Публикуваме за читателите на InformNapalm превод на разследването на EUobserver за разкриването на руски шпиони в централата на НАТО. Тази статия е първата от поредицата бъдещи публикации за руския шпионаж в Белгия и институциите на ЕС. Автор: Андрю Ретман.

Александър Смушко (отбелязан с кръг) до началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ Валерий Герасимов (трети отдясно) / Снимка: mil.ru.

Подполковник с връзки на най-високо ниво в Кремъл, офицер от контраразузнаването и специалист по Big Data – самоличностите на осемте руснаци, наскоро лишени от акредитация от централата на НАТО в Брюксел, подсказват защо Москва реагира толкова остро, и какво са правили нейните оперативни работници.

Осемте души, които Русия нарече „дипломати“ в нейната мисия в централата на НАТО в Брюксел, всъщност са били „разузнавачи под прикритие“, извършващи „дейности, несъвместими с тяхната акредитация“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, обявявайки експулсирането им през октомври миналата година.

Смушко (л) с министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу (д) /  Снимка: mil.ru.

НАТО никога не е разкривало публично имената им, което означава, че те биха могли спокойно да се приберат у дома, и да отидат под дипломатическо прикритие в други страни, които не са членки на НАТО.

Но по-късно Русия закри напълно дипломатическата си мисия в НАТО.

Реакцията й се разглежда като опит да се омаловажи западният алианс, в момент, в който Русия и НАТО се готвят за преговори във връзка със заплаха от Русия за нова ескалация на войната срещу Украйна.

Но връзките на високо ниво на част от онези, на които Столтенберг посочи вратата, предполагат, че истерията на Кремъл може да има и личен аспект. Те показват значението на щаба на НАТО, като мишена в очите на Русия.

А техните биографии хвърлят светлина върху хората, които руските шпионски служби изпращат сега  в Белгия, за да тестват уязвимостта на институциите на страната, и на ЕС като цяло.

Човекът от лявата страна

Според съвместно разследване на базираната в Лондон неправителствена организация Dossier Center и EUobserver имената на осемте руски дипломати – шпиони в НАТО са: Сергей Чесноков, Олег Демехин, Василий Епишкин, Дмитрий Филипенок, Игор Ковальов, Надя Обухова, Александър Смушко и Станислав Телегин.

В частност Смушко има приятели по високите етажи на властта в Русия.

Александър Смушко, естонец по произход, завършва Факултета за чужди езици и чужда военна информация на Военния университет на Министерството на отбраната (ВУMO) в Москва с чин подполковник и заместник-началник на отдел във ВУМО.

По-късно постъпва на служба и в руското военно разузнаване на ГРУ. Преди да пристигне в Брюксел, е работил като личен преводач на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, главнокомандващия на Въоръжените сили на Русия Валерий Герасимов и на бившия министър на отбраната на Русия Анатолий Сердюков, в разговори с чуждестранни VIP персони по света.

Самият Смушко споменава връзките си с Шойгу в интервю за руския телевизионен канал „Звезда“ през 2015 г.: „Най-важното при такава работа е взаимното разбирателство“, казва той.

„Със Сергей Кужугетович [Шойгу] е лесно да се работи. Винаги седя отляво на него… Често ми се налага да превеждам различни пословици и поговорки. Винаги съм готов за това, въпреки че, разбира се, не всички руски изрази се превеждат лесно на английски“, – добавя Смушко.

В по-личен план трябва да се отбележи, че съпругата на Смушко Нина, е напуснала Белгия заедно със съпруга си.

Макар, че тя официално не е работила като дипломат в Брюксел, и не е била официално депортирана, профилът й също заслужава внимание.

Нина Смушко също завършва ВУМО, получава военно звание капитан, и също работи като преводач при посещения във ВУМО на военни от Индонезия, Малайзия и Венецуела, където Русия изнася оръжие.

„В Русия, за разлика от западните служби, шпионажът често е семейна работа“, казва един офицер от контраразузнаването на НАТО.

В същото време е възможно Дмитрий Филипенок, който е официално депортиран, да е бил изпратен в Брюксел, за да шпионира другите руснаци, за което намеква неговият опит.

Русия има около 200 дипломати и консулски служители в различни мисии в Брюксел, и във втория по големина град в Белгия Антверпен.

Официално Филипенок е бил скромен първи секретар на руската мисия в НАТО, според профила му в Linkedin.com.

Но в действителност той вероятно е изпратен в Белгия, за да търси предатели в редиците на руските служители там.

