Руските ударни безпилотни летателни апарати стават все по-бързи, по-автономни и по-устойчиви на противодействие. Украинският опит показва, че бъдещето на противовъздушната отбрана ще се определя не само от прехващачите, но и от ситуационната осведоменост, възможно най-кратката kill chain и способността за унищожаване на ударния потенциал на противника преди изстрелването. За Европа това вече не е теоретичен проблем.

Войната в Украйна демонстрира проста технологична закономерност: ако определено средство за противодействие стане достатъчно ефективно, противникът променя характеристиките на самата заплаха.

Точно това се случва с руските ударни дронове.

За няколко години Украйна изгради многостепенна система за противодействие на дронове камикадзе от типа Шахед-136 / „Геран-2“: зенитно-ракетни комплекси, мобилни огневи групи, средства за електронна борба, авиация и все по-масови дронове-прехващачи. Руският отговор беше преходът към следващ технологичен цикъл.

ГУР на Министерство на отбраната на Украйна директно нарича реактивния „Геран-4“ контрамярка срещу ефективността на украинските дронове-прехващачи. В новия апарат Русия се е разделила с простото инсталиране на реактивен двигател в стар планер и е създала конструкция, предназначена за много по-високи скорости.

Еволюция на руските ударни БЛА: по-висока скорост, бойна част и стабилност на навигационните системи. Интерактивни модели на руски дронове  «Геран-4» и «Геран-5» в материалите на ГУР / War&Sanctions.

„Геран-5“, който Русия вече използва срещу Украйна, демонстрира посоката на по-нататъшна еволюция: крайцерска скорост от 450–600 км/ч, бойна част от около 90 кг, обхват до 950 км и височина до 6 км. В конструкцията е регистрирана защитена от заглушаване сателитна навигация, система за телеметрично предаване и mesh модем.

Границата между „дрон камикадзе“ и относително евтина крилата ракета постепенно се размива.

Руски реактивен ударен дрон «Геран-5». 9 май 2026 година. Източник: ОТС LIVE / Militarnyi.com 

Европа вече не се нуждае от ПВО срещу Shahed-136 / „Геран-2“ образец 2023 г.

Основната грешка, която Европа може да направи сега, е да се готви за руска тактика, която Украйна видя преди две-три години, или за тази, която вижда днес.

Традиционният цикъл на военните поръчки продължава години наред. Цикълът на адаптация на безпилотните системи на украинския фронт понякога се измерва с месеци.

Следователно системата, която днес изглежда оптимална срещу бавен дрон, към момента на масовото й навлизане в армията, може вече да съответства на предишната версия на заплахата.

През 2026-2027 г. е необходимо да се планира не за конкретен Геран-4 или Геран-5, а за посоката на развитие на руските оръжия за унищожение:

1. по-висока скорост, височина на полета и маса на бойната част;
2. по-автономна навигация и разпознаване на цели;
3. по-висока устойчивост на РЕБ и загубен сателитен сигнал;
4. мрежово използване на различни безпилотни летателни апарати, фалшиви цели и ракети в рамките на един ударен пакет;
5. намаляване на времето между откриването на целта и нейното унищожаване и от двете страни.

Не всяка бъдеща система ще притежава всички тези характеристики едновременно. Важен е самият вектор.

Времето се превръща в основен ресурс за ПВО

Не е достатъчно да свалите бърза цел – първо трябва да я видите навреме.

Колкото по-бързо се движи средството за поразяване, толкова по-скъпа става всяка загубена секунда между откриването му и изстрелването на прехващача.

Следователно в ключова концепция за бъдещата ПВО се превръща kill chain – веригата „откриване → класификация → решение → целеуказване → унищожаване“.

И тази верига трябва постоянно да се съкращава.

Не става въпрос само за радари. Нужна е единна система, която комбинира радарни, оптични, звукови, авиационни, сателитни и други сензори, автоматично сравнява информацията, идентифицира заплахата и я предава на средството за поразяване, което може да го направи най-бързо и най-евтино.

Това означава и увеличаване на автоматизацията. Хората остават от решаващо значение за вземането на решения, но не е нужно ръчно да извършват всички операции, които една машина може да проведе за части от секундата.

