Забележка на редакцията на InformNapalm: публикуваме разследване на активистите от общественната организация «Європростір» Олег Батурин и Сергей Петренко, подготовено специално за международната разузнавателна общност InformNapalm. В материала се разкрива информация за руски военен престъпник – генерал-майор от Руската федерация Сергей Дубински, заподозрян в случая с ликвидирането на полет MH17 в небето над Донбас.

Фантастичните «сепари» и местообитанията им

През пролетта на 2015 г. в украинските медии гръмна новината: «На запис по случая със сваления малайзийски «Боинг» е идентифициран генерал-майор от ГРУ на РФ Петровски».

Публикуваните от прокуратурата на Нидерландия и СБУ /службата за сигурност на Украйна/ прихванати телефонни разговори за катастрофата на MH17 позволиха да се идентифицира един от участниците – Сергей Николаевич Петровски (Дубински), скриващ се под псевдонима «Хмурий». В разговора «Хмурий» съобщава, че се оттеглил от армията през април 2014 г. със звание генерал-майор. «Хмурий», също така е известен и като «Петровски», «Сергей Николаевич», «Лошия Войник», «Пияния Роджър». Малко повече информация може да се намери за него в сайта «Миротворец». Доброволците установяват истинското име на «Хмурий» – Сергей Николаевич Дубинский, роден на 9 август 1962 г. Той е така наречения заместник министър на отбраната в терористичната «ДНР», началник на разузнавателното управление към армията на «ДНР» и «герой на Новорусия».

По очевидни причини, подобен персонаж, като «Хмурий», няма как да ни остави безразлични. Ето защо ние се насочихме към селището от градски тип Велика Новосьолка, разположено в западната част на Донецка област. Именно във Велика Новосьолка преминава детството си Сергей Дубински и именно там той е живял в продължение на няколко години, преди да стартира военната агресия на Русия срещу Украйна. За «етапите в житейския път» на «Хмурий» и много други неща, ни разказаха неговите приятели, имената на които по разбираеми причини няма да споменаваме.

Семейство Дубински, по техните думи, във Велика Новосьолка са били познати от всички. Бащата – терориста Николай е работел като инженер, майката – Капитолина Илинична Дубинска е била учителка. И двамата не са между живите днес.

– През 80-90-те години Сергей служи във Въоръжените сили на СССР, а след това във ВС на Руската федерация. През 1985–1987 г. служи като заместник командир и командир на разузнавателна рота в 181-и механизиран полк в Кабул (Афганистан). Дори е бил награден с орден Червена звезда и «За служба за Родината във ВС на СССР», – разказва негов приятел.

През 1997 г. Сергей Дубински се уволнява в запас, пенсионира се и до 2002 г. заедно със семейството си живее в Ростовска област (РФ). По-късно се развежда със съпругата си, има дъщеря от първия си брак и извънбрачен син. През пролетта на 2002 г., получава званието подполковник, и е повикан от запаса в управлението на кадрите на Северокавказския военен окръг (днес се нарича Южен военен окръг на РФ) и е изпратен на служба в състава на Обединените групировки от войски в Северен Кавказ. През 2002–2004 г. служи като командир в 974-а комендантска рота (в/п 22727) и е началник на разузнаването в 194-а комендантска тактическа група. През 2004 г. отново се уволнява в запас, въпреки че, при изпращането на личния му файл – документите се загубват, и ето защо той дефакто остава на служба. така успява да оформи получаването на пенсия, която след време «справедливия руски съд» ще го задължи да върне обратно (този епизод ще стане отправна точка за историите с «Хмурий» в Донбас).

– През 2005 г. се премества да живее с майка си във (Велика) Новосьолка. Фактът, че апартамента, получен от службата му остава на бившата му съпруга, а в Русия няма къде другаде да живее – той се връща при майка си и живеят на улица Съветска, 56, ап. 11. Животът не му се нарежда добре. Пенсията си похарчва за няколко дни в пиене и жени. След това харчи и пенсията на майка си и взима назаем от съседи и познати. Заради пиянството му се лепва прякора «Пияния Роджър». За известно време живее в Новосьолка, а след това се премества в селска къща в село Сторожевое. Там живее до юни 2014 г.

