В рамките на публикациите си по темата #EgorovaLeaks (анализи на изтекла служебна информация на терористите от „ДНР” по вербовката и координацията на задгранични журналисти) международната доброволческа общност InformNapalm  помества материали и преводи както на собствени разследвания, така и интересни разследвания на наши колеги и партньори. Настоящият материал е подготвен от редактора на информационния отдел на  «Радио Свобода»  Марк Крутов със съдействието на InformNapalm.

«Русофоб, да се махне от Донецк!»

В интернет попадна електронната кореспонденция на служителката на «Министерство на информацията на ДНР» Татяна Егорова, от която се вижда как в „народната република” се филтрират желаещите да работят на нейна територия журналисти. За тази цел през август 2015 година е разработена цяла система, управлявана от Москва. Към настоящият момент нейните разработчици молят ръководството на „ДНР” да им отпусне средства, за да продължат работата си непосредствено в контролираните от сепаратистите територии. В писмата на Егорова има и други интересни документи – например как са изпратили „в мазето” украински журналист за „визитка на Ярош”.

През юни 2015 година журналистът от руската «Новая газета» Павел Канигин беше задържан в Донецк, бит и изгонен от територията на самопровъзгласената «Донецка народна република». Канигин разказа, как малко по-рано се е опитвал безуспешно да получи акредитация за работа в „ДНР” от така нареченото „Министерство на информацията” на републиката чрез служителката Татяна Егорова. На 3 август 2016 година, година и два месеца след побоя над Канигин и неговото изгонване, в акаунта на Егорова в туитър се появи такъв туит:

Във файла (който сега е недостъпен по линка в туитър, но копието беше предоставено на Радио Свобода от разследващия екип на международната общност InformNapalm – РС) се съдържа електронната кореспонденция на Егорова за 2015–2016 години. Най-вероятно туитърът на Егорова е бил хакнат, както и пощенската й кутия. Писмата от файла, които бяха публикувани от неизвестни хакери и предоставени на украинските медии (ако това наистина е бил взлом, а не „самолустрация”), хвърлят светлина върху механизма за филтриране на журналистите, на които властите в „ДНР” разрешават или забраняват да отразяват събития в „народната република”. В кореспонденцията има екселски файл, посветен изцяло на сътрудниците на чуждестранни издания и телевизионни канали.

Това не е първият взлом на електронната поща на тъй нареченото «Министерство на информацията на ДНР». През пролетта на тази година украинският сайт «Миротворец», разкриващ по данни в социалните мрежи хора, воюващи в редовете на «ДНР» и «ЛНР» или сътрудничещи на техните власти, публикува списъци на журналисти, акредитирани в «Донецката народна република». Тази публикация предизвика буря от недоволство сред фигуриращите в списъка и вълна от остри дискусии в социалните мрежи. Много хора сметнаха, че акредитацията от властите на непризната държава е напълно нормална и допустима практика. След скандала «Миротворец» обяви закриването си, но по-късно създателите на сайта промениха решението си.

Публикацията на «Миротворц» имаше за цел да дискредитира журналистите, които не се притесняват да работят в Донецк с „официална акредитация” от властите на „ДНР”. Защото да се получи такава акредитация е крайно трудно – не само за журналистите от руските опозиционни издания като „Новая газета”, но и за чуждестранни кореспонденти, освен ако те не представляват радикални десни европейски медии, съчувстващи на сепаратистите.

Във файла от публикуваните „писма на Егорова”, симпатизантите на „ДНР” са отбелязани със зелен цвят. Сред тях, например, е немският фотограф и журналист Мебиус Мирко (с псевдоним – Марк Бартоломай), който открито симпатизира на сепаратистите и дори е заснел филм с говорящото име «Украинската агония». Срещу неговата фамилия с големи букви е написано «GOOD FRIEND» – «добър приятел»:

Впрочем, такива като Мирко са малцинство в тази база. Таблицата е оцветена основно в жълто и червено. С червен цвят са отбелязани журналистите, които не бива да бъдат допущани в никакъв случай в „ДНР”, а ако случайно са се оказали там, трябва незабавно да бъдат „разчистени”. В жълт цвят са отбелязани тези, уместността на чието допущане на територията на „ДНР” засега е под въпрос.

Формулировките са безапелационни. «Русофоби, работят отчетливо за ВСУ, да се разчистят спешно от Донецк». «Работи за ВСУ и АТО, спешно да се махне от Донецк». «Работи за Украински медии». Срещу фамилията на кореспондент на Associated Press има малко по-разширен коментар: «НАТОвски пропагандист. Много грамотен. Ройтерс и АП – основни идеологически врагове на Русия в информационната война». В отделна колонка са линковете към материалите, които трябва да потвърдят тези оценки.