Украйна вече на практика живее в центъра на този технологичен преход.

За НАТО ситуацията е още по-благоприятна: Алиансът разполага със значително по-големи възможности за сателитно, въздушно и радиоразузнаване, AWACS, съвременна бойна авиация и мощна комуникационна инфраструктура.

Проблемът може да бъде не липсата на информация. В проблем може да се превърне скоростта, с която информацията се трансформира в решения.

Най-добрият прехващач е този, който не е бил необходим, защото вражеският дрон или ракета не са излетели

Дори изключително ефективната противовъздушна отбрана си остава реактивна система: тя започва да работи, след като противникът вече е произвел средствата за поразяване, доставил ги е до мястото на употреба, подготвил ги е, и ги е изстрелял.

При масови атаки това създава икономически проблем.

Защитаващият се трябва да открива и прехваща отделно стотици или хиляди цели. Атакуващият трябва само да осигури масово производство и постоянно да търси по-евтини начини за претоварване на отбраната.

Следователно, борбата срещу въздушната заплаха не може да завършва с противовъздушна отбрана.

Тя трябва да включва „deep precision strike“ и „counterforce“ – способността да се поразява военната система, която осигурява самата атака: производство на оръжия, складове, инфраструктура за изстрелване и поддръжка, военна логистика, командни центрове и бойни разчети.

НАТО вече ефективно признава тази логика. На официално ниво Алиансът отбелязва, че бързото нарастване на заплахата от удари на далечни разстояния изисква не само ефективна противовъздушна и противоракетна отбрана, но и „възможности за дълбоки прецизни удари“ („deep precision strike capabilities“), които увеличават цената на агресията за противника. През 2026 г. съюзниците стартираха отделни многонационални проекти за създаване на наземни високоточни системи с голям обсег и далекобойни ударни дронове.

Това е фундаментално важна промяна в парадигмата.

Един прехващач обикновено решава проблема с една цел.

Победата над правилно идентифициран военен възел може да предотврати сформирането на цяла част от следващата ударна вълна.

НАТО вече развива deep strike като необходимо допълнение към противовъздушната и противоракетната отбрана». Източник: NATO — Multinational Capability Cooperation.

Русия отдавна действа срещу Европа по концепцията „Left of Launch“

Интересно е, че Русия значително по-рано започна да прилага логиката на военната концепция „Left of Launch“ (поразяване на вражески средства за атака, по-специално ракети и дронове, още преди директното им изстрелване) срещу европейските отбранителни способности.

В нощта на 31 август 2026 г. в полския град Скаржиско-Каменна (Швентокшишко войводство) избухна пожар в предприятието WB Electronics – един от най-големите полски производители на отбранителни и безпилотни системи. Този инцидент предизвика сериозно безпокойство, тъй като предприятието произвежда компоненти за дронове (по-специално FlyEye и Warmate).

#Russia has long been waging #war against #Europe. And it is operating according to the logic of Left of Launch — seeking to strike defense production before the weapons can even be deployed. https://t.co/FhrkLh4Sy8

— InformNapalm (@InformNapalm) September 1, 2026

Полската прокуратура е установила, че пожарът е умишлено запален с устройство, съдържащо запалими материали. Разследването се води по членове за дейност на чуждестранно разузнаване и терористично престъпление. Към момента на публикуване руско участие в този конкретен епизод не е официално установено.

Други елементи от руската диверсионна кампания в Европа вече се документират много по-конкретно. През март Евроюст (орган на Европейския съюз за съдебно сътрудничество) съобщи за 22 обвинени в Литва и Полша, които са заподозрени, че работят за руското военно разузнаване по случая със самозапалващи се колети, причинили пожари в логистични центрове в Германия, Полша и Обединеното кралство.

Логиката е очевидна.

Москва се опитва да повлияе не само на оръжията, които вече са на бойното поле, но и на заводите, логистиката и инфраструктурата, които позволяват на армиите на страните от НАТО да получават това оръжие.

И това трябва да е сигнал за Европа.

Украйна вече е „forward defence“ на Европа

За НАТО изходът от бъдещата политическа безизходица всъщност е на повърхността.

Няма нужда да се чака, докато рискът от пряка руска агресия срещу балтийските държави, Полша или друга държава от Алианса се превърне в реална криза.

