Как Москва се опитва да повлияе на европейските избори и каква е главната й цел. Четете в статията на Сесил Весие, съветолог и експерт по Кремъл, професор в университета Рен 2.

На сайта Sputnik news – англоезична информационна агенция, свързана с Кремъл и финансирана от него, се появи гръмко заглавие: «Макрон, бившият министър на икономиката на Франция, може би е „американски агент”, лобиращ за банкови интереси”. Тази статия, публикувана на 4 февруари 2017 година се опира главно на интервю, дадено за Sputnik от Никола Дуик, френски депутат от партията на «Републиканците». Дуик обвинява кандидата за президент, че се явява „агент на крупни банкови структури”.

По думите на депутата, преди да издигне кандидатурата си, „Макрон е отишъл в Съединените щати”. Sputnik припомня, че основателят на „УикиЛийкс” Джулиан Асанж на 3 февруари 2017 година твърди пред вестник „Известия”, че Макрон е водил «компрометираща кореспонденция от политически характер» с Хилари Клинтън. Но, по данни на Europe 1, Франция е по-шокирана от предположението на Дуик, че Макрон се е ангажирал с подкрепата на „много състоятелно гей-лоби”, по-конкретно с Пиер Берже, „откровен хомосексуалист, който подкрепя правото на еднополови бракове”.

Прокремълски лобист

Това интервю много добре илюстрира как могат да бъдат използвани част от „кремълските мрежи във Франция”. Никола Дуик е близък до Тиери Мариани, който без съмнение е най-активният прокремълски лобист във Франция. Заедно те са посетили Русия, а също и Крим през юли 2015 и лятото на 2016 година, независимо от предупрежденията на Европа и съпротивата на президента на Националната асамблея, ръководителя на групата Франция – Русия в Националното събрание, председателя на Сената и министъра на външните работи.

Никола Дуик в медиите защитава своята прокремълска позиция, твърдейки: «За мене Крим е руски, за това не може да има никакви дискусии», – и това заявление кара да се замислят онези, които са убедени, че всички страни трябва да уважават международното право и да изграждат отношения върху неговата основа.

Оставяме настрана грозните намеци на Дуик за сексуалната ориентация на Еманюел Макрон. Самото му интервю за руска държавна информационна агенция, говори за разкола между част от „републиканците” и френските десни либерали, настроени невраждебно към САЩ. Освен това, то повдига въпроса за интереса на Кремъл към изборите в някои западни страни: вече от много месеци политици, изследователи, журналисти и представители на специалните служби предупреждават за действията, предприети от руските власти да повлияят на политическия живот в Европа и САЩ.

Черен PR

Тези действия включват преди всичко работата на кремълските медии, които публикуват информация и се появяват в ефира на френски, немски, английски и други езици – такива като Sputnik и Russia Today. Последното средство за масова информация е получило от руския бюджет 20 млн евро допълнително финансиране за стартирането на програма на френски език през 2017 година. Материалите на тези медии лавинообразно се препечатват от ред сайтове, групи и страници в западните социални мрежи.

Наред с неутралните новини тези медии разпространяват „алтернативни факти”, фейкове и откровени лъжи, насочени към това, да развалят имиджа на политически дейци в очите на обществеността. В Русия това се нарича черен пиар.

В Петербург бяха открити „фабрики за тролове”, на които се плаща за коментари в социалните мрежи. За масирано разпространение на някои съобщения се използват специални инструменти – социални ботове (social bots).

Следват ли атаки на енергийните мрежи?

Кремъл поддържа някои европейски партии. Например френският „Национален фронт” получи от Москва паричен „заем”, и макар че партията премълчава този факт, това, както и споразумението за сътрудничество между Австрийската партия на свободата (FPÖ) и „Единна Русия”, може да се счита за ясен сигнал. Има подозрения, че зад хакерските атаки срещу американската демократична партия, немския Бундестаг и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), също стоят руските власти.

Тези хакерски атаки са позволили да бъде получен достъп до електронна кореспонденция и документи, които в случай на публикуване биха опетнили репутацията на някои политици, както се случи с Хилари Клинтън – и там също изиграха любопитна роля „УикиЛийкс” и Джулиан Асанж.

