През първия месец след пълномащабното нахлуване на РФ в Украйна анализатори на международната разследваща общност InformNapalm публикуваха оценка на загубите на руската армия за първите седмици, използвайки като доказателство номерата на заповедите за присъждане на ордени на руските окупатори. Оказа се, че с помощта на руските държавни награди може доста точно да се изчислят загубите на руснаците. Продължихме анализа и методично проследихме броя на руските награди. През първите 15 месеца събрахме над хиляда различни наградни документи на руски военнослужещи.

Кои съставляват „руските“ загуби. Методика на изчисленията

Ежедневно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува статистически отчети за приблизителните загуби на руските окупатори. Но тези данни включват не само представители на руската армия. От първия ден на войната срещу Украйна в боевете участват следните въоръжени формирования:

Руска Федерация:

• редовна армия на РФ
• Росгвардия
• гранична охрана (ФСБ)
• отряди БАРС (частично от доброволци през първите месеци на войната)
• доброволци от РФ
• условно частни военни компании
• мобилизирани руснаци (след 22.09.2022)

• МИС (Министерство на извънредните ситуации) – миниране и разминиране, инженерни работи, спасителни работи
• ремонтни бригади от заводите – производители на военна техника
• цивилни лекари от РФ, които работят в руски военни болници
• строителни бригади от цивилни, които изграждат военни обекти по договор с армията на РФ

Формирования от колаборанти от така наречената „ДНР“:

• 1-ви армейски корпус и други силови структури на „ДНР“
• мобилизирани във временно окупираната част от територията на Донецка област.

Формирования от колаборанти от така наречената „ЛНР“:

• 2-ри армейски корпус и други силови структури на „ЛНР“
• мобилизирани във временно окупираната част от територията на Луганска област.

Представителите на тези три големи групи ще бъдат отчетени в статистиката на ВСУ като общи загуби на руските окупатори.

Армията за нахлуване

През февруари 2022 г. Руската Федерация започна пълномащабна война, разполагайки с около 150-250 хиляди войници (армия на РФ и Росгвардията) по границите си с Украйна. Този показател е доста условен, тъй като към армията за нахлуване могат да бъдат причислени всички руски военни части, които по един или друг начин участват в нападението срещу Украйна. Става дума за военни летища и ракетни войски, активно обстрелващи Украйна, ремонтни бригади, логистични подразделения и други.

Към руската армия за нахлуване трябва да бъдат добавени и въоръжените сили на т. нар. „ДНР/ЛНР“, които от 2014 г. частично се състоят от руски военни (командване, офицерски състав, инструктори, технически специалисти, т.нар. „отпускници“).

В окупираната част на Донецка област става въпрос за т. нар. 1-ви армейски корпус (1АК, „Народна милиция на ДНР“). В различни години преди пълномащабно нахлуване броят на тази формация варира от 20 до 35 хиляди военни.

В окупираната част на Луганска област това е така наречения 2-ри армейски корпус (2АК, „Народна милиция на ЛНР”). В различни години преди пълномащабно нахлуване броят на тази формация варира от 15 до 20 хиляди военни.

От първите дни на войната руснаците започнаха активна мобилизация в окупираните територии, попълвайки структурите на 1-ви и 2-ри армейски корпус с допълнителен набор. Оттогава на територията на ОРДЛО (отделни райони на Донецка и Луганска области) вече са преминали няколко вълни на мобилизация. Става дума за десетки хиляди мобилизирани.

В самата Русия чрез Министерство на отбраната на РФ започнаха създаването на отряди БАРС („боен армейски резерв на страната“) от доброволци резервисти. Първите активни тренировъчни лагери на „барсовете“ се проведоха в края на 2021 година. Част от тези подразделения бяха от доброволчески характер, част от тях подписваха контракти с един от отделите на МО на РФ, но не директно със самото министерство. Те бяха особено активни в първите месеци на войната.

Когато стана ясно, че редовната армия не достига, в регионите на РФ започнаха да се създават местни доброволчески отряди. Към тях се отнасят и многобройните отряди на руските казашки формирования. Общо може да се говори за около 100 различни доброволчески отряди. Размерът на всеки от тях е трудно да се прецени – средно от няколко дружини до няколко батальона. Общият брой на войските, участващи по този начин, не надвишава 50 000 войници.

