„Пушечно месо“ – така може да се охарактеризират многобройните руски доброволчески части, които се формират из цяла русия. Вместо да „хабят“ професионалните си военни, руснаците залагат на доброволци-маргинали, които не биха могли да служат в редовната армия в мирно време.

Доброволците – професионалисти или не?

Не бива да се подценяват руските доброволчески части. Степента на ненавист към Украйна и жаждата за лесни пари изпраща голям брой бивши служители на службите за сигурност да воюват с Украйна. Говорим за бивши пенсионирани военни – почти всеки от тях е успял да повоюва някъде, защото руснаците никога не са живели в мир. Тук могат да се добавят и бивши служители на милиция-полиция. Руснаците използваха активно сборни „милиционерски“ отряди във всички чеченски войни. Командировките в Чечня и Дагестан са ежедневие за руските полицаи.

Освен това след разпадането на СССР руснаците непрекъснато съкращаваха армията си и стотици хиляди бивши професионални военни се оказаха „свободни“. Освен професионалистите във войната попадаха стотици хиляди руски наборници, които имаха „късмета“ да воюват в горещи точки.

Паралелно с намаляването на армията си руснаците увеличиха броя на силовите си структури – Росгвардията се превърна в нещо като армия в сянка, ФСБ надграждаше своето влияние, а благодарение на Шойгу се изграждаше и неговото „родно“ Министерство на извънредните ситуации. Към това се добавяха и „паравоенни“ структури като казаците, многобройни частни охранителни компании и общата милитаризация на обществото. Така че в Русия има достатъчно хора с опит във владеенето на оръжие.

Работата в силовите структури беше мечта на много руснаци заради доброто социално осигуряване, ранното пенсиониране и сравнително „лесните“ пари. Срочната служба в което и да е десантно поделение отваряше много социални лифове за руснаците. От друга страна, ако някой излетяваше от структурите по НУК („неизпълнение на условията по контракта“), това слагаше край на кариерата му в държавните органи. Тук се добавят и формални ограничения за работа в правоохранителните органи – възраст, криминално досие, физическа подготовка или съществуващо освобождаване по НУК.

И така, милиони руснаци, които знаят как да се бият, които са воювали и които биха искали да се бият срещу Украйна (да се чете „НАТО – Америка“) се оказаха извън официалните руски сили за сигурност. Не трябва да се подценява и броят на руснаците, които просто мразят Украйна и украинците заради тяхното съществуване.

ЧВК, БАРС, доброволчески отряди

От началото на широкомащабна война с Украйна руснаците имат отлична възможност да повоюват, заобикаляйки официалните ограничения. Всеки повече или по-малко професионалист може да отиде в многобройните ЧВК – това са по същество държавни военни части, донякъде под прикритието на „комерсиализма“, но такива, които твърдо изпълняват предимно държавни задачи. Има частни военни компании, които са по-приближени до армията, има и по-близки до други органи. Те си имат свои куратори, част от военните им най-вероятно са кадрови „отпускници“. Не си правете илюзии, че това са частни компании.

По-късно към тях се присъедини БАРС – боен армейски резерв. Това е опит да се опишат и организират всички готови да се бият в случай на облекчаване на условията за набор в армията.

Военните части започнаха да предлагат кратки контракти, започнаха да приемат на служба с възможност за по-нататъшно подновяване дори тези, които са били уволнени по НУК. Увеличена е и максималната възраст.

От субектите на федерацията започнаха да набират доброволчески части – тук на практика няма никакви ограничения. Щом има желание да се отиде на война, ще се намери подходяща военна част.

Заплата от 200+ хиляди рубли на месец, обещани бойни, обещание за отчитане на стаж и получаване на статут УБД, всякакви регионални и федерални плащания за раняване и в случай на смърт – всичко това мотивира десетки хиляди руснаци да отиват да се бият с Украйна на „доброволчески“ начала.

Юридически тънкости

И все пак това е пушечно месо, така че отношението е съответно. С ЧВК всичко е ясно – формално това е „комерсиална“ структура. Знаеш къде отиваш. Ако утре такава ЧВК изчезне, няма към кого да се обърнеш.

Но с „барсовете“ и доброволците всичко е по-сложно. Често подписването на договора се бави до последния момент, когато лицето вече е на война. Кантрактите се подписват или с военна част, или с отдел на Министерство на отбраната на руската федерация, или с Управлението на МО на рф.

Но има нюанси – в зависимост от договора такъв „контрактник“ не е военнослужещ, а само наемен работник на МО на рф. Стандартните военни обезщетения може да не се изплащат. Вместо заплата се предоставя финансова помощ от благотворителен фонд.

Такъв ранен руснак може да получи помощ не по линия на МО на рф, а чрез Министерство на социалната защита.

