На 15 юни руските медии съобщиха, че на страната на екстремистите от „ЛНР” са преминали двама служители на украинските специални служби – братята Алексей Мирошниченко (офицер от Службата за външно разузнаване (СВР) на Украйна) и Юрий Мирошниченко (комендант на украинското посолство във Франция). Те са заминали най-напред за Руската федерация, а след това са пристигнали в Луганск през участък от руско-украинската граница, който не се контролира от украинските власти, в района на граничния контролно-пропускателен пункт Изварино.

На 15 юни в Луганск беше организирана пресконференция с изменниците, на която те изрецитираха всички лозунги на руската пропаганда, включително и най-абсурдните от тях. Бяха споменати и натовските легиони, и наказателните батальони, и разните други ужаси на войната, с които изобилства реториката на руските медии, насочена към дискредитирането на Украйна. Трябва да се отбележи, че най-скандалните фрази от изказванията на бившите служители на специалните служби бяха произнесени с непрекъснато поглеждане към един лист с инструкции.
В социалните мрежи последва активизиране на троловете, които изказваха предположения, че официалните украински власти ще се откажат от тези офицери и ще заявят, че те никога не са служили в специалните органи или са напуснали отдавна. Но собствените комплекси на официалната позиция на Москва, която периодически се отказва от своите военнослужещи, като например двамата задържани военни от 3-а бригада на специалните части на ГРУ, не се оправдаха.
Алексей Макеев, директор на отдел „Политика и комуникация” на МВнР на Украйна потвърди, че Юрий Мирошниченко наистина е бил комендант на посолството в Париж и на 9 юни е исчезнал от Франция.
На 16 юни Валентин Наливайченко, който тогава все още ръководеше Службата за сигурност на Украйна, потвърди бягството на офицерите от СВР и заяви, че срещу тях е заведено наказателно дело за държавна измяна. Наливайченко подчерта, че пропагандните изявления на изменниците са лъжа.
Но какво е подтикнало двамата млади мъже с доста успешна кариера да избягат и да се решат на подобна авантюра? Засега няма никакви изявления на официалните органи в тази връзка, затова се наложи да направим собствено разследване, като използваме инструментите за разследване чрез публично достъпни източници OSINT (Open Sourse Inteligence).
В неформални разговори с представители на силовите структури разбрахме, че Михаил Мирошниченко – бащата на братята изменници – е близък приятел на съпруга на Елена Лукаш – Григорий Иляшов, с когото заедно са организирали различни корупционни схеми.
За по-доброто разбиране на причинно-следствените връзки трябва да си припомним какви постове заемаха тези лица.

Снимка: Елена Лукаш и Григорий Иляшов / focus.ua

Елена Лукаш от 4 юли 2013 г. до 28 януари 2014 г. беше министър на правосъдието на Украйна. След убийствата на протестиращите на Майдана и след началото на руската агресия в Крим заедно със съпруга си напуска Украйна и заминава за Руската федерация.
Григорий Иляшов от 18 юни 2010 г. до 27 февруари 2014 г. ръководи Службата за външно разузнаване на Украйна. Завършил е Симферополското висше военно-политическо строително училище /подготвяло е политически офицери за военно-строителните подразделения и железопътните войски на въоръжените сили на СССР – б. пр./ (1982-1986 г.) и Висшите курсове за военно контраразузнаване при КГБ на СССР (1988 г., гр. Новосибирск).
Сайтът „ОРД”, който често публикува изобличителни материали от името на представители на Службата за външно разузнаване и други силови структи, в една от своите статии отбелязва, че Григорий Иляшов е бил тясно свързан с Михаил Мирошниченко, с когото заедно 10 години са извършвали финансови машинации на митницата.
Самият Михаил Мирошниченко в резултат на това е натрупал голямо състояние и дори се смята за лугански „доларов милионер”. Със започването на войната в Източна Украйна е под непрекъснатия контрол на представители на ФСБ на РФ. Говори се, че дори са му обещали да оглави митницата на „ЛНР”.
А сега да се върнем към синовете му Алексей и Юрий Мирошниченко. Разказаните от тях пропагандни приказки пред руската телевизия за това как са готови да защитават и да се борят за „ЛНР”, за огромната им любов към „младата република” и за това как „не са могли да гледат как хунтата провежда геноцид срещу народа на Донбас”, са просто една ярка маскировка на елементарното им желание да трупат състояния под крилото на баща си.
Както виждаме, и досега в елитните украински специални служби (Главно разузнавателно управление, Службата за сигурност на Украйна, СВР) все още има доста такива добре уредени от бащите си синчета, които, меко казано, не блестят с интелект и патриотизъм, а професионализмът и моралът им са на доста ниско ниво. И това не е само мое лично мнение. Така мислят и самите офицери в тези служби, които са свидетели на една отчайваща кадрова политика – на ръководните длъжности не се назначават най-големите професионалисти, а онези, които имат най-дебели връзки.

(с) Материалът е подготвен Roman Burko специално за сайта InformNapalm. Превод: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.