Автобиография: Аз, Моисеенко Елена Петровна, родена на 07.05.1969 г., съм регистрирана и постоянно живея на адрес: 83005, Донецк, Пухов, 37/65. През 1984 г. постъпих в Донецкия политехнически техникум, през 1988 г. получих диплома ДПТ по специалността “техник- технолог по водоснабдяването”. През 1988 г. започнах работа в завод “Топаз”, през 1989 г. получих направление от завод “Топаз” и характеристика за постъпване в Донецкия политехнически институт. През 1989 г. постъпих в ДПИ, факултет АСУ, вечерно обучение (по семейни причини не завърших), от 1989 г. съм работила като секретар в ДПТ, в катедра физика, в болница Калинин, секретар в санавиацията, в УВКХ,  секретар в училище № 57. От 2007 г. работя в УТСЗН Ленински районен съвет на гр. Донецк, учех задочно в ДИПиП, специалност “психология”, след завършване започнах магистратура в ДИПиП (но заради военните действия не завърших). От 2011 г. съм ЧП, като предоставям юридическа и правна помощ на населението, явявала съм се като защитник по първоинстанционни дела, апелативен съд, ВАСУ, ВСУ, имам опит в работа по административни и граждански дела. От май 2014 г. във връзка с военното положение в Донбас започнах да се занимавам със събиране на аналитични данни относно движението на украинска техника и личен състав. Всички данни предавах в щаб “Кализей” и на командирите ми с псевдоними “Бесния” и “Шайтан”. През юни 2014 г. комаднирите ми дадоха псевдонима “Багира”, която ползвам и до днес. Тъй като предаването на обикновени аналитични данни не е особено продуктивно, на няколко пъти съм получавала информация и за боя, който се води в настоящия момент, или за артилерията на противника,  която от едно или друго място вече стреля по населено място, възникна необходимост да се науча да определям координати и да работя вече директно с нашата артилерия. Примерно от август 2014 г. вече пряко работя с артилерията –  с “1 Славянска бригада”, с “Корса”, с “Октава”, с “Калимиус”, с “Оплот”, с “Восток”, с “Бесовските”, с “Керченските”, с “РПА”, със “Сомалийците”, “Петнайската”. От септември 2014 г. аз и групата ми напълно владеем ситуацията по придвижване и места на дислокация на вражеската техника и личния състав в Телмановския район, изцяло предавах всички координати на щаба и артата (знаейки местонахождението на тази или друга артилерия, изчислявах разстоянието на полета на снаряда и по този начин определях коя батарея може да достигне до целта). Основно се налага да се работи с артилерията вече в момента, в който врагът започва обстрела, все пак имайки око (за коректировка) и знаейки данните, аз изчислявам по секунди разстоянието  и по точката в небето (на това съм обучила цялата си група) – направлението, от което укрите водят бой, незабавно определям координатите и предавам на артилерията за незабавно отработване. Старая се да държа под контрол не само южното направление, но и западното, и северното. Мога да кажа, че за цялото това време нито веднъж не съм пропуснала, винаги по моите координати нашата артилерия попада в целта. С точките У, разбира се, е по- сложно, аз просто предавам информация от къде се планира зистрелване, а когато успявам да разбера и приблизителното време на изстрелване на ракетата, обикновено така се получаваше с Краматорск, с Артьомовск и един път с Телмановски район. Някои операции по артобстрела разработвам самостоятелно, както беше със село Горняк, моето разузнаване (моето разузнаване – това са тези хора, които не са на служба в нито едно  от подразделенията на ДНР или ЛНР, това са тези хора, които  се движат в тила на врага и при излизането си предоставят информация за разположението на вражеските сили и т.н. в един или друг район, а често и остават на място, за да коригират огъня) предостави информация за многобройно струпване на вражеска техника и нещо повече, точно там се появи една от четирите системи, доставена в Днепропетровск с два самолета, които изстрелват ракети (с какви приставки са бойните глави не съм установила) както единично, така и вкупом, освен това имаше значителен личен състав. След определянето на координатите и отработването от артилерията с точност зная, че в същата нощ 4 Урала с товар 200 се насочиха към Курахово, цялата нощ линейките караха 200 (мъртви – бел.