Международната доброволческа общност InformNapalm продължава да изважда на светло руската експанзия, обхващайки, както военните действия, така и различни други агресивни действия, насочени към достигане на имперските цели на тази неправова държава.

Вече публикувахме материал, в който представихме резултатите от руската военна агресия в Грузия през 2008 г.: подробности за окупираните райони и проблемите с тъй наречената пълзяща окупация, която продължава и до днес. Виж “Изтритите граници на Грузия в резултат на руската окупация. Продължава пълзящата агресия на Русия“.

Едновременно с това, Русия настъпва и на икономическия фронт, опитвайки се да обвърже Грузия със своите енергоресурси, в частност – да върже страната за руската тръба. Този материал е разработен въз основа на обзор, публикуван в началото на октомври в грузинския информационен ресурс damoukidebloba.com, който е под патронажа на IDFI (Институт за развитие на свободата на информацията), и нагледно показва заплахата, пред която е изправена Грузия.

На 9 октомври стана известно, че руската държавна компания „Газпром” вероятно ще се върне на грузинския енергиен пазар. За това съобщи руското издание „Комерсант, а по-късно беше потвърдено и в изявление на грузинския министър на енергетиката и вицепремиер, Каха Каладзе. На 25 септември Каладзе се срещна в Брюксел с Алексей Милер, председател на управителния съвет на „Газпром”. На тази среща двамата са обсъждали транзита на руски газ за Армения, както и покупката на допълнителни обеми газ от страна на Грузия.

Разпространението на тази информация от страна на представители на изпълнителната власт и законодателните органи на Грузия, имаше широк отзвук. Заместник министърът на енергетиката, Илия Елошвили, заяви: „Що се касае до това, доколко надежден партньор е Русия, искам да ви кажа, че през последните 20 години ние внасяме 99 % от електроенергията си от Русия, и не сме имали никакви проблеми. След сключване на търговски договори, РФ винаги е изпълнявала своите задължения. Що се касае до договарянето с „Газпром”, ние сме длъжни да изхождаме от прагматичните си интереси и да отделим политиката от икономиката”.

Председателят на комитета за отраслова икономика, Зураб Ткемаладзе, отбеляза: „Аз не зная имало ли е преговори с „Газпром”. Но ако е имало, не виждам нищо опасно в това. Руски газ, така или иначе влиза в Грузия и се транзитира за Армения, като определен обем, определен в договор, остава у нас. Не виждам нищо лошо в това, доставките на газ се увеличат, тъй като е до-добре да зависиш от няколко доставчика, отколкото от един”.

На заседание на правителството президентът на Грузия, Георгий Маргвелашвили, постави за разглеждане енергобезопасността на страната, но министърът на енергетиката не отбеляза раздвижването по този въпрос и не счете за нужно да го повдига. На 13 октомври, след посещението си в Азербайджан, премиерът на Грузия вече заявява, че преговорите с „Газпром” са се отнасяли само до транзита на газ за Армения, и не става въпрос за заменяне на азербайджанския газ с руски.

Като равносметка, в течение на няколко дни, представителите на властта направиха взаимоизключващи се изявления. Преди да обясним тези диаметрално противоположни изказвания, бихме искали да разгледаме защо присъствието на „Газпром” в Грузия е опасно. Дори е странно, че този очевиден факт е не съвсем понятен за представителите на грузинските власти, че и на грузинските граждани.

Решението да се увеличи количеството купуван руски газ ще донесе сериозни рискове за грузинската енергийна безопасност, тъй като е известно, че Русия ефективно използва газа като икономическо оръжие. Ето само един от многочислените примери: през 2013-а година, когато бившият президент на Украйна, Виктор Янукович, се отказа да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС, „Газпром” неочаквано понижи с една трета цената на газа. А през април 2014-а година, след събитията на Киевския Майдан, цената за 1000 кубически метра се повиши с 81 %.

Напомняме, че съгласно Националната концепция за безопасност на Грузия, като приоритет е заложен именно обезпечаването и засилването именно на енергийната безопасност на страната.

