
Забележка от редакцията на InformNapalm:
Публикуваме интересен анализ за ситуацията на Светлодарската дъга, който е направил ветеран от АТО, доброволеца Юрий Руденко в раздела «Мнение» в сайта Inforesist. В това описание на събитията ние добавяме също така интересни факти от проверка.
Материалът на руски език излиза на 23 декември 2016 г.
Светлодарската дъга се нарича дъга не без основание. След изтеглянето на нашите войски от Дебалцево през февруари 2015 г., условната «линия на разграничаване» между страните в тази зона от фронта действително е във формата на дъга, опасваща около Луганское и опираща на запад до Углегорското водохранилище.
Сложен, с редуващи се височини релеф на местността и на достатъчно отдалечена дистанция от населени места, в съчетание с нежеланието на противника да се окопае в голите степи и давайки определен оперативен простор за нашите сили, а тактиката «пълзящо настъпление» в този район ни донесе положителни «дивиденти» още през февруари 2016 г. Това позволи постепенно да се заеме «сивата зона», да се оборудват блиндажи и линия от окопи, няколкото тласъка на линията на боевото съприкосновение от Мироновския ТЕЦ и (предимно) от Углегорския ТЕЦ, бяха от от стратегическа важност.
Като се отчете факта, че де-юре Дебалцево и покрайнините му, според вторите Мински споразумения официално са признати като контролирани официално от Украйна и всички тези действия на нашата армия не противоречат на условията в горепосочените споразумения.
В същото време, с оглед на това, че в този район се намира връзката между т.н. ЛНР и ДНР, отбраната на противника е ясно отслабена поради проблема свързан с взаимодействието между силовите структури на двете терористични организации. Не е изненадващо, че командването на нашите войски се стреми да се възползва от това за да подобри положението на позициите ни, както в тактически, така и в стратегически план.
Напредването към Дебалцево с няколко километра позволи да се завладее под огневи контрол шосе М04 (Знамянка – Краснодон) в района Углегорск — Дебалцево, което от своя страна създаде проблеми за снабдяването на Горловка, както и вероятно позволи да се подобри положението на украинските позиции, от гледна точка на усилията им за «затварянето» от североизток на Горловка на вражеската артилерия, което би повлияло и на ситуацията в Зайцево, Голмовски, Курдюмовка.
В същото време, противника, осъзнавайки стратегическата важност на района (господстването на височините) на свой ред също се стремеше да подобри положението на заеманите от него позиции. И на практика през цялото лято страните провеждаха артилерийски дуели и нощни сблъсъци между малки групи.
Въпреки това, авдеевската промишлена зона отвличаше вниманието както на обществеността, така и всички сили средства от този участък от фронта.
Лятото на 2016 г. или по точно на 29 юни, тук се случи първия сериозен сблъсък с използването на бронирана техника. Смесено подразделение от 54-а бригада и 25-и батальон “Киевска Рус”, както и разузнавателна група на “Десен сектор” в отговор на минохвъргачни обстрели, нанесоха удар по височините, заети от противника. Беше завладян опорен пункт и убит командира Айрат Натикович Калимуллин, гражданин на Руската Федерация, от Татарстан.
Забележка на редакцията:
Според данни на InformNapalm информация за гибелта на гражданина от РФ, лейтенант Айрат Калимуллин не е вярна и грешно тиражирана в медиите. През юли 2016 г. доброволци от InformNapalm се срещнаха с един от войниците участвали в този бой на 29 юни на Светлодарската дъга. Той ни представи паспорта, загубен от Айрат при бягството му от позицията, както и уволнителната му бележка, на обратната страна на която е записан мобилен номер, открити сред документи на снайперист, гражданин на Руската федерация Александър Галкин, който е подчинен на лейтенант А. Калимуллин. Позвънихме контролно, и установихме, че Айрат е жив.