Успоредно с това протичаше разширяване на редовната армия, в която новобранците бяха набирани почти от улицата с краткосрочен договор за три месеца.

За войната с Украйна се наложи да изпращат военнослужещи от окупационни бази извън Русия (Южна Осетия, Абхазия, Таджикистан, Нагорни Карабах, Сирия) – в пресата постоянно се появяват некролози на тези военни.

Войната не подмина и отдалечените региони на самата Руска Федерация (Курилите, Мурманск, Калининград). Във флота корабните екипажи бяха убеждавани да се присъединят към морската пехота.

От началото на войната на фронта започнаха да се появяват първите подразделения на т. нар. условно частни военни компании като „Вагнер“. Преди пълномащабната война това бяха доста специфични отряди, формирани на базата или под паравана на ГРУ, чиято численост варираше от няколко батальона до бригада. По време на активни военни действия те започнаха да разчитат на участието на неподготвена пехота. От юли-август 2022 г. на фронта се появявиха първите „вагнеровци“, вербувани сред затворниците. Броят на „вагнеровците“ е много динамичен, защото те се използват като „пушечно месо“.

Острият недостиг на военни заради големите загуби принуди руснаците да обявят на 22 септември 2022 (частична) мобилизация, която юридически продължава и до днес. Трудно е да се изчисли броят на военнослужещите, участващи във войната чрез този механизъм.

По линия на Министерство на вътрешните работи на РФ във войната бяха включени както части на Росгвардията (в първият етап на войната), така и сборни отряди от полицаи от руските региони.

От Министерство на извънредните ситуации на РФ към военните операции бяха привлечени инженерни и ремонтни бригади, сапьорни бригади и спасители.

От ФСБ във войната вземат участие руски граничари и специални отряди. От руската ФСО в Украйна има инженери по комуникациите и охрана на висши служители.

Представителите на тези военни групировки също понасят загуби във войната срещу Украйна. Сега дайте да разберем как да оценим загубите на такива „руснаци“.

Анализ по открити източници (OSINT)

По открити източници е възможно да се получи информация само за част от загубите на РФ. Най-добрият изследовател на тази тема е украинският Twitter акаунт Necro Mancer, който работи по темата от 2014 г.. Той анализира само руските загуби. През изминалата година добави в базата данни повече от 8 хиляди некролози на руснаци с посочени военни части, място на гибелта им и други данни. Още няколко десетки хиляди руснаци чакат на опашката. Базата на „Мансер“ е най-добрият източник за поименно и детайлно проследяване на руските жертви.

Журналистите на BBC също са забелязали тази тенденция и анализират отворени източници, като непрекъснато актуализират статистиката си. Към май 2023 г. те са открили повече от 22 000 унищожени руснаци. Те изследват чисто руските загуби, тоест без ерзац формированията „ЛНР/ДНР“. В тези изследвания анализират съобщения в регионалната руска преса, публикации в социалните мрежи, снимки на погребения и посмъртни награди, мемориални дъски и др. Този подход позволява да се открият само част от руснаците, за които са публикувани некролози.

Загубите сред колаборационистите от т. нар. „ЛНР/ДНР” всъщност не се следят от никого. Тоест част от „руските“ загуби, отчетени от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, изобщо не могат да бъдат оценени.

Трябва да се отбележи, че именно представителите на „ЛНР/ДНР“ понесоха големи загуби в Донбас през първите месеци на войната, тъй като руснаците използваха 1АК и 2АК като пушечно месо много преди „вагнеровците“. Тези „републикански“ подразделения „исторически“ разполагат с по-лошо техническо оборудване от редовната руска армия. Тежките загуби в тези подразделения принудиха руснаците да ускорят мобилизацията в окупираните територии на Луганска и Донецка области. Когато този ресурс започна да пресъхва, се наложи да се проведе мобилизизация вече в самата РФ.

Безследно изчезнали

Анализът на загубите по некролози обхваща само загубите, които са официално признати. Но част от загубите са класифицирани като безследно изчезнали. Те не могат да бъдат намерени в открити източници и некролози, защото официално те все още не са обявени за мъртви. Въпросът е колко от отчетените загуби попадат в тази категория.