Ето красив отговор на руски военни медици към един от наемниците от подразделението БАРС-8:

„Във връзка с това, че подразделение БАРС 8 не е военно подразделение на МО на РФ, медицинският преглед на войниците от подразделение БАРС 8 от военномедицинските комисии на МО на РФ не е законно“

Най-големите проблеми за такива „доброволци“ ще започнат след войната. Може да се окаже, че официално не са воювали, че не са ветерани, „военната им част“ е разформирована, а материалната помощ е била еднократна, регионалните социални заплащания ще бъдат намалени. „Ние не сме ви пращали там“ е това, което със сигурност ще чуят от руските бюрократи, които ще трябва да оптимизират бюджетите си.

Не са заслужили орден

Много руски доброволци вече имат проблеми. Техният полуофициален статут не им дава същите гаранции за социална защита като на официалните кадрови военни, така че най-интересната битка за мнозина започва след раняването.

Но част от руските доброволци вече са отвоювали своето. От първите дни на войната първите „200“ (убити) доброволци тръгнаха към руските региони. Те не бяха погребвани така официално като кадровите войници. В училищата не окачват мемориални дъски с имената им, и не кръщават улици на тях. Техните истории рядко се появяват в местните медии.

Ако „доброволецът“ е имал военно звание от запаса, или някога е имал връзка с армията, тогава той може да бъде награден с „Орден за храброст“ – това е стандартна награда за руски военнослужещи. Понякога този орден може да бъде получен от отделни членове на частни военни компании – още един знак за „държавността“ на тези групировки.

Но доброволците и „кратките“ контрактници не заслужават орден. И наистина, ако такъв военен посмъртен орден започне да се раздава на всички доброволци, тогава ще започнат да възникват въпроси в официалните военни, които в социалната стълбица са по-високо от доброволците.

Затова в първите месеци на войната руснаците погребваха доброволците тихо и без държавни награди. Но броят на жертвите нарастваше, така че руските власти трябваше да реагират по някакъв начин.

Медал „За Храброст“ посмъртно

От юли-август започваме да регистрираме първите награждавания на руски доброволци с държавни знаци посмъртно. Вместо орден посмъртно ги награждават с медал „За храброст“ – руско копие на съветската награда, която според статута и може да се издава посмъртно.

Ето няколко наградени през последните седмици:

• Карпенко Александър (от Волгоград, 52 годишен, активист на ЛДПР, офицер-танкист, ветеран от бойните действия в Приднестровието (ликвидиран на 02.07. – награден на 31.07.)
• Тулинов Константин (криминален от ЧВК, ликвидиран на 14.07.)
• Иван Непаратов (ЧВК Вагнер)
• Романовский Александър (ЧВК Вагнер, ликвидиран на 01.08.)
• Зариф Жанатаев (ветеран, награден на 26.08.)
• Коков Валерий (награден на 26.08.)
• Маковеев Василий (Набережни Челни, 56 години, загинал през май – награден на 31.08.)
• Халиуллин Наил (Набережни Челни, 49 години, загинал в края на април – награден на 31.08.)

Имахме късмета да намерим снимка на една от наградните заповеди на „доброволците“ под № 504сс от 28.07., в която фигурират 15 посмъртни награди. За 10 от тях успяхме да намерим информация, че са руски доброволци от първата вълна (март-май):

Ето и руски доброволци, които не са заслужили орден, а само медал:

• Белов Александър – ???.
• Верхотуров Григорий (49 години, ликвидиран на 29.04.) – бивш кинолог в МВР на рф, ОМОН по транспорта
• Гурев Александър (40 години, ликвидиран на 14.05.) – срочна служба в спецназа на ГРУ, война в Чечня, работил в затвор
• Демин Сергей – ???
• Дисекенеев Юрий (по-скоро „Дисекенев“, 38 години, ориентировъчно 14.06.) – „освобождавал децата на Беслан“
• Ерахтин Владислав (38 години, погребан на 19.05.) – бивш прапорщик-десантчик, доброволец
• Кухаренко Дмитрий – ???
• Маковеев Василий (56 години, ориентировъчно 31.05.) – служил в съветската армия, доброволец
• Меренов Игор (54 години, ликвидиран на 03.06.) – афган, Чечня, снайперист-доброволец
• Монгуш Адар-Дана (39 години, ликвидиран на 02.05.) – програмист, доброволец
• Никитин Алексей – ???
• Савченко Дмитрий (ориентировъчно 08.05.) – подполковник в оставка, доброволец
• Статилко Валерий (60 години, ликвидиран на 24.04.) – майор от запаса, ветеран от ВС на РФ/СРСР, бил в Косово
• Тропина Станислав (49 години, ориентировъчно до 03.06.) – просто доброволец

Най-вероятно в Кремъл е взето решение доброволците да се награждават с държавни награди с по-нисък ранг от тези, които получават кадровите военни.

Публикацията подготви Антон Павлушко специално за InformNapalm
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
При използване на материали на InformNapalm е задължително поставянето на линк към източника
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram

InformNapalm е напълно независима общност, и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Информационните ни ресурси се финансират единствено от доброволците в общността и читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Подкрепете общността, като се абонирате за месечни вноски чрез Patreon.