Кибератаките, за които се подозира Русия, парализираха сайтовете на федералното правителство на Германия и бяха регистрирани по време на изборите във Великобритания през май 2015 година. Известният немски вестник Die Zeit наскоро публикува интересно разследване за методите, с които Русия може да се намеси в изборите за Бундестага, и даже предупреди за възможни атаки на енергийните мрежи и водопроводите.

Намеса в Германия, Великобритания и САЩ

Die Zeit цитира доклада на генерал Герасимов, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската Федерация, от януари 2013 година. Генералът констатира „изчезването на разликата между състоянията на война и на мир” и подчертава нарастналата роля на „невоенните начини за достигане на политически и стратегически цели”. Точно заради това в резолюцията на Европейския парламент от 23 ноември 2016 година става дума за „руската война с използване на дезинформация и пропаганда”, които „са неотменна част от съвременната хибридна война, съчетаваща военни и невоенни мероприятия, тайни и явни”. В резолюцията се споменава за hразличните начини за водене на тази война и противопоставянето срещу нея.

Може би всичко това е преувеличено? Да допуснем. Но в последно време политически деятели все по-често съобщават за вмешателство на Русия в западните политически процеси. Жан-Марк Ейро, министър на външните работи на Франция на 19 февруари 2017 година съобщи за „недопустимо вмешателство” в президентските избори във Франция и за кибератаки срещу кандидата Еманюел Макрон.

Крис Брайант (Chris Bryant), бивш министър по европейските въпроси във Великобритания, приведе доказателства «за пряка намеса» на Русия в британските избори и добави, че след тази намеса са взети „решения на най-високо ниво относно сигурността на Великобритания”. Британският депутат Бен Бредшоу (Ben Bradshaw) поиска разследване за възможната намеса на руснаците в Брекзит. По думите на бившия президент на България, Росен Плевнелиев, има достатъчно основания да се смята, че Русия финансира антиевропейски партии и медии в България и в други страни на Европа.

Немските специални служби също твърдят, че намеса на Русия в предизборната кампания в Германия през 2017 година е напълно възможна. Действията на Кремъл станаха предмет на разследване в Унгария, Чехия и Словакия.

И накрая, но не по-малко важно. През декември 2016 година ЦРУ съобщи за намеса на Русия в американските избори, а ФБР подтвърди тази информация. От тогава броят на публикациите за връзките на обкръжението на Доналд Тръмп с Кремъл (макар че на някои им се иска да премълчат за това) непрекъснато нараства.

Главната цел – да се подрони доверието на европейците

Както се вижда, французите имат обективни причини да се безпокоят от намеса на Кремъл в президентските, а също и в предстоящите парламентарни избори, а тази заплаха се разглежда и на държавническо ниво. За това говори както решението за отказ от електронно гласуване на французите зад граница, така и отчетливата позиция на  президента Оланд,  който обвини Москва в използването на „многобройни способи да въздейства на общественото мнение”

Разбира се Марин Льо Пен в Елисейския дворец би била настроена значително по-любезно към Владимир Путин от Франсоа Оланд. Но Die Zeit   интерпретира целите на Кремъл по-широко: Москва преди всичко се стреми да урони доверието на германците и въобще на западноевропейците към техните власти, да ги накара да се съмняват в собствената си сигурност, в стабилността на всекидневния им живот, в честността на държавните учреждения и чиновници. Целта на Кремъл е да посее съмнения, да укрепи позициите на политици, които залагат на човешките страхове и с това да отслаби демокрацията.

Разбира се, не руското ръководство създава съмненията, тревогите и недостигът на доверие, но то подхваща тези чувства, разпространява ги и ги направлява. Ако се погледне в социалните мрежи, става ясно: в тази насока, всъщност Кремъл е спечелил партията. Но точно затова ние сме длъжни да се борим.

Автор: Сесил Весие,  Университет Рен ІІ

Наскоро Сесил Весие издаде книгата «Мрежите на Кремъл във Франция»  (издателство Les petits matins, 2016).

Оригиналът на статията  е публикуван на страниците на The Conversation

Водеща снимка: Франсоа Оланд и Ангела Меркел са обезпокоени от руската активност. 6 март 2017 година, Версай. Martin Bureau / AFP