Нина Смушко също е работила като преводач във ВУМО (Снимка: ok.ru)

Контраразузнавач?

Дмитрий Филипенок, който преди това е живял в Санкт Петербург, Русия, според руските телефонни записи, проверени от Центъра Досие, е бил служител във военно подразделение 55297 на вътрешната шпионска служба на Русия ФСБ.

Това подразделение е Управлението на военното контраразузнаване на ФСБ в Западен военен окръг.

Филипенок е участвал активно в дейността на брюкселската клетка.

Например през септември 2018 г. той участва в конференция за мироопазващите мисии на ЕС, организирана от Центъра за европейски политически изследвания, водещ аналитичен център.

А през април 2019 г. се регистрира за участие в конференция относно изборите за Европейски парламент, организирана от неправителствената организация Defend Democracy.

Но ако той търси руски предатели, някои от колегите му шпиони, изглежда са търсели друг вид класифицирана информация.

Василий Епишкин, също изгонен от НАТО, изглежда се е интересувал какво прави Западът с големите данни.

Епишкин завършва 609-та катедра на Московския авиационен институт (МАИ) с чин лейтенант от запаса. В тази катедра се преподава „Приложна информатика“, която включва системен софтуер, компютърни комуникационни системи, приложна математика, изкуствен интелект, обработка на големи данни.

В някакъв момент той се присъединява към руската служба за външно разузнаване (СВР).

Той също участва в международни събития в Брюксел, например семинара Big Data Europe през 2017 г., заедно с експерти в областта от ЕС, САЩ, Индия и Япония, което показват публичните съобщения.

Сергей Чесноков, друг от осемте изгонени руски шпиони, има подобен профил.

До пристигането си в Брюксел, той е работил за „Антарис-ТП“ – руска фирма, свързана с руското правителство, която създава бази данни за Министерство на отбраната на РФ и за ФСБ.

ВУМО и МАИ, където са учили Смушко и Епишкин, са добре известни центрове за вербуване на кадри на руското разузнаване.

Същото важи и за Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), където са учили Телегин и Демехин, също изгонени от НАТО.

„По правило вербуващите започват внимателно да наблюдават студентите от първи курс, а с наближаването на защитата на дипломите, кандидатите биват поканвани на поверителен разговор и им се правят примамливи предложения да работят за доброто на родината“, – съобщава руски източник.

По-късно Станислав Телегин работи във финансовия отдел на руското Министерство на външните работи в задгранични мисии, но според данъчните му декларации от 1999 г. е получавал незначителна официална заплата за работата си.

„Това е разпространена практика в разузнаването: уж работиш в една организация, но получаваш своята [реална] заплата по сметката си на мястото на служба [разузнаването]“, – казва друг руски източник.

Телегин и Демекин имат апартаменти в правителствени комплекси на престижното Рубльовско шосе и Мичурински проспект в Москва.

Някои от съседите им също са офицери от разузнаването или военни, държавни чиновници и служители на руски държавни банки, които са изпращани в посолства зад граница, или да работят в задгранични банки, е разкрил Центърът Досие.

Но ако завършването ВУМО, МАИ или МГИМО и притежаване на апартамент на Рубльовски или Мичурински, влиза в профила на типичния руски шпионин, за другите е по-трудно да бъдат разкрити.

Например Игор Ковальов, също изгонен от НАТО, е московчанин, работил за синдиката на работниците в автомобилния транспорт, преди да се премести в автобазата на руското външно министерство.

А Надя Обухова, коятопреди депортирането си е била „сътрудник“ на руската мисия в НАТО, е родена в работническо селище близо до Ногинск в Централна Русия.

По данни на Центъра Досие, тя започва трудовия си път с раззпращане на рекламни каталози на кипърско-германска фирма, наречена „Purchase at Home“ през 2002 г.

Започва работа в руското Министерство на външните работи, а по-късно става аташе в руското посолство в Отава.

Преди да отпътува до Брюксел, през 2006 година тя получава награда от президента на РФ Владимир Путин за „заслуги при подготовката и провеждането на среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на Г-8 в Санкт Петербург“.

Васил Елишкин е експерт по анализ на Big Data (Снимка: vk.com)

Разкриване

Експулсирането на руски шпиони от НАТО през октомври 2021 г. е четвъртото в последно време. Процесът започна през 2009 г., когато НАТО изгони за шпионаж Василий Чижов, син на тогавашния и сегашен постоянен представител на РФ в ЕС Владимир Чижов, и друг руски „дипломат“ Виктор Кочуков.

