Публикуваме за читателите на InformNapalm подробен материал за това как Руската Федерация използва незаконно правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Правният анализ е изготвен от юриста по международно право Богдан Устименко.

Известно е, че Руската Федерация фактически продължи постоянното членство на Съветския съюз в Съвета за сигурност на ООН – орган, от решенията на който пряко зависи не само националната сигурност на Украйна и сигурността на Черноморския регион, но и на целият свят. Именно върху този ключов орган членовете на Организацията на обединените нации са възложили основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност.

В същото време, въпреки високата мисия на Съвета за сигурност на ООН, представителите на Украйна бяха принудени да определят реакцията на Съвета за сигурност на ООН спрямо конфликти, изостряне на ситуациите и нарушаване на международното право „бавна и непоследователна“, главно заради злоупотребата на някои постоянни членове, в частност от Русия, с правото на вето.

Владимир Елченко / Снимка: Ukrinform

Бившият представител на Украйна в ООН Владимир Елченко посочи различни примери за пренебрегването на международните норми от страна на Русия, като агресията й срещу Украйна и злоупотребата с правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Г-н Елченко припомни, че Москва използва „реваншистка политика“ и използва военна сила срещу други държави още от 90-те години на миналия век, включително срещу Молдова, Грузия и Украйна  [1].

Има ли Русия правно основание да бъде постоянен член на Съвета за сигурност на ООН на мястото на Съветския съюз?

Да разберем. Започваме с историята.

И така, през 1945 г. Беларуската съветска социалистическа република, Украинската съветска социалистическа република и СССР, заедно с останалите страни, станаха държави – основателки на ООН. Трябва да се добави, че Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) никога не е имала статут на държава основател на ООН.

В същото време действащата редакция на член 23 от Устава на ООН [2] установява, че именно Съюзът на съветските социалистически републики, а не отделна република – РСФСР или Руската Федерация, е един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

В Устава на ООН изобщо не е предвидена възможността за промяна или продължаване на постоянното членство на една държава в Съвета за сигурност на ООН от друга.

Също така в Конституцията (Основния закон) на Съюза на съветските социалистически републики, приета на 7 октомври 1977 г. [3], сред останалото, е установено следното:

• СССР е единна съюзна многонационална държава, формирана на основата на принципа на социалистическия федерализъм, в резултат на свободното самоопределение на нациите и доброволното обединение на равнопоставените съветски социалистически републики (член 70);
• Територията на СССР е единна и включва териториите на съветските републики. Суверенитетът на СССР се разпростира върху цялата му територия (член 75);
• Юрисдикцията на Съюза на съветските социалистически републики, представляван от най-висшите му органи на държавна власт и администрация, наред с останалото включва: представителството на СССР в международните отношения; връзки на СССР с други държави и международни организации; установяването на общ ред и координация на отношенията на съюзните републики с чужди държави и международни организации, а съюзната република (включително РСФСР) има право да влиза в отношения с чужди държави, да сключва договори с тях и да обменя дипломатически и консулски представители, да участва в дейностите на международните организации (членове 73 и 80);
• Всяка съюзна република е суверенна съветска социалистическа държава, която се е обединила с другите съветски републики в СССР (член 76);
• Всяка съюзна република си запазва правото да се отдели свободно от СССР (член 72).

Тоест СССР е бил държава. В същото време всяка от съюзните републики има свой статут на отделна държава.

В резултат, съгласно Конституцията на Съветския съюз, РСФСР е отделна държава от СССР, която има право на свободно излизане от Съюза на държавите. В същото време конституцията на СССР не предвижда правоприемане на СССР.

На 4 декември 1991 г. държавите, които към този момент са, или са били субекти на Съюза на съветските социалистически републики и самият СССР, като държава-предшественик, „… отчитайки необходимостта от радикална ревизия на целия спектър от отношения между държавите, които са били част от СССР …“, сключват в Москва Споразумение за правоприемане по отношение на външния държавен дълг и активи на СССР (по-долу – Московския договор) [4].

За целите на Московския договор страните по него определят, че „правоприемане на държави“ означава смяна на една държава с друга,в носенето на отговорност за международните отношения на която и да е територия, а за „момент на правоприемане на държави“ се счита датата, когато държавата приемник замества държавата предшественик в носенето на отговорност за международните отношения приложими към териториите, явяващи се обект на правоприемането на държави.

Съгласно член 4 от Московския договор страните се споразумяват, че части от субектите на бившия СССР (трябва да се обърне специално внимание на тази конкретна фраза – „бившият СССР“) в общия размер на дълговете и активите са:

• Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република – 61,34 %;
• Украйна – 16,37 %;
• Република Беларус – 4,13 %;
• Казахска Съветска Социалистическа Република – 3,86 %;
• Република Грузия – 1,62 % и т. н.