С допущането в «ДНР» на журналистите от австралийския телевизионен канал ABC, например, сепаратистите са готови да експериментират, макар че го наричат „русофобски”.

Срещу някои от фамилиите (като на снимката горе) стои забележка – „помолете го да покаже свои статии”. Срещу други, например срещу името на кореспондента на италианския вестник La Repubblica, забележката е „има риск” и пояснение: искащият акредитация журналист е правил интервю с министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков. Сред известните западни журналисти, чиято поява в Донецк е категорично забранена са  Оливър Карол (по това време работи в британския The Independent), Роланд Олифант (Daily Telegraph), Анна Немцова (The Daily Beast). Всички те са правили репортажи от Донецк от самото начало на събитията на „Руската пролет” от 2014 годинаа – за превземането на административните сгради от поддръжниците на независимостта на Донецка и Луганска области от Украйна. В «черните списъци» фигурират също и представители на медии като Reuters, BBC, Al Jazeera.

Целият този материал, както се разбира от друго намерено в пощата писмо, е резултат от работата на „Система за мониторинг на медиите и журналистите в ДНР”. Системата е базирана в Москва в базата на англоезичната „Информационна агенция DONi» (Donbass International News Agency). Система е стартирала през август 2015 година, но към момента ръководството на «ДНР» отказва да финансира по-нататъшната й работа.

В писмо от 5 юли 2016 година директорът на агенцията,  финландският журналист Янус Путконен (наричан в руските медии „западен журналист-ентусиаст, опитващ се да разкъса информационната блокада около «ДНР» и «ЛНР») пише на Егорова (с копия до „Министерството за държавна сигурност на ДНР” и до „Администрацията на ДНР”):

«Принудени сме да съобщим на службата за национална сигурност на ДНР, на държавното управление и на пресцентъра на Донецка Народна Република, че Системата за информационна защита, която се управлява от Информационната агенция на Донбас DONi, за предоставяне на надежни услуги по акредитирането на чуждестранни журналисти, е закрита и се намира в режим на очакване от 01.07.2016 г. Причината за закриване на системните звена е дълготрайната несигурност относно продължаването на дейността на Информационната агенция и Международния пресцентър на Донбас DONi. DONi Group няколко месеца чака потвърждение за наличието на официална поддръжка и решение за продължаването на партньорството от страна на държавата в качеството му на официален канал на средствата за масова информация на ДНР. Вземането на това решение е от компетенцията на А. Захарченко, Глава на Народната Република».

Янус Путконен (вляво) и «заместникът на оперативното командване на ДНР» Едуард Басурин

Путконен се отчита за свършената работа и доказва незаменимостта на „системата” за ръководене на сепаратистите:

«Системата DONi служи на Донецка Народна Република от основаването си през август 2015 година и е насочена към съвместна работа с високопоставени лица от ДНР. Точността на предложенията за издаване на акредитации от системата беше надеждна, без никакви пробиви, неуспехи или изтичане на информация за периода, в който е обслужвала интересите на ДНР. DONi нито веднъж не е обвинена за предоставяне на лъжлива, предубедена или необоснована информация за акредитиране на високопоставени лица от ДНР.  Цялата информация се предоставя няколко часа след поискване, или максимум в продължение на едно денонощие».

Абзац, посветен на изграждането на сътрудничество с „необходимите” и „правилни” журналисти и средства за масова информация:

Ежедневно са правени  обективни предложения за възможно сътрудничество с чуждестранни медии и журналисти в тясно сътрудничество с Министерството за национална сигурност и Министерство на отбраната на ДНР:

« На практика ежедневно бяха представяни обективни предложения за възможно сътрудничество с чуждестранни източници от медиите и журналисти в тясно сътрудничество с Министерството за национална сигурност, Министерство на отбраната, Донецкия прес център, с администрацията или други министерства на ДНР, а също и с отделни високопоставени лица. Цялата обработена от системата информация касае националната сигурност и е с гриф строго секретно. Списъците с трудовия стаж на някои от чуждестранните журналисти се изучаваха и в рамките на непосредствените военни нужди на ДНР».

На края Путконен търси пари – в името на финансирането, агенция DONi е готова да смени московската си регистрация с донецка и да съкрати разходите си.