То беше продължено през 2015 г. в отговор на първата инвазия на Русия в Украйна. Броят на депортираните тогава не е известен, приблизително 30 или повече.

НАТО изгони още седем руснаци през 2018 г., след като Русия се опита да убие един от бившите си шпиони, Сергей Скрипал, използвайки химическо оръжие във Великобритания.

Но въпреки това, се твърди, че Русия все още има много оперативни работници в Белгия.

Според оценката на източници от западното разузнаване, най-малко половината (около 100) от акредитираните руски дипломати са били офицери от разузнаването, а други 100 руски шпиони са работили под прикритие в предприятия, алатични центрове, и неправителствени организации в Белгия

Руските шпиони също така си сътрудничат с руски бизнесмени и престъпници в Белгия, както и с граждани на ЕС, които Русия е завербувала, за да предават своите страни.

Повечето от осемте руснаци, изгонени от НАТО през 2021 г., и тези, които все още остават в Белгия, са били или от ГРУ, или от СВР.

ГРУ се интересува предимно от военното и военно-техническото разузнаване, докато СВР има склонност да търси политически тайни.

ГРУ се счита за по-опасно, доколкото неговите оперативни служители са обучавани като войници, и са извършвали убийства и кибератаки в Европа.

Но СВР е по-елитна, нейните офицери са по-добре образовани и преминават по-дълга подготовка в шпионажа.

Чистката в НАТО през 2021 г. е въз основа на информация, предоставена от западни контраразузнавателни служби в Обединия отдел за разузнаване и сигурност на НАТО (JISD).

НАТО създаде JISD през 2017 г. към централата си в Брюксел в отговор на все по-враждебното поведение на Русия и Китай.

Съгласно споразуменията с институциите на НАТО и ЕС, основната отговорност за разкриването на чуждестранни шпиони в Белгия носи Службата за вътрешно разузнаване на Белгия, VSSE.

Но източници твърдят, че VSSE има по-малко от 20 офицери от контраразузнаването, които са специализирани по Русия.
А Белгия и институциите на ЕС имат по-малко успешен опит в противопоставянето на руската агресия от НАТО.
Например Белгия изгони само един предполагаем руски шпионин в отговор на атаката срещу Скрипал. Но дори едно кратко проучване на руските посолства и консулства в Белгия, направено от Центъра Досие разкри още няколко руски „дипломати“, които докладват на разузнавателните служби в Москва.

И институциите на ЕС никога не са обявявали нито един руски дипломат за персона нон грата, отбелязват от външнополитическата служба на ЕС.
НАТО, и МВнР на РФ отказаха коментар.
VSSE заяви, че руското контраразузнаване е „приоритетна“ дейност.

Дипломат от ЕС, запазил анонимност, обясни защо руският шпионаж в НАТО и в родния град на централата на ЕС е заплаха.
„Сред дипломатическия персонал на западните страни в центровете на международната дипломация също може да има и няколко представители на тайните служби“, – каза той пред EUobserver.
„Но в мисиите на Русия в НАТО и ЕС броят на шпионите, провеждащи агресивни разузнавателни операции, е потресаващо висок“, – твърди депутатът
„И не трябва да забравяме, че в руската военна доктрина и стратегия за национална сигурност, Русия определя НАТО като свой основен враг“, добавя той.
„СВР и ГРУ извършват политически убийства, вербуват информатори и агенти и по дефиниция са 100 процента враждебно настроени към НАТО и ЕС“, – каза дипломатът.

Снимка на Станислав Телегин от годишника на МГИМО за 1988 г. (Снимка: mgimo.ru)

Още материали от InformNapalm

• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
• Доброволци събраха доказателства за участието на 35 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
• Агресивната руска soft power в Европа
• В Португалия се разгръща руска дезинформационна кампания срещу Украйна
• Руските медийни клубове в информационната война срещу Беларус, Украйна, Молдова и Балтийските държави. Част II
• Рефлексивен контрол. Анализ на настъпателната тактика на РФ в информационното пространство
• „Кръстоносен поход“ към Европа. РФ активизира хибридното си влияние чрез православните църкви
• В окупираните части на Донбас за първи път засякоха най-новия руски комплекс „Наводчик-2“
• До края на годината РФ планира да създаде 20 нови военни формирования по западните си граници
• В Донбас официално регистрираха руска РЛС „Каста-2Е1“, която се опитаха да маскират набързо (ФОТО)