Безопасното енергообезпечаване е един от най-важните компоненти на обществения и частния живот. Газ е нужен за отопление, осветление, приготвяне на храна, за функциониране на транспорта и много други основни нужди. В недалечното минало, Грузия вече усети тежестта на зависимостта от руския газ. През 2008-а година, по време на нарастващото напрежение между Русия и Грузия, при странни обстоятелства се взриви газопроводът в Северна Осетия, и жителите на Грузия останаха без газ и отопление за няколко дена. Дори и само тези два примера показват колко безотговорно и опасно е да се разчита на Русия за енергийните доставки.

Някои страни, членки на ЕС, които осъзнават опасността от зависимостта от „Газпром”, който изобщо не се притеснява от манипулации с цената на газа и използването му за политически цели, се стремят да сменят руския газ, или поне да разнообразят доставките.. В същото това време, виждаме как се решават въпросите с доставките на газ между Грузия и „Газпром”.

На парламентарната сесия на НАТО през 2015-а г., в резолюция 424, асамблеята призова страните, членки на НАТО, да намалят и сведат до минимум зависимостта си от руския газ и нефт, чрез диверсификация на доставчиците.

За по-ясна картина, отчитане на всички рискове и за да се избегне вземането на неправилно решение, трябва да се анализират показателите за енергийната обезпеченост на Грузия, както и данните от отчета на USAID, които показват добре колко силно зависима е Грузия от импорта на енергоресурси.

– Грузия си самоосигурява едва 35% от необходимите й енергоресурси. Останалите 65% се внасят
– 43% от газа, необходим на Грузия е импортен, годишното потребление на газ е 2400 милиона кубични метра.
– Зависимостта на Грузия от газа е сезонна. През пролетта и лятото голяма част от енергийните потребности се осигуряват от хидроресурси, и използването на газ значително се съкращава. През зимата, обаче, когато трябва да се отопляват сградите и водният ресурс намалява, газът става основен източник на енергия.
– Природен газ в Грузия доставя руският „Газпром” (0,3 милиарда куб.м.) и азербайджанския „Сокар” (2,1 милиарда куб.м.)
– Руски газ Грузия получава като заплащане за транзита в Армения.
– След завършване на първата фаза от проекта „Шах-Дениз”, Грузия получава 800 млн куб. м. при цена 60 долара за 1000 куб.м. При окончателното завършване на проекта, Грузия ще си обезпечи 75% от необходимия й газ при цена, три пъти по-ниска от пазарната.

В момента Грузия получава безплатен газ от Русия като цена за транзита в Армения и има надежден стратегически партньор – Азербайджан, който й продава газ на ниска цена. Вземайки всичко това под внимание, изобщо не е ясно каква цел преследват властите, които искат да пуснат в страната руския енергогигант и доброволно да му осигурят инструмент за политически и икономически контрол над държавата.

Разбира се, не е желателно Грузия да зависи от един доставчик на газ, независимо дали това е Азербайджан, или друга държава. Диверсификацията е необходим процес, но трябва внимателно да се анализира за сметка на какво се осъществява. Ако тя предполага покупка на газ от руска газова компания, която сменя цената на газа по заповед на Кремъл (който окупира 20% от територията на Грузия), и използва газа като икономическо оръжие за постигане на геополитически цели, то такава диверсификация е пагубна.

Що се отнася до двете взаимноизключващи се изявления на представителите на властта, те могат да бъдат обяснени така:
– членовете на грузинското правителство не координират действията си един с друг, и това се явява причина за несъгласуваните им изказвания;
– понеже ставаше въпрос за закупуване само на газ за търговски нужди от „Газпром”, най-вероятно са имали за цел да проверят реакциите на грузинското населения.

Не си струва в този случай да разделяме икономика и политика, понеже и самата Русия не го прави. Ние не можем да допуснем да станем заложници на руската енергокомпания, тъй като това още повече ще отслаби суверенитета на Грузия. Ние трябва веднъж за винаги да се откажем от руския газ, тъй като появата на „Газпром” в Грузия съответства главно на руските интереси. Цената за този газ може да стане загубата на грузинската независимост.

За пореден път това потвърждават и снимките на руски спецназовци-бегачи, чиито спонсор се явява „Газпром” (виж публикацията “Носталгията на военослужещ от 24-а спецбригада към ГРУ на ВС на Русия по донбаската командировка”).

© Материалът е подготвен за публикуване от грузинската редакция на InformNapalm въз основа на информация от damoukidebloba.com. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.

(CC BY)