Подробно четете в материала: Руски граждани в Донбас: ликвидация на снайперист и прозвъняване на избягал ротен командир (видео)
Въпреки, че артилерията на противника стартира обстрели над току що завладяната позиция, и във връзка с лошото качество на отбранителното съоръжение, след унищожаване на тежкото въоръжение на противника, трябваше да се изтеглим. Загубите на украинската страна – 2-ма загинали, 10 ранени, загубите на противника – около 20 убити (в т. ч. 6 пленени, и загинали под огъня на “своята” артилерия)…
До декември 2016 г., ситуацията «на дъгата» остава непроменена и на 18 декември сраженията отново се повторят в същите условия, в различни мащаби …
На 18 декември се предприема локално настъпление, със сили до рота, целта на което е неутрализиране на позицията на противника в гората, на източните височини 231.6 (зимата на 2015 г. ВОП «Паша»), от която се обстрелваше постоянно Углегорския ТЕЦ, което можеше да доведе до нарушаване на електро и водоснабдяването на гр. Бахмут и околните села. За успешното прочистване на самата гора, беше необходимо да се неутрализира опорния пункт на противника на височина 216.8 (сепаратистите го наричаха «Кикимора»).
Около 6 сутринта започна операцията. Противникът през лятото значително е укрепил позициите си и оказа сериозно съпротивление. Имаха и артилерийска поддръжка и в продължение на деня локалния конфликт премина в доста сериозна операция, с използването на резерви и бронирана техника. В допълнение към артилерийските дуели, започна и близък бой на дистанции от 10 до 200 метра, и няколко контратаки.
Украинските войски понесоха тежки загуби от 8 загинали и около 30 ранени, контузени и травмирани (към момента на писане на статията). Загубите на врага (от различни източници) около 20 души убити. В края на първия ден след сражението самият опорен пункт на «височина 216.8» остава под контрола на ВСУ, последва ротация на силите. Важна роля в евакуацията на ранените изиграха екипажите на доброволчески организации от парамедици ASAP.
Към вечерта на 18 декември, в социалните мрежи и в новинарските сайтове беше инспирирана паника, и ако в украинския сегмент се обсъждаха загубите на ВСУ, то проруските медии подаваха локалната операция на ВСУ като сериозно настъпление към Дебалцево и за предполагаеми нарушения на Минските споразумения от Украйна, пропускайки, че целия район около Дебалцево — според условията на втория Минск трябва да бъдат предадени под контрола на ВСУ.
На 19 декември боевете продължиха, но вече с по-ниска интензивност – в ход преимущественно беше артилерията, макар че към средата на деня за евентуално неутрализиране на подхождащите сили на противника в боева готовност номер 1 бяха приведени подразделения от 17-а отделна танкова бригада, но до използването на танкове не се стигна, натиска върху противника успяхме да осъществим със съществуващите сили.
Към 20 – 21 декември е трудно да се говори за финал на сраженията, въпреки че интензвиността намаля. Ситуацията е с предпоставки за развитие. Заетите позиции позволяват да се наблюдава движението по шосе Знамянка – Краснодон (в участъка Углегорск — Дебалцево), както и същественно да се опрости задачата за натиск върху артилерията на противника (в района на Голмовски — Байрак – Гурти), което от своя страна може да доведе до промяна на линията на съприкосновение между страните в тези райони.
Вероятно осъзнавайки сериозността ситуацията, противника ще предприеме опити да си възвърне височина 206.8, а в същото време ВСУ вероятно ще са принудени (за да се подобри конфигурацията на линиита на боево съприкосновение) да заемат и съседната височина 226.7 — с което се повтарят действията на руските войски през 2015 г., когато те завладяха с. Логвиново.
Отново трябва да се отчете факта, че в този момент Логвиново няма това значение, което имаше през февруари 2015 г., когато сраженията бяха основно за контрола на шосето Харкив — Ростов. На пътя към господстващата височина в района (височина 309 — бившата ВОП «Валера») нашите сили ясно са поставени пред необходимостта за контрол на височината близо до Логвиново, в резултат на което ще се доведе до придвижване на цялата «линия на фронта».
Към момента линията на «фронта» е с 2 остриета във взаимни проекция на височините и, вероятно, нито Украинската армия, нито противника, са доволни от ситуацията. Отчитайки факта, че в момента мисията на ОССЕ се подготвя за коледните празници, както и не встъпилия нов «стопанин на Белия дом» и в очакване на 22 декември на поредния ‘хуманитарен конвой’ от Русия може да се предположи, че изострянето в посока Дебалцево едва започва.
Автор на материала: Юрий Руденко, ветеран от АТО, доброволец
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект
No Responses to “Светлодарската дъга: тактическа ситуация, напредък и перспективи”