили грешка в текста, моля маркирайте и натиснете Ctrl+Enter, за да я отстраним. Благодарим ви.