Специално внимание обръщаме на факта, че Московският договор не предвижда заместването на СССР от Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република в международни организации, в това число и Съвета за сигурност на ООН.

Подписването на Беловежкото споразумение на 8 декември 1991 г. / Снимка: RIA Novosti.

А на 8 декември 1991 г. между Република Беларус, Руската Федерация и Украйна в Минск беше подписано Споразумение за създаване на Общността на независимите държави (наричано по-долу – Беловежкото споразумение) [5].

Беловежкото споразумение констатира, че СССР, като субект на международното право и геополитическата реалност, прекратява своето съществуване

Този международен договор определя още, че не се допуща нормите на бившия СССР да бъдат прилагани на териториите на подписалите държави, а дейността на органите на бившия Съюз се прекратява на териториите на държавите-членки на Общността на независимите държави (ОНД).

Освен това Беловежкото споразумение установява, че Беларус, Руската Федерация и Украйна гарантират изпълнението на международните задължения, произтичащи за споменатите държави от договорите и споразуменията на бившия СССР.

На свой ред на 21 декември 1991 г. 11 независими държави – бивши републики на Съюза, в това число Република Беларус, Руската Федерация и Украйна, подписаха Декларацията от Алма-Ата [6], която още веднъж потвърждава, че с образуването на ОНД СССР прекратява съществуването си. Всички подписали декларацията също така гарантират, че в съответствие с техните конституционни процедури, ще изпълненяват международни задължения, произтичащи от договори и споразумения на бившия СССР.

Но, както следва от съдържанието на решението на Съвета на държавните глави на ОНД, този документ е подписан само от 11 от 15 субекта на бившия СССР, без участието и съгласието на самия Съветски съюз, след прекратяването на неговото съществуване.

На 26 декември 1991 г. Съветът на републиките на Върховния съвет на СССР с Декларацията № 142-N  [8] констатира прекратяването на съществуването на Съветския съюз като държава и субект на международното право във връзка със създаването на ОНД и, наред с останалото, предлага на главите на Независимите Държави да разгледат въпроса за правоприемането на СССР и съюзните органи на държавната власт и управление, както и за ратифицирането, прилагането и денонсирането на международни договори, сключени от СССР преди създаването на ОНД. Тоест Декларация № 142-N, заедно с другите доказателства, потвърждава нищожността на решението на Съвета на държавните глави на ОНД от 21 декември 1991 г.

Изводи

И така, след задълбочен правен анализ на Устава на ООН, Конституцията на СССР, Московския договор, Беловежкото споразумение и документите от Алма-Ата от 21 декември 1991 г., Декларацията на Съвета на републиките към Върховния съвет на СССР № 142-N, както и други документи, авторът на статията стигна до следните заключения :

• Съгласно Конституцията на СССР съюзните републики, включително РСФСР, са имали статут на отделни държави с право на отцепване от СССР. На свой ред СССР е отделна от съюзните републики държава;
• Уставът на ООН не позволява промяна или продължаване на постоянното членство на една държава в Съвета за сигурност на ООН  от друга;
• Конституцията на СССР не предвижда смяната на Съветския съюз от съюзна република в международни организации и органи, включително Съвета за сигурност на ООН;
• Висшите органи на държавната власт и администрация на СССР не са вземали решение за замяната на Съветския съюз с РСФСР в международните организации и органи, включително Съвета за сигурност на ООН;
• Нито един международен договор, подписан с участието на СССР, не предвижда заместването на Съветския съюз от РСФСР в международни организации и органи, включително Съвета за сигурност на ООН;
• Руската Федерация фактически се ползва с правата и изпълнява задълженията на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН без съответното правно основание;
• „Точка“ по въпроса дали в СССР е бил заменен законно от Руската федерация в Съвета за сигурност на ООН може да постави Международният съд на ООН, като произнесе консултативно становище, в частност по искане на Генералната Асамблея на ООН.

Правният анализ подготови Богдан Устименко – юрист по международно право, специалист по международно морско право.

Още материали от InformNapalm

• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
• Доброволци събраха доказателства за участието на 35 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
• Списък-1097: как 18-а механизирана бригада от ВС на Русия е окупирала Крим
• Експерти: руското ядрено оръжие вече е в Крим
• Основателят на InformNapalm призова да бъде отнето на Русия правото на вето в Съвета за сигурност на ООН заради агресията в Украйна и Сирия – интервю за Newsader.
• ЕСПЧ прие първото си решение по делото Украйна срещу Русия относно Крим. Започва гледане по същество
• Агенти на руско влияние: САЩ въведоха допълнителни санкции срещу обкръжението на украинския депутат Андрей Деркач

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram

 InformNapalm е напълно независима общност, и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Информационните ни ресурси се финансират единствено от доброволците в общността и читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Подкрепете общността, като се абонирате за месечни вноски чрез Patreon.