През 2011–2012 г. за «Хмурий» започва черния период. По време на една ревизия в поделенията в Южния военен окръг на Русия е разкрито незаконното изплащане на пенсията му от 2004 г. Започва съдебно дело, в резултат на което той трябва да върне получените пари. При което Дубински се обръща към командването на Южния военен окръг на РФ с молбата да се възстанови личния му файл и да се оформят документите му за уволнение в запас, с изплащане на пенсия. За да реши тези въпроси през март 2012 г. той отива в управлението за кадри към ЮВО на РФ, където му издават заповед от командир на военното поделение 11659 (22-а отделна бригада със специално предназначение към ГРУ от Генералния щаб на РФ, населено място Степное, Ростовска област) за осигуряването на всички видове осигуровки и подготовка за уволнение в запас.

През април «Хмурий», най-накрая получава своето и е уволнен в запас със званието полковник, като през цялото това време е фиктивно зачислен в поделението, докато фактически е живял на територията на Украйна. Вероятно от подобни привилегии  Дубински се възползва не просто така…. И вместо това той попада в списъка на «тяхтамгиняма» на ГРУ към ГЩ на РФ, които още тогава са се подготвяли за агресия срещу Украйна. Потвърждение за това може да се счита прибързаното пътуване на «Хмурий» през юни 2014 г. за РФ и практически моменталната му поява в Славянск в компанията на приятеля си от Втората чеченска война Игор Гиркин-Стрелков на длъжността «заместник командващ армията на ДНР». В окупираните украински територии Сергей Дубинский създава рота на спецназа и разузнавателен отдел, чийто щаб се разполага първоначално в Краматорск. В бъдеще на базата на създадените «подразделения» той формира така нареченото Главно разузнавателно управление на «ДНР», което благополучно и оглавява.

В началото на 2015 г. «Роджър» напуска «ДНР» и окончателно се премества в Русия.

Във Велика Новосьола, също ни разказаха, че Сергей Дубински има и роден брат – Роман Николаевич Дубински, роден на 17 януари 1967 г. Роман е гражданин на Украйна, родом от Велика Новосцолка, и по различно време пребивава на адреса: Велика Новосьолка, Донецка област, ул. Съветска, дом 56, кв. 11, и в гр. Донецк, ул. Жебелева, д. 24, кв. 127.

Роман Дубински е женен, и в момента най-спокойно си живее в Киев, където е основател и ръководител на компанията  «Флора-инжиниринг» (гр. Киев, ул. Щекавицка, 37/48, офис 1). Тези данни се потвърждават от Единния държавен регистър за юридическите лица в Украйна.

Вероятно мнозина се чудят, как такава личност като терориста Дубински и неговите роднини са пропуснати от украинските специални служби? За съжаление с ясен отговор на този въпрос не разполагаме, но успяхме да установим, че след напускането на «Хмурий» за Русия, следите му се губят, но за определено време, докато не успяхме да открием новия му адрес в Русия, където живее със семейството си:

Руска Федерация, Ростовска област, Аксайски район, Голям Лог, улица Молодьожна, 4в (координати на дома му 47°18’15.8″N 39°54’49.7″E). Ако погледнем този адрес в Google Maps, се вижда следното (снимката е от 2012 г.).

Така, представяме отлична възможност да бъде посетен от всеки желаещ: от обикновените зрители, за да му стиснат ръката и да послушат пияните му приказки на «бивш» войник борел се за независимост, до военния прокурор, който с лекота може сега да му връчи призовка за съда. Също така призоваваме международната общност, преди всичко тези, които загубиха свои роднини в самолетната катастрофа на «Боинга», да посетят «прословутия патриот на Новорусия» и да го погледнат в очите. Нека да отговори!

Материалът подготвиха  Олег Батурин и Сергей Петренко , ГО «Європростір».

(CCBY4.0) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.