За епиграф към изследванието на психоанализата на тероризма може да служи прекрасния цитат от статията на Валентина Баришникова:

«Но силите на Танатос, използвайки фройдистка терминология, започват да преобладават над силите на Ерос. Любовта към живота така и не възниква в мащаба на цялото общество −  любовта към запълване на вътрешната празнота с нещо положително: градове, села, пътища, фабрики, открития, изобретения. Това не се случи, не работи. И само когато се чуват бойнитe викове – «на Къив», «на Европа», «на Америка», и т. н. − тогава се усети някакъв емоционален заряд, интерес към  разширяване на пространството, което вътре е доста оскъдно.

− Те могат да обичат само мъртвите / Они любить умеют только мертвых

Използвайки психоанализата, тоест науката за несъзнателните психични процеси  и ранни психологически травми, ще се опитаме да отговорим на въпроса: «Защо човек, група от хора или обществото като цяло, избират унищожението, злокачествената агресия, воинстващия триумф като метод и цел на своето собствено съществуване».

«Нашата цел е освобождаването на земята, която ние наричаме Новорусия − Нова Русия − и нейното руско население от врага, къевската хунта … Съответно, имперският национализъм − това е съхраняване на своето  «национално Аз», в рамките на съществуващата национална държава, в нашия случай − на Руската империя».

− Кодово име «Норман»: интервю с нашия читател-«опълченец» / Позывной «Норманн»: интервью с нашим читателем-ополченцем

Идентичност. В първите много оптимистични опити да се обясни с помощта на психоанализата, защо младите хора се присъединяват към терористичните групи, е било използвано понятието «криза на идентичността» − когато човек, търсейки самоопределение, страдайки от вътрешната разпокъсаност и противоречия, не може да намери отговор на въпроса «Кой съм аз?».

През 1981 г. Министерството на вътрешните работи на Западна Германия е финансирало проучване на 220 германски терористи. Един от изследователите, Болинджер получава клиничен материал на малка група затворници − леви терористи. Той ги описва като хора, които са влезли в зряла възраст с неадекватно формирана идентичност. Тези хора са имали отчуждение по отношение на обществото, имали са чувство, че са извън него, а присъединяването към терористичната група е позволило да намерят отговор на въпроса «Кой съм аз?», както и обяснение на настоящите трудности и да повярват в щастливото бъдеще.

«На теория, аз не мога да се обадя на министъра. Това означава, че на практика мога, но нямам нужда от това. Ако аз му се обадя, той ще вдигне и ще отговори: «Здравей, братко!». Това е универсален поздрав за всички, които са влезли по-рано в групата, която в момента се разраства до батальон. Това е доказателство за реалното усещане за братство, което обединява опълчението».

Бележки на доброволеца / Записки ополченца

Нарцисизъм. Един от най-цитираните изследователи на съвременната психология на тероризма Ричард Перлстайн казва, че най-пълната лична логика на политическия тероризъм може да бъде обяснена с помощта на психоаналитичната концепция на нарцисизма. Той е направил девет тематични изследвания на терористи и е отбелязал, че при 90 процента от случаите  именно  нарцистичното разочарование е изиграло критична роля в психобиографията на политическите терористи.

За много от терористите е характерен така наречения нарцистичен дефицит − дълбока и интензивна изживяна липса, буквално вътрешната празнота вместо усещане на целостта и самочувствието. Защитата от това вътрешно чувство за незначителност става постоянна нужда да преживява собственото си величие, всемогъщество, триумф.

«Хората, които усещат надличностните ценности като естествени. Който иска да разбере мотивацията им, може да види филма «Те се биха за родината си» на Бондарчук – задълбочено и без прекъсване. Руснаците са в цялота си простота и величие».

Бележки на доброволеца / Записки ополченца

Гняв. Когато хората, засегнати от нарцисизма, са изправени пред провал, те често усещат мощната разрушителна реакция, която психоаналитиците наричат ​​нарцистичен гняв. В психологическия свят на такъв човек има само «всичко или нищо», всяко поражение е източник на болка. Причините за възникването на неуспеха и отхвърлянето и се проектират навън и се въплъщават в образа на «отвратителен, подъл, коварен враг» − обществото, което и става обект на този гняв. Такъв човек може да се отърве от интензивния вътрешен дискомфорт, само ако унищожи този външен обект, който е самото общество.

«- Каква е вашата крайна цел?

– Разрушаване на Къив, унищожаване на тези копелета. Ще стигнем до Къив, победата ще бъде наша. Щяха да ни убият, всички тези Турчинови, Яценюки, Порошенко, а ние ще ги убием. Разбира се, ще бъде процес, в който те ще отговаря за всички свои военни престъпления. Ние ще бомбардираме Къив също така, като те сега бомбардират Словянск, Донецк и други градове».

Интервю с терорист. Втора част / Интервью с террористом. Часть вторая

Завист. Недостигът на положителен вътрешен опит, причинен от ранна травма, неизбежно е придружен от силно чувство на завист: терористът смята, че външния свят има всички добри и желани свойства, но самият той е лишен от източници на блага и възможностите за удовлетворение. Мелани Клайн описва желанието на терористите за унищожаване, като «чупене на хубави неща от завист». На глобално ниво, тази завист може да се изрази в опит да превърне света в «радиоактивен пепел».

