Публикуваме за читателите на InformNapalm интересна статия от сайта Uchoose.info, подготвена от Любов Цибулска, ръководител на групата за анализ на хибридни заплахи на Украинския кризисен медиен център. Английският превод на статията е достъпен по линка: „Рефлексивен контрол“.

През 70-те години на XX век, САЩ. ФБР създава звено с криминален профил. Идеята е проста – въз основа на изследваните психологически портрети на заловените серийни убийци и сексуални изнасилвачи, да се изучават моделите на поведение и да се разкриват престъпления от подобен характер. Оказва се, че серийните убийства съставляват 1% от всички убийства в Съединените щати, и че извършителите им имат много общо.

Техният поведенчески модел има редица закономерности. Например серийните маниаци често са сексуално мотивирани или убиват хора предимно от една и съща раса, или пък, за да запомнят и преживеят отново „удоволствието“ от убийството, обичат да вземат една от вещите на жертвата или да се върнат на мястото на убийството. Тогава ФБР взема решение, че всички тези детайли трябва да се използват за примамване и залавяне на убийците. Например съществува идеята за сътрудничество с медиите и публикуване на невярна информация чрез тях за манипулиране на престъпниците (това може да се прочете в книгата „Mindhunter“ или едноименния сериал на Netflix).

ЕДНА ОТ ИДЕИТЕ НА ПРОФИЛИРАНЕТО Е ВНИМАТЕЛНО ИЗУЧАВАНЕ НА ПРОТИВНИКА, РАЗБИРАНЕ НА НЕГОВАТА ЛОГИКА, С ЦЕЛ ДА СЕ ВЪЗДЕЙСТВА НА ПОВЕДЕНИЕТО МУ.

Инструментите, използвани от Федералното бюро за разследвания, са отличен пример за рефлексивен контрол.

Десетилетие преди ФБР съветските учени започват систематично да изучават рефлексиите. „Процесът, чрез който едната от страните предава на другата променена основа за вземане на решения, се нарича рефлексивен контрол“, – такова е определението, дадено през 60-те години от Владимир Лефевр, съветски а по-късно американски психолог, математик и основател на теорията на рефлексивните игри.

По това време Студената война е в разгара си. Основното бойно поле е информационното, където страните парадират с технологичните си постижения. Основните инструменти са специалните служби и медиите. И СССР, и САЩ се опитват да покажат своята мощ, от една страна, за да сплашат противника, от друга – да изтощават икономиката му чрез постоянни разходи за отбрана. Съветският съюз провежда постановъчни паради за западните шпиони с бутафорни балистични ракети. Целта на подобни операции е да убедят Запада, че възможностите на техните ракети са по-големи, отколкото са в действителност. За демонстрациите те подготвят фалшификати, в които бойните глави на ракетите изглеждат огромни.

Тогава се появява разбирането за огромните възможности за манипулиране на врага. Целта на „рефлексията“ е да промени поведението на противника, така че той дори да не предполага, че решението му не е доброволно. Освен то винаги е неблагоприятно за жертвата, но тя го осъзнава твърде късно, когато врагът е успял да го използва.

Съветите, а след това и руснаците се отнасят към изследването на рефлексивния контрол много сериозно. Търсейки материали за тази статия, открих десетки произведения на съветски и съвременни руски военни теоретици. Тази концепция е включена в стратегическите документи на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската Федерация. Тяхното разбиране за това явление достига до отделно симулирани ситуации.

Например в пресния октомврийски брой на списание “Военна мисъл” (издание на Министерство на отбраната на РФ за висшия и старшия състав на руските въоръжени сили, за преподавателския състав на специализираните училища) се говори за рефлексивно управление в условията на морски бой.