Например, ако говорим за войната на СССР в Афганистан, съотношението е 2-3% от общите загуби. Но в Афганистан СССР воюва с редовна армия срещу партизани.

В Първата чеченска кампания този показател достига 20% изчезнали от общите загуби. ([1])

Тук е по-интересно да се разгледа статистиката от Втората световна война, в която воюват две редовни армии с активно използване на артилерия и бронирана техника. В различните периоди на войната показателите много се различават. В началото на войната, заради бързото настъпление на Вермахта, съотношението е почти 1:1. Но в края на войната, когато СССР активно върви напред, съотношението вече е около 12:1. Ако игнорираме крайностите и разгледаме „условната“ 1943 г., тогава става дума за съотношение 5 към 1 ([2]).

Следователно най-вероятно 15-20% от унищожените досега руски военни официално са със статут на безследно изчезнали. Фамилиите на тези военни не са намерени в некролозите, не се появяват паметни плочи с имената им в коридорите на руските училища. Те дори не са наградени посмъртно с ордени и медали.

И тук преминаваме към важен метод за изчисляване на загубите на руската армия – посмъртните награди.

Руски награди (посмъртно)

По време на последната война на СССР в Афганистан загиналите и тежко ранените войници получават Орден „Червена звезда“. След разпадането на СССР руснаците заменят „звездата“ с новия Орден „За храброст“ (1994 г.). Този орден се присъжда на загиналите в многобройните войни в Русия, както и на тежко ранени войници или тези, които са „проявили смелост“. Орденът често често се дава и на висши офицери, за да не се раздават звездите на Герой.

Ордена могат да получат и служители на МВР и Министерство на извънредните ситуации, множество пожарникари и спасители, „проявили смелост“. Понякога тази награда се дава на цивилни лица – звезди от шоубизнеса, политици или известни личности. Но по време на активни военни действия се раздава основно посмъртно или за тежко раняване.

Статистика на награждаванията

От първите дни на пълномащабната война ние събираме снимки на документи за награждаване с Орден „За храброст“. Към днешна дата разполагаме с информация за над 550 ордена, присъдени от февруари 2022 г. Тези награди се дават със заповед на президента на РФ – в извлечението от заповедта има номер с отметка „СС“ („строго секретно“). Тези заповеди не се публикуват на сайта на президента на РФ kremlin.ru. По такива „секретни“ заповеди се извършват масови награждавания на руските военни.

За 10 месеца на 2022 г. са подписани най-малко 72 такива заповеди. Март 2022 г. е първият месец, в който започна масовото награждаване, през който са издадени 11 заповеди за награждаване. Впоследствие темпото беше оптимизирано, така че Путин подписва такива заповеди за награждаване на всеки четири дни.

Интересно е, че след обявяването на мобилизацията руснаците промениха процедурата за издаване на военни награди – съгласно заповед № 722 от 07.10. „за оперативно решаване на задачите за награждаване на военнослужещите“ наградите могат да бъдат издавани и връчвани от командващите групировките войски в местата на военни действия от името на президента на РФ. Така генералите на място получиха възможност оперативно да награждават подчинените си.

Спецификата на ордена „За храброст“ е такава, че той се издава предимно посмъртно или за тежко раняване. Някаква част от тези награди наистина се дават за „храброст“, и много често става дума за висши офицери. Съотношението на посмъртните награди към наградените живите военни варира от 4,5:1 до 5,5:1 – това съотношение се поддържаше през цялата година, при идентифицирането на първите 100/200/300/400 награди. Средно на всеки орден „За храброст“, присъден на жив военен, са издадени посмъртно 4-6 ордена. В началото на войната заповедите по-често се издаваха посмъртно, но колкото повече руската армия потъваше във войната и търпеше загуби, толкова повече заповеди трябваше да се раздават именно за смелост и да се поощрява висшия офицерски състав, така че делът на посмъртните ордени донякъде намаля. За простота и обективност на изчисленията ще приемем минималното съотношение на посмъртните награждавания като 4 към 1.

Първите масови награждавания се състояха през март 2022 г., като броят на ордените започна от около номер 77 000. До края на 2022 г. стигнахме до ордени „За храброст“ с номера от около 117 000 – тоест за година е преминат диапазон от около 40 000 награди.

