Международното доброволческо общество InformNapalm продължава да осветлява темата за руската военна агресия в Грузия през 2008 г. и да разкрива фактите след последващата окупация на части от грузинската територия, което протича и до ден днешен. В резултат на това, че реакцията на международната общност в началото на руската експанзия беше доста вяла, а политическото и военното ръководство на Русия не понесе наказание за предишните си престъпления, синдрома на безнаказаността даде карт-бланш на Кремълския режим за новите международни авантюри както в Украйна, така и в Сирия.

Публикуванната от нас информация е на базата на изследвания от IDFI (Институт за развитие на свободата на информацията) и ясно показва резултатите на руската военна агресия срещу Грузия през 2008 г., включително промяната след окупацията на границите на Грузия до 2015 г. В резултат на руската въоръжена агресия, през активната фаза, която продължава пет дни – са загинали стотици, десетки хиляди грузински граждани са прогонени от домовете си. Материалът е подкрепен с тематични фотографии от архива на InformNapalm.

Така наречените „административни“ граници между окупираните от Русия и грузинските територии продължават да се променят. Монтирания на границата с „република Южна Осетия“ граничен баннер продължава да се премества все по-близо до централната магистрала на Грузия, и все по-голяма територия се оказва от другата страна на бодливата тел.
Според представената от Министерството на отбраната на Грузия информация, част от населението на селата Диди и Патара Хурвалети се оказват в окупираните територии. Също така, съгласно информация предоставена на IDFI от Държавната служба за безопасност на Грузия, след поредното преместване на границата през 2013 г., окупирано се оказва и село Гугутианткари. По данни на медиите, селата Зардианткари и Гогети са разделени с бодлива тел, както и частично селата села Двани, Дици, Цицигианткари, Джариашени, Адзва и Квеши. През 2015 г. село Джариашени практически напълно е окупирано.

Според разпространена в медиите информация, руските окупатори възстановяват „административната граница“ на така наречената „Южна Осетия“, съществувала през съветските времена. Съгласно руския план, границата пресича село Кирипала, и от другата стрна на телената мрежа се оказва част от нефтопровода „Баку-Супса“.

Обработваемата земя на редица села е окупирана, докато населението на самите села все още е на територия, контролирана от Грузии, обаче има вероятност, в резултат на „пълзящата окупация“ тези населени места напълно да се окажат под контрола на сепаратистките власти.
Разглеждайки картите в Google, може да се види, че в непосредствена близост с телената гранична мрежа се намират селата Земо Никози, Ергнети, Дици, Меджврисхеви, Плависмани, Цителубани, Карапила, Сарибари, Твауреби, Авлеви.

Институтът за развитие на свободата на информацията (IDFI) реши да разбере колко още контролирани от Грузия територии могат да се окажат в държавните им граници след войната през 2008 г., и как там се осъществява „пълзящата окупация“ от осетинското сепаратистко правителство (всъщност със силите и средствата на руските окупатори).

За да получи тази информация, IDFI се обърна към администрацията на грузинското правителство, МВР /Министерството на вътрешните работи/, Съвета за Национална сигурност, Националната служба за сигурност и Съвета за управлението на кризи.
В отговор на изпратеното писмо Държавната Администрация препрати запитването към Съвета за управлението на кризи, Министерството на Отбраната и Министерството на правосъдието. Съвета за управление на кризи, на свой ред се обърна към Националната служба за сигурност да обнародват тази информация. Също така запитвания са изпратени и към Министерството на правосъдието и МВР.

Националната служба за сигурност трябваше да представи и списък на селата, в които държавен контрол не се осъществява.
Съветът за национална сигурност посочи едва втория параграф от закона „За окупираните територии“, където е описано тяхното определяне. IDFI повторно се обърна към институцията, в резултат на което получиха само част от въпросните данни.
Детайлна информация предостави едва Министерството на Отбраната на Грузия, с която може да се запознаете по-долу.

Бившата автономна област Южна Осетия – Цхинвалски район, Грузия:

– През 1992 г., в края на въоръжения конфликт, със съдействието на Руската федерация (включително „миротворчески сили“), под контрола на осетинските сепаратисти се оказват следните части от региона:
– голяма част от Цхинвалски район, и самия град Цхинвали;
– Джавски район, районен център Джава;
– Знаурски район, районен център Знаури.

В този период грузинското правителство е контролирало Ахалгорския район (с изключение на 5 осетински села – Цинагари, Одулети, Дзуката, Орчосани и Абреви), разположените на север и на изток в дефилето от Цхинвали селата Диди Лиахви и Патара Лиахви, както и селата отнасящи към Знаурския район. Освен това грузинската юристдикция се разпростира на север от региона Джава, където е разположен Мамисонския проход и обкръжаващите го територии.
– През 2008 г. в резултат на военната агресия на Русия срещу Грузия, представителите на държавните органи, и голяма част от етническите грузинци бяха изгонени от населените места на бившия автономен регион Южна Осетия и тази територия (включително Ахалгорския регион и Мамисонски проход), напълно попада под контрола на осетинските сепаратистски сили (в действителност под контрола на руските).

Грузия загубва контрол над 135 населени места, в по-голямата им част са от смесен тип – грузино-осетински.
Трябва да се отбележи, че тези населени места където са живяли грузинци напълно са разрушени. От селищата със смесен тип грузинското население е изгонено.

Територии заети от осетинските сепаратисти и руските окупационни сили.