“Психологическите недостатъци на морската битка могат да бъдат нарушаване на способността на воина да се концентрира, временна амнезия (воинът забравя какво да прави и в каква последователност), формиране на фалшив идиотизъм (воинът не е в състояние да прави прости изчисления, логически да свързва нещата). Това може да почувства и целият екипаж на кораба. Тези обстоятелства ни дават възможност да оказваме влияние върху врага. В състояние сме да формираме илюзия за възприятие и мислене относно нашите действия, както и да изкривим възприемането на бойната обстановка, да нарушим процеса на вземане на решения, да помогнем на врага да направи грешни изводи, да гонасочим към неблагоприятни действия, да отвлечем вниманието му към проблеми, които не са свързани с бойните задачи. Рефлексивният контрол винаги е свързан с работа със несъзнаваното”, казва авторът на статията, кандидатът на социологическите науки Ирина Ситнова.

По-нататък тя продължава:

“Средствата за рефлексивно управление са хитрост и маскиране, демонстрация на сила, повишаване на готовността на войските или прехвърлянето им в „кризисни“ зони, предаване на дезинформация, разпространение на панически слухове и настроения, имитация на неприемливи, осъждани от обществото, действия на военнослужещи, полицията, силите за сигурност”. 

ЗАПАДНИЯТ ЕКВИВАЛЕНТ НА ​​ПОДХОДА НА „РЕФЛЕКСИЯТА” Е ИЗВЕСТНАТА ТЕОРИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО (PERCEPTION MANAGEMENT).

В документите на Министерство на отбраната на САЩ “perception managment” е определено като действия, насочени срещу „чуждестранни аудитории“. И това е съществената разлика от виждането на техните руски колеги. Кремъл активно използва техниките за рефлексивно управление както в геополитически, така и във вътрешен план – въздействайки върху собственото си население.

Освен това американската позиция предполага, че другата страна също е субект, докато руските военни говорят за нейната обектност. Технологиите за рефлексивен контрол се прилагат независимо от състоянието на отношенията с конкретна държава. Тоест тези, които вярват, че са в приятелски отношения с Русия, също са жертви на специални операции за рефлексивен контрол.

Четейки американски автори, може да се види как “perception management” често върви ръка за ръка с понятия като „стратегически комуникации“ и „публична дипломация“. Тоест, американският подход включва много повече използване на елементи от меката сила (“soft power”), и по-малко агресивна подривна дейност.

Вече от години ФБР включва „управлението на възприятията“ като една от осемте „ключови заплахи“ за националната сигурност, заедно с тероризма, атаките срещу критична инфраструктура на САЩ и шпионажа.

Директорът на разузнаването на Кибер командването на САЩ, бригаден генерал Матео Мартемучи пише: „На тактическо ниво управлението на възприятията е лесно да се разбере: това е войникът, който разбира достатъчно културните обичаи и политическия климат, за да свали слънчевите си очила при взаимодействие с местното цивилно население, като така противодейства на идеята, че американските войници са бездушни роботи, които трябва да се държат на разстояние“.

Мартемучи дава следния пример за участието на медиите в рефлексивния мениджмънт:

“Септември 2006 г. Ливан. „Хизбула“ излага телата на жени и деца на мястото на поразена преди това военна цел, опитвайки се да покаже, че израелските военни самолети са се целили специално в невинни цивилни. Това се разпространява от световните медии, които стават съучастници в събитието. „Хизбула“ успя да използва медиите като боен мултипликатор, което доведе до масово осъждане на израелските въздушни удари”.

Британският изследовател Филип Тейлър до голяма степен идентифицира “perception managment” с пропагандата. За мнозина обаче думата „пропаганда“ има категорично негативна конотация, така че се опитват да я избегнат. Тейлър твърди, че „пропагандата е ценностно неутрален термин“, който определя „процеса на убеждаване в полза на инициатора“. Впрочем Министерство на отбраната на САЩ подкрепя твърдението за неутралност, определяйки пропагандата като „всякаква форма на комуникация в подкрепа на националните цели, предназначена да повлияе на мислите, емоциите, нагласите или поведението в полза на инициатора“.

Възможностите за рефлексивен контрол се увеличиха с развитието на технологиите, по-специално социалните мрежи. Нашата Група за анализ на хибридните заплахи на УКМЦ успя да наблюдава това например в мрежата Telegram – когато украинското политическо ръководство вземаше решения въз основа на разпространението на дезинформация в групите в Tелеграм. Това е особено актуално в преди и след изборния период.