«Условия, необходими за продължаване на работата:

• Системата за информационна защита DONi досега беше базирана в Москва, откъдето осъществяваше поддръжката на базата данни и обработката на информация. Системата може да продължи да функционира в същата форма, както от момента на основаването си преди година, но за поддръжката й са необходими 50 000 рубли месечно, които като цяло са предназначени за работна заплата на оператора. (45 000 заплата + 5 000 за разходи по поддръжка на системата)
• Системата за защита може да бъде преместена в столицата на ДНР, град Донецк, под непосредственото ръководство на директора на DONi в неговия офис, което ще помогне за намаляване на ежемесечните разходи за заплата на оператора приблизително до 30 000, но в такъв случай възвръщането на системата в пълната й функционалност ще отнеме около месец. (15 000 заплата + 5 000 разходи по поддръжката)
• Информационната агенция DONi е готова да продължи да изпълнява ангажименти по изпълняване на задачи по информационната защита, но след една година частно финансиране се сблъска с няколко неудобства за развитието на системата и след няколко месеца на пълна несигурност за получаването на държавна подкрепа, форматът и функционалната концепция на Системата за информационна защита трябва да бъдат отново преразгледани по време на преговорите».

Ако се вярва на писмата от пощенската кутия на Татяна Егорова, финансирането на системата за филтриране на чуждестранни журналисти е станало възможно с личното разрешение на лидера на сепаратистите от „ДНР” А. Захарченко

Показаната в мрежата кореспонденция на Татяна Егорова съдържа хиляди писма – те са посветени не само на акредитирането на журналисти, но и на оказването на помощ на чуждестранни „активисти”, подкрепящи „народната република”, да попаднат на територията на „ДНР”. В писмата има десетки копия от паспорти на граждани на Италия, Франция, Финландия и други държави, и обсъждания как по-добре да се организира тяхното пристигане в „ДНР” (като правило – през територията на Русия, на автобуси от Москва). Но все-пак болшинството от писмата са посветени на работата на медиите.

В едно от тях, например, се говори, че в село Зайцево (една от най-горещите точки на линият на съприкосновение между сепаратистите и украинската армия; в момента селото е под формалния контрол на ВСУ. – РС) е забелязана журналистка от френския телевизионен канал France 24, която била «задавала проукраински въпроси» на командира на един от отрядите сепаратисти.

В друго писмо се разказва как украинският журналист и блогър Назарий Наджога е изпратен във „филтрационния пункт на Министерство на държавната сигурност на ДНР”, защото в компютърната му чанта са намерили „визитка на Ярош”. Това словосъчетание се превърна в интернет мем през пролетта на 2014 година, когато руските медии, след една от престрелките в района на тогава още превзетия от сепаратистите Славянск съобщиха, че на мястото на събитията е намерена визитна картичка на лидера на „Десен сектор” (забранена в Русия организация – РС) и „американски долари” От тогава производството на сувенирни „визитки на Ярош” стана масово, магнити във вид на тази визитка могат да се купят във всеки сувенирен щанд в Киев. Трудно е да се каже дали в чантата на задържания на един от блокпостовете на „ДНР” украинския журналист е имало сувенир, но откриването на визитката му донесе сериозни неприятности.

В джоба на чантата на личния преносим компютър е намерена визитна картичка на Дмитрий Анатолиевич Ярош.

«Сутринта на 10 май 2015 година при оглед на личните вещи на Наджога Н. М., служители на гранична служба към Министерство на държавна сигурност на ДНР, намериха в джоба на чантата на личния му преносим компютър визитна картичка на Ярош, Дмитрий Анатолиевич, който е лидер на неформалната дясноекстремстка групировка „Десен сектор”, с номер на местното ядро на организацията в гр. Тернопол, в резултат на което въпросното лице е задържано и откарано във филтрационния пункт на МДС на ДНР в гр. Донецк».

За Наджога тази история приключва благополучно. От писмата се разбира, че с него е „установен психологически контакт”, след което е препоръчано да се издаде акредитация на журналиста, но да се държи под внимателен контрол. В Украйна, във връзка с публикуваните „писма на Егорова”, се обсъждат не толкова проблемите на чуждестранните кореспонденти, колкото телевизионният канал „Интер”. В едно от писмата някой си Леонид Муравьов се оправдава пред Егорова за думата „терористи”, употребена в един от репортажите на журналиста от „Интер” Роман Бочкала по адрес на сепаратистите, и я уверява, че Бочкала ще бъде „адски наказан” за тази дума. Самият Бочкала заяви, что ръководството на телевизионния канал не му е налагало никакви наказания, и си спомни, че по някакво време в „Интер” действително се е появил човек с фамилия „Муравьов” – Бочкала намеква, че той може да е куратор, когото руските специални служби са се опитали да внедрят на работа в телевизионния канал под вид на стажант. Муравьов фигурира в украинското медийно пространство като загадъчен „редактор” на една от програмите на „Интер”, но през март 2015 година ръководството на канала опроверга тази информация. Официално е известно само, че през същата пролет Леонид Муравьов е изгонен от Украйна от служителите на Службата за сигурност на Украйна „за пропагандни материали за конфликта в Донбас”, влизането в Украйна му е забранено за следващите 5 години.

Превод: Joveto

Присъединете се към InformNapalm във facebook