«Смисълът е не да победиш, а да потопиш в тъмнина този цялият празничен, елегантен, богат, весел и безкрайно чужд западен свят. Ние сме готови да заминем в небитието, но все едно ще ви вземем със себе си, дори и вие да унищожете страната ни …

Те могат да обичат само мъртвите / Они любить умеют только мертвых

Лидер. Съвременният психоаналитик С. Ахтар описва терористичните лидери като хора, които не вярват на другите, мразят пасивността и имат страх от повторно нарушение на техните психофизически граници (както това често се е случвало в детството им). За да се премахне този страх, тези хора чувстват необходимостта да «убиват» собствената си представа на себе си като жертва.

В най-лошия случай, самоличността на терориста е патологично съединяване на нарцистични и параноидни характеристики на фона на синдрома на злокачествен нарцисизъм (според Ото Кернберг). Това е особено сериозен вид на разстройство на личността, която е лишена от съвест и чувство за вина, и  има за цел да предизвика в другите същевременно страх и радост, изисква абсолютна лоялност и третира всяко възражение, като сериозна атака срещу себе си.

«Завтра»: Как ти стигна до тук?

Моторола:  Как  стигнах? (Смее се.) Аз седнах на влака и дойдох. Аз не вниквах. Руснаците са тук, тук и дойдох …

«Завтра». И кой от руските светци и руските генерали по дух, по характер и по биография ти е най-близък?

Моторола:… Е, аз не знам на кого бих искал да приличам. На себе си, аз вече се реализирах».

Генадий Дубовой. Легендарният Moторола / Геннадий Дубовой. Легендарный Моторола

Група. За да опише динамиката на терористичната група Кернберг използва понятието «основна позиция на борбата и избягването» (Уилфред Бион). Групата в тази основна позиция избира лидер със силен параноидален потенциал − свръхчувствителен, подозрителен, агресивен и доминиращ. Тя търси външен враг и се обединява срещу него зад лидера, а лидерът помага на членовете на групата, от една страна, да се проектира навън агресията, а от друга – да се  трансформира вътрешногруповата агресия в лоялност към групата и общата идентичност.

«Всеобщото братство предполага абсолютна равнопоставеност. И това не засяга въпросите на подчинеността – командирът  на ротата  е и командир без никаква «ако»! Но това е човекът, на който вярват всички, и които под негово командване изпълняват военни поръчки. За това нещо само съм чел. Не само аз мога да се обадя на министъра, но всеки един от нас. И всеки му вярва и вярва на нашия командир. Да служиш с такива хора е мечтата на всеки, който разбира какво е военната служба. Защото нито командира, нито министърът няма да ни продадът».

Бележки на доброволеца / Записки ополченца

Христина Турецька, специално за InformNapalm

• Литература

  Литература

  1. Akhtar, S. (1999). The Psychodynamic Dimension of Terrorism. Psychiatric Annals, 29(6), 350–355.
  2. Badey, T. J. (1998). Defining international terrorism: A pragmatic approach. Terrorism and Political Violence 10, 90–107.
  3. Casoni, D., Brunet, L. (2002). The psychodynamics of terrorism. Canadian Journal of Psychoanalysis, 10(1), 5–24.
  4. Crayton, J. W. (1983). Terrorism and Psychology of the Self. L. Z. Freedman, Y. Alexander (Eds), Perspectives on Terrorism (pp. 33-41). Wilmington, Delaware: Scholarly Resources.
  5. Johnson, P. W., Feldman, T. B. (1992). Personality types and terrorism: Self-psychology perspectives. Forensic Reports , 5(4), 293–303.
  6. Kent, I., Nicholls.W. (1977). The Psychodynamics of Terrorism. Mental Health and Society, 4, 1–8.
  7. Kernberg, O. F. (2003). Sanctioned Social Violence: A Psychoanalytic View – Part I. International Journal of Psychoanalysis, 84 , 953-968.
  8. Knutson, J. N. (1981). Social and psychodynamic pressure toward a negative identity: the case of an American revolutionary terrorist. Y. Alexander, J. M. Gleason (Eds), Behavioral and quantitative perspectives on terrorism (pp. 105-150). New York: Pergamon.
  9. Pearlstein, R. M. (1991). The mind of the political terrorist. Wilmington: Scholarly Resources.
  10. Post J. M. (1984) Notes on a psychodynamic theory of terrorist behavior, Terrorism, 7:2, 241-256
  11. Schmid, A. (1983). Political terrorism: A research guide to the concepts, theories, databases and literature. With a bibliography by the authora nd a worldd irectory of “terrorist”organizations by A. J. Jongman. Amsterdam: North Holland
  12. Wieviorka, M. (1993). The making of terrorism.Translatedb y D. G. White. Chicago:University of Chicago Press

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Nadiia Boiko. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.