Списък на населените места окупирани от осетинските сепаратисти и окупационните сили на Русия в резултат на военната агресия през 2008 г.:

– Знаурски район: селата: 1.Авневи 2.Нули 3.Алибари 4.Тигва 5.Шиндара 6.Набакеви

– Цхинвалски район: селата: 1.Кемерти 2.Кехви 3.Дзарщени 4.Курта 5.Земо Ачабети 6. Кведа Ачабети 7.Мамита 8.Хеити 9. Тамарашени 10.Приси 11. Аргвици 12.Берула 13. Ередви 14.Ксуси 15.Ванати 16.Джорджиани 17.Сацхенети 18.Билоти 19.Дисеви

– Ахалгорски район: 1.Районен център Ахалгори, селата 2.Долиани 3.Икоти 4.Мосабруни 5.Базуани 6.Ахалдаба 7.Ахалсопели 8.Ахмаджи 9.Бежанаанткари 10.Гарубани 11.Ереда 12.Вашловани 13.Земо Боло 14.Морбедаани 15. Кведа Боло 16.Канчавети 17.Гду 18.Боселта 19.Земо Гру 20.Цихисопели 21.Чандари 22.Дореткари 23.Гавази 24.Догузаани 25.Велиса 26.Кара 27.Куцховети 28.Сабарклети 29.Чкунети 30.Дзангати 31.Квемо Захори 32.Армази 33.Велура 34.Земо Захори 35.Земо Цхилони 36. Земо Цири 37.Земо Цолда 38.Земо Цубени 39.Икети 40. Надабури 41.Уканцири 42.Квемо Цхилони 43.Квемо Цири 44.Квемо Цолда 45.Квемо Цубени 46.Квиткиири 47.Кулоти 48.Шуа Захори 49.Шуа Цири 50. Шуа Цубени 51.Чачамури 52.Гезервети 53. Коринта 54.Гудацвери 55.Нахиди 56.Садзигури Пирвели 57.Квемо Алеви 58.Курта 59. Кочиани 60.Шуа Алеви 61.Цирколи 62.Харкелани 63.Ларгвиси 64. Гареути 65.Дабакнети 66.Дадианети 67.Зодехи 68.Тохта 69.Мартиани 70.Махиарети 71.Муджухи 72.Швелиети 73.Укана Мхаре 74.Уканубани 75.Квелдаба 76.Читиани 77.Цхавати 78.Харбали 79.Храмисцкали 80.Салбиери 81.Делкани 82.Нагомеви 83.Чорчани 84.Дзеглеви 85.Джварисубани 86.Балаани 87.Елоиани 88.Тинекаани 89.Миделаани 90.Навихеви 91.Охири 92.Павлиани 93.Карелткари 94.Кенкаани 95.Чигоиани 96.Циптаури 97.Чорчохи 98.Хозуети 99.Гудита 100.Земо Багеби 101.Земо Кури 102.Китриули 103.Монастери 104.Мсхлеби 105.Кедигора 106.Квемо Багеби 107.Цотагури 108.Кодиджвари 109.Мамулаани 110.Квемо Гру.

Карти, използвани от граничните служители на Руската федерация и осетински сепаратисти
За да се определят така наречените граници на окупираните грузински територии от Русия, граничната охрана на Руската федерация и сепаратистския режим използват топографски карти, които са направени в периода 1976 – 1986 г. за Генералния щаб на Военновъздушните сили на СССР (мащаб 1: 50000 и 1: 100 000).
Трябва да се отбележи, че окупационните сили на Русия и осетинските сепаратисти извършиха предварителни дейности за определяне на границите на бившата автономна република Южна Осетия и последващо разграничаване или по-специално:

– На първо място, бяха използвани топографски карти, които са от периода 1976 – 1986 г. за Генералния Щаб на ВВС на СССР, на които границите на Южна Осетия са отбелязани по различен начин. Например, руската страна отбелязва границата в участъка на Горски район са ориентирайки се по карта на Генералния Щаб на ВВС на СССР от 1988 г., на която границите са нанесени според статута им през 1984 г.

– На второ място, след окупацията по време на инсталирането на т.н. граница, поради непредвидени фактори и трудния терен на релефа на Южна Осетия, както и заради извършеното от Въоръжените сили на Русия и сепаратистите демаркационно разделяне, грузинското население загубва правото за използване на тази територия, която се оказва от другата страна на телената мрежа.

В крайна сметка, след 2008 г. Грузия е загубила контрол над 151 населени места – 135 в района на Цхинвали, 16 в Коджорско дефиле, като „пълзящата окупация“ продължава, с подкрепата на Руската федерация, осетинските сепаратисти продължават с т.н. демаркационна /разграничителна/ граница според топографска карта на Генералния щаб на СССР от 1988 г., в административната граница по статут от 1984 г.

Вижте други тематични материали от InformNapalm по темата за руската окупация на Грузия:

– Резултати от руската военна агресия срещу Грузия през 2008 г. Инфографика
– „Руският свят“: ексклузивно видео с извратени развлечения на руски военни престъпници в околностите на град Гори, Грузия
– Руските „миротворци“ във войната през август 2008 г.
– Годишнина от началото на руският реваншизъм: „Числото на звяра 08.08.08“(ukranews.com)
– „Роденият да пълзи – не може да лети“. Руската пълзяща окупация на Грузия

© Материалът е подготвен за публикуване от грузинската редакция на InformNapalm на база информация от ресурса damoukidebloba.com и IDFI. Превод от грузински – Екатерина Грим. Превод от руски: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.