прев) и 300 (ранени), бяха взривени 90% от техниката и личния състав на врага, както и БК и ГСМ. Втора такава система успях да засека в Телмановски район. Къде са и 2-те, още не съм намерила, иначе бих ги отработила на първо място. Случвало се е да ловя и колони с техника, и колони с БК, и колони с личен състав, и да извеждам момчетата от обкръжение. През октомври или ноември 2014 г. по моите данни се обработваше Марински район, именно тогава, за четири денонощия напълно бе очистено всичко от Александровка до Курахово. Но по непонятни причини постъпи заповед до нашите бойци за отстъпление (макар че укропи въобще нямаше, тогава ги разгромиха на пух и прах), точно седмица след нашето непонятно отстъпление укрите заеха старите си позиции и се окопаха, като построиха цели укрепителни райони, където се намират и сега. Освен външното разузнаване, артразузнаването, анализа, с групата ми се занимаваме и с диверсионна работа, миниране, разминиране (по стечение на обстоятелствата у нас в ДНР се налага да партизанстваме). Ситуацията по фронтовете в подразделенията на ВС и ръководството на републиките ни принуждават да се обърнем към Вас за помощ, за създаване на подразделения, които да бъдат бойни по същество, а не по наименование, които да се ръководят не от продажни чиновници по места, а от органи, с реални възможности за влияние върху случващото се. Случващото се на територията на републиките ДНР и ЛНР води до пълна деморализация на личния състав на ВСН и загуба на боеспособността на подразделенията. През последните месеци значително се засилиха гоненията на бойци, притежаващи боен опит. Те биват всячески избутвани и гонени от ЛС на ВС, като това се постига с различни способи, включително със заплахи, физическа разправа и уволнения, под предлог самоволно напускане на частта. Причина за това е пълната неспособност на командния състав да управлява военнослужещите от позицията на личния авторитет. Подразделенията на ниво роти и батальони се контролират чрез заплахи и шантаж. Доколкото на територията на ДНР и ЛНР възможността легално да се печели и да се издържа семейство в по-голямата част от населението липсва, те отиват да служат във ВСН. И в тази ситуация командирите използват примитивен шантаж, заплахи за уволнение и съответно лишаване от всички видове продоволствие. Най-разпространено е изнудването за пари на ЛС под предлог за предоставяне на възможност за спокойна служба. Големите кражби сред командния състав на места са се превърнали в норма. Това твърдение не е голословно, доколкото съществуват документи на хартия и в електронен вид, които го потвърждават. Основната маса на командния състав не е боева нито по дух, нито по образование. наличието сред офицерите на голямо количество хора с криминално минало, продължаващи да живеят по правилата на подземния свят и приемащи като основна цел на службата си, достигане на лично благосъстояние е един от факторите, разрушаващи армията отвътре. Явните афери и кражби сред висшите ешелони на властта на републиките (а именно пряката връзка с 5-тата колона в РФ, украински чиновници) вече започват да предизвикват бурно недоволство сред населението. Предвид наличието на голямо количество безотчетно, трофейно, стрелково оръжие в местното население се появява възможност за въоръжени сблъсъци вече вътре в републиките. Заявените противозаконни действия на чиновници от висшето ръководство също са потвърдени документално. Широко са разпространени незаконните, с нищо непредизвикани арести, чиято основна цел е прекратяване на възможността за изтичане на информация за престъпната дейност на чиновниците. За подобни случаи съществуват свидетелски показания. Разполагам също с група хора, които се занимават с вътрешно разузнаване, а именно събиране на документи за едни или други чиновници, които с действията си водят към вътрешна дестабилизация на ДНР. Материали по дела за безчинства на чиновници от различно ниво, за безотговорно отношение на служещи към пряката им работа, за покровителстване на престъпници и много други неща, съм предоставила на сътрудници на ФСБ на РФ за втори път. През май 2015 г., а именно на 6.05.2015 г. аз лично занесох документи в Москва на Лубянка и ги предадох на сътрудник на ФСБ на име Иван, предварително давайки обяснения по всяко едно дело в продължение на часове в кабинет на ФСБ, част от документите, а именно делото за завод “Топаз” бяха взети (без каквито и да било обяснения) от подполковник от ФСБ, на име Сергей. Паспортните ми данни бяха записани, предоставих и номерата на телефоните ми, но така и никой не позвъни, не зададе допълнителни въпроси по делата. За периода от май 2014 г. до настоящия момент съм събрала около себе си повече от 2000 бойци, които са готови да изпълняват поставените им задачи за 6+. Също така е налице взаимно желание с луганския комбат “Призрак” “77” да съединим фронтовата линия и работим заедно. От негова страна са налице 1000 бойци. Всичко гореописано ни води към необходимостта колкото може по-бързо и качествено да се реагира на ситуацията. Намирам за изключително важно създаването на мобилни, батальонни  групи, които да бъдат координирани от един щаб и да бъдат подконтролни на съответни структури извън републиките, представляващи действително армия не само според названието си, а и според готовността за изпълнение на поставените задачи. Доколкото необходимостта за борба с фашизма вече не е само рекламен израз, а нашата житейска действителност в Новорусия.