ВСЕ ПАК НАЙ-АКТУАЛНИТЕ И НАЙ-ОПАСНИ ЕЛЕМЕНТИ НА РЕФЛЕКСИВНИЯ КОНТРОЛ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЦИВИЛНОТО НАСЕЛЕНИЕ, СИ ОСТАВАТ ИЗТОЩЕНИЕТО И ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА

В този контекст споменатото вече руско списание „Военна мисъл“ говори за важността на психологическите игри. Те дават следното определение: „Психологическите игри са форма на взаимодействие на субекти и обекти на управление (т.е. нападателят и жертвата – авт.) в условията на установени и поддържани от всички правила“.

Сред няколкото изброени игри особено ме заиинтересуваха две: играта „безпорядък“ и играта „абсурд“. И двете са насочени към създаване на хаос чрез постоянно чувство за несправедливост.

И тук трябва да подчертаем, че това не е цитат от известната книга на Ерик Бърн „Игри, които хората играят“, а на практика – от наръчник за висшето военно командване на Русия.

В съвременната украинска история има много примери за такова влияние. Ще се спра само на два, в които руският сценарий беше разигран като по ноти.

2014 ГОДИНА. УКРАЙНА, ИЛОВАЙСК

Руските медии масово информират, че украински военни подразделения са попаднали в обкръжение. Думата „котел“ от руските медии попада в украинските, после в устата на украинските политици. Цялата страна е обхваната от паника. Семейства и близки на украинските участници в събитията им звънят и ги призовават да бягат, да напуснат позициите си и да не слушат командването. Хаосът в информационното поле отслабва украинската страна. Ситуацията напълно излиза от контрол, руските войски, осигурявайки коридор за изтегляне, разстрелват в него около 300 украински военнослужещи.

2020 ГОДИНА. УКРАЙНА, НОВИ САНЖАРИ

Местните жители получават писма и съобщения, предполагаемо от централните органи на властта, че при тях ще бъдат доведени заразени с COVID-19 хора от Китай. Страхът от неизвестната смъртоносна болест ги изважда на улицата в знак на протест, където агресивно замерват с камъни автобусите с евакуирани. Целият свят показва кадрите с насилническа, нецивилизована реакция на украинците към невинни хора. Всичко това се излъчва широко от руските медии, подсилвайки руския наратив за Украйна като слаба, неразвита, институционално неспособна да въведе ред държава.

И в двата случая агресията и чувството за пълна несправедливост бяха насочени към себе си, а не към врага. Руснаците също пишат много за задачата на подобни операции. И в двата случая украинското общество беше убедено, че източникът на проблема е политическото и военното ръководство на страната. Въпреки че всъщност то се превърна в същата жертва на рефлексивен контрол като останалата част от обществото.

ХАОСЪТ СЕ ПОСТИГА С ПОСТОЯНЕН ИНФОРМАЦИОНЕН НАТИСК, ПРЕОБЛАДАВАЩИ НЕГАТИВНИ НОВИНИ И ПОЛИТИЗАЦИЯТА НА ВСИЧКИ СФЕРИ НА ЖИВОТА

Това подкопава доверието в институциите и провокира конфликти в групите. И колкото по-фрагментирана е тази борба, толкова по-добре за врага. Това е особено лесно да се постигне в съвременните украински условия, където има както външна руска военна агресия, така и вътрешна конфронтация между проруските и проукраинските сили.

Постоянната борба за справедливост на всички фронтове често води до чувство на поражение и отчаяние, което на свой ред постепенно парализира способността за съпротива. И тук ще победи този, който правилно е разпределил силите си и не се предава на поредното „предателство“. Следователно на лично ниво за всеки от нас, когато изглежда, че всичко наоколо гори и се руши, хубаво е да се спрем и да помислим кой може да стои зад това, а на държавно ниво – да се изследва врага толкова системно, колкото го прави той. Да, на Украйна й липсват ресурси за офанзивни действия, но използвайки техниките за рефлексивен контрол, е напълно възможно да се създадат изненади за агресора на негова територия.