След анексията на Крим и въоръжената агресия на Руската Федерация в източна Украйна САЩ и ЕС наложиха определени ограничителни мерки срещу Русия, включващи поименен списък на определени личности, юридически дружества и военни образувания, имащи отношение към инвазията в Украйна. Икономическите санкции срещу Русия са насочени срещу търговския обмен в определени сектори, и касаят някои руски банки и дружества, търговията с оръжия, изделия с двойна употреба за военна употреба, и достъпа на Русия до определени чувствителни технологии и услуги, които могат да бъдат използвани за нефтодобив и проучвания.

На 18 юни 2020 година Европейският съюз поднови санкциите, наложени срещу Руската Федерация в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол до 23 юни 2021 г.  Ограничителните мерки бяха предприети за пръв път през 2014 година, и периодично се подновяват заради продължаващата военна агресия на РФ срещу Украйна.

Редица резолюции, осъждащи руската агресия и погазването на правата на човека на окупирания полуостров прие и Общото събрание на ООН, в които ясно определя, че окупираният от Русия полуостров е неотменна част от територията на Украйна.

На 24 юни 2020 година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изнесе доклад за нарушенията на правата на човека във временно окупирания Крим, в който ясно са документирани новите нарушения на Русия в международното хуманитарно право.

В доклада се отбелязва, че Русия продължава да прилага на окупираните територии наказателното си законодателство в нарушение на международното хуманитарно право. Документът цитира конкретни факти за нарушаване на правата на подсъдимите, липсата на безпристрастно публично производство, липсата на адекватна защита, изтезанията и принудителното прехвърляне на подсъдими и осъдени на територията на Русия.

Обръща се внимание на продължаващата практика на обиски и отвличания, особено срещу кримските татари, нарушаването на свободата на събранията и свободата на словото, забраната на Меджлиса, нарушаване на религиозните права. В документа се подчертава незаконността на автоматичното присвояване на руско гражданство на украинците, живеещи във временно окупирания Крим и насилствената паспортизация.

Генералният секретар на ООН подчертава и факта, че руските окупационни власти и досега блокират достъпа на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека до полуострова, за да извърши мониторинг на ситуацията на място.

Доколкото в Кримското ханство всеки знатен род си има свои символи, историята на кримско татарския държавен флаг започва през първата половина на XX век. След разпадането на ханството през 1783 г., за първи път флагът с тарак-тамга е одобрен за държаво знаме на кримските татари на първия Курултай през ноември 1917 година. През 1920 г., по време на окупацията на Крим от армията на Врангел, знамето на кримските татари вече се превръща в национален символ.

Синият цвят на знамето означава чистота, свобода и честност. Синьото платно и златната тамга не са избрани случайно. Небесно синият цвят у тюркските народи е синоним на чистота и свобода, честност и вярност, безупречност и сила. От древни времена се свързва с безкрайното небе, със степните разстояния, бистрите реки и езера. Синият цвят е един от символите на древните тюркски вярвания – тенгрианството, вярата в единствения бог Тенгри. Самата дума „кок“ (син) на кримско татарски език е корен на много други думи, свързани с понятия като живот, щастие и обновление. Монотонността на синия фон се свързва с желанието за единство на хората, мир и просперитет. Именно тези мотиви се вземат предвид при избора на основния цвят на националния флаг на кримските татари.

Тамгата е символ на властта и буквално се превежда като подпис, клеймо, отпечатък, печат. Ако синьото платно на националното знаме флаг е прието едва през 1917 г., то тарах-тамгата или, както се нарича още, тризъбецът има по-древна история. Тарах (гребен) е бил отличителен символ на властта на Кримското ханство. Емблемата представлява Т-образна фигура, повтаряща един от вариантите на символа на рода Гираи, основател на Кримското ханство.

Всеки знатен род в Крим е имал тамга. През Средновековието сред тюркските народи е широко разпространен родовият знак – тамга. Всяко поколение има своя собствена тамга. По правило потомък от определен род, взаимствайки тамгата на своите предци, добавя към него някакъв елемент или го променя. Тя се изобразена върху лични вещи като символ на принадлижност и собственост. С нея обозначават добитък, скъпи прибори, семейни предмети, бижута. Прототипите на тамгите най-прости геометрични фигури – кръг, квадрат, триъгълник, както и сакрални пиктограми – птици, животни, инструменти, оръжия и конски сбруи, понякога букви от различни азбуки. Възможно е прототипите на много от знаците да са били тотемни животни или други символи, датиращи от племенните отношения.

За произхода на тамгата има няколко версии, една от тях е, че това е везна, като знак за справедливост.
В Кримското ханство има няколко версии за произхода на династичния герб на Гираите – тарах-тамга. Според тюркската версия, тамгата е наследена от рода Гиреи от чингизидите. Според тази версия тризъбецът означава три рода, произлезли от трима братя с божествен произход. Впрочем, триединните символи (три златни лилии в кралска Франция, три златни лъва в Англия от времето на крал Артур) са присъщи на много управляващи династии. Според втората, сарматска версия, семантичното значение на кримската тамга се свързва с герба на Боспорското царство. Съвременните историци продължават да спорят за значението на династичната тамга на Гираите. Някои твърдят, че кримскотатарският тризъбец олицетворява везна, като символ на справедливостта, някои го разглеждат като орел. Има и ред други версии. Остава да добавим, че на историците им предстоят още открития за значението на родовия знак, който несъмнено има дълбоки корени и значения.

В Кримската държава има около 400 различни вида тамги.

За първи път през 1917 г. тюркологът А. Н. Самойлович описва тамгите в Крим. През лятото на 1925 година ученият Осман Акчокракли събира около 400 тамги от различни места в Крим. През 1927 година преподавателят по персийски език В. И. Филоненко прави скици на 150 тамги на три гробища в Кезлев (днес – Евпатория).

Тамгите на пари и документи са признавали по цял свят.

Тамга е била изобразявана на всички официални документи на Кримското ханство, на градските порти, на сгради. Документите с хански печат са били уважавани и признати както в Крим, така и в Европа, Азия, Близкия и Средния Изток и Кавказ. Монети с изобразена тамга започва да сече първият кримски хан Хаджи Гирай, а след него и синовете му.

Денят на кримско татарския флаг е учреден през 2010 г.

Инициативата за празнуването на Деня на кримско татарското знаме е на младежките организации в Крим. През 2010 година Меджлисът на кримско татарският народ взема решение за учредяването на празника с цел обединяването на народа и популяризиране на кримско татарската символика. След анексията на Крим празникът се отбелязва в континентална Украйна.