Номерата на ордените не се издават линейно – т.е. всяка следваща присъдена награда не е задължително да има по-висок сериен номер. Най-вероятно различните военни окръзи или военни поделения използват свои собствени слотове с номера на наградите. Постепенно тези слотове се изчерпват и се отварят нови. Затова като цяло, с течение на времето, номерата на наградите нарастват: през 2023 г. все още се издаваха отделни ордени от серията номера 948xx, 97xxx. През първите месеци на 2023 г. горният праг на номерата на наградите постепенно се придвижи нагоре и достигна ниво от 123 500+.

От датата на смъртта до издаването на наградата минават няколко месеца – унищожените през февруари-март 2022 г. ги награждаваха средно след 27-40 дни. В първите месеци руснаците бяха готови за масово награждаване и много бързо оформяха първите убити. Това беше улеснено и от формата на военните действия, когато руснаците атакуваха, а убитите им войници останаха в тила им. Впоследствие военните комисариати се „разсеяха“ от мобилизацията и бяха натоварени от нивото на загубите, и към края на годината този срок се увеличи до 55-60 дни.

Освен това между датата на издаване на наградата и попадането на тази информация в пресата може да минат от няколко седмици до няколко месеца. В началото на 2023 г. в пресата все още се появяват имената на военни, които са унищожени през лятото на 2022 г..

200 хиляди – доколко реални са данните за руските загуби от Генералния щаб на ВСУ?

Към май 2023 г. обявените от Генералния щаб на ВСУ загуби на руснаците в убити надхвърлят 200 хиляди. На свой ред тази година в пресата се появиха и няколко други показатели:

• 180 хиляди убити и ранени към 22.01.2023 г. от командващия ВС на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен
• около 200 хиляди убити и ранени към 02.02.2023 г. според статията на NYT за руските загуби
• 35,5 – 43 хиляди убити в бойните действия и 154-180 хиляди ранени към февруари 2023 г. според „изтичанията“ от Пентагона

Някак си тези цифри в медиите не съвпадат особено с показателите на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна. И така, кой е по-прав?

През 2022 г. са дадени до 40 хиляди ордена за храброст. Имайки предвид коефициента на „посмъртните“ награди (4,5-5,5:1), смятаме, че можем да говорим за около 32 000 унищожени (личен състав) руски военни, които са успели да наградят през 2022 година. Като вземем предвид, че между унищожаването и награждаването минават 55-60 дни, то тази цифра приблизително съответства на нивото на загубите на руската армия през октомври-ноември 2022 г.. Към тази оценка на „руските“ загуби се прибавят и руските доброволци, които още не награждаваха с орден „За храброст“ през лятото на 2022 г. и редовите членове на „ЧВК Вагнер“, на които посмъртно се дава само Медал „За Смелост“. Към „руските“ загуби трябва да добавим също и представители на „ЛНР/ДНР“, които изобщо не получават руски награди посмъртно.

Формулата за оценяване на загубите към октомври-ноември 2022 може да бъде приблизително такава:

≈32 хиляди (редовна армия на РФ/Росгвардия) + доброволци от РФ (БАРС образец от лято’22) + „ЧВК Вагнер“ + „ДНР“ + „ЛНР“ + безследно изчезнали
vs.
70-90 хиляди съгласно данните на Генералния щаб на ВСУ

Изглежда, че по горният пример за оценка на загубите на руснаците „изтичанията“ от Пентагона към февруари 2023 г. (43 хиляди = октомври-ноември + загуби за още 2-3 месеца) може приблизително да отговаря на реалността. Освен това този показател се отнася само за редовната армия и нейните загуби.

Делът на „вагнеровците“ започна да расте от ноември 2022 г., като през декември 2022 г. – през март 2023 г. достигна ниво от 25-40% от общите руски загуби.

Най-вероятно данните на Генералния щаб на ВСУ са малко завишени, ако вземем предвид само загубите в убити на армията на РФ. Вероятно тази цифра все още не е достигнала 200 хиляди. Но ако вземем предвид всички общи руски загуби (убити и ранени), тогава показателите на Генералния щаб на ВСУ дори са занижени спрямо реалните общи загуби на руската страна.