Няма нужда да се чака момента, в който европейските правителства ще трябва да вземат решение за удари по руската военна инфраструктура, когато руски ракети и дронове започнат масово да летят над градове в страните от НАТО.

Част от тази задача може да се изпълни още днес – чрез укрепване на украинските далекобойни способности.

Украйна води война срещу самата военно-промишлена система, която в случай на бъдеща конфронтация ще произвежда ракети, ударни дронове и други средства, вече срещу НАТО.

Затова подкрепата за украинския deep strike не просто помощ за Украйна.

Това е „forward defence“ на Европа.

Руска ракета или дрон, унищожен във военен склад преди изстрелването им, вече няма да се нуждаят от ракета за противовъздушна отбрана над Киев или други градове в Украйна или ЕС, и не могат да бъдат складирани за бъдеща война.

Извадените от строя военни производствени мощности принуждават Русия да харчи време и ресурси за възстановяването им, вместо да натрупва запаси.

Прекъснатата подготовка на ударна операция означава десетки или стотици цели, които изобщо няма да се появят във въздуха.

Тук се събират икономика, технологии и стратегия.

Не е достатъчно да се изгражда все по-скъпо струваща система за противовъздушна отбрана, чиято основна задача ще бъде безкрайно да прехваща всяка нова руска „стрела“.

Необходимо е едновременно да се намалява способността на противника да произвежда, натрупва, изстрелва и контролира тези стрели.

Русия вече разбира този принцип и се опитва да действа срещу европейския отбранителен потенциал още преди открита война.

Струва си Европа да направи огледален стратегически извод

Украйна вече плаща висока цена за този опит и непрекъснато се адаптира към новите предизвикателства.

За НАТО ключовият въпрос е: трябва ли да се готви за бъдеща война, основана на украинския опит, който се усвоява от военните на НАТО по-бавно, отколкото се променят технологичните цикли? Или е време да се признае, че Русия вече води активна война не само срещу Украйна, но и все по-често прилага в Европа собствената им логика Left of Launch – опитвайки се да нанесе удари по производството, логистиката и инфраструктурата, преди оръжията да достигнат бойното поле.

В тази логика въпросите за достъпността на сателитни комуникации Starlink за украински далекобойни дронове над територията на РФ, предаването на оръжия с по-голям обсег на Украйна, и премахването на политическите ограничения върху ударите по руска военна инфраструктура вече не са второстепенни дискусии.

Това са решения, които трябваше да бъдат взети още вчера.

Защото е много по-евтино и безопасно да се унищожат пускови установки, складове, командни центрове и съоръжения за производство на ракети и дронове – включително центрове като „Алабуга“ – преди стотици и хиляди от тези средства за поразяване да се издигнат във въздуха.

И именно такива решения днес могат да определят дали утре на балтийските държави, Полша и други държави на източния фланг на НАТО, ще им се наложи да се учат от същите грешки, за които Украйна вече плати твърде висока цена.

Публикацията е подготвена от Андрий Лисицин специално за читателите на InformNapalm. При използване на материали е задължително поставянето на линк към източника (Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Последвайте InformNapalm в социалните мрежи

Още материали по темата:

• • Шлях вогню: дванадцять років війни InformNapalm проти Кремля
  • Украински хакери разкриват как руските оператори на дронове използват Беларус
  • OKBMLeaks: секретни документи на производителя на компоненти за Су-57 и “Пратеник”
  • CYBINT операция срещу спътниковата система “Гонец” – руският аналог на Starlink
  • Wildberries между два огъня: удари с дронове и кибероперации
  • 10 години от OSINT-регистриране до поразяване: ВМС на ВСУ удариха руски БРК „Бастион“ в Крим
  • Хакери разкриха нова документация на „СТЦ“ – руският производител на дронове “Орлан-10”
  • CYBINT. Хакнат руски производител на дронове. Част 1. Кой сглобява „Геран-2“
  • AlabugaLeaks. Част 2: Kaspersky Lab и невронни мрежи за руските военни дронове
  • AlabugaLeaks. Част 3: Албатрос, войната, NVIDIA, Sony и